О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 21.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на двайсет и първи май през
две хиляди и двайсет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 4418 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 – 8 от НПК.
Постъпила е жалба от Д.И.П.
срещу определение на СРС, НО, 116 състав от
29.09.2020 г. по н. ч. д. № 10108/2020 г., с което се потвърждава постановление за
прекратяване на наказателно производство от
18.03.2020 г. по досъдебно производство № 226 ЗМК 2216/2018 г. по описа на 2 РУ – СДВР , пр. пр. №
26079/2018 г. на СРП, водено срещу И.Д.П.за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършено на
31.07.2018 г.
В
жалбата на Д.И.П., който според обвинението е пострадал от престъплението,
предмет на разследване, се иска отмяна на определението на СРС като неправилно
и се иска делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания относно
прилагането на закона. Излагат се доводи, че от събраните доказателства е
видно, че бащата на жалбоподателя – обв. И. Д. П. – от години упражнявал
системен тормоз под формата на закани за извършване на престъпление и нанасяне
на системен побой върху жалбоподателя, майка му – бивша съпруга на обвиняемия,
и сестрата на жалбоподателя – доведена дъщеря на обвиняемия, както и върху
други роднини. Навежда се, че е от значение и фактът, че жалбоподателят живее
със съпругата си на адреса, на който живее и баща му, поради което
жалбоподателят изпитва страх както за себе си, така и за жена си заради
неконтролируемите състояния, в които баща му изпада. Излагат се доводи, че
крайният извод на СРС за потвърждаване постановлението на СРП за прекратяване
на производството е декларативно изведен и необоснован, тъй като не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че съдът е преписал
постановлението на СРП без да изложи свои собствени доводи. Обръща се внимание,
че това е третият път, в който СРП прекратява наказателното производство с едни
и същи доводи, без да събира допълнителни доказателства в подкрепа на неговите
молби, както и че СРС два пъти е отменял постановленията с указания за
изпълнение, които не са били действително изпълнени впоследствие. Изразява се
несъгласие с изводите на прокурора относно факта дали отправената закана е
предизвикала основателен страх у пострадалия, като се подчертава, че прокурорът
трябва да проведе качествено разследване и ако счита, че няма достатъчно
доказателства за деянието, то трябва да извърши допълнителни следствени
действия за събирането на такива, които да доведат да приключване на
разследването и внасяне на обвинителен акт. Излагат се и доводи за необоснованост
на съображенията на СРП и СРС относно кредитирането на изготвените по делото две
комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, според които заканите
не са възбудили преживяване на непосредствен и реален страх от убийство. Възразява
се, че при престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК е достатъчно заканата
да би могла да бъде осъществена и да би могла да възбуди страх, дори и да не е
възбудила такъв в действителност, както и че в случая този въпрос трябва да се
прецени на основата на предходните конфликтни отношения между жалбоподателя и
обвиняемия. В заключение се иска отмяна
на първоинстанционното определение и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото със задължителни указания.
Въззивният
съд, като прецени изложените в жалбата
доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.
Досъдебното производство е започнало на
31.07.2018 г. за това, че на 31.07.2018 г. в гр. София, бул. *********била
извършена закана с убийство спрямо Д.И.П., която би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство с постановление от 12.02.2020
г. обвиняемият И. Д. П. е привлечен в това процесуално качество за това, че на
31.07.2018 г., около 11:10 ч., в жилище, находящо се в гр. София, бул. *********се
заканил с убийство спрямо Д.И.П. чрез думите „Ще те ликвидирам, не е твоя
работа кого съм бил и насилвал и ако искам, ще го правя“, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.03.2020 г.
прокурор при СРП е приел за установена фактическа обстановка в следния смисъл.
Свидетелят
Д.П. живеел с баща си обв. И. Д. П. на адрес ***. Двамата били в обтегнати отношения
поради честите им скандали по предимно битови въпроси. На 31.07.2018 г. и
двамата били вкъщи и разговаряли относно наемането на фирма за почистване на
апартамента, която да изхвърли стари вещи на обвиняемия. По този повод
възниквал скандал, тъй като И. П. не бил съгласен с изхвърлянето на вещите му и
започнал да вика на сина си, че ще го изгони от апартамента. Св. Д.П. се
заключил в стаята си, а И. П. продължил да крещи и да блъска по вратата. Тогава
Д.П. се обадил на полицията. На място за проверка на сигнала дошли полицейските
служители св. И. Д.Ф.и св. Н.И. Г., на които Д.П. отворил чрез домофонна
система, след като чул звънеца на входа на блока и отключил стаята си. В същото
време обв. И. П. бил в другата стая на жилището, като при идване на служителите
на МВР предал доброволно притежавания от него законен пистолет, който бил в
платнена чанта, както и разрешително към него, след което бил задържан във 2 РУ
СДВР.
В постановлението си за прекратяване на делото прокурорът
е приел, че инкриминираното деяние не осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като от
материалите по делото следва изводът, че между Д.П. и И. П. е бил налице траен
конфликт, който се изразявал в скандали на битова основа между двамата,
свързани с поддържането и почистването на жилището, както и издръжката и
приноса в домакинството. Изложени са съображения, че след като съставът на
престъплението, криминализиран в раздел V на НК, брани личната
свобода, то с извършването на такова престъпление се цели промяна в поведението
и действията на заплашения, противно на волята му в исканата от дееца насока. В
този смисъл необходимо е деецът да съзнава от субективна страна съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна и годна да бъде
изпълнена, което в настоящия случай не се осъществило. По отношение на
отправените устни закани с убийство спрямо Д.П., изразяващи се в израза „ще те
ликвидирам“, прокурорът приема, че не са категорично доказани, тъй като по
време на процесното деяние единствените присъствали лично били обвиняемият И. П.
и синът му Д.П., а свидетелските им показания взаимно си противоречали в тази
си част. Подчертава значението и на това, че приятелката на св. П. разказва, че
не е ставала свидетел на закани, скандали и нанесени физически удари, въпреки
че е живяла на същия адрес с двамата от известно време преди това. Прокурорът е
кредитирал двете комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи в
цялост, като се е позовал на заключението на експертизата за освидетелстване на
св. Д.П., че същият се е изплашил от поведението на баща си и се обадил в
полицията, тъй като се е страхувал от физическо посегателство, но не и от
отправените към него закани за убийство, ако се приеме, че е имало такива.
Прокурорът изтъква, че св. Д.П. не е взел други специални мерки за защита, не
се е преместил на друг адрес, не е променил по радикален начин ежедневието си,
а е продължил да живее заедно с баща си. На следващо място е прието, че
отправените реплики на И. П. са били повлияни от употребения от него алкохол и
негативните отношения в семейството му. Относно възможността да е осъществено
престъпление по чл. 338, ал. 1 НК прокурорът счита, че такова не е налице, тъй
като въпреки че оръжието не е било в касата, то обв. И. Петров го носел в
платнената чанта на работа като охранител. Отбелязва, че установеното оръжието
не е имало патрон в цевта, но не се и твърди, че оръжието е използвано за
отправяне на закани. На последно място прокурорът е приел, че след обаждането
на тел. 112 обв. И. П. се е намирал в една от стаите на апартамента, а св. Д.П.
се е разхождал свободно из жилището до идването на служителите на МВР. Поради всичко това приема, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин от обективна и субективна страна, въпреки че по делото са
били събрани всички възможни доказателства и на основание чл. 199, ал. 1, чл.
243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното
производтсво.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д.И.П., който е останал
недоволен от постановлението и е изложил съображения за необоснованост и
незаконосъобразност.
С
определението, предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е приел
за правилен извода на прокурора за липсата на данни за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Посочил е, че постановлението съдържа подробен
и изчерпателен анализ на събраните доказателства, които са достатъчни за
правилното изясняване на делото. Изложил е съображения, въз основа на които
приема на свой ред, че у св. Д.П. не е бил възбуден реален страх от убийство, а
състоянието му на тревожност е било свързано с опасение от евентуални прояви на
физическа агресия. Районният съд е обсъдил заключението на
съдебнопсихиатричните експертези и обосновано е приел, че събраните по делото
доказателства не дават основание за съмнение в обективността и компетентността
на вещите лица, които точно и пълно са отговорили на поставените въпроси. Районният
съд е отчел наведения от жалбоподателя несъмнено установен факт на издадена
заповед за незабавна защита срещу обв. И. П. и отстраняването му от съвместно
обитаваното жилище, като законосъобразно е изяснил, че тази заповед не е
доказателство, че инкриминираното деяние е било извършено. Районният съд е
изтъкнал и това, че поначало инкриминираните изрази „Ще те ликвидирам, не е
твоя работа кого съм бил и насилвал и ако искам ще го правя“, разгледани в
контекста на влошените семейно-битови отношения, обективно не могат да доведат
до извод за наличие на стресова ситуация, годна да предизвика основателен страх
за живота на жалбоподателя. Съдът се позовава на съдебна практика, според която
заканата с убийство трябва да сочи към оформено решение за изпълнението й, а деецът
трябва да е в такова психическо състояние, в което да има вероятност да я
реализира. Относно фактите, свързани с местонахождението на огнестрелното
оръжие, съдът е приел, че няма правомощия да указва на прокурора кого да
привлича като обвиняем и за какво престъпление. В същото време е пояснил, че в
случая огнестрелното оръжие не е било средство, послужило в конфликта, поради
което е приел възраженията за неоснователни. Районният съд е проверил и
възраженията за противоречивите доказателства за мястото, на което се е намирал
обвиняемия, и е приел, че правилно прокурорът е кредитирал показанията на
полицейските служители, които са незаинтересовани свидетели. В заключение
районният съд е обобщил, че не е констатирал нарушения на процесуалните
правила, нито на материалния закон в постановлението за прекратяване на
наказателното производство и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК го е потвърдил.
При извършване на въззивната
проверка на обжалваното определение настоящият съдебен състав на първо място установи, че жалбата произхожда от
процесуално легитимирано за това лице и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, защото първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е
приел, че прекратяването на наказателното производство е постановено след
събиране на всички обективно достъпни относими доказателства и се основава на
правилно разбиране за процесуалния и материалния закон.
За да
извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд
обсъди съдържанието на атакуваното пред първата инстанция постановление за прекратяване на
наказателното производство и прие, че постановлението е годен за проверка прокурорски
акт. Това е така, тъй като постановлението е постановено от компетентен орган и
съдържа проверяеми мотиви. Видно от обжалваното определение, първоинстанционният
съд е възприел изводите по фактите и правото на прокурора, като е изложил
подробни съображения защо се съгласява с тях.
Въззивният
съд констатира, че в постановлението е допуснато формално противоречие, защото първо,
при излагане на фактите, прокурорът е посочил, че обвиняемият “започнал да вика
на сина си, че ще го изгони от апартамента им, ще ликвидира всичките, имайки
предвид него, сестра му и майка му” (стр. 1). Впоследствие, при обсъждане на
доказателствата, прокурорът е посочил, че “отправените устни закани с убийство
спрямо Д.П., които се изразявали в отправени изрази “Ще те ликвидирам”, на
първо място не са доказани с категоричност с оглед на факта, че по време на
отправянето им са били само двамата – бащата и синът, а и приятелката на П.
сочи, че не е ставала свидетел на закани, скандали и нанесени физически удари”
(стр. 3). Противоречието обаче не е съществено, защото представлява дефект в
изразната форма, но не възпрепятства да се разбере недвусмислено, че прокурорът
не приема за доказано съобразно изискуемия процесуален стандарт за несъмненост
обвиняемият да е казал думите “Ще ти ликвидирам.”
На следващо място, съобразявайки установените от СРП
фактически положения и събраните доказателства, въззивният съд, за да провери
правилността на оспореното пред него определение на СРС, следва да провери по
същество дали действително са били изчерпани всички доказателствени възможности
преди накателното производство да бъде прекратено, както и дали при формиране
на вътрешното убеждение на прокурора са били обсъдени всички доказателствени
материали без да бъде изопачаван действителният им смисъл. Последното се налага,
тъй като избирателният подход при оценка на доказателствата и превратното
възприемане на доказателствените материали винаги опорочават вътрешното
убеждение и съставляват основание за отмяна на оспорения акт.
В тази насока въззивният съд съобрази, че в конкретния
случай в разглежданото събитие освен участниците в конфликта – обвиняемият и
жалбоподателят, няма други присъстващи. Това означава, с оглед естеството на
самото твърдяно деяние, което е извършено чрез слово, че единствените преки
доказателства са изводими от показанията на пострадалия и обясненията на
обвиняемия. В подобна процесуална ситуация законосъобразният процесуален подход
изисква внимателен анализ на гласните доказателствени средства на плоскостта на
собственото им съдържание и проверка на логическата структура, убедителност и
хомогенност на това съдържание. Наред с това, следва да бъде изследвано
отношението на показанията и обясненията към останалите обективно установени
факти. Районният съд е съобразил това базисно положение, защото точно и пълно е
проверил пътя, по който прокурорът е формирал вътрешното си убеждение за
доказателствената стойност на показанията и обясненията, след което първата
инстанция е формирала обоснован извод, че в постановлението не са допуснати
процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата.
Въззивният съд достигна
до същия извод, като за да прецени, дали показанията на св. Д.П. са достатъчни
за несъмненото доказване на обвинението, съобразени следните обстоятелства:
1.
Обв. И. П. е бил на
68 г. към датата на процесното деяние, а синът му Д.П. – на 34 г., т.е.
физическото и възрастово превъзходство е било на страната на св. Д.П..
2.
Обв. И. П. по време
на разглежданото събитие, видно от съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, не страда от алкохолна зависимост. Събраните гласни доказателства
от бившата съпруга на обвиняемия изясняват, че в миналото поради злоупотреба с
алкохол той ставал агресивен.
3.
Св. Х.Г.,
приятелката на св. Д.П., от около три месеца живеела в същото жилище и съобщава,
че не е била свидетел на закани и физическа агресия от страна на обвиняемия.
4.
При пристигането си
в жилището след сигнала на св. Д.П. полицейските служители И. Ф. и Н.Г. заявяват,
че са заварили св. И. П. в стаята си. Видими следи от насилие не са установени
по никого.
5.
Пистолетът, ползван
от обв. И. П., бил прибран в чанта, с която ходел на работа, а в цевта му
нямало патрон.
6.
Св. Д.П. и обв. И. П.
живеят заедно от дълъг период от време в съсобствено жилище и имат спорове във
връзка с ползването му.
В
контекста на тези фактически положения, които безпротиворечиво са извеждат от
доказателствения материал, изводът, че обясненията на обвиняемия за това, че не
е заплашвал с убийство сина си, не могат да бъдат опровергани и именно това е
решаващото обстоятелство. Поначало при проверка на достоверността на обясненията на
всеки обвиняем, съдът е длъжен да отчете двойнствената им процесуална природа
на важно доказателствено средство, но и на средство за защита, необвързано със
задължение за установяване на истината.
При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал.
1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обяснения на обвиняем, не се
изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна
версия. В този смисъл не е точна цитираната констатация на стр. 3 от
постановлението, че не се установява обвиняемият да е казал, че ще “ликвидира”
св. Д.П., защото по това време са били само двамата и всеки от тях излага
различни фактически твърдения за случилото се. Както беше посочено, обясненията
на обвиняемия логически кореспондират на изброените несъмнено установени обстоятелства,
поради което именно това е основанието въззивният съд да приеме, че не е
допуснато превратно тълкуване на доказателствата от прокурора при достигане до
крайното заключение, че повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин
при изчерпани процесуални възможности за събиране на относими доказателства.
Ето защо въззивният съд на свой ред след първоинстанционния
намира, че прокурорът е постановил своя акт в съответствие с изискванията на чл.
13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.
С оглед всички
изложени съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното определение,
с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното
производство, е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6, т. 1 НПК, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС,
НК, 116 състав от 29.09.2020 г. по н.ч.д. № 10108/2020 г., с което се потвърждава
постановление на СРП за прекратяване на накателното поризводство от 18.03.2020
г. по ДП № 226 ЗМК 2216/2018 г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр. пр. № 26079/2018 г.
по описа на СРП, водено срещу И. Д. П. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.