Решение по дело №2068/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 18
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330102068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Ямбол , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги С. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело №
20202330102068 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВиК” ЕООД - Я. с ЕИК
*** против „ЕМ ДЖИ И КО“ ООД с ЕИК ***, с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно:
сумата от 11 838,43 лв. главница, дължима за доставяна питейна вода и за отведени
отпадъчни води по 28 бр.фактури, ведно с лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до
22.06.2020 г. в общ размер на 326,16 лв., законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 22.06.2020 г. до изплащане на вземането.
Ищцовото дружество иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
същият, в качеството на потребител на услугите му за ползваните от него имоти, находящи
се в гр.Я.,ул.“***,ул.“***,ул.“*** и ул.“***, с абонатен код №***, му дължи горните суми –
главница и лихви, за доставката на питейна вода и за отвеждането на отпадъчни води в
посочените имоти. Твърди се,че ответника направил частични плащания,като остатъка от
задължението за заплащане на доставената питейна вода и отведени отпадни води по
посочените в исковата молба 28 бр.фактури възлизало на сумата от 11 838,43 лв.-главница и
326,16 лв. лихви.Твърди се, че ответникът е потребител на услугите на ищеца при публично
известни Общи условия, както и че за извършените през процесния период услуги
дружеството е издало 28 бр. фактури.Сочи се, че в установения в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите срок ответникът не е заплатил доброволно
стойността на услугата, поради което дължи, наред с главницата, и сочената лихва за забава.
Началната дата, от която се дължала лихва, е 30 дни след датата на фактурирането. За
1
претендираните суми ищецът подал в съда заявление по чл. 410 от ГПК и била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, но в законоустановения срок длъжникът
възразил, че не дължи, поради което се предявява настоящият иск.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител,чрез когото поддържа
предявените искове,сочи доказателства и моли за уважаването им.Претендира разноски за
настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника,чрез пълномощник адвокат е подал
отговор на исковата молба. Счита се,че иска е неоснователен и се иска неговото отхвърляне.
Не се спори,че ответното дружество е стопанисвало три обекта,находящи се в гр.Я. за което
е получило фактури,в които констатирало,че във всяка една от тези фактури,освен реално
доставено количество питейна вода и съответно за количествата отведени отпадъчни
води,били начислени и суми дължими за количества отчетени от общите водомери,за които
потребителя нямал достъп. С оглед на това ответното дружество заплащало единствено
сумите които дължало за реално доставената му питейна вода и тези за отведените
отпадъчни води,обема на които се определял от този на доставената вода. Твърди се,че
отказа на ВиК оператора да коригира начина на издаването на фактурите и да съобрази
същите с действително доставеното и отчетено количество вода от индивидуалните
водомери на потребителя,както и да представи необходимата информация за отчетите на
общите водомери и начина на разпределението на количествата между абонатите е
принудило дружеството да преустанови плащанията. От представените с исковата молба
фактури в настоящото производство се претендирало като дължима сума,както тази
представляваща стойността на доставената и отчетена питейна вода от индивидуалните
водомери,така и тази отчетена и разпределена по неизвестен начин от общите
водомери,заплащането на която ответника не дължал с оглед на това,че не е употребил
такава.
Иска се отхвърляне на предявените установителни искове,като неоснователни и
недоказани.
В с.з.ответника се представлява от пълномощник адвокат,чрез който пледира за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС и издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
исковите суми, както и разноски в заповедното производство. По издадената заповед за
изпълнение,длъжника възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение,като дружеството заплатило консумираната вода,съгласно отчетеното от
собствения му водомер. В едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
2
По делото не се спори, че ответникът е потребител на предоставените от ищеца В и К
услуги за шест броя търговски обекти-Снек-бар,намиращ се в гр.Я.,ул.“*** с партида ***;б.
„***“,намиращо се в гр.Я.,ул.“*** с партида ***;заведение намиращо се в гр.Я.,ул.“*** с
партида ***1;кафе- аперитив,намиращо се в гр.Я.,ул.“*** с партида***; кафе намиращо се в
гр.Я.,ул.“*** с партида *** и кафе-кухня,намиращо се в гр.Я.,ул.“*** с партида ***.
Приложена е справка – извлечение № *** год. за абоната „Ем Джи и Ко“ ООД, както и
описаните в същата 28 броя фактури за периода 30.01.2018-27.04.2020 год. на обща стойност
12 164,59 лв.,от които 11 838, 43 лв.-главница и 326,16 лв. лихва.Представени са и справка за
частични плащания по фактури на клиент***-„Ем Джи и Ко“ ООД по 15 бр.фактури,за
периода 30.01.2018 г. до 28.03.2019 г.,от която е видно,че същите са на обща стойност 9
916,00 лв.,като частично ответното дружество платило на ищцовото дружество в посочената
справка фактури сумата от 7304,73 лв.,като остатъка от фактурите възлиза на 2611,27 лв.
Също така са представи дубликати на посочените фактури,касаещи посочения период.
Представени са и приети като писмено доказателство Общи условия на ищцовото „В и
К” дружество за предоставяне на В и К услуги на потребителите на оператора. Съгласно
чл.33,ал.1 от Общите условия, операторът „В и К”- Я. издава ежемесечни фактури, които
потребителите са длъжни да заплащат в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Според
разпоредбите на чл.31 и 32 от ОУ цените на предоставените В и К услуги са утвърдени от
ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
От страна на ответното дружество са представени платежни нареждания от 15.02.2019 г. -
12 бр. и платежно нареждане от 13.05.2019 г.
С оглед разрешаването на въпросите по делото,какви са количествата доставена питейна
вода и отведени отпадъчни води от индивидуалните водомери на„Ем Джи и Ко“ ООД и
каква е тяхната стойност,съгласно представените фактури от ищцовото дружество,какви са
количествата доставена питейна вода и отведените води от представените фактури,отчетени
от общите водомери,които са разпределени на „Ем Джи и Ко“ ООД и каква е тяхната
стойност,къде се намират общите водомери,по които са извършени отчетите за трите
обекта,по какъв начин е извършен отчета и как е извършено разпределението между
потребителите и съставени ли са протоколи при отчитане на общите водомери,ако такива са
съставени,присъствали ли са представители на дружеството ответник, е назначена съдебно-
техническа експертиза. От представеното заключение на в.лице,прието от съда като
обосновано,законосъобразно и неоспорено от страните се установява,че вещото лице
инж.Н., се е запознал подробно с всички материали по делото,както с ч.гр.дело,след преглед
на действащите нормативни актове и направен оглед на място на 17.05.2020 г. със
съдействието на ищцовото и ответно дружество,като от „ВиК“ ЕООД-Я. му била
предоставена справка за броя на консуматорите присъединени към сградните водопроводни
инсталации. Вещото лице установило,че количествата на доставената питейна вода и
3
отведените отпадъчни води от индивидуалните водомери съгласно представените
фактури,били отразени и изчислени в таблица № ***,като разликата от общо –инкасираната
вода и разпределената била 6 561 куб.м. Това количество вода било съставната част на
преминалото през водомера на СВО,в случая общият водомер количество вода. Стойността
на доставената питейна вода и отведените отпадъчни води от индивидуалните
водомери,съгласно представените фактури и изчисленията в таблица 1 била 13 188,87 лв.
без ДДС или 15 826,64 лв. с ДДС. Количествата доставена питейна вода и отведените
отпадъчни води от представените фактури,отчетени от общите водомери,които са
разпределени на ответното дружество,изчислени в таблица № *** били 1392,33 куб.м.
Стойността на доставена питейна вода и отведените отпадъчни води от представените
фактури,отчетени от общите водомери,които са разпределени на ответното
дружество,изчислени в таблица № ***/ред 29,колона 10/ била 2763,75 лв. без ДДС,или на
стойност 3316,50 лв. с ДДС. При направения оглед на място,вещото лице констатирало,че
местонахождението на общите водомери за водоснабдяваните обекти,находящи се на
ул.“***,ул.“*** и ул.“*** в гр.Я.,на ползвател с абонаментен код ***. За водоснабдяването
на първия посочен обект,общия водомер бил монтиран в партерния етаж,разположен в
северната част на жилищната сграда.Достъпът до него се осигурявал през търговско
заведение „***“ на фирма „Български йогурт“ ООД,която също била клиент на ищцовото
дружество. За водоснабдяването на втория посочен обект,общия водомер бил монтиран във
водомерна шахта,разположена на улица .“***“,като достъпът до него бил от улицата. За
водоснабдяването на третия посочен обект,общия водомер бил монтиран във водомерна
шахта,разположена пред входа на бензиностанция „***“,като достъпа до него бил от
улицата. По молба на управителя на ответното дружество и съвместно с него,в.лице
извършило втори оглед на адреса в гр.Я.,ул.“***. На в.лице бил показан общ водомер във
водопроводна шахта,находяща се срещу западния/източен/ вход на жилищната сграда. През
този вход се излизало към дъното на парцела на жилищната сграда,където двора бил
преграден с монтирана ограда на съдебните сгради.Достъпът до тази водомерна шахта и
монтираният в нея общ водомер бил през входа на административния съд,от ул.“***.
Начинът по който са извършвани отчетите от общите водомери според „ВиК“ оператора
бил,чрез визуален отчет на показанието им от представител на оператора-отчетник водомери
и записване на показанията в карнет,който бил на хартиен носител/книга/. Разпределението
между потребителите на общия водомер било извършено съгласно чл.30 от Наредба № 4-
14.09.2004 г.,което било записано в приложените 28 бр. фактури.След записването ,тези
отчети се снемали от карнетите и въвеждали посредством електронната клавиатура в
електронната система на електронен носител на екран,след което по електронен път се
обработвали,изчислявали и фактурирали дължимите суми на потребителите. До край на
следващия месец потребителите били длъжни да заплатят услугата,след което започвали да
се начисляват лихви.За водоснабдявани обекти,находящи се на ул.“***,разликата от общия
водомер била разпределяна между 29 броя индивидуални потребителя,в т.ч. един
индивидуален водомер на ответника,на ул.“***“ била разпределяна между 12
бр.индивидуални потребителя,в т.ч. два броя на ответника и на ул.“*** между 6
4
бр.индивидуални потребителя,в т.ч. два броя на ответника.Начинът на извършване на
разпределението между потребителите бил подробно описан и онагледен с числен пример в
констативно-съобразителната част на експертизата. С примера бил описан механизма на
калкулирането на ВиК услугата според отчетите от общия водомер и отчетите на
индивидуалните водомери-точка IV.2. Според информация на ВиК оператора отчитането на
водомерите било извършвано ежемесечно,в определен за това ден и часов диапазон по
график с предварително направено съобщение.Веднага след отчитането на показанията на
общия водомер,са отчитани и показанията на индивидуалните водомери,като всички отчети
били записвани в карнетите. От страните по делото на в.лице не били представени
протоколи. Ако били съставени такива протоколи то те били между представители на
ответника и оператора,които били страни по делото или между представители на етажната
собственост на водоснабдяваните сгради.Нормативно,при условие,че при извършването на
отчитането и записването на отчетите на показанията на водомерите,извършено на място
във водоснабдявания обект,нямало представител на потребителя отчетите били актуални и
не инкасирали. Ако имало противоречия,то до следващото отчитане,те трябвало да бъдат
отстранени.Правата и задълженията между доставчика на услугата и потребителите се
уреждали с договори в съответствие с нормативните предпоставки и ОУ за предоставяне на
услугата.
На въпроси на процесуалния представител на ищцовото дружество в.лице уточни,че при
разлики по-големи от 20 % които трябвало да бъдат преразпределени,съгласно Наредба № 4
следвало да се направи проверка от къде се получава тази разлика,независимо дали тези
разлики са положителни или отрицателни. Това следвало да направи оператора,защото той
отчитал потреблението,като уведоми представителите на етажната собственост. Те следвало
да решат дали да искат проверка или не на сградната инсталация,защото разликата била
индикатор за проблем,или че някой злоупотребява от самите собственици и да има
нерегламентирано включване. Проверката следвала да се извърши в рамките на един месец
за да се уточни,откъде се получава тази разлика от 20 %. В.лице уточнява,че не е засякъл
показанията,защото бил визиран един минал период от време,а нямал и такава задача.
Направил един примерен подход на разпределението от общите водомери,като това което
установил съответствало,като нормативно било предвидено „пропроционално на
измерените количества от индивидуалните водомери“. В тази връзка първо се отчитал
общия водомер и след като се извадила количеството отчетено от индивидуалните водомери
от тази на общия водомер,разликата представлявала размера на количеството,което
следвало да се разпредели пропроционално. Операторите използвали софтуер,като то било
заложено в ел.системата. Първо показание се записвали в карнетите,които били ръчно
писани,след което се набирали на екрана,като след това програмата правила автоматичното
разпределение.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на свидетелката Г. А. Ж.,без
родство със страните. Същата заявява,че работи в ищцовото дружество в отдел
продажби.Била запозната с партидата на ответното дружество, което било абонат на
5
ищцовото дружество и имало четири обекта. Получавала е възражения и запитвания от
страна на дружеството относно фактурите им,какво им било начислявано,консумацията по
общия водомер,по спомагателните водомери и съответно давала разяснения на клиента.
Тези разяснения били устни,като правила справки,т.нар. разпечатки за консумацията му през
определено време,като същите оспорвали фактурите и по каква причина им била
начислявана тази разлика между индивидуалния и общия водомер. Разликата от общия
водомер била начислявана на всички потребители на етажната собственост,като за обекта на
ул.“***“ били 24 апартамента в жилищната част и три абоната на партерния етаж и които
били търговски дружества,като един от тях бил и ответното дружество. Имало месеци
когато тази разлика надвишавала 20 %,като процедурата по действащата Наредба била,при
наличие на разлика над 20% да уведомят упълномощено лице на етажната собственост или
представител за разликата,като уведомяването следвало да е писмено с обратна разписка.
Посочената етажна собственост нямало такова упълномощено лице или представител,като
нямало кой да уведомят писмено и да изпратят писмо. Самосезирали се,след период на
такива големи остатъци от разпределение. Инициирали проверка,която да се извърши след
18.00 ч.,след работния ден,за да могат максимален брой ползватели да присъстват,като това
станало през 2019 г.,след пореден месец с голям остатък от общия водомер. Информирали
етажната собственост за проверка с писмено съобщение,разлепено на две места,в лявата и
дясна част на входа. Почти на всички апартаменти бил осигурен достъп,при което било
установено,че има в общите части две чешми за ползване на вода,които нямали водомери и
нямало кой да каже какво количество вода се ползва,чрез тях. Посъветвала ги да затапят
дадените чешми или да сложат водомери,като без водомери не можели да кажат какво
количество вода изтича от тях.Тази вода била след главния водомер,като се отчитала на
него,но нямало спомагателен,който да я отчете. Те твърдели,че тази чешма им била
необходима за почистване,но това бил нейн съвет,за да се изолират разликите. Имали
домоуправител,който за времето е действал и събирал такси,но не бил избран от ОС,защото
имали 24 апартамента и около десет от тях били необитаеми. Те самите не можели да
излъчат представител или упълномощено лице. Относно тези две чешми,по сигнал на
инкасатора,при отчитане,минавайка покрай едната чешма била чула шум.Но те били
т.нар.стаи,които били заключени с катинар.Най вероятно проблема бил и в самото кранче,но
водата изтичала и се виждала на общия водомер.
На въпрос на пълномощника на ответното дружество свидетелката отговори,че чешмата
била в предверието,като се влезело в сградата в ляво. В ляво и дясно имало т.нар. стаи и
били заключени. В самата сграда,като се влезело,тя била с едно голямо фоайе,разделено на
вх.***и вх***,преди стълбището се намирали тези стаички.Заключени били,но до тях имал
достъп лице,което почиствало. Връзка нямало,но това била вода,която се отчитала от общия
водомер. Входовете били отделни,за жилищната част и за заведението.
Съдът кредитира показанията на дадената свидетелка,която макар и заинтересована от
изхода на делото,като работеща в ищцовото дружество,същите кореспондират с писмените
6
доказателства по делото. Освен това, показанията й са доста подробни и
последователни,като последните са вътрешно непротиворечиви и житейски логични и
създават убеждение за правдоподобност.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. Съдът приема иска за допустим, т.к. е
предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в
закона едномесечен срок от уведомяването, че длъжникът възразил че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение,като дружеството заплатило
консумираната вода,съгласно отчетеното от собствения му водомер.
Съдът намира за необходимо да посочи,че между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
- гр.Я. и «Ем Джи и Ко» ООД са налице облигационни отношения,по силата на които за
исковия период ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си за доставяне на
питейна вода и отвеждане на отпадни води в полза на ответника в ползваните от него
обекти находящи се в гр.Я., ул.”***,ул.“*** и ул.“***,за които бил монтиран надлежно
водомер с абонатен код на ответника***.
Съдът намира за необходимо да посочи, че приема за безспорно по делото, че между
ответника и ищцовото дружество е бил сключен валиден по смисъла на действащите
Общите условия на „В и К” оператора договор за услугата водоснабдяване и канализация.
Освен че този факт не е оспорен от ответника, липсват каквито и твърдения да е
задействана клаузата на чл. 71, ал. 2, респ. 3 от ОУ. Ответникът е юридическо лице,
следователно - потребител по смисъла на чл.2,ал.1,т.1 ОУ. Не се спори между страните, че
общите водомери са изправни и са в добро техническо състояние,което е установено и от
вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ. Следователно показанията от общите водомери
отразяват реално потребената количество вода,в общата за сградите части. Т.е. ответното
дружество дължи заплащане на количествата потребена вода, отчетени реално от общите
водомери,която се явява разлика между количеството на подадената-въведената през
сградното водопроводно отклонение вода и общото количество на изразходваната от
потребителите вода чрез сградната водопроводна мрежа и водочерпните прибори,явяваща се
съответния дял разпределен между потребителите,съгласно чл.30 от Наредба № 4
/14.09.2004 г.,касаеща,че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното
отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното
отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда -
етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази връзка настоящия съдебен
състав не приема възраженията на ответното дружество,че дължи заплащане по фактурите
само на действително доставената му питейна вода и за отведените отпадъчни
води,отчетени от индивидуалните водомери. Също така не се споделят и възраженията на
7
ответното дружество,че същите като потребители на питейна вода и отведени отпадъчни
води нямал достъп. От показанията на разпитания свидетел се установява,че общите
водомери са отчитани редовно,като вещото лице е установило,че същите са изправни
отчитането на водомерите било извършвано ежемесечно,в определен за това ден и часов
диапазон по график с предварително направено съобщение.Това,че представител на
ответното дружество не е присъствал при отчитането на общите водомери,не може да бъде
основание да се счита,че същите не са изправни и трябва да заплаща единствено само
сумите за употребена питейна вода и отпадни води отчитани от индивидуалните му
водомери. Съгласно Наредба № 4 и както в.лице е установило,че при разлика от повече от 20
% които трябвало да бъдат преразпределени, следвало да се направи проверка от къде се
получава тази разлика,независимо дали тези разлики са положителни или отрицателни. В
тази насока ответното дружество не представи никакви доказателства,че е сезирало затова
ищцовото дружество за извършването на проверка откъде се получава тази разлика от
общите и индивидуалните водомери на потребителите,като останаха недоказани
възраженията им,че ВиК оператора е отказал да коригира начина на издаването на
фактурите и да съобрази същите с действителното доставено и отчетено количество питейна
вода от индивидуалните водомери на потребителите,както и да представи необходимата
информация за отчетите на общите водомери и начина на разпределение на количеството
вода. От свидетелските показания на разпитания свидетел се установява,че като
представител на ищцовото дружество е инициирана такава проверка,като било
установено,че имало две чешми като количеството доставена вода преминава през общия
водомер където се отчита,но за тях нямало поставени индивидуални такива. Този проблем
обаче,не може да се вмени като задължение на ищцовото дружество,като проблема следва да
бъде разрешен от потребителите в сграда на етажна собственост.
С помощта на в.лице по СТЕ е установено,че начислените водни количества за доставка
на питейна вода и отвеждането на отпадъчна вода,съвпадали с тези които са фактурирани в
посочените и приложени по делото фактури. От представената от ищцовото дружество
справка за частични плащания по фактури на клиент 5384,касаещи ответното
дружество,неоспорена от същите се установява,че за фактурите за периода 30.01.2018 г.-
28.03.2019 г.,същите са на обща стойност 9916,00 лв.,като по тях ответното дружество
извършило частични плащания за сумата от 7304,73 лв.,като останала сума за доплащане в
размер на 2611,27 лв. По делото от страна на ответното дружество са представени 12
бр.платежни нареждания от 15.02.2019 г. и едно от 13.05.2019 г.,като при проверка на
същите,се установява,че сумата която е платена от ответното дружество на ищцовото
дружество възлиза на 6 519,65 лв. и касае частично плащане на фактурите в посочения по-
горе период на стойност 6232,04 лв. като с платежното нареждане от 13.03.2019 г. в размер
на 287,61 лв. са платени лихвите по фактурите от 2018 г.
С оглед на горепосоченото настоящия съдебен състав приема,че ответното дружество
дължи на ищцовото дружество сумата от 11 838,43 лв. –главница по посочените и неплатени
фактури.
8
Като не е сторил плащане на посочените фактури в периода от 30.04.2019 г.-27.04.2020 г.
в определените срокове, е изпаднала в забава, поради което и съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД
дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху всяко една от месечните суми по
извлечението.
Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК ищеца в настоящото производство има право на
разноски,като същите следва да им бъдат присъдени. Доколкото ищеца е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,то на ищеца се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.,определено от съда на основание чл.78,ал.8 ГПК, вр.
чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно с фактическата и
правна сложност на делото. С оглед на това на ищцовото дружество следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на общо 393,30 лв.
По заповедното производство са дължими направените разноски, както са посочени в
заповедта за изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да ги присъди в исковото производство,като същите са в
размер на 293,30 лв.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ем Джи и Ко“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.” Търговска” № 164,представлявано от Й.Ж. И. в качеството му на
управител, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ул. „Д-р П.
Брънеков” № 20, ЕИК ***, сумата 11 838,43 лв.-главница, представляваща общия размер на
задълженията по неизплатени 28 бр. фактури за ползвани от ответника ВиК услуги и сумата
от 326,16 лв. мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 22.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението -
22.06.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА „Ем Джи и Ко“,ЕИК*** да заплати на Водоснабдяване и канализация" ЕООД-
гр.Ямбол, ЕИК*** разноски в исковото производство в размер на 393,30 лв.,както и тези
дължими по заповедното производство в размер на 293,30 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването
9
му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10