Решение по дело №847/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 394
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20195140200847
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  :

 

 

Номер

 

     Година

09.12.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалииски районен

съд                      

 

състав

 

На

28 ноември

                                               Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Диана Георгиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

 

 

дело номер

847

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000686 от 29.07.2019 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, с което на Р.М.А. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 150 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по  чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати закононарушения, с оглед на което иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, като счита издаденото НП за правилно и законосъобразно.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 13.07.2019г. на жалбодателя бил съставен АУАН за това, че на същата дата, в около 14:20ч. в гр. Кърджали, на ул. „Първи май”, срещу бензиностанция Газпром, управлявайки личния си мотоциклет „Сузуки” с рег. № К 5750 А в посока от завод „Орфей” към кръстовище „Веселчани, не спира при ясно подаден сигнал с ръка от контролен орган, като продължава движението си по посока на автогара 21век. След като водачът бил застигнат пред кафенето на разклона за завод Пневматика, където спрял, на същият бил съставен АУАН, който той подписал и получил без възражение.

Съобразявайки констатираното в АУАН, наказващият орган преценил, че деянието извършено от жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му е в нарушение правилата за движение по пътищата- чл. 103 от ЗДвП. Издал НП № 19-1300-000686 от 29.07.2019г., предмет на настояща проверка. В обстоятелствената част описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и преценил от правна страна, че Р.М.А. е нарушил чл.103 от ЗДвП, за което му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:

Актосъставителят Г. и св. Г. в разпита си пред съда са категорични, че водачът на мотоциклета е възприел сигнала с ръка, подаден от св. Г., който даже бил направил движение с глава. След спирането му обяснил, че не е извършил нарушение и нямало за какво да го спират, като включително оспорил правото на полицаите да му махат с ръка за спиране. Свидетелят М., приятел на жалбодателя, в разпита си обяснява, че се е движил с автомобила си зад жалбодателя А.- през 1-2 коли. Видял е униформени служители, които правили жестове за по- бавно движение на автомобилите по повод настъпило ПТП, но не бил видял полицай със стоп палка. Съдът счита, че показанията на този свидетел не противоречат с показанията на другите свидетели предвид на това, че жестът за спиране е бил подаден с ръка, а не с палка, и свидетелят се е движил на разстояние от жалбодателя, поради което е напълно възможно да не е видял подадения от Г. сигнал за спиране на А..

При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Посочената като нарушена разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП се намира в раздел ХХ от ЗДвП - "Задължения на водачите", а съдържанието на нормата е следното: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, тя предвижда правило за поведение ( създава задължение) за лице, което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната норма, неизпълнението на която се санкционира. В посочената като санкционна разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание за нарушение, представляващо неизпълнение нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните доказателства е установено, че жалбодателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения в чл.170 ал.3 предл. последно от ЗДвП, да спре. От словесното описание на нарушението се установява, че то съответства на посочената разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП. Тя от своя страна попада в обхвата на приложение на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място той е управлявал мотоциклет „Сузуки”, като при подаден от контролния орган с ръка ясен сигнал за спиране, не се подчинил и не спрял. На жалбоподателя бил подаден знак за спиране по реда на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, а именно чрез подаване на сигнал с ръка от полицейски орган. Цитираната норма гласи, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че водача А. е възприел подаденият му сигнал, поклатил е глава, но въпреки това не се подчинил, което наложило автопатрула да го последва. Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по  чл. 103 от ЗДвП. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ извършеното деяние да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН - и лишаването от правоуправление и глобата са определени в и към максималния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая липсват данни жалб. А. да е наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата, подписал е акта без възражения, което показва, че към датата на констатиране на нарушението същият не го е оспорвал. Ето защо, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление досежно размера на наложените наказания "лишаване от право да управлява МПС" и "глоба", които следва да бъдат намалени до минимума.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Водим от изложеното, Съдът

 

 

                                       Р    Е    Ш    И   :

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000686 от 29.07.2019 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, с което на Р.М.А. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 150 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието "глоба" от 150 лв. на 50 лв. и срока на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" от 6 месеца на 1 месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                   

                                                               Районен съдия: