Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
Гр. Перник, 28.04.2021
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Г.
С. Димитрова
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия С. Димитрова КАД
№ 45 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по касационна жалба на младши
разузнавач в група „ПКП“ към Районно управление (РУ) – Радомир при ОДМВР –
Перник, чрез пълномощника му главен юрисконсулт З.В., против решение № 260004
от 25.01.2021 година, постановено по АД № 342/2020 година по описа на Районен
съд Радомир.
С
обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице с рег. № 328зз-142 от 04.11.2020 година, издадена от Д.В.И. – младши разузнавач в
група „ПКП“ към РУ – Радомир при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, спрямо лицето М.В.С. *** е приложена принудителна
административна мярка – задържане за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. По същество се
излагат подробни съображения за противоречие на съдебния акт с материалния
закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът моли съда да отмени решението, предмет на касационна проверка и да
постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна жалбата срещу
издадената заповед.
Ответникът
по касационната жалба, М.В.С. ***, редовно уведомен за същата, в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 година) депозира отговор чрез адвокат
С.И. ***, негов пълномощник, която счита касационната жалба за неоснователна и моли
решението на районния съд да се остави в сила.
В проведеното
съдебно заседание на 14.04.2021 година касаторът – младши разузнавач в група
„ПКП“ към РУ – Радомир при ОДМВР – Перник Д.В.И., редовно призован, не се
явява, представлява се от пълномощника си – главен юрисконсулт З.В., която поддържа
касационната жалба. Моли съда да отмени решението предмет на касационна
проверка.
В
проведеното съдебно заседание на 14.04.2021 година ответникът по касационната
жалба – М.В.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана
е писмена молба вх. №
1322/14.04.2021 година от адвокат С.И. ***, пълномощник на ответника, която
моли да бъде даден ход на делото, оспорва касационната жалбата, моли решението
на районния съд да се остави в сила, претендира присъждане на направените
съдебни разноски, за които прилага списъка по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК.
В
проведеното съдебно заседание на 14.04.2021 година представителя на Окръжна
прокуратура Перник дава становище за основателност на касационната жалба. Предлага
решението на районния съд да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени допустимостта
на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната
жалба се явява допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК
и от надлежна страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
С
обжалваното решение № 260004 от 25.11.2021 година, постановено по АД № 342/2020
година по описа на Районен съд Радомир, е отменена като незаконосъобразна Заповед
за задържане на лице с рег. № 328зз-142 от 04.11.2020 одина, издадена от Д.В.И.
– младши разузнавач в група „ПКП“ към РУ – Радомир при ОДМВР – Перник.
Съдът
е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но е
незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са посочени и доказани
основанията за задържане на М.В.С.. Мотивите на районния съд, обусловили
постановяването на обжалваното решение са, че при доказателствена тежест за
ответника, наличието на данни по смисъл на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
извършено престъпление към момента на прилагане на задържането не е доказано,
както не е доказано и че е била налице необходимост да се попречи на уличеното
лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване (чрез заличаване на улики, местопрестъпление и пр.), което също е
изцяло в тежест на административния орган, издател на акта, т. е. не е
обоснована и необходимостта от задържането. Това, според районния съд, е довело
до издаване на акт за неоснователна принуда върху задържаното лице, което
противоречи изцяло на същността и предназначението на задържането. Така, въз
основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че
задържането е незаконосъобразно, задържаното лице произволно е лишено от
свобода, на основание, което не е визирано нито в Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи (ЕКПЧ), нито в ЗМВР, както е нарушена и целта на
закона, тъй като извършеното задържане не е използвано като превантивна мярка,
с която да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване, а задържаното лице
е оказвало съдействие на органите на МВР като се е явило доброволно и е
съдействало за провеждане на разследването, като в тази връзка не е
съществувала пречка същото да бъде разпитано и след това освободено.
Решението
е неправилно.
Със
Заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-142 от 04.11.2020 година, издадена
от Д.В.И. – младши разузнавач в група „ПКП“ към РУ – Радомир при ОДМВР –
Перник, спрямо лицето М.В.С. *** е приложена принудителна административна мярка
– задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане към РУ –
Радомир. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а в
същата като фактическо основание за издаването й формално е посочено, че са
налице данни за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс
(НК), във връзка с досъдебно производство (ДП) № 269/2020 година.
Възможността
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за
срок до 24 часа“ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди
извършване на задържането.
От
фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят е бил призован по
телефона да се яви на 04.11.2020 година в РУ – Радомир за провеждане на разпит,
като при явяването му е задържан със Заповед за задържане рег. № 328зз-142 от
04.11.2020 година за срок до 24 часа, след което е извършен личен обиск, при
който не са намерени и иззети движими вещи от жалбоподателя, същата вечер
лицето не е било разпитано, а на 05.11.2020 г. в 14:10 ч. задържаното лице било
освободено. Въз основа на така установените факти заповедта е отменена като
незаконосъобразна – издадена без да са посочени и доказани основанията за
задържане на М.В.С., с което е нарушена и целта на закона, тъй като извършеното
задържане не е използвано като превантивна мярка.
Изводите
си съдът е изградил въз основа на представената по делото административна
преписка по издаването на процесната заповед за задържане и показанията на
свидетеля Калин Димитров – полицейски служител в РУ – Радомир.
При
изясняване на фактическата обстановка първоинстанционният съд не е взел предвид
наличните по преписката данни за образувано ДП № 269/2020 година за
извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Тази преписка е посочена като
фактическо основание за издаване на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, без относими или свързани документи със същата да са били представени
по делото във връзка с материалноправното основание за издаване на заповедта. Данните
по тази преписка, дори
недостатъчни, ако са налични, са от съществено
значение за изясняване на фактите, респективно за основателността на
задържането, доколкото в случая заповедта е основана в наличието на данни за извършено
престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Тези факти са от особено значение за
изясняване на спора поради това, че имат отношение към законността на
задържането. Предвид възможността фактическите основания да са посочени освен в
заповедта (в случая същите са само бланкетни), но и в други писмени документи,
свързани с това административно производство, съдът е бил длъжен да укаже на
страната, независимо от разпределянето на доказателствената тежест, че за тези
обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства (чл. 171, ал. 5 от АПК). Документи, в които да се съдържат данни (не и достатъчно данни, както
правилно е отбелязано в решението) за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1
от НК и вероятната съпричастност на
задържаното лице към това деяние, не са приложени към делото.
Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при
неизяснена фактическа обстановка относно необходимостта от прилагането,
респективно законосъобразността, съответно постигането на целите на приложената
принудителна административна мярка. В нарушение на съдопроизводствените правила
районният съд не е събрал всички относими за спора доказателства, поради което
при решаване на спора по същество е извел изводите си по фактите при непълнота
на доказателствата, а въз основа на тях е извел и правните си изводи за
незаконосъобразност на акта и несъответствие със законовата цел.
Предвид
изложеното решението следва да бъде отменено, а делото да върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на
делото следва да се съберат доказателства, като бъдат дадени указания за представяне
на документи, свързани с образуваното досъдебно производство за престъпление по
чл. 330, ал. 1 от НК или други доказателства, съдържащи данни за извършването
на такова престъпление, респективно за съпричастност на задържаното лице към
същото, обуславящи съответно и необходимостта лицето да бъде задържано, които
доказателствени материали да са релевантни към решаване на спорния въпрос за
законосъобразност на оспорената заповед и пропорционалността на приложената
принудителна административна мярка.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 25.01.2021 година, постановено по АД
№ 342/2020 година по описа на Районен съд Радомир.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на Районен съд Радомир, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите
на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/