Решение по дело №120/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 68
Дата: 10 април 2018 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20184300500120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№………

 

гр. Ловеч, 10.04.2018 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнайсета година  в  състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,

                                     ЧЛЕНОВЕ:                       ТАТЯНА МИТЕВА,

                                                                                ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря ДАРИНА П., като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№120/2018г., за да се произнесе съобрази:

 

 

                

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т. 3, чл.329 от КТ и чл.310,ал.1,т.1 от ГПК.

 

 

С Решение №21/08.02.2018г.,пост.по гр.д.№766/2017г. РС-Троян е отхвърлил предявените от В.А.П. *** против Детска градина „Здравец“ гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И., обективно съединени искове с правно основание  чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, с искане да се признае уволнението й за незаконно и се отменени Заповед № 909-135/31.05.2017г., издадена от Директора на Детска градина „Здравец"-гр.Троян, като незаконосъобразна; да бъде възстановена на длъжността „помощник-възпитател", която е заемала до уволнението и се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето на оставане без работа в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, като неоснователни и недоказани. В.А.П. е осъдена на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на Детска градина „Здравец“ гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И., сумата от 500лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е жалба от В.А.П. ***, против решението,като го обжалва изцяло, с твърдения,че е незаконосъобразно,неправилно и необосновано.Счита,че първоинстанционният съд непълно и неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешни крайни изводи. Не се съгласява с извода, че „..са изпълнени всички законови изисквания при извършването на подбора и работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата..". Развива,че точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329,ал.1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по тези критерии. Счита,че първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал и приложил чл.329 от КТ по отношение на критериите за предимство за оставане на работа. В ал.1  на посочения текст са дадени кумулативно два критерия -квалификация и който работи по-добре. Счита,че предимство да остане на работа има работникът, който е с по-висока квалификация и работи по-добре. Когато няколко лица притежават изискващата се за съответната длъжност квалификация, от решаващо значение е кой от кандидатите е по-подходящ в смисъл, че по-ефективно ще изпълнява длъжността. Счита,че в случая е доказано,че при извършване на подбора и съкращението е опорочен критерият „квалификация”. Професионалната квалификация се изразява в определена степен на знания и умения, придобити по определен ред, необходими за извършване на определен род работа. Удостоверява се с диплом или други документи. С Наредба № 10/04.12.2006г. за придобиване на квалификация по професия "Помощник-възпитател" /Обн.ДВ,бр.14 от 13.02.2007г./ се определя Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия "Помощник-възпитател" от областта на образованието. Съгласно чл.4,ал.1 от Наредбата се определя равнището на задължителната професионална подготовка по професията, което гарантира на обучаемия възможност за упражняване на професията "Помощник-възпитател".Придобилите съответната професионална квалификация по професията "Помощник-възпитател" имат възможност за реализиране според търсенето на пазара на труда и изискванията на съвременното общество като помощник-възпитатели в държавни и частни образователни институции. Основната цел на обучението по професията "Помощник-възпитател" е подготовка на обучаваните за реализацията им по придобитата специалност в сферата на предучилищното възпитание.

Сочи,че от петте помощник-възпитателки, между които е извършван подборът, единствено В.А.П. и Ц. Б. Н. притежават Свидетелство за квалификация „помощник възпитател", издадени от Педагогически институт - Враца. При извършване на подбор по чл.329,ал.1 от КТ има предимство да остане на работа работникът, който е с по-висока квалификация и е по-подходящ/работи по-добре. Когато няколко лица притежават изискващата се за съответната длъжност квалификация, от решаващо значение е кой от кандидатите е по-подходящ в смисъл, че по-ефективно ще изпълнява длъжността. В този смисъл е решение № 532 от 18.VII.1991 г. по гр. д. № 352/91г., Ill г. о. Счита,че от показанията на разпитаните свидетели-членове на комисията, извършила подбора, се потвърждава тезата за наличие на пристрастност и отсъствие на обективност в работата на комисията. В съдебното заседание на 20.12.2017г. на въпрос: „Открихте ли пом. възпитател, който да не разполага със свидетелство за завършен курс по специалността „Пом. Възпитател?", св. Д. Ч. отговоря: „НЕ". Счита,че работодателят не е изпълнил вмененото му задължение, като е представил Свидетелство за квалификация „помощник възпитател" единствено за Ц. Б. Н. и за В.А.П., а за другите останали на работа след съкращението не е представил такива свидетелства. Правилно не е отчетено представеното Удостоверение за професионална квалификация № 2285-33 от 08.08.2017г. за В. М. Б., която също е останала на работа след проведеното съкращение, без да има изискваната за длъжността квалификация. Счита удостоверението за ирелевантно към правния спор. Към момента на работата на комисията, извършваща подбора и към момента на извършеното съкращение в щата, В. М. Б. не е разполагала със свидетелство за завършен курс по специалността „Пом. възпитател". Действията на комисията и съкращението в щата са осъществени във втората половина на м. май 2017г.,а удостоверението на В. М. Б. за професионално обучение е от 08.08.2017г. Твърди, че не е приложен обективно въведеният критерий- придобитата квалификация по професия „помощник-възпитател" да е предимство. Поставя въпросите- Дали въобще някой при извършване на подбора и при съкращението се е съобразил с по-високата квалификация на ищцата?, Защо на длъжност помощник-възпитател в детската градина след съкращението са оставени три служителки, които нямат нужната квалификация? Възразява,че съдът не е изложил мотиви, защо приема, че всички от участвалите в подбора е следвало да получат поставените им оценки по показателя "квалификация", както и не е изложил мотиви във връзка с твърдението на ищцата, че на работа са останали лица, които не притежават изискваната квалификация за длъжността. Счита,че така в обжалваното решение съдът е направил правни изводи за спазване на законовите критерии и конкретно по критерия "квалификация", без да са налице писмени доказателства, удостоверяващи нивото на квалификация за всеки един от работниците, участвали в подбора. В решението съдът не е отговорил на това изрично оспорване от ищеца и се е ограничил само да направи извод, че са спазени законовите критерии при извършването на подбора.

Липсата на доказателства за спазване на критерия "квалификация" при извършения подбор, при тежест от доказването на фактите, свързани с преценката за законосъобразността му върху ответника по делото, води до извод за недоказаност и за необоснованост на извода на съда в обжалваното решение, че при провеждането на подбора са спазени изискванията за извършването му по критерия "квалификация " на всеки един от участващите в него.

На следващо място не споделя извода на съда за съществувало към момента на предприетите от работодателя действия по уволнението на ищцата, на надлежно утвърдено щатно разписание, в което е премахната заемана от нея длъжност „помощник-възпитател". Излага подробно хронологията на промените в щатното разписание и заключава,че макар и да е било утвърдени от зам. кмета на Община Троян, е налице противоречие в издадените заповеди. Излага,че  със Заповед № 902-128/17.05.2017г. е утвърдено щатно и поименно разписание, в което за длъжността „помощник-възпитател" са посочени 4 щатни бройки. В тази заповед е посочено и че се съкращава 1 щатна бройка. Докато със Заповед № 910-136/31.05.2017г. вече е утвърдено щатно и поименно разписание, в което за длъжността „помощник-възпитател" са посочени 5 щатни бройки, а в поименното длъжностно разписание фигурира и В.А.П.. Това несъответствие между цитираните заповеди като цяло и в частност между последните две, разколебават тезата за законосъобразно извършено уволнение.

Счита,че неправилно е интерпретирано изречението от исковата молба- „Безспорен е фактът, че работодателят е извършил съкращение в щата на институцията във връзка с промяна в щатното разписание на детската градина". По никакъв начин с това изявление ищецът не е признала, че извършеното съкращение в щата е законосъобразно.

Възразява,че първоинстанционния съд не е преценил в съвкупност, цялост и непротиворечивост всички събрани по делото доказателства. Възразява,че от факта на представяне на оценките от подбора в нарочен протокол, не следва, че са обективни. Работодателят не е посочил обстоятелства, нито е ангажирал доказателства, от които да се направи извод защо е възприел толкова ниска, на практика най-ниската оценка за ищцата по критериите кой работи по-добре. Изтъква,че не е отчетено обстоятелството,че е изпълнявала тази работа 27 години, има необходимият минимум от професионални знания и умения за нея. Заключава,че въпреки установената точкова система, критериите за подбор не са били законосъобразно приложени. В подкрепа на това изтъква и противоречивите показания на свидетелите, дадени в заседание по делото на 20.12.2017г.- св.М. Р. - Председател на комисията и св.П. Д. по отношение как е оценяван продължителният трудов стаж и имало ли е зададени от работодателя критерии.Възразява,че ако всяка прослужена година се е оценявала реално с една точка от всеки член на комисията, то при пет члена на комисията, В.А.П. е щяла да набере само по този критерий 135 точки. Така е щяла да бъде с набран най-голям общ брой точки от всички участвали в подбора.

Твърди също,че протоколът от избора на Комисията е опорочен по следните критерии за оценка - по никакъв начин не става ясно на какво основание, какво се има предвид и как е оценяван всеки един от участващите в подбора по втория критерий за извършване на подбор, а именно „Други допълнителни квалификации в помощ на дейността на детската градина"; - абсолютно неясно е как е прилаган от комисията, извършила подбора, петия критерий „Умение за работа с родители". Тук липсват каквито и да са доказателства, дали дадените от комисията оценки са в резултат на проведени разговори с родители и отчитане на тяхното мнение, или оценките са в резултат на субективните и пристрастни възприятия на членовете на комисията. При тези доводи заключава,че не е доказан законосъобразно извършен подбор, няма и яснота как е бил направен. По делото не са ангажирани годни доказателства за това, че възприетите от работодателя оценки съответстват на действителното положение.

Счита,че след когато работодателят не е изложил отделни мотиви за всеки един от участващите в подбора, не е представил доказателства и не е установил извършените от него конкретни действия по съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии за оценка, извършеният от него подбор е незаконосъобразен, защото не е ясно как работодателят е стигнал до извода, че съкратения от него работник няма по-висока квалификация и не работи по-добре. В този смисъл е Решение № 17 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., Ill г. о., ГК.

Счита за недопустимо включването в анализа на относимите към казуса доказателства, на приложените две заповеди на директора на ДГ „Здравец" гр.Троян, с които на ищцата са наложени дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения- Заповед № 498-62/04.11.2014г.  и Заповед № 586-150/30.06.2015г. Първото дисциплинарно наказание „Забележка" е наложено със Заповед от 04.11.2014г,а  второто - също „Забележка", със Заповед от 30.06.2015г. Т.е. от налагането на първото наказание са изтекли почти три години, а от налагането на второто наказание са изтекли две години и три месеца. Съгласно чл.197,ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се заличават с изтичане на една година от налагането им. Затова следва да се приеме,че към момента на съкращението В.А.П. се счита за ненаказана, тъй като наложените наказания са заличени по право. Освен това тези факти не са сочени и обсъждани нито от комисията, извършила подбора, нито от органа, издал заповедта за уволнение. За първи път се обсъждат от първоинстанционния съд в обжалваното решение, с което обосновава извод за тенденциозност и преднамереност на решаващия съд при постановяването на решението.

Като следващ аргумент излага наличие на порок при даване на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с В.П. от Председателя на синдикалната организация в детската градина г-жа К.. Твърди,че в отговор на искането на Директора е дадено еднолично становище, като няма какъвто и да е документ изразяващ волята на колективния синдикален орган в лицето на ръководството на синдикалната организация. Счита,че подписаното становище от г-жа К. по никакъв начин не удостоверява взето от колективния синдикален орган решение. Обосновава се с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС от 17 декември 2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ВКС, е прието, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 от КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния орган в предприятието,като наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и прочие, се урежда в устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл.333,ал.4 от КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл.333, ал. 4 от КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ обаче волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 от КТ "...след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието". Твърди,че в процесния случай е дадено еднолично становище на председателя на синдикалната организация. Заключава,че такова липсва,което прави уволнението на служителката - синдикален член поради съкращение в щата, съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ незаконно само на това основание. В този смисъл е Решение № 63 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2013 г., III г. о., ГК.

Възразява и по приемането на писмената защита на ответника,като твърди,че е представена след изтичане на установените срокове. Срокът за представяне на защитата съгласно определението на съда изтича на 05.02.2018г.,а защитата е депозирана в РС-Троян на 06.02.2018г.

При  изложените аргументи моли да се постанови решение, с което  да отмени изцяло Решение № 21/08.02.2018г., пост.по гр.д.№766/2017г. на РС-Троян и на основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ да се признае уволнението на В.А.П. за незаконно и отмени заповедта, като незаконосъобразна. Моли да се възстанови В.А.П. на длъжността „помощник-възпитател",която е заемала до незаконното й уволнение и на основание чл.344,ал.1,т.3,във вр.с чл.225,ал.1 от КТ да се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, в размер на 6 брутни работни заплати или 3698,40 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Моли да й се присъдят и направените в първоинстанционното и във въззивното производства разноски за адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор от  ДГ„ЗДРАВЕЦ"- гр.Троян, ул. "Власи Илиев"№7, представлявана от директора А.И., чрез адв. Б.Д.-ЛАК, адрес ***,тел: **********. Счита всички оплаквания в жалбата за неоснователни, а обжалваното решение  за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила и се присъдят направените в настоящата инстанция разноски. Излага,че за да отговори на основните въпроси по предмета на доказване по делото, първоинстанционният съд е изследвал наличието на трудово правоотношение между страните към 31.05.2017г. Проверил е и наличието към 31.05.2017г. на щатно разписание в ДГ„Здравец"-гр.Троян, съгласно което следва да се прекрати трудов договор по съкратената бройка. Съдът е изследвал по същество подбора при уволнението на ищцата, включително действително ли е основан на естеството и целите на работата и съобразени ли са критериите по подбора със изискванията на закона. Обстойно е изследвал дали при извършване на подбора поставените критерии за оценка на служителите с еднаква трудова функция, съответстват на предписанията на закона. Поставените критерии са проверени и обективно сочат кой от служителите има по - висока квалификация и работи по – добре, с оглед естеството и целите на работата в ДГ "Здравец"- гр. Троян. Не на последно място съдът е проверил наличието на формално извършени предписаните от КТ правни действия на работодателя-ответник по уволнението на ищцата. Особено внимание е отделил на квалификацията на ищцата, като е разгледал нейното значение в подбора според практиката на ВКС: Решение № 14/10,02.201Ог. по гр.д. № 4322/2008г. на ВКС, III г.о. Затова счита,че съдът е отчел квалификацията на ищцата, според значението й, предвидено в закона и приложено в практиката на съда.

На следващо място сочи,че съдът е изследвал внимателно промените в щата, начинът, по който е предписано да се извършат и правното им значение. Съдът правилно се е ограничил с констатацията, че към момента на предприетите от работодателя действия по уволнението на ищцата, е имало надлежно утвърдено щатно разписание, в което е премахната заеманата от нея длъжност „помощник- възпитател". Съдът няма право да изследва в предмета на доказване и мотивите за промени в щатното разписание на ДГ„Здравец", като проверява защо те са извършени от директора. Въпросът е решен с ТРеш. № 3 от 16.01.2012 г. по т.д.№3/2011г. на ВКС- ОСГК. В същия смисъл е и Решение № 106/30.03.2015г. по гр.д.№5857/2014г. на ВКС : "Не подлежи на съдебен контрол и решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието - това е въпрос на работодателска целесъобразност.".

Счита, че съдът е обърнал особено внимание на поставените при подбора критерии и е изследвал обстойно работата на назначената комисия по подбора - с особено внимание върху стажа на ищцата и как той е оценен. За да постанови решението си, непосредствено е възприел оценките на всеки член на комисията и ги е разпитал като свидетели по делото. Заключава,че не е приел направо посоченото в книжата по подбора, а е изследвал оценяването в подбора чрез непосредствено събиране на доказателства. Съдът е приложил този подход в съгласие с практиката на ВКС, която е посочил в решението си : Решение № 616/15.10.2009г. по гр.д. № 1327/2009г. Ill г.о., Решение № 43/08г. по гр.д. № 486/05г. IV г.о.,Решение № 287/16.07.2010г. по гр.д. №90/2009г. IV г.о., Решение № 525/21.06.2010г. по гр.д. № 1446/2009г. IV г.о. Именно чрез проверка по същество в съдебното дирене съдът е стигнал до извода за законосъобразния резултат от подбора. Въззивникът неоснователно иска отмяна на решението, поради възприет в решението на съда порок от работата на комисията. Съдът самостоятелно е стигнал до правните изводи в тази насока, като по свой почин е изследвал доказателствата по делото - включително чрез разпит на свидетели.

Сочи,че правото на специална закрила при уволнение се изразява в поставена от закона пречка, която изисква за уволнението на работник или служител, поради съкращаване в щата да се иска предварителното съгласие на съответната синдикална организация. В случая се прилага Колективен трудов договор за системата на народната просвета, сключен на 19.06.2016 година, в съответствие с чл. 51 „б" от Кодекса на труда, валиден за страната за срок от две години. Съгласно чл.11 от КТД: „Чл. 11. СИНДИКАТИТЕ се задължават в срок до седем работни дни от деня, следващ датата на получаването на искането, да изразят мнение по чл. 10, т. 3."

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т.д.№4/2013г., ОСГК- „Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. КТ. Също съгласно чл.10,т.З от КТД предварително съгласие се иска, но според чл.11 от КТД се дължи само мнение. Точното приложение на Тълкувателно решение № 4/17.12.2013 г. на ВКС дава отрицателен отговор на въпроса дали изобщо в отрасъл „Образование" с КТД е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, защото нормата не е императивна. Съгласно ТР №4/17.12.2013г. на ВКС по т.д.№4/2013г., ОСГК- чл.333,ал.4 от КТ е диспозитивна норма. Счита,че съдът  е мотивирал обстойно решението си, като е отбелязал, че ищцата не е навела в исковата си молба нарушение на нормата на чл.333, ал.4 от КТ, като основание за отмяна на уволнението й. По делото са обсъдени представеното съгласие от Председателя на синдикалната организация и възможността за представяне на документи по чл.333 от КТ. При това положение решението на ТРС е правилно, а оплакванията в жалбата относно нарушена синдикална защита са неоснователни и не дават повод за отмяна на първоинстанционното решение на съда.

По изложените съображения моли да се остави в Решение № 21 от 08.02 2018 г., пост. гр. д.№ 766 по описа за 2017 год. на РС – Троян и се осъди В.А. Петкова да заплати направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

В съдебно заседание въззивникът В.П. се явява лично и с пълномощник адв.П.П.-*** и поддържат въззивната жалба.

Въззиваемият се представлява от пълномощника адв.Д.-***, който поддържа отговора.

От приложените по гр.д.766/2017г. по описа на РС-Троян, доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, както и становищата на страните, въззивният състав приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. В срок е подаден и отговорът на въззивната жалба.

При проверката си по реда на чл.270  от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Страните не спорят,че са били обвързани с трудово-правна връзка, възникнала със сключен на 01.02.1991г. трудов договор и прекратена със оспорваната Заповед  № 900-135/31.05.2017г. на Директора на ДГ„Здравец“. гр.Троян, на основание чл.328,ал.1,т.2 и чл.329, ал.1 от КТ- поради съкращаване на щата и след направен подбор.

По отношение щатното разписание в ДГ”Здравец”-Троян се установява,че през 2016г. и 2017г. е имало интензивни промени. Така със Заповед № 779-3/21.09.2016г. на Директора е утвърдено щатно и поименно разписание, в което за длъжността „помощник- възпитател" са предвидени 4 щатни бройки,считано от 01.09.2016г. Със Заповед № 865-89/27.01.2017г. е утвърдено щатното разписание,считано от 01.01.2017г.,където за длъжността „помощник-възпитател” няма промяна (отново 4 бройки). Следва Заповед № 886-112/30.03.2017г.,с която вече са предвидени 5 щатни бройки за длъжността „помощник- възпитател",считано от 01.04.2017г. Хронологически следва Заповед №887-113/06.04.2017г.на Директора,с която е утвърдено щатно поименно разписание на длъжностите и работните заплати в сила от 01.01.2017г. За длъжността „помощник-възпитател” са отредени 4 бройки. Със Заповед № 900-126/10.05.2017г. е утвърдено щатно и поименно разписание на длъжностите и работните заплати,в сила от 01.01.2017г., където отново за длъжността „помощник- възпитател" са предвидени 4 щатни бройки. Със Заповед № 902-128/17.05.2017г. е утвърдено щатно разписание в сила от 01.06.2017г., където за длъжността „помощник- възпитател" са посочени 4 щатни бройки,като  отпада длъжността „помощник-готвач”. Със Заповед №912-138/31.05.2017г. отново е утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати в ДГ”Здравец”-Троян, считано от 01.06.2017г.,с предвидени 4бр.за „помощник-възпитател”.

Установява се,че описаните по-горе промени в щатното разписание са извършени в изпълнение на препоръка от РУО на МОН-Ловеч за „оптимизиране на разходите по бюджета” с оглед намалелия брой деца в детската градина. Приложен е и Констативен протокол №03-130/31.03.2017г.на РУО-Ловеч към МОН за проверка на дадените указания.

В съответствие с приетото щатно разписание,с което бройките за „помощник-възпитател” се намаляват от 5 на 4, със Заповед № 903-129/17.05.2017г. Директорът е наредила да се сформира комисия за провеждане на подбор между заемащите длъжността „помощник-възпитатели”. Определени са критериите за подбора- 1.Квалификация съгласно изискванията за заеманата длъжност; 2. Други допълнителни квалификации в помощ на дейността на детската градина; 3. Качество и изпълнение на служебните задължения; 4.Прослужено време в детската градина; 5.Умения за общуване с родители и 6. Умения за работа в екип.

При заявеното оспорване на подбора от работодателя са ангажирани доказателства за провеждането му. Подборът е извършен между служителите, заемащи длъжността „помощник-възпитател”-Д. В. Д., В. М. Б., Н. К. Б., Ц. Б. Н. и В.А.П.. За всеки член на комисията е изготвена индивидуална карта за оценка на всяка от петте служителки, с въведени 6 критерии за оценка. Видно от съставения Протокол за подбор от 19.05.2017г. комисията е приела максималният брой точки по всеки показател да бъде 10. Посочено е също,че при избора си комисията е разгледала и трудовите досиета на участниците в подбора. Видно от приложените индивидуални карти за оценка и протокол на комисията, в критерия „Квалификация съгласно изискванията за заеманата длъжност” най-голям брой точки-50, е получила ищцата В.П.. По критерия „Други допълнителни квалификации, в помощ на дейността на детската градина” комисията е поставила точки единствено на Д. Д.-48бр.,а на останалите 0 точки. По отношение „Качество на изпълнение на служебните задължения“ на ищцата са дадени общо 19 точки.За „Прослужено време в детската градина” на П. са определени –25 точки. Категорията „Умения за общуване с родители“ е оценена с 22 е 23 за „Умения за работа в екип“. Общият брой точки на В.П. е 139, който е най-ниския от петте оценявани служителки.(Д. Д.-208, В. Б.-155, Н. Б.-160 и Ц. Н.-177.) Резултатите са обобщени в нарочен протокол, подписан от всички членове на комисията, с заключение при описаните резултати за съкращение да се предложи В.П..

С оглед оспорването на подбора от работодателя са ангажирани и доказателства за фактите и обстоятелствата,въз основа на които са  направени оценките от членовете на комисията.

По отношение  на квалификацията се установява,че към момента на подбора от всички оценявани служителки, квалификация по професия „помощник-възпитател” са били ищцата В.А.П. и Ц. Б. Н.. От останалите В. М. Б. е придобила такава през м.август 2017г., а Надка К. Б. и Д. В. Д. са със средно образование. Съгласно длъжностната характеристика се изисква средно специално или средно общо образование,а придобита квалификация по професия „помощник-възпитател” е регламентирана като предимство.

Представени са също Сертификат за участие в практически семинар на тема „Роля и функции на помощник-възпитателите при организиране на игровата и възпитателна дейност на децата”,участие в какъвто са взели ищцата, Ц. Н., Н. Б., В. Б..Ц. Н. притежава сертификат и за участие в семинар на тема „Роля и функции на помощник-възпитателите при отглеждане и обслужване на децата в предучилищна институция”.Д. В. Д. притежава удостоверение за професионално обучение с професия „готвач”. При съобразяване постъпването на ищцата на работа през 1991г.,то прослуженото й време в детската градина следва да е 26 години.Няма данни за прослуженото време на останалите  оценявани.

За обосноваване на оценките по останалите критерии работодателят ангажира показанията на участниците в комисията. Свидетелите потвърждават организирането и провеждането на подбора, така, както е обективиран в съставения протокол и карти. Сочат,че през последните години ищцата не е изпълнявала качествено служебните си задължения,не е спазвала работното време,често е закъснявала, не е присъствала при приемането и изпращането на децата. Твърдят, че е била немарлива при почистване на помещенията,на двора на градината. Съдът намира,че показанията на свидетелите са конкретни и ясни, не си противоречат и не се изключват. Преценката за обективността им ще бъде изложена при мотивиране на изводите на съда за законосъобразността на подбора

При произнасянето си РС-Троян е анализирал и се е позовал и на две заповеди на директора на ДГ „Здравец“ гр.Троян, с които на ищцата са наложени дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. Това са Заповед № 498-62/04.11.2014г.,с която на П. е наложено наказание „Забележка“ за това, че на 15.10.2014г. е намерена да пуши на терасата до помещението на групата, в която работи. Заповедта е връчена на служителя на 04.11.2014г. Също е съобразена и Заповед № 586-150/30.06.2015г.,с която на П. е наложено наказание „Забележка“  за това, че на 04.06.2015г. е отказала да участва в изпращане на деца до 17.15 часа , отговорна е и за отсъствието на две деца от групата без знанието на учителя.Заповедта е връчена на служителя при отказ да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели.

На 31.05.2017г. на В.П. е връчено Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. На същия ден й е връчена и оспорваната Заповед № 909-135/31.05.2017г. на Директора на ДГ „Здравец“-Троян, с която се прекратява трудовото правоотношение поради съкращаване на 1 щатна бройка за „помощник-възпитател” и чл.329,ал.1 от КТ. Разпоредено е да й се изплати обезщетение по реда на чл.220,ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1273.76лв. и на основание чл.224,ал.1 от КТ обезщетение за неизползвания платен отпуск за 9 дни,в размер на 277.38лв. П. е удостоверила връчването на заповедта на 01.06.2017г., с подписа си.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ. Вещото лице сочи, че трудовото възнаграждение през месеца предхождащ уволнението- м.май 2017г.,е в размер на 2 191.08лв., като включва и обезщетението по чл.220 от КТ, това по чл.224 от КТ и сумата на предоставената безплатна храна. Експертът е дала заключение,че основната заплата на ищцата, заедно с полагащите й се допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, е в размер на 616.40лв. Последното  е основа за формиране на дължимото по реда на чл.225 от КТ обезщетение.Така за претендирания 6 месечен период от прекратяване на трудовото правоотношение-01.06.2017г. до 01.12.2017г., е в размер на 3 698.40лв.

При така изложените факти, съставът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1-за признаване уволнението за незаконно и отмяната му; т.2-за възстановяване  на предишната работа и т.3- за присъждане на обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението-ищецът е уточнил за 6 месеца, съгласно правилото на чл.225,ал.1 от КТ.

Ищецът твърди,че уволнението й е незаконосъобразно поради нарушения при извършване на подбора,тъй като не са отчетени правилно критериите съгласно чл.329,ал.1 от КТ- „по-висока квалификация и работи по-добре”.

В писмените бележки пълномощникът на ищеца развива и аргументи за липса на реално съкращаване в щата,което като довод съдът приема за преклудирано. Ищецът е имал възможност и е следвало да изчерпи всички основания за атакуване на заповедта за уволнение с исковата молба,съотв.с уточненията й. Затова заявяването на тези доводи едва с писмените бележки, се приема от състава за несвоевременно,както правилно и първоинстанционният съд не го е съобразявал.

Съдът не следва да се произнася и по заявения отново в писмената защита довод за нарушение на правилата  за защита по реда на чл.333,ал.4 от КТ, тъй като отново са преклудирани,по изложените по-горе аргументи. Дори и разгледани по същество-са неоснователни,тъй като се установява,че ищцата е била уведомена за необходимостта да представи доказателства дали попада под посочената закрила-уведомена е с писмо с изх.№ 218/16.05.2017г. Няма данни да е представила доказателства в тази насока. Освен това по делото е приложено и Становище с вх.№227/23.05.2017г.,от председателя на синдикалната организация в ДГ”Здравец”-Троян- Р. К., в което е изразено съгласие с оценката на комисията, извършила подбор във връзка със съкращаване на една щатна бройка „помощник -възпитател“.

В исковата молба се твърди и че заповедта за уволнение не е била връчена надлежно на ищцата,тъй като липсвало отбелязване на датата.

При запознаване с оспорената заповед съдът констатира,че ищцата саморъчно се е подписала под текста,че заповедта й е връчена.Подписала се е и под текста,че е напуснала работа на 01.06.2017г. Други доказателства не са ангажирани,затова при изложените констатации твърдението следва да се приеме за недоказано.

При въведените от ищеца пороци на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и съобразяване на представените писмени доказателства, съставът приема,че през 2017г. в ДГ”Здравец”-Троян е извършено реално съкращаване на щата за длъжността „помощник-възпитател”. Промените са били продиктувани от дадените от РУО-Ловеч,към МОН, указания за „оптимизиране на разходите по бюджета” с оглед намалелия брой деца в градината. "Съкращаване в щата" означава премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите при работодателя- в случая ДГ”Здравец”-Троян. Установи се категорично,че със Заповед №887-113/06.04.2017г.на Директора,с която е утвърдено щатно поименно разписание на длъжностите и работните заплати в сила от 01.01.2017г., за длъжността „помощник-възпитател” са отредени 4 вместо съществувалите преди 5 щатни бройки. Само по себе си решението на работодателя за съкращаване на щата не подлежи на съдебен контрол. Предмет на проверка е дали уволнението е извършено въз основа на новия щат-факт,който не се оспорва по делото и е обоснован от работодателя.

На следващо място предмет на проверка е упражняването на субективното право на работодателя да извърши подбор по реда на чл.329,ал.1 от КТ,в хипотезата на съкращаване на щата по чл.328,ал.1,т.2 от КТ. За обхвата на съдебния контрол върху упражняването на това право на работодателя,е налице константна съдебна практика,вкл.и ТРеш.№3/16.01.2012г.,по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС. Прието е,че предмет на проверка е основават ли се приетите от работодателя показатели за оценка на законовите критерии по чл.329,ал.1 от КТ-кумулативно регламентираните „по-висока квалификация и работи по-добре”. Необходимо е да се провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на служителите. Проверява се включени ли са в подбора всички лица, заемащи идентични,с оглед естеството на работата трудови функции, основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на служителите за възложената им работа. Крайното решение на работодателя може да бъде обективирано в различни актове, като формата им е въпрос на вътрешна организация. Когато преценката е чрез писмен документ,той представлява писмено доказателство и при оспорване от служителя на констатациите му (т.н.истинност),отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя с всички допустими доказателствени средства.

В случая работодателят е ангажирал писмени доказателства и свидетелски показания на участниците в комисията по подбор.  

Както се посочи по-горе,при предвиденото съкращаване на 1 щатна бройка на длъжността „помощник-възпитател”, работодателят е приел да извърши подбор между работещите на тази длъжност. Процедурата по провеждането му е организирана и осъществена при спазване на изискванията на закона-назначена е комисия от работещи в детската градина лица, имащи непосредствена представа за работата на оценяваните служители. Конкретно са регламентирани критериите за оценка и те съответстват на законовите рамки. Допълнени са с оглед спецификата на работата-главно във връзка с показателя „работи по-добре”,като са въведени оценки, касаещи практическите умения за изпълнение на работата и натрупан опит („умения за работа в екип, за общуване с родители”). Комисията е приела ред за оценяване на кандидатите-максимални 10 точки и са изготвени индивидуални карти за оценяване.

Предмет на съдебен контрол е обосноваността на оценките по въведените показатели и съответствието им с действително притежаваните от служителите качества и умения. Затова и съдът извършва проверка на отразените в протокола показатели и представените писмени и гласни доказателства.

Така-по отношение категорията „Квалификация” следва да се съобрази, че съгласно длъжностната характеристика, като образование се изисква средно-общо или специално. Притежаваната квалификация „помощник-възпитател” е предвидена единствено като предимство. Видно от индивидуалните карти притежаваната от ищцата и от Ц. Н. такава квалификация, е действително отчетена, като са им дадени максимален брой точки по този показател- по 10 т. Съответно-липсата на такава и отчетена при останалите участници,притежаващи единствено средно образование, с по-нисък резултат. Не следва да се приема като нарушение провеждането на подбор между служители с и без квалификация „помощник-възпитател”, тъй като за тази длъжност не е въведено императивно изискване за такова ниво на образование. Достатъчно е и както се установява, реално е отчетено като предимство по-високата квалификация при две от служителките. В този смисъл  съдът приема за неоснователни възраженията на ищцата за нарушение на подбора, с оглед оставянето на работа на служители, без квалификация „помощник-възпитател” (в т.см. Реш.№210/03.12.2015г. по гр.д.№241/2015г., III ГО на ВКС).

По следващия показател „Други допълнителни квалификации в помощ на дейността в детската градина” комисията е поставила точки единствено на Д.  Д.- 48т., а за останалите е приела,че не притежават такива-по 0 т.

Съставът намира,че констатациите на комисията тук са неправилни. Видно от приложените сертификати от „РААБЕ България” служителите В.П., Ц. Н., Н. Б. и В. Б. са посетили семинар „Роля и функции на помощник-възпитателите при организиране на игровата и възпитателна дейност на децата”. Ц. Н. притежава и сертификат за участие в семинар на тема „Роля и функции на помощник-възпитателите при отглеждане и обслужване на децата в предучилищна институция”. Придобитите в тези семинари знания представляват именно специализация в сферата на непосредствената им трудова заетост, води до повишаване практическите и теоритичните им умения и подготовка за работата в детската градина. Затова е следвало да бъдат отчетени от комисията именно по този показател. В случая са отразени точки единствено на служителя Д. Д., която обаче е представила удостоверение за професионално обучение „готвач”. При съобразяване на естеството на работа на длъжността „помощник-възпитател”, тази специализация се явява неотносима и не следва да се съобразява като предимство. Затова съставът приема,че по този критерий подборът не съответства на регламентираните критерии и на обективно притежаваната квалификация на участниците. Поставената най-висока оценка,съответно липсата на точки за останалите участници, се явява необоснована и несъответстваща на действителните качества на оценяваните служители.

По показателя „прослужено време в детската градина” се откриват доказателства единствено за ищцата. При сключения през 1991г. трудов договор, към момента на подбора става ясно,че е имала прослужено време от 26 години. За останалите оценявани не са представени сведения. Липсата на данни за обстоятелствата,въз основа на които комисията е поставила оценките по този показател, опровергава обективността на избора,съответно води до незаконосъобразност на поставените оценки.

Следващите критерии касаят практическите умения и нивото на изпълнение на възложената им работа- „качество на изпълнение на работата”, „умения за общуване с родители” и „умения за работа в екип”. Касае се за преценка на непосредственото изпълнение на трудовите функции и доказването им е възможно както с писмени доказателства,така и с гласни-непосредствени впечатления на очевидците на работата. За обосноваване на поставените оценки работодателят е ангажирал показанията на участвалите в комисията. Както се посочи по-горе те свидетелстват за лошо изпълнение на служебните задължения, говорят за пропуски в хигиената на помещенията, неизпълнение на ангажиментите по посрещане и изпращане на децата, почистване на двора и т.н. Показанията им в тази насока са единни и съответстващи. При съобразяване, че предмет на доказване са практическите умения на служителя, логично за обосноваване е да се използват предимно свидетелства на лица,които имат непосредствени възприятия за работата. В случая, обаче са ангажирани единствено показанията на членовете на комисията, които се явяват „заинтересовани” да обосноват правилността на поставената от тях оценка. Свидетелствата им са за конкретни факти, неизпълнения на задълженията, за които,обаче не се откриват констатации в трудовото досие на ищцата. Липсват констатации за нарушенията,за които говорят свидетелите- неспазване на работното време, неизпълнение на задължения по почистване на двора (св.Р.), лоша хигиена в занималнята, лошо отношение към децата (св.Ч., св.Д., св.П.). Касае се за типични нарушения на трудовата дисциплина,които  ако действително са продължавали дълго време,както говорят свидетелите,е следвало да са забелязани и отразени от работодателя. По този начин ще се гарантира достоверност на твърдяната недобра трудова характеристика на ищцата. Част от свидетелите говорят и за случаите,за които са били наложени наказания, заличени поради изтекла давност по реда на чл.197 от КТ,които не следва да се съобразяват. В този смисъл се поставя под съмнение обективността на показанията на свидетелите и те се явяват недостатъчни като единственото доказателство за обосноваване на извод за некачествено изпълнение от служителя. (в.т.см.Реш.№65/14.01.2016г.,пост.по гр.д.№421/2015г., ІІІ ГО, Реш.№819/21.10.2009г.,пост.по гр.д.№2536/2008г.на І ГО, Реш.№106/09.05.2012г.,пост.по гр.д.№1275/2011г.на ІІІ ГО на ВКС, Реш.№271/30.05.2011г.,пост.по гр.д.№1856/2010г.на ІV ГО на ВКС, Реш.№148/08.12.2017г.,пост.по гр.д.№187/2017г.на ІІІ ГО, Реш.№137/21.06.2017г. по гр.д.№3797/2016г., IV ГО на ВКС, Реш.№237/09.07.2012г., по гр.д.№1460/2010г.,IV ГО на ВКС, Реш.№732/21.10.2010г. по гр.д.№1146/2009г., IV  ГО на ВКС, Реш.№251/27.07.2015г. по гр.д.№6970/2014г., IV  ГО на ВКС.).  

РС-Троян е приел показанията за обективни,като в подкрепа е  кредитирал и две заповеди за наложени административни наказания по чл.188,т.1 от КТ- „забележка” (Заповед № 498-62/04.11.2014г. и Заповед № 586-150/30.06.2015г.). Съставът намира, че в тази част изводите на първоинстанционния съд са неправилни. При съобразяване,че наказанията са наложени през 2014г. и 2015г.,то по правилото на чл.197 от КТ към момента на подбора те вече са били заличени по давност и не е следвало да бъдат съобразявани.

Други обективни доказателства за констатирани нарушения на трудовата дисциплина, за наложени дисциплинарни нарушения, сигнали, оплаквания от работата на П., не се откриват. При съобразяване,че законността на подбора изисква да се извърши проверка и на доказателствата за фактите, които са дали основание на комисията да постави определените оценки, то в случая следва да се приеме, че тези критерии не са приложени обективно, което опорочава извършения подбор.

При така направените констатации съставът заключава,че са допуснати непълноти при извършения подбор,като не са отчетени реално притежавани допълнителни квалификации на ищцата (и на останалите оценявани), не са приложени точно критериите за оценка, не е доказана обективността на констатациите на комисията, въз основа на които работодателят е формирал извод за липса на  качества  и умения у ищцата  за изпълнение на трудовите й функции.

Затова предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да се приеме за основателен и доказан,като се признае за незаконно уволнението на В.П., постановено със Заповед №909/31.05.2017г. на Директора на ДГ”Здравец”-Троян.

Съобразно изхода по главния иск основателни се явяват и заявените акцесорни претенции. Следва да се постанови възстановяване на ищцата на  заеманата преди уволнението й длъжност.Обстоятелството,че е закрита щатна бройка за помощник възпитател е без значение.

Следва да се присъди и обезщетение по реда на чл.225 от КТ. По отношение на размера съдът се позовава на изготвената съдебна експертиза и на констатациите на съда от трудовата книжка,че не са отразени нови трудови договори, по които ищцата да работи в относимия период. Експертът е установила,че трудовото възнаграждение през месеца предхождащ уволнението- м.май 2017г.,е в размер на 2 191.08лв., но с оглед обяснението,че в тази сума са включени и обезщетението по чл.220 от КТ и това по чл.224 от КТ,както и сумата на предоставената безплатна храна, съставът намира,че не следва да се възприема като меродавно за определяне на дължимия размер. Експертът е дала заключение,че основната заплата на ищцата, заедно с полагащите й се допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, е в размер на 616.40лв. Последното  е основа за формиране на дължимото по реда на чл.225 от КТ обезщетение,съгласно ТРеш. №2/2103г. от 12.12.2013г.по т.д.№2/2013г.на ОСГК на ВКС. Така за претендирания 6 месечен период от прекратяване на трудовото правоотношение- 01.06.2017г. до 01.12.2017г., полагащото се обезщетение е в размер на 3 698.40лв.,който следва да се присъди в полза на ищцата,ведно със законната лихва от предявяване на иска-28.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

 По разноските.

При този изход на делото ответникът следва да заплати държавни такси за трите иска - по сметка на РС-Троян сумата 208 лв., по сметката на ОС-Ловеч- сумата 104лв., деловодни разноски за изплатен в първоинстанционното производство депозит за експертиза в размер 150 лв., както и да заплати в полза на ищцата деловодните разноски,които за производството по гр.д.№766/2017г.пред РС-Троян са в размер на 500лв.-изплатен адвокатски хонорар, за в.гр.д.№120/2018г.на ОС-Ловеч- 500лв., или общо 1000лв. Разноски на ответника не се следват.

По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд,

 

 Р      Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ Решение №21/08.02.2018г.,пост.по гр.д.№766/2017г.на РС-Троян, с което са отхвърлени предявените от В.А.П. *** против Детска градина „Здравец“ гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И., обективно съединени искове с правно основание  чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, с искане да се признае уволнението й за незаконно и се отменени Заповед № 909-135/31.05.2017г., издадена от Директора на Детска градина „Здравец"-гр.Троян, като незаконосъобразна; да бъде възстановена на длъжността „помощник-възпитател", която е заемала до уволнението и се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето на оставане без работа в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и е  осъдена на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ДГ”Здравец“-гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И., сумата от 500лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В.А.П. с ЕГН **********,***, извършено със Заповед № 909-135/31.05.2017г., издадена от Директора на Детска градина „Здравец"-гр.Троян и ОТМЕНЯ Заповед № 909-135/31.05.2017г., издадена от Директора на Детска градина „Здравец"-гр.Троян, с която трудовото правоотношение с В.А.П.,с горните данни, е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 и чл.329 от КТ, считано от 01.06.2017г.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.А.П. с ЕГН **********,с горните данни, на заеманата преди уволнението длъжност "помощник- възпитател" в Детска градина „Здравец"-гр.Троян.

ОСЪЖДА Детска градина „Здравец“ гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И.,  да заплати на В.А.П. с ЕГН **********,с горните данни, на основание чл.225,ал.1 от КТ сумата 3 698.40 (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща полагащото се обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода 01.06.2017г. до 01.12.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 28.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Детска градина „Здравец“ гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И.,  да заплати на В.А.П. с ЕГН **********,с горните данни, направените разноски по гр.д.№766/2017г.пред РС-Троян - 500лв. и по  в.гр.д.№120/2018г.на ОС-Ловеч- 500лв.,или общо 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА Детска градина „Здравец“ гр.Троян, представлявана от Директора А. Х. И.,  да заплати държавни такси за трите иска - по сметка на РС-Троян сумата 208 (двеста и осем) лева и деловодни разноски за изплатен в първоинстанционното производство депозит за експертиза в размер 150 (стои петдесет) лева, по сметката на ОС-Ловеч- сумата 104 (сто и четири) лева.

Решението може да се обжалва при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК пред ВКС, на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК, в 1-месечен срок от обявената дата по чл.316 от ГПК-10.04.2018г.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

                               

                                ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                      2.