Р Е Ш
Е Н И Е
№ 297
град Плевен, 09.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева Любомира Кръстева
при секретаря Поля Цанева и в присъствието на прокурора
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 419 по описа
за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение № 87/24.02.2023 г. по НАХД №8/2023 г. Плевенски
районен съд е потвърдил електронен
фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Алекар“
ЕООД ЕИК131435703 гр.София, р-н Изгрев, ул. Райко Алексиев №19, вх.6, ет.1,
ап.12, представлявано от И.М.П. с ЕГН**********, на основание чл. 179, ал. 3 във
вр. с чл. 187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал.5 и 6 във вр.
с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от санкционираното
лице „Алекар“ ЕООД ЕИК131435703 гр.София.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие
със закона. Твърди се, че електронният фиш е издаден след изтичане на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Д. М.. Оспорва касационната жалба и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни
съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден
от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Съгласно
чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси. Според ал. 2, т.
7 на същата норма при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"
длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на
разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж;
Чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП посочва, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от закона („Водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“), установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика
или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съгласно чл.187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция в размер 300 лв. по чл. 179, ал. 3 от същия закон.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява следното:
На
22.10.2020 г. в 12,03 ч. на път І-3 км.100+471, с техническо средство
устройство 40221, елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, е установено нарушение по чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, извършено с товарен автомобил Мерцедес вито 109 ЦДИ, с рег.№ СА7796НС,
собственост на касатора „Алекар“ ЕООД ЕИК131435703 гр.София, р-н Изгрев, ул. Райко
Алексиев №19, вх.6, ет.1, ап.12, представлявано от И.М.П. с ЕГН********** – ППС
се е движило по път в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
За
установеното нарушение по чл.187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, по реда на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП е издаден електронен фиш № ********** (лист 9 от
първоинстанционното дело). Изготвена е разпечатка от системата (лист 36 от
първоинстанционното дело). ЕФ е връчен на 05.12.2022 г. (лист 11 от
първоинстанционното дело).
Безспорно
се установява от доказателствата по делото, че процесното ППС, собственост на
касатора, на посочената в ЕФ дата се е движило по платена пътна мрежа, за което
е било задължително предварително заплащане на такса за това по чл. 10, ал. 1
от ЗП.
Няма
твърдения от касатора, че за процесното ППС е била заплатена такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП или компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Няма и представени
доказателства за това.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е
приел за безспорно доказано, че нарушението по чл.187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е
извършено.
За
да потвърди ЕФ, районният съд приел, че нарушението е описано пълно, точно и
ясно, ЕФ съдържа всички реквизити и е спазена законовата процедура по установяване
на нарушението, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. По съществото на спора съдът приел, че нарушението и отговорното
юридическо лице са безспорно установени.
Основното
възражение на касатора и пред първата инстанция е, че електронният фиш е
издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН – след изтичане на една година от
извършване на нарушението през 2020 г.
Касационният
състав намира тези възражения за неоснователни.
Според
§ 1 от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Следователно
за издаването на електронния фиш е достатъчно създаването на електронно
изявление, записано върху магнитен носител. Разпечатването на хартиен носител с
цел връчване на издадения електронен фиш не е част от производството по
издаване.
В
този аспект се явяват неоснователни и възраженията на оспорващия за допуснати
нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното
производство по издаване на електронните фишове. Процесното нарушение е заснето
с автоматизирано техническо средство №40221, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-3 на км.
100+471. От представената към електронния фиш разпечатка от заснетия видео
материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.
Датата
на издаване на ЕФ е и датата, на която Д.ието е заснето от техническото
средство и записано на магнитния носител. Доколкото нарушението се установява
от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и дата на
издаване на електронния фиш чрез запис върху магнитен носител съвпадат.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП са
неприложими.
Относно
възраженията, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е връчен две години след
установяване на нарушението, приложими в случая са обикновената давност от 3
години и абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. Съдебното решение на РС е
постановено на 24.02.2023 г. - преди изтичането на 3 години от датата на
издаване на електронния фиш на 22.10.2020 г.. С факта на постановяването му
давността е прекъсната и започва да тече нов обикновен тригодишен давностен
срок. Към момента на произнасяне на настоящата инстанция не е изтекъл и абсолютният
давностен срок от 4 г. и 6 месеца.
По
изложените мотиви настоящият касационен състав намира посочените касационни
основания на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в
настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон.
Касационният
състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по съществото на
спора и счита, че нарушението, отговорното лице и санкцията са правилно
установени в хода на протеклото административно-наказателно производство, чрез
допустими доказателства и доказателствени средства.
Законосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице
собственик, съгласно разпоредбата на 187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В съответствие
с горното Плевенски РС е достигнал до правилния извод, че е осъществен съставът
на нарушението, за което е наложена имуществена санкция на юридическото лице.
Няма
представени никакви доказателства, които да сочат, че конкретното нарушение се
отличава със значително по-ниска степен на опасност от обикновените нарушения
от този вид, което да доведе до извод за наличие на хипотезата по чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите, изложени в
касационната жалба, а решението на Плевенски районен съд като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Направено
е искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Следва
да се присъдят 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение - в минималния
размер по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 63д,
ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.
Воден
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Плевенски
административен съд, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 87/24.02.2023 г. постановено по НАХД №8/2023 г. по описа на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА
„Алекар“ ЕООД, ЕИК131435703, гр.София, р-н Изгрев, ул. Райко Алексиев №19,
вх.6, ет.1, ап.12, представлявано от И.М.П. с ЕГН**********, да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, бул.Македония №3, сумата от 80 лв. (осемдесет
лева), представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
/П/
Членове:
1. /П/
2. /П/