№ 24
гр. Сливница, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200468 по описа за 2021 година
Г. П. Д. от с.Н., общ.Д., със съдебен адрес гр.Сливница, пл.“Съединение“ №2, ет.3, с
ЕГН: **********, чрез адв.Вл.Н. САК е подал жалба срещу наказателно постановление
№21-0344-000254 от 24.06.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР София, РУ
Сливница, с което му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 100,00
/сто / лева на основание чл.177 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.150А,
ал.1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че са процесното НП е незаконосъибразно и издадено в
нарушение на процесуарлните правила, като са изложени обширни съображения в подкрепа
на твърденията. Предвид всичко изложено моли за отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание, редовно призован не
се явява лично. Представява се от адв.Н. – САК, който поддържа жалбата си Счита, че
фактът че подзъщитният му към датата на твърдяното нарушение е притежавал 33
контролни точки, поради което е изключена вероятността той да е бил неправоспособен
водач. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна – РУП-Сливница, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, взема становище по жалбата, като моли да
бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 08.06.2021г., св.В. Д. В., бил на работа като , като автопатрул, съвместно с колеги
от „Фронтекс“. По време на обход между с.Начаево и с.Яблотина, спрели за проверка джип
„Гранд Чероки“. Установили че джипа е управляван от жалбодателя. При направената
справка чрез ОДЧ ГПУ Калотинаустановили, че жалбодателят не притежава валидно
СУМПС. Поскал съдействие от служители на пътна полиция към РУ Сливница. На същата
дата свидетелят З. Г. бил на работа като автопатрул на територията на РУ Сливница. Около
17,35, свидетелят получил сигнал от ОДЧ че екип на гранична полицияимат нужда от
съдействие и с колегата му се отзовали. При пристигане на място св.Г., установил черен
1
джип „Гранд чероки“ с ДК № *** с водач жалбодателя. И той извършил справка с работна
станция за отдалечен достъп, при която установил че жалбодателят към момента на
проверката няма СУМПС, т.к. му е иззето по административен ред. За констатираното,
св.Г. - мл.автоконтрольор при ОДМВР София, РУ-Сливница, съставя акт за установяване
нарушение № 388988/08.06.2021г. на жалбоподателя. Като свидетел очевидец при
установяването на нарушението е посочен свидетеля В. В.. Съставеният АУАН е връчен на
жалбоподателя като последният не е изложил възражения.
От приложената по делото справка за водач, жалбодателят притежава СУМПС, което
му е отнето на 05.05.2021г. като основание за това е посочено НП №21-0344-
000191/27.04.2021г.Няма данни да му е върнато нито към датата на установяване на
нарушението , нито към датата на приключване на съдебното следствие.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и
извършеното химическо изследване, било издадено и атакуваното наказателно
постановление №21-0344-000254 от 24.06.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР
София, РУ Сливница, с което на жалбодателя е наложено административно наказание –
“глоба” в размер на 100,00 /сто / лева на основание чл.177 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от
него нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите З. Г. и В. В., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, доколкото, по
отношение на съставомерните факти, свидетелските показания се подкрепят от писмените
доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение №
388988/08.06.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от св.Г. и св.В. –
управляване на МПС без да е правоспособен водач. Така описаното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. В АУАН е посочено нарушението по
дата и час – 08.06.2021г. около 18,25ч.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
2
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление №21-0344-000254 от 24.06.2021 г.,издадено от началника на РУ
към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга
на правомощията му.
В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в съставеният АУАН. Единствено е конкретичирано че жалбодателят е
лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред. Това уточнение,
съдът намира за пряко свързано с правомощията на АНО относно събраните доказателства
във връзка с извършеното административно нарушение (справка за водач).
Така приетите за осъществени от жалбодателят нарушения, АНО е квалифицирал
като такива по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и наложил административно наказание “глоба” в
размер на 100,00 /сто / лева на основание чл.177 ал.1, т.1 ЗДвП.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят З. Г. –
мл.автоконтрольор е материално компетентен да състави процесния АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на РУ към ОДМВР София, РУ
Сливница, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.174,
ал.3 ЗДвП и от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното
НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за
водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно
превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството им за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 ЗДвП или по реда на чл.69а
НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай видно от показанията на свидетелите Г. и В. след справка в
системата е установено, че жалбоподателя по време на проверката не притежава СУ на
МПС, т.к. същото ме у отнето. Въпреки това жалбоподателят управлявал процесното МПС,
с което осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. „съответното свидетелство за
управление” по смисъла на административно-наказателната норма на чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДП
е свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от
водача превозно средство по аргумент от чл. 150а ал.1 от ЗДП. Т.е. посочената санкционна
норма кореспондира с посочената в НП като нарушена правна норма – чл.150а от ЗДП, с
дадената правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Вярно е че наказаното
3
лице притежава свидетелство за управление на МПС, за съответната необходима категория,
но е и безспорно, че към датата на проверката – 08.06.2021 г., същото му е било отнето по
административен ред.
Наказанието е наложено не заради това че водача е бил неправоспособен, а поради
това че същият управлява МПС без свидетелство за управление, което е равнозначно за
липса на удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № I -157/1.10.2002 г. за
условията и реда за издавана на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, СУМПС
е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача и същото се
издава съгласно изискванията на ЗДП и ЗБЛД.
Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е
притежавало СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение
на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал.
1, т. 1 ЗДП.
Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за нарушение,
което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност.
При индивидуализация на наказанието, при съобразяване на разпоредбата на чл. 177,
ал. 1, т. 1 ЗДП е видно, че същата предвижда административно наказание в размер от 100 до
300 лева.
Съдът счита, че така наложената санкция попада в рамките, предвидени в чл. 177, ал.
1, т.1 от ЗДвП /„глоба” в размер от 100 до 300 лв./, а освен това е определена правилно в
съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението се характеризира като
такова със сравнително висока степен на обществена опасност, а жалбоподателят е
многократно нарушавал правилата по ЗДвП, поради което според съда, санкцията
определена в минимално предвидения в закона размер, е определена при проявено
снизхождение от страна на АНО.
Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0344-000254
от 24.06.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на
Г. П. Д. от с.Н., общ.Д., със съдебен адрес гр.Сливница, пл.“Съединение“ №2, ет.3, с ЕГН:
**********, му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 100,00 /сто /
лева на основание чл.177 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.150А, ал.1
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4