Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.03.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 16450 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***,
с която претендира да бъде прието за установено съществуването на вземането му
против И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за
което по ч.гр.д. № 10250/2018г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 433,23 лв. (четиристотин тридесет и
три лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1550348 за периода от
13.07.2015г. до 21.05.2018г., за обект – имот, находящ
се в гр. *****; сумата от 55,52
лв. (петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща представляваща
сбора от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху задълженията посочени във всяка фактура,
за периода от падежа за плащането му - 30 дни след издаване на съответната фактура до
25.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
молба се сочи, че между ищецът,
като доставчик и ответникът, като потребител бил сключен договор
при Общи условия за предоставяне на ВиК услуги до обект находящ се в гр. *****. Доставчикът
изпълнил задължението си като доставил през периода от 13.07.2015г. до 21.05.2018г., отвел и пречистил вода на обща
стойност 433,23 лв. по партида с абонатен номер №1550348, за
плащането на която били издавани ежемесечни фактури в периода от
12.08.2015г. до
21.05.2018г. Посочената във всяка една от тях цена не била
заплатена в уговорения 30-дневен срок от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за забава.
За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 10250/2018г. по
описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което
за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, чрез назначения му особен представител, с който твърди, че не се установява качеството му на
потребител на ВиК услуги на адр. гр. ***** и на този адрес не са
доставяни такива в размера посочен от ищеца. Прави възражение, че потреблението в обекта не е било
редовно отчитано. Твърди, че липсват изготвени карнети и фактури.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10250/2018г.
на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „*****ротив И.Н.Н., ЕГН ********** за вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – копие от общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „*****“ ООД,
извадки от решение № ОУ – 09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на
КЕВР, Решение № Ц-009 от 28.01.2013г. на ДКЕВР, Решение №
БП- Ц-3 от 28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕРВ, с по два броя обяви за обнародване; справка от СВ-АВ по
лице относно И.Н.Н. за периода 01.01.1992г. до 28.11.2019г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 146, том III,
рег. № 11673 дело № 576 от 2006г.; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 177, том I, рег. № 2757 дело № 118 от 2018г.; нотариален акт № 7, том III, рег. № 5902, дело 282 от 2018г.; схема № 15-123547/27.02.2018г. на обект с
идентификатор 10135.4502.77.13.16; заявление на прехвърляне на партида №
**********/22.05.2018г.; справки за облога и плащанията на частен
абонат № 1550348 до 25.06.2018г.; партида
на *****. за абонатен № 1550348; партида на *****за абонатен № 1782459, се установява, че: от „*****, като оператор
на ВиК услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които са били
одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството цени на услугите. На 22.11.2006г.
И.Н.Н. закупила недвижим имот представляващ *****, който продала на 07.03.2018г.
на „*****, а то от своя страна го продало на *****на 11.05.2018г., като от
името на последния на 22.05.2018г. било подадено заявление във *****за
прехвърляне на партида от името на *****. на *****при показание 1102 м3. В счетоводството на оператор *****са налице задължения на абонат И.Н.Н., за доставените услуги на адр. *****по партида с абонатен номер № 1550348 през периода 13.07.2015г. – 21.05.2018г. на стойност 433,23 лв. - главница и 55,43 лв.
- обезщетение за забава. В периода от 08.10.2015г. до 16.10.2018г. показанията
на водомера монтиран в обекта са били
нанасяни ежемесечно служебно или отчитани от инкасатор на място, като в съставения
за това карнет в графа „потребител” е посочен И.Н.Н.,
а в графа „подпис на потребетиля“ са положени такива на дати 12.03., 18.04., 10.05.2016г. и 12.12.2017г.
Въз основа на
така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието
на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между
тях договор за продажба на ВиК услуги, доставката от продавача на уговорените с
договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези
регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи.
По
делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „ВиК”
услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор
при общи условия, приети и
влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.
Спорно по делото е
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. От
представената справка от СВ-АВ и нотариален акт се установява, че след 22.11.2006г. ответникът се легитимира като собственик на
процесния водоснабден обект в гр.Варна през процесния
период, поради което е имал качеството на потребител. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се
уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие.
Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват
към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при
които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите
за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените
потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на
доставчика, като ако потребителят желае различни тези условия, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва,
че в случаите, когато се касае за обект /като процесния/, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на собствеността,
респ. ползването е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика.
Въз
основа на изложените доводи, ВРС намира, че
страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището на ответника – потребител по см. чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл. 2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.
В случая са налице и
надлежно съставени по уредения нормативен ред отчетни документи за ползваната
ВиК услуги в имота /карнети/, които макар и частни, в едната си част носят
подпис в графа „абонат“, които не бяха оспорени относно автентичността им и
обвързват ответника. Именно такова удостоверяване е налице на дата 12.12.2017г.
при показание 1080 м3. Налице е и документ от новия собственик на жилището, удостоевряващ
обстоятелство, че към 22.05.2018г. показанието на водомера в обекта е било 1102
м3. При това положение, ВРС намира, че ответникът е легитимиран да отговаря за
цялото задължение относно потребелението в имота, докато е бил негова
собственост, както и след прехвърлянето му, доколкото не е уведомил доставчика
съобразно задължението му по чл. 61 ал. 1 от ОУ вр. чл. 9а от Наредбата /в сила от 17.08.2012г./, съобразно която промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
Въз основа на изложените мотиви искът за главница следва
да се уважи изцяло.
Предвид основателността на иска за главница, следва да се уважи и
претенцията за обезщетение за забава. За дължимостта на обезщетението,
съобразно специалните норми на Наредба № 4/14.09.2004г. и
клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо получаване на издадената фактура.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносни
бележки за държавни такси и депозит
за особен представител са в общ размер от 225 лв. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лв. Следва
да се присъдят на ищеца и разноските по заповедното производство в размер на 75
лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и
И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че
съществува вземането, за
което по ч.гр.д. № 10250/2018г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 433,23 лв. (четиристотин тридесет и
три лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1550348 за периода от
13.07.2015г. до 21.05.2018г., за обект – имот, находящ
се в гр. *****; сумата от 55,52
лв. (петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща сбора от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху задълженията посочени във всяка фактура,
за периода от падежа за плащането му - 30 дни след издаване на съответната фактура до
25.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на *****, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 325 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д.
№ 10250/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: