Решение по дело №188/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на „ВАГ” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Видин, ул.”Владикина” № 36, представлявано от управителя П.М.Г., действащо чрез пълномощника адв. С.И. ***, съдебен адрес:***, против решение № 410/19.06.2020 г. на Министерски съвет на Република България, в частта относно определеното обезщетение от 4375.00 лева за поземлен имот с идентификатор 32130.60.22 и номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП: 60.135, представляващ нива в землището на с. Ивановци, с отчуждена площ 9,734 дка.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не е равностойно. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата и иска да бъде възприет вторият вариант от заключението на назначената по делото експертиза.

Иска се от Съда да определи справедливо обезщетение за имотите им. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище заявява, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Оспорва се вторият вариант от заключението на вещото лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва и втория вариант на експертизата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министър на регионалното развитие и благоустройство оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение, както и възразява против възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя, като прекомерно.

Заинтересованото лице Министър на финансите представя писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното решение, като законосъобразно.

След като се запозна със становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: с решение № 325/19.05.2011 г. на Министерски съвет републикански път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със заповед № РД-02-15-173/19.09.2019 г. и заповед № РД-02-15-174/19.09.2019 г. на зам. министър на регионалното развитие и благоустройство. Посочените актове са влезли в законна сила. В изпълнение на взетото решение Агенция "Пътна инфраструктура" е отправила искане до Министър на регионалното развитие и благоустройството и до Министър на финансите, вх.№ 90-03-590/28.05.2020 г., като е предложено МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин-Ботевград“ от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡58+128,47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 3+757 до км 34+032.68 на териториите на община Видин и община Грамада. Към искането е приложена одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, приложени по делото. Посочените министри направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите - частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр. Видин, с. Новоселци, с. Слана бара, гр. Дунавци, с. Търняне, с. Синаговци, с. Жеглица и с. Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл.34 и чл.34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020 г., с което отчуждил за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е поземлен имот с идентификатор № 32130.60.22 в землището на с. Ивановци, собственост на жалбоподателя, целият с площ от 11,003 дка, от която е отчуждена част с площ от 9,734 дка и е определено парично обезщетение в размер на 4375.00 лева.

Обезщетението е определено съобразно представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019 г. на АПИ и сключен договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение за размера на дължимото обезщетение в два варианта, от които първият съвпада с приетото в оценителския доклад на „Сървей груп” ЕООД, а във втория са изключени три от общо петте относими сделки, тъй като прехвърлителната цена по тях е близка до данъчната оценка и е в пъти по-ниска от прехвърлителната цена по другите две сделки.

От Служба по вписванията гр. Видин е представен опис за 361 поземлени имота, обект на вписване на цифров носител (СД), формат .xls и графичен документ – формат .pdf, съдържащ 165 страници сделки с поземлени имоти. Вещото лице е приело, че относими към задачата по делото са 5 броя сделки. Ползваните документи са представени подробно в таблица 2 от заключението.

В констативната част на доклада за землище с. Ивановци са установени 5 пазарни аналога, които отговарят на изискванията на ЗДС за формиране на осреднена парична равностойност. На база на тях е изведена осреднена единична цена за земеделските земи в землището, която е 449.49 лева за декар.

Вещото лице е изчислило и втори вариант, при който не се вземат предвид две сделки, при който цената е малко над данъчната оценка на имотите и една сделка с цена под данъчната оценка. Стойността на равностойното парично обезщетение за имота е показана в Таблица 4 от заключението и възлиза на 884.90 лева за декар.

  За процесния ПИ 32130.60.22 с площ на отчуждаване 9.734 дка е получено равностойно парично обезщетение от 4375.00 лева по първия вариант и 8614.00 лева по втория вариант на заключението.

По отношение втория вариант на заключението становището на вещото лице е, че изключените три сделки не отразяват реалните пазарни цени, което налага тяхното изключване. По този начин се получава осреднена единична пазарна цена от 884.90 лева за декар, което съответства в много по-висока степен на реалната пазарна цена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: жалбата е допустима, като насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, подадена от надлежна страна, собственик на имот, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати, и подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗДС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, издадено е от компетентен орган по смисъла на чл.34а, ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ, в предвидената от закона форма.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл.34а и чл.34б от ЗДС процедура.

Решението съдържа всички реквизити по чл.34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

Отчуждена е част от имот, собственост на жалбоподателя, представляващ земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на §.1а, т.2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, като възприема втория предложен вариант с два пазарни аналога, като приема, че правилно са изключени общо три сделки, при които прехвърлителната цена е близка до или дори под данъчната оценка за съответните имоти.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретният случай при определяне на размера на справедливото парично обезщетение е достатъчно осредняването да се извърши и само въз основа на цените за декар площ от двете сделки, които са взети в предвид от вещото лице, с осреднена цена от 0.9700 на квадратен метър и с осреднена цена 0.7998 на квадратен метър, при което общата осреднената цена на квадратен метър е в размер на 0.8849 лева. За конкретния ПИ 32130.60.22 с отчуждена площ на имота от 9.734 дка се получава равностойно парично обезщетение в размер на 8614.00 лева.

Според съда изключените от вещото лице три сделки не отразяват реалните пазарните цени на имотите в този район, съпоставяйки ги с останалите две сделки при цени от порядъка на 800-970 лева/дка. Доколкото и съгласно закона, осредняването може да се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки, няма законова пречка пазарната цена в този случай да бъде определена и само на база на въпросните две сделки, описани в приложените към заключението на вещото лице нотариални актове (№ 101, том II, рег.№ 3417, дело № 211/03.05.2019 г. на нотариус рег.№ 028 с район на действие ВРС и № 36, том II, рег.№ 2715, дело № 165/11.04.2019 г. на нотариус рег.№ 028 с район на действие ВРС). Така определената осреднена пазарна цена на база на въпросните два броя сделки възлиза на 8614.00 лева.

В подкрепа на тези разсъждения съдът взема предвид и приетото решение на ЕСПЧ по дело „Костов и други против България” от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл.1 oт Πpoтoĸoл 1, във вpъзĸa c нeдocтaтъчен paзмep нa oпpeдeлeните oбeзщeтeния зa oтчyждeни земеделски зeми. В коментираното решение се сочи, че СПЧ е подложил на преценка обстоятелството дaли пpиcъдeнoтo oбeзщeтeниe cъглacнo дeйcтвaщoтo зaĸoнoдaтeлcтвo „…e paзyмнo cвъpзaнo cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнaтa зeмя ĸъм мoмeнтa нa oтчyждaвaнeтo. Koгaтo имyщecтвoтo нa физичecĸo лицe e oтчyждeнo, cлeдвa дa имa пpoцeдypa, ocигypявaщa: цялocтнa oцeнĸa нa пocлeдицитe oт oтчyждaвaнeтo, вĸлючитeлнo пpиcъждaнe нa тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo…“. В резултат на тази преценка е направен извод, че към онзи момент има допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПСЧ, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти - земеделски земи. Цитираното решение е показателно, че целта на сега действащите разпоредби на ЗДС по отношение определянето на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти следва да се тълкуват в смисъл, че водещи при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот. Посоченото решение мотивира съда да не приема за еквивалентен пазарен аналог сделките, изповядани на цена на декар площ около 150.00 лева, тъй като същите са много близки до данъчна оценка и са значително по-ниски от прехвърлителните цени по другите пазарни аналози.

Гореописаното мотивира съда да приеме, че определеното от административния орган обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя в размер на 4375.00 лева е неравностойно, като незаконосъобразно определено. Процесното решение № 410/19.06.2020 г. на Министерски съвет на Република България в обжалваната му част по отношение на ПИ 32130.60.22 с площ 9.734 дка, следва да бъде изменено, като размерът на определеното за имота парично обезщетение следва да бъде увеличен от 4375.00 лева на 8614.00 лева.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в настоящото производство разноски в размер общо на 450.00 лева, от които 50.00 лева внесена държавна такса за образуване на делото, 200.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200.00 лева внесено възнаграждение за вещо лице. Неоснователни са направените възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия, тъй като същото е договорено под нормативно определения минимум.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на „ВАГ” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Видин, ул.”Владикина” № 36, представлявано от управителя П.М.Г., действащо чрез адв. С.И.,***, РЕШЕНИЕ № 410/19.06.2020 г. на Министерския съвет на Република България В ЧАСТТА, с която е определено парично обезщетение за отчуждаване на ПИ 32130.60.22 с площ 9.734 дка, в землището на с. Ивановци, обл. Видин, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 4375.00 лева на 8614.00 лева.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. България да заплати на „ВАГ” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Видин, ул.”Владикина” № 36, представлявано от управителя П.М.Г., направените разноски по делото в размер общо на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министър на регионалното развитие и благоустройство и Министър на финансите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: