Решение по дело №1092/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.185 – 186 от АПК.

Образувано е по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес“, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап.154, представлявано от председателя на УС Николай Колев Димитров, Сдружение с нестопанска цел „Сдружение за защита на малкия и средния бизнес – Бургас“, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Байкал“ № 9, представлявано от председателя на УС Велислав Иванов Кирилов, „Кадев“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, „ул. Пиротска“ № 37, представлявано от управителя Георги Михайлов Кадев срещу отделни разпоредби от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (Наредбата), както следва:

чл.9, ал.1, 2, 4 – целите текстове;

чл.10, ал.1 – в частта „за срок по-малко от 20 дни”;

чл.11, ал.2 – изречение първо, в частта „дължимия наем или”, както и изречение второ, в частта „месечен наем или”;

чл.11, ал.4 – в частта „а в случай, че по време на заявеното мероприятие ще се осъществява търговска дейност и е с продължение над 15 (петнадесет) дни, се провежда процедура съгласно чл.9”;

чл.12, ал.1 – изречение първо, в частта „след провеждане на търг или конкурс, се заплаща достигнатата месечна наемна цена, а в останалите случаи”, както и изречение второ, в частта „Наемите и”;

чл.15 – целият текст.

С молба вх.№ 9494/27.09.2023 г. „ДИ-М-Груп“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Карлово” № 30 А, ет.5, ап. 20, представлявано от управителя Р.Д.С. е заявило, че желае да се присъедини към оспорването. Сочи, че дружеството е постоянен участник в процедури по чл.56 от ЗУТ и правата и законните му интереси могат да бъдат засегнати от действието на Наредбата. Представя 2 бр. разрешения на Община Бургас, ЦАУ Зора, с които на дружеството е разрешавано поставяне на преместваеми обекти на позиция Е9 в Приморски парк, Община Бургас. С определение № 2507/04.10.2023 г. дружеството беше конституирано като оспорващ по делото.

В сезиращата жалба се твърди, че към проекта на наредбата липсват изискуемите по закон мотиви за приемане на оспорените текстове, както и че разпоредбите противоречат на нормативен акт от по-висока степен. Иска се отмяна на оспорените текстове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани се представляват от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Присъединилият се към оспорването „ДИ-М-Груп” ООД, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът – Общински съвет Бургас, редовно призован, не изпраща представител, представя административната преписка и писмени бележки, в които сочи съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че СНЦ „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес - Бургас“ не е регистрирано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и съответно спрямо него не следва бъде постановено съдебно решение, по същество намира жалбата за основателна.

В изпълнение на чл.188, вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.65 от 28.07.2023 г. като копие от това обявление е поставено и на определеното за това място в съда и е публикувано на интернет страницата на ВАС.

Факти:

Съгласно Протокол № 49 по т.38 от заседание на общински съвет Бургас от 28.02.2023 г. е създадена временна комисия със задача: Да изготви и предложи на Общински съвет Бургас нов проект на Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас. Срокът за изпълнение на поставената задача е два месеца.

Проектът на наредба, изготвен от комисията, е публикуван на интернет страницата на Общински съвет Бургас и на Община Бургас (л.91) на 07.04.2023 г. (л.90) за обсъждане, ведно с мотивите за нейното предлагане.

В предоставения за предложения и становища 30-дневен срок е постъпило становище от СНЦ „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес“ и СНЦ „Сдружение за защита на малкия и средния бизнес – Бургас“ с вх. № 08-00-14028/03.05.2023 г. (л.93), в което наред с други възражения е посочено, че в така изготвения проект на наредба неправилно се смесват понятията „такса“ по смисъла на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и наем, като се твърди, че по реда на чл.72 от ЗМДТ за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост се заплаща такса, а не наемна цена.

След изтичане на срока за предложения е изготвена справка по чл.26, ал.5 от Закона за нормативните актове (ЗНА, л.100), съгласно която частично са приети направените от СНЦ предложения, като по отношение на тези касаещи разпоредбата на чл.72 от ЗМДТ е прието, че становището не съдържа конкретни предложения, поради което изменения в проекта на наредбата не са направени.

С докладна записка с вх.№ 08-00-14063/17.05.2023 г. (л.36) Иво Баев, председател на времена комисия за изработване на проект на наредба предлага на Общински съвет Бургас приемане на Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас.

Във връзка с внесената докладна е постъпило предложение от общински съветник за конкретни промени в чл.9 и 10 от проекта на наредбата (л.99).

Докладната записка е разгледана от постоянните комисии на общинския съвет, като за взети решения за промяна на предложения проект на наредбата (л.103).

На заседание, проведено на 29.05.2023 г., по т.1 от протокол № 51, е приета Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас (л.134).

Правото:

Подадената жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество, тъй като е подадена от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването.

Жалбата е подадена срещу разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 във вр. с чл.76, ал.3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

По отношение на жалбоподателите – сдружения с нестопанска цел, съдебният състав приема, че същите са юридически лица с нестопанска цел, възникнали въз основа на чл.6, ал.1 от ЗЮЛНЦ. Едното от тях СНЦ „Сдружение за защита на малкия и средния бизнес – Бургас“ е вписано в регистъра по реда на чл.18 от ЗЮЛНЦ, като и двете осъществяват дейност в обществена полза. По отношение възражението на представителя на Окръжна прокуратура – Бургас, че СНЦ „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес – Бургас“ не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдът съобрази, че от доказателствата по делото (л.25-28) се установява, че към 24.09.2008 г. сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – рег. 5, том 5, стр.52, парт. № 89, като сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза. Съдебното решение за вписване освен, че е официално удостоверяване, че обстоятелството, чието вписване е постановено съществува, в случая има и конститутивно действие, тъй като е елемент от фактическия състав на възникване на юридическото лице. Така, за целите на настоящото производство следва да се приеме, че СНЦ „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес – Бургас“ е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност. По силата на дадената от законодателя изключителна свобода на юридическите лица с нестопанска цел да определят целите си с устава, учредителния акт или с изменения в тях и с факта на вписването в регистъра по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗЮЛНЦ юридическото лице е възникнало, т.е. има качеството субект на правото с визирания от закона статут. Безспорно, съгласно чл.2, ал.3 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в Централен регистър. Това вписване обаче има само декларативно, то няма конститутивно действие, тъй като чл.6, ал.1 от ЗЮЛНЦ е определил кое вписване има конститутивно действие – това в регистъра на окръжния съд. Аргумент, че вписването по чл.2, ал.3 от ЗЮЛНЦ има само декларативно действие е и разпоредбата на чл.45, ал.8 от ЗЮЛНЦ, която определя датата на вписване в Централния регистър като начална дата за ползване на облекченията по закона, а не като дата на възникване на лицето. Аргумент е и разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗЮЛНЦ, съгласно която заличаването на вписването в Централния регистър не освобождава юридическото лице и членовете на управителните му органи от задълженията по закона, както и особено чл.49 от ЗЮЛНЦ (Решение № 3750 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2017 г.).

Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбоподателите СНЦ „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес“ и СНЦ „Сдружение за защита на малкия и средния бизнес – Бургас“ имат качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК и разполагат с активна процесуална легитимация по чл.186, ал.1 от АПК във връзка с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд. За тях е налице право на оспорване на процесната наредба, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени - в обществен интерес и то в сферата на отношенията, регулирани от наредбата.

По отношение жалбоподателя „Кадев“ ЕООД същият е представил разрешение за поставяне на временен преместваем обект, издадено от община Бургас, което го определя безспорно като лице попадащо с обхвата на чл. 186, ал. 1 от АПК.

С оглед представените доказателства (л.175, 176), съдът приема, че е налице правен интерес от оспорване и за присъединилия се „ДИ-М-Груп” ООД.

Оспорената наредба е издадена от материално и териториално компетентен орган Общински съвет – Бургас, който съгласно чл.8 от ЗНА е овластен да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Наредбата е приета по предложение на нарочна комисия, на което е възложено да изготви проект на наредба, която писмено е сезирала общинския съвет с мотиви и проект на наредбата. Предложението и проектът са били разгледани и приети на заседания на компетентните, постоянни общински комисии. Преди да бъде приета наредбата, в изпълнение на императивната разпоредба на чл.26, ал.3 от ЗНА, предложението на кмета, мотивите и проектът на подзаконовия нормативен акт са били публикувани на сайта на общината и общинския съвет. При вземане на решението за приемане на Наредбата е бил налице необходимият кворум (присъствали 49 от 51 общински съветници) и решението е прието с гласовете на 46 общински съветници.

Според настоящия съдебен състав при приемане на Наредбата не е спазено изискването чл.26, ал.3, във вр. с чл.28, ал.2 от ЗНА по отношение на оспорените текстове. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗНА, мотивите към проект на нормативен акт следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4 очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

От приложените по делото „Мотиви“ за приемане на наредбата (л.87-89), съдът констатира, че последните нямат изискуемото съдържание по чл.28, ал.2 от ЗНА по отношение на спорните в настоящото производство текстове на Наредбата. Посочените мотиви съдът преценява като бланкетни, като по никакъв начин не допринасят за по-голяма яснота защо е прието, че за поставяне на обекти по чл.5, ал.1, 2, 3, 4 и 5 от наредбата върху части от общински имоти, за срок повече от 20 дни, се провежда търг или конкурс за определяне на наемател по реда на Глава 7 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, а за срок по-малко от 20 дни и за обекти по чл.5, ал.6, 7, 8, 9 и 10 и на елементи на градско обзавеждане, се подава заявление за издаване на разрешение. От мотивите не става ясно и защо съгласно чл.11, ал.4 от Наредбата в случай, че по време на заявеното мероприятие ще се осъществява търговска дейност и е с продължителност над 15 дни, се провежда процедура съгласно чл.9. Направеното разграничение на преместваемите обекти съобразно срока за тяхното поставяне не намира законова опора в ЗМДТ, нито в даденото в §5, т.80 от ДР на Закона за устройството на територията (ЗУТ) определение за преместваем обект. Напълно немотивирано е определянето на поставянето на преместваеми обекти за повече или по-малко от 20 дни, респективно 15 дни, да бъде определящо за реда, по който това следва да става.

На следващо място мотивите към проекта на подзаконовия нормативен акт трябва да съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл.28, ал.2, т.4 от ЗНА, но в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено. Според съда безспорно приемането на Наредбата води до промяна на финансовите резултати за общинската администрация, но при така изготвените мотиви не може да бъде направена тяхната преценка, както от заинтересованите лица и организации, така и от съда.

Задължителните условия за мотивираност на проекта на нормативен акт гарантират спазване на основните принципи при неговото изработване – обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, както и на принципите, заложени в чл.4, чл.8 и чл.12 от АПК за законност, равенство, публичност и прозрачност в работата на административните органи. Липсата на определеното от закона съдържание на мотивите, освен че представлява формално нарушение на чл.28, ал.2 от ЗНА, препятства възможността съдът да извърши необходимата обоснована проверка за спазване на принципите при подготовката на подзаконовия нормативен акт. В текста на чл.28, ал.3 от ЗНА е регламентирано, че проектът на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган. В случая не са изпълнени изискванията за мотивираност по чл.28, ал.2, т.3 и т.4 от ЗНА, с което са допуснати нарушения на императивни правила, регламентиращи издаването на процесната Наредба. Нарушенията са съществени по своя характер и като такива се отразяват пряко върху материалната законосъобразност на акта, тъй като не дават възможност да се извърши ефективен контрол за съответствие с относимите законови разпоредби.

Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 от ЗНА, подзаконовият нормативен акт (в случая наредба) като цяло и в отделни текстове, следва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и да урежда обществени отношения с местно значение, неуредени от нормативните актове от по-висока степен. Съдебният контрол за материална законосъобразност се състои именно в проверка на съответствието на оспорените текстове с тези изисквания.

Съдът намира че оспорването на посочените разпоредби от Наредбата е основателно и поради противоречието им с материалния закон.

Съдържанието на оспорените разпоредби е както следва:

Съгласно чл.9, ал. 1 от Наредбата, за поставяне на обекти по чл. 5, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 върху части от общински имоти, за срок повече от 20 дни, се провежда търг или конкурс за определяне на наемател по реда на Глава 7 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи.

Според чл.9, ал. 2 началните тръжни или конкурсни цени на отдаваните имоти не могат да бъдат по-ниски от размера на таксата за ползване за съответния район, определен в Приложение №3, Раздел I от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

С разпоредбата на чл.9, ал. 4 процедурите за отдаване под наем на части от общински имоти върху които има поставен обект, се провеждат най-малко 1 месец преди изтичане на разрешението за неговото поставяне.

Според чл.10, ал. 1 за поставяне на обекти по чл.5, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 „за срок по-малко от 20 дни“, на обекти по чл. 5, ал. 6, 7, 8, 9 и 10 и на елементи на градско обзавеждане, се подава заявление за издаване на разрешение по образец, утвърден от кмета на община Бургас.

Оспорената ал. 2, на чл. 11, в изречение първо указва, че разрешенията за поставяне се издават след заплащане на „дължимия наем или“, а според изречение второ при поставяне на обекти за срок, по-дълъг от 6 месеца, се внася и депозит в размер на 1 „месечен наем или“.

Ал.4 от същата разпоредба в оспорената си част гласи, че в случай, че по време на заявеното мероприятие ще се осъществява търговска дейност и е с продължителност над 15 (петнадесет) дни, се провежда процедура съгласно чл. 9.

Според ал.1 от чл.12, изречение първо след провеждане на търг или конкурс, се заплаща достигнатата месечна наемна цена, а в останалите случаи ….

Оспореният чл.15 гласи, че при стартиране на инвестиционна инициатива на община Бургас, действието на разрешението за поставяне на преместваеми обекти в нейния обхват се прекратява. Като начало на производството по прекратяване на разрешението за поставяне се приема датата на влизане в сила на разрешението за строеж.

Относно законосъобразността на чл.9, ал.1, 2, 4, чл.10, ал.1, чл.11, ал.2, чл.11, ал.4 и чл.12, ал.1 (в оспорените части) от Наредбата:

Съгласно чл.141, ал.4 от Конституцията на РБ общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.

Със специалния ЗМДТ, законодателят е регламентирал таксите, които могат да събират общините относими към настоящото производство, а именно за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна.

С разпоредбата на чл.72 от ЗМДТ се определя, че таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Съобразно чл.73, ал.1 от ЗМДТ, таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл.72, като зоните се определят от общинския съвет съгласно чл.2.

На следващо място чл.79, ал.1 от ЗМДТ гласи, че таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период, а според ал.2 при ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.

Действително в разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е предвидено, че предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго, като условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата. Тази разпоредба обаче не може по аналогия да се прилага за преместваемите обекти, чието поставяне и заплащане на такса за това е регламентирано в ЗМДТ.

Според настоящия състав при приемане на оспорените текстове от наредбата неправилно са смесени понятията „общински такси“ по смисъла на чл.72 от ЗМДТ и „наемната цена по договор“, сключен на основание чл.14 от ЗОбС. Съгласно цитираната разпоредба на ЗОбС свободните нежилищни имоти – частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица. Смесването на двете понятия и приемане за разграничение на срока за поставяне над 15 или 20 дни води до незаконосъобразност на оспорените норми.

Разпоредите на ЗМДТ в Раздел II „Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение“ не предполагат отдаване под наем по реда на ЗОбС. Последното влиза в противоречие с принципите за определяне на таксите, съгласно чл.7 и чл.8 от ЗМДТ, в които е посочено, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, при възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

От своя страна отдаването под наем чрез търг/конкурс е друг вид дейност на общината, която се подчинява на различни правила и размера на наемната цена не се определя по реда на приложимия за преместваемите обекти ЗМДТ.

При приемане на оспорените норми също така не е взето предвид, че част от местата, на които се поставят преместваеми обекти са публична общинска собственост, съответно задоволяват потребностите на населението на общината и за тяхното отдаване под наем е въведен специален ред по чл.14, ал.7 от ЗМДТ след решение на общинския съвет.

На практика, с оспорените разпоредби, общинският съвет е добавил нов начин за определяне на лицето, което да поставя преместваем обект, нов начин за определяне на цената, която ще се заплаща, както и промяна на вида правоотношение между лицата и общината под формата на наем, като всичко не съответства на закона, тъй като в него не е предвидено преместваемите обекти да се отдават под наем чрез търг или конкурс.

Оспорените разпоредби от Наредбата, са в противоречие и с чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), доколкото с предвидените в тях изисквания към субектите, се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране и административния контрол, които не са необходими за постигане на целите на закона. Въведените изисквания за участие в публични търгове или конкурси е форма на ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол и надвишаващи обществено оправданите граници по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД.

Противоречието на чл.9, ал.1, 2, 4, чл.10, ал.1, чл.11, ал.2, чл.11, ал.4 и чл.12, ал.1 от Наредбата (в оспорените им части) с разпоредби от по-висок ранг води до незаконосъобразност на същите в оспорените части, поради което в съответните части разпоредбите следва да бъдат отменени.

Относно законосъобразността на чл.15 от Наредбата:

С оспорената разпоредба се предвижда, че при стартиране на инвестиционна инициатива на община Бургас, действието на разрешението за поставяне на преместваеми обекти в нейния обхват се прекратява. Като начало на производството по прекратяване на разрешението за поставяне се приема датата на влизане в сила на разрешението за строеж.

На първо място така въведената норма съдържа неясноти – какво е инвестиционна инициатива, какъв следва да е видът и кой момент ще се приема за нейното стартиране. Двете изречения в разпоредбата са във вътрешно противоречие, доколкото според изречение първо действието на разрешението за поставяне се прекратява при стартиране на инвестиционна инициатива, а според изречение второ едва след влизане в сила на разрешението за строеж започва производството по прекратяване. Недопустимо е в подзаконов нормативен акт да съществуват неясноти в съдържанието на определени понятия. Това създава условия за правна несигурност и за неравнопоставеност между лицата, които упражняват такива дейности.

Установяването на подобно нормативно закрепено основание за преустановяване действието на влязъл в сила индивидуален административен акт, каквото е разрешението за поставяне, без това да е обусловено от наличието на особено значим обществен интерес, е в противоречие с правото на свободна стопанска инициатива и принципите за прозрачност и предвидимост на дейността по административно регулиране на стопанската дейност.

На следващо място законодателят в разпоредбата на чл.80 от ЗМДТ е предвидил хипотезите, при които общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема: когато мястото не се използва по предназначение; когато не се използва от лицето, на което е предоставено; или когато обществени нужди налагат това. С протестираната разпоредба се въвежда ново основание за отнемане на разрешението за ползване на място, с което недопустимо урежда по нов начин правоотношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, поради което съдът приема, че разпоредбата е незаконосъобразна и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК разноските по делото следва да се възложат на Община Бургас. В производствата по АПК за разноски се осъжда не органът, а юридическото лице, в чиято структура се намира органът. Общинският съвет не е юридическо лице и няма собствен бюджет. Юридическо лице е Общината и именно тя разполага с бюджет – чл.136, ал.3 и чл.141, ал.1 от КРБ, както и чл.14 от Закона да местното самоуправление и местната администрация. Ето защо Община Бургас следва да заплати на:

- СНЦ „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес“, ЕИК *********, разноски в размер на 50 лв. – държавна такса;

- СНЦ „Сдружение за защита на малкия и средния бизнес – Бургас“, ЕИК *********, разноски в размер на 50 лв. – държавна такса;

- „Кадев“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 1070 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 20 лв. такса за обнародване в ДВ и 1000 лв. адвокатски хонорар;

Присъединилият се към оспорването „ДИ-М-Груп“ ООД, ЕИК ********* не претендира разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ:

чл.9, ал.1, 2, 4, чл.10, ал.1 – в частта „за срок по-малко от 20 дни”;

чл.11, ал.2 – изречение първо, в частта „дължимия наем или”, както и изречение второ, в частта „месечен наем или”;

чл.11, ал.4 – в частта „а в случай, че по време на заявеното мероприятие ще се осъществява търговска дейност и е с продължение над 15 (петнадесет) дни, се провежда процедура съгласно чл.9”;

чл.12, ал.1 – изречение първо, в частта „след провеждане на търг или конкурс, се заплаща достигнатата месечна наемна цена, а в останалите случаи”, както и изречение второ, в частта „Наемите и”;

чл.15 – целия текст

всички от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас, приета по т. 1 от Протокол № 51/29.05.2023 г. на Общински съвет Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Асоциация за защита на дребния и среден бизнес“, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап. 154, представлявано от председателя на УС Николай Колев Димитров направените по делото разноски в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Сдружение за защита на малкия и средния бизнес – Бургас“, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Байкал“ № 9, представлявано от председателя на УС Велислав Иванов Кирилов направените по делото разноски в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Кадев“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, „ул. Пиротска“ № 37, представлявано от управителя Георги Михайлов Кадев направените по делото разноски в размер на 1070 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 АПК, след влизането му в сила.

	Председател:
	Членове: