Р Е
Ш Е Н
И Е № 186
гр.
Пловдив, 01.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
С участието на
секретаря Цветелина Диминова, като
разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 171/2020 год. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
– по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 129 от
06.11.2019 година, постановено по т. дело № 104/2019 година по описа на Окръжен
съд – Х., е осъдено ЗАД„ОЗК- З“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на И.Ж.Я.,
ЕГН **********,***, в качеството ѝ на законен наследник -майка на Д.М.Я.,
ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Х.,починала при ПТП на
29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1
от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната
смърт в размер на 200 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в
останалата му част - за разликата от 200
000 лева от 250 000 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на М.Г.Я., ЕГН **********,***, в качеството му
на законен наследник –баща на Д.М.Я., ЕГН **********, родена на ***г.,б.ж. на
гр.Х.,починала при ПТП на 29.07.2016г.,
на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди
–болки и страдания от нейната смърт в
размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.07.2016г. до окончателното й
изплащане,като е отхвърлен иска в
останалата му част – за разликата до 250 000 лева като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК- З“ АД, ЕИК ****, да заплати
на Д.Д.Я., ЕГН **********,***, в
качеството й на баба на Д.М.Я., ЕГН **********,родена на ***г.,б.ж. на гр.Х.,починала
при ПТП на 29.07.2016г., на основание
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания
от нейната смърт в размер на 20 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до
окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата до 25 000 лева като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на Г.К.Я.,
ЕГН **********,***, в качеството му на дядо на Д.М.Я., ЕГН **********,родена на
***г.,б.ж. на гр.Х.,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата
до 25 000 лева като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“ АД, ЕИК ****, да заплати на Д.М.В., ЕГН **********,***, в качеството й
на баба на Д.М.Я., ЕГН **********, родена на ***г.,б.ж. на гр.Х., починала при
ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226
ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от
нейната смърт в размер на 20 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до
окончателното й изплащане,като иска в
останалата му част до пълния предявен
размер от 25 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“ АД, ЕИК ****, да заплати на Ж.С.Б.,
ЕГН **********,***, в качеството му на дядо на Д.М.Я., ЕГН **********, родена
на ***г.,б.ж. на гр.Х.,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 25 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на М.А.Щ.,
ЕГН **********,***, в качеството ѝ на законен наследник - майка на Н. А.Щ., ЕГН **********,
родена на ***г., б.ж. на гр.Х., починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 200 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното ѝ изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 250 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на А. Л.Щ., ЕГН **********,*** , в качеството му на
законен наследник - баща на Н. А.Щ., ЕГН **********, родена на ***г., б.ж. на
гр.Х., починала при ПТП на 29.07.2016г.,
на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди
–болки и страдания от нейната смърт в
размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.07.2016г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 250 000
лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“ АД, ЕИК ****, да заплати на Л.А.Щ.,
ЕГН **********,***, в качеството ѝ на сестра на Н. А.Щ., ЕГН **********, родена
на ***г., б.ж. на гр.Х.,починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 40 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000
лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“ АД, ЕИК ****, да заплати на А.М.Г.,
ЕГН **********,***, в качеството ѝ на баба на Н. А.Щ., ЕГН **********, родена
на ***г., б.ж. на гр.Х., починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер на 20 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 25 000 лева е
отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“ АД, ЕИК ****, да заплати на А.Н.А.,
ЕГН ********** ***, в качеството му на
дядо на Н. А.Щ., ЕГН **********, родена на ***г.,б.ж. на гр.Х., починала при
ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226
ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от
нейната смърт в размер на 20 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до
окончателното й изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 25
000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати по сметката на Окръжен съд-Х. сумата в размер на общо 38 400лв., дължима за
производството ДТ, определена съобразно уважения общ размер на исковите
претенции.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат М.Т.
*** адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата на
основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
уважената част на исковите претенции
възнаграждение в размер на 11 130 лева.
Осъдено е ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат К.К.
*** адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата на основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите
претенции възнаграждение в размер на
11 130 лева.
Така постановеното
решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство ЗАД „ОЗК – З“ АД. Решението е обжалвано в частите, с които на И.Я.,
М.Я., М.Щ. и А.Щ. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
техните дъщери, съответно Д. Я. и Н. Щ., в размера над 80 000 лева до 200000
лева за всеки един от тях. Обжалвано е решението и в частта, с която на ищците Д.Я.,
Г.Я., Д.В. и Ж.Б. – баби и дядовци на Д. Я. и
А.Г. и А.А. – баба и дядо на Н. Щ., са присъдени обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 5000 лева до 20 000 лева за всеки един
от тях. Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, с която на Л.Щ. – сестра на починалата Н. Щ., е
присъдено обезщетение в размера над 5000 лева до 40000 лева. Искането е да се
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се постанови ново
по същество, с което да се отхвърлят предявените искове в тези части.
Оплакванията във
въззивната жалба са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваните части. На първо място се поддържа
неправилност на извода на съда, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалите. Твърди се, че в приключилото с присъда наказателно производство
са установени обстоятелства, сочещи на такова съпричиняване, а именно че
превозното средство, управлявано от Д. Я., на което се е возила Н. Щ. е
негодно, управлявано е без наличие на свидетелство за правоуправление,
пострадалите са употребили алкохол преди това, били са без поставени каски към
момента на инцидента, като Н. Щ. се е качила
на мотоциклета, осъзнавайки
неправоспособността и нетрезвото състояние на приятелката си. Неправилен според
жалбоподателя бил и изводът на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване
от страна на родителите на двете починали момичета. Според него имало
съпричиняване от тяхна страна и то се изразявало в неупражняване на надзор и
грижи по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, в това, че са допуснали
децата им да употребяват алкохол , да управляват нерегистрират мотоциклет без
правоспособност и без предпазни каски, както и в това, че бащата на Д. Я. сам я
е научил да управлява мотоциклет и системно ѝ е предоставял такъв за
управление.
С въззивната
жалба, както и пред първата инстанция се поддържа довод за недопустимост на
съдебното решение, като се твърди, че не спазена предвидената в чл. 498 ал. 3
от КЗ процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите и
застрахователя, поради което предявеният иск е недопустим.
Решението според
жалбоподателя било незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбата
на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Последното
оплакване е, че размерите на обезщетенията на ищците са необосновано завишени,
което водело до неоснователното им обогатяване. Размерите на обезщетенията не
били съобразени със социално-икономическото положение в страната и с
направеното възражение за съпричиняване, решението в обжалваната част
противоречало на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Срещу въззивната
жалба е подаден писмен отговор от ищците в първоинстанционното производство. В
него, както и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
процесуалните представители на ищците изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Пред въззивната
инстанция не са направени нови доказателствени искания.
Съдът, като се
запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена е от лице,
имащи правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение, а именно от ответника частично в осъдителните му части. При подаване на въззивната жалба е
спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Пред първата и
пред въззивната инстанция е поддържано
от ЗАД „ОЗК – З“ АД възражение за недопустимост
на предявения иск, респ. на постановеното решение на основание чл. 498, ал. 3
от КЗ.
Разпоредбата на
чл. 498 от новия КЗ задължава увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ / чл.
498, ал. 1 от КЗ/. Предявяването ѝ първоначално пред застрахователя е
предпоставка за допустимост на иска пред съда съгласно разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 от КЗ, която гласи, че увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното и
изплатено обезщетение.
В случая обаче
разпоредбите на чл. 498 от новия КЗ са неприложими. Процесното ПТП, при което
са загинали Д.М.Я. и Н. А.Щ., действително е станало на 29.07.2016 година, при действието на новия
КЗ, обн. В ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 година. Съгласно
§ 22 от ПЗР на новия КЗ обаче за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за Зто, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Не се
твърди и не е установено страните да са договаряли нещо друго след влизане в
сила на новия КЗ. Отношенията между тях се
уреждат въз основа на част Четвърта от
отменения КЗ, тъй като видно от данните
по делото автомобилът, причинил процесното
ПТП – лек автомобил ****, управляван от Д.Д.Д., е имал задължителна застраховка
„Г.О.“ при ответника по договор, сключен
преди влизане в сила на новия КЗ, с период на покритие 11.11.2015 година до 10.11.2016
година. Съдът не споделя доводите
на ответника ЗАД „ОЗК – З“ АД, че приложението
на нормите на отменения КЗ съгласно §
22 от ПЗР на новия КЗ, които норми са само материално правни, не дерогира приложението на процесуалната
норма по чл. 498 от новия КЗ от момента
на влизането ѝ в сила / 01.01.2016 година/. Част Четвърта от
отменения Кодекс за Зто / чл. 183 до чл. 248/ урежда подробно
отношенията между страните по застрахователни договори, включително тези с
трети ползващи се лица за заплащане на застрахователни обезщетения и парични суми.
В част Четвърта са и разпоредбите на чл.
223 – 229, отнасящи се до застраховката
„Г.О.“. Поради това и при наличието на § 22 от ПЗР на новия КЗ, неприложими към случаи като настоящия, при които се
прилага част Четвърта от отменения КЗ, са разпоредби от новия КЗ. Въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, не намира приложение към
застрахователните договори, сключени преди влизането му в сила на 01.01.2016
година. По тези съображения съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за недопустимост на предявения
иск, респ. на постановеното първоинстанционно решение.
По отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на
императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя
от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези
свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.
Първият спорен
въпрос между страните, въведен с въззивната жалба на ЗАД „ОЗК – З“ АД, е за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от починалите и от техните родители. Обстоятелствата, които са изложени от
ответника във връзка с твърдяното съпричиняване както пред първата инстанция,
така и пред въззивната са следните: мотоциклетът,
управляван от Д. Я., на който се е
возила Н. Щ., не е отговарял на
нормативните технически изисквания, не е регистриран и не би могъл да се намира
на пътя, управляван е без наличие на
свидетелство за правоуправление, пострадалите са употребили алкохол преди ПТП,
били са без поставени каски към момента на инцидента, Н. Щ. се е качила на мотоциклета, осъзнавайки неправоспособността
и нетрезвото състояние на приятелката си. По отношение на родителите на загиналите
момичета твърденията за съпричиняване се свеждат до неупражняване на надзор и
грижи към ненавършилите пълнолетие деца, до допускане на
децата им да употребяват алкохол, да
управляват нерегистрират мотоциклет без правоспособност и без предпазни каски,
както и до това, че бащата на Д. Я. сам
я е научил да управлява мотоциклет и
системно ѝ е предоставял такъв за управление.
Обстоятелствата,
че мотоциклетът е бил нерегистриран, че Д. Я. не е имала свидетелство за
правоуправление, че и двете загинали момичета са били без предпазни каски и че са
употребили алкохол преди ПТП са признати от ищците в с.з. на 21.10.2019 година. Те са установени
и със събраните по делото в хода на наказателното производство доказателства,
от които се установява, че Д. Я., която
е управлявала мотоциклета, е била с концентрация
на алкохол в кръвта 0,19 промила, а Н. Щ. - 0,43 промила / при забрана за управление на
МПС при концентрация на алкохол над 0,5 промила съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП/. Признанието и установяването на
тези обстоятелства само по себе си не е достатъчно, за да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат както от самите загинали, така и от техните родители с оглед
вменените им задължения за грижи, възпитание и надзор на децата в чл. 125 от СК.
Във връзка със
съпричиняването следва да се посочи, че
ответникът се е позовал на приетото в съдебните актове, постановени в
хода на наказателното производство. Това са присъда № 15 от 15.03.2018 година
по НОХ дело № 833/2017 година на ОС – Х., решение № 193 от 27.06.2018 година, постановено във
въззивното производство - ВНОХ дело №
302/2018 година на Апелативен съд –П. и решение № 210 от 17.04.2019 година, постановено в касационното производство – наказателно дело № 931/2018 година на ВКС, трето наказателно отделение. Във всички изброени съдебни актове е посочено
изрично, че с оглед механизма на ПТП липсва съпричиняване
от страна на пострадалите въпреки изброените по-горе обстоятелства. В хода на
наказателното производство е прието, че до смъртта на двете момичета се е
стигнало по изключителна вина на водача на лекия автомобил ****Д.Д.Д., който го е управлявал със скорост 118,73
километра в час преди произшествието, която е била над разрешената / 90
километра в час съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП/. Движението с превишена скорост по
източната лента на пътното платно не е позволило на водача да направи десния завой по посока на движението на
автомобила, автомобилът е поднесъл, водачът
е загубил управлението му, автомобилът е навлязъл и е заел изцяло западната
лента, по която в този момент в дясната
ѝ част се е намирал мотоциклета с момичетата, при което ударът е бил
неизбежен. Установено е в хода на наказателното производство, че всяка скорост
над 98,28 километра в час при навлизането в десния завой е критична и води до
загубване на управлението на автомобила.
При така изяснения
механизъм на настъпване на ПТП е безспорно, че то е причинено само и единствено
в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил. Допуснатите
нарушения от пострадалите, обсъдени по-горе, макар и да са установени, не са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат, който е бил непредотвратим
при описания механизъм на ПТП. Това е прието и от наказателния съд в
постановените съдебни актове. По отношение на непоставянето на предпазни каски/
задължение съгласно чл. 137 е от ЗДП/,
при установеното в хода на наказателния процес, че и на двете момичета след удара са причинени
политравми и са засегнати жизнено важни органи не само в главата, довели до
тяхната смърт, не може да се направи извод, че каските биха могли да
предотвратят смъртта им.
В частта за
съпричиняването съдебните актове на
наказателния съд не са задължителни
за съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Въпреки това обаче, при липса на
каквито и да е доказателства, събрани в
настоящия процес по инициатива на ответника и след изрично дадените му от съда
указания, че той носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата,
свързани със съпричиняването, такова не може да бъде прието. Предпоставка за приложение на разпоредбата на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД / съгласно т. 7 от ППВС 17/63 година/ е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалите и настъпилия вредоносен резултат, а не и на
вина. По настоящото дело поведението на пострадалите Д. Я. и Н. Щ. и на техните родители не е довело до настъпването на вредоносния
резултат. Вярно е, че те са допуснати
нарушения на установени от закона задължения, обсъдени по-горе. При доказателствата по делото за обстановката на
пътя и местоположението на мотоциклета в момента на удара / в дясната част на
лентата по посока на движението/ и
механизма на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе, единствената причина за удара
между двете превозни средства е
поведението на водача на автомобила, който е загубил управление вследствие на превишената
скорост при наличие на десен завой на пътя. В случая поведението на
пострадалите не е фактор, допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо да е
доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия
пострадалите обективно са способствали на вредоносния резултат, като са създали условия или са улеснили настъпването му. Такива доказателства липсват.
Другият спорен момент между страните, въведен с въззивната
жалба, е досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди на И.Я.
и М.Я., претърпени от тях в резултат на смъртта на дъщеря им Д. Я. и на М.Щ. и А.Щ. от смъртта на дъщеря им
Н. Щ..
От показанията на разпитаните в качеството на
свидетели А.Я. и Р.Л.се установява, че Д. Я. е била много добро дете, жизнерадостна,
пример за подражание, гордостта на своите родители И. и М. Я.. Те отглеждали Д.,
която била единственото им дете, с много любов, обгрижвали я, не и липсвало
нищо, между детето и родителите имало силна емоционална връзка. Семейството
било много сплотено, те контактували с други семейства с деца, ходели на
семейни почивки, празнували заедно всички празници. След смъртта на детето си родителите
на Д. загубили желание за живот за дълъг
период от време, променили се, от хора, които били много контактни и отворени
към другите те станали затворени, отказвали
да общуват с близки и приятели, изпитвали морални терзания за случилото се.
При тях се появили и здравословни
проблеми, започнали да вдигат кръвно, да
приемат медикаменти, посещавали и психолог дълго време. При М.Я. били открити и завишени стойности на
кръвната захар. И до момента И. и М. Я.
изпитвали силна болка от загубата на
дъщеря си, въпреки че две години след смъртта на Д. им се родило друго дете – дъщеря, заради която
те продължили живота си.
Свидетелите В.Д.и Н.ай Н. установяват болките и страданията на
родителите на Н. Щ., а именно М. и А. Щ.. От техните показания е видно, че Н. е
била лъчезарно дете,занимавала се със спортни танци, обичала училището, пътувала много заедно с родителите си и
сестра си Л. в компанията на приятелски семейства. Отношенията в семейството
били много близки. Родителите приели
много тежко смъртта на дъщеря си Н., болката им била много силна. А.Щ. бил този, който разпознал дъщеря си в
моргата, което било много тежко изживяване за него. М.Щ. не била добре психически, започнала посещава психолог и приемала лекарства и до момента, за да се пребори със
стресовата ситуация. Родителите се разстройвали при вида на децата на
приятелите си, до момента изпитвали силна болка, макар че се
опитвали да не го показват, все още им било трудно да говорят за случилото се.
От обсъдените
доказателства е видно, че става дума за силни
болки и страдания за ищците И. и М. Я., свързани със загубата
на тяхната дъщеря Д. Я. и за М. и А. Щ.
от загубата на дъщеря им Н. Щ.. Двете момичета са били шестнадесетгодишни,
изключително добри и ученолюбиви, както ги описват свидетелите, за които родители са се грижели с много любов и с които са се гордели. Смъртта
на децата им е причинила на ищците
изключително силни болки и страдания, видно от свидетелските
показания. Психическият стрес и шок не са преодолени от ищците и до
момента, те продължават да преживяват
случилото се. То се е отразило на
отношенията им с околните, те са се
затворили, изолирали са се. Три години след смъртта на децата им техните негативни изживявания са все още
твърде силни. Според психолозите загубата на дете причинява значима травма при грижовни родители, каквито
безспорно са ищците и често остава като
посттравматично стресово разстройство през целия живот на човека.
От конкретните обстоятелства,
установени по настоящото дело е видно, че става въпрос за много тежки
случаи на внезапна загуба на изключително близки хора – дъщери, с последица трайна душевна травма за родителите.
При установените тежки
неимуществени вреди, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, установен в чл. 52 от ЗЗД, е по 200 000
лева за всеки един от родителите на
починалите момичета. Този размер на
обезщетенията е съобразен със съдебната практика и с присъжданите размери на обезщетенията в
сходни случаи.
При
определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по настоящото дело освен обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, съдът взе предвид и конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите. До 01.01.2010 година нормативно определените
минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като
от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След
тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса
за Зто / отм./ предвижда лимит за едно събитие
на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две
или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от отменения КЗ / в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Г.О.“ на автомобилистите се сключва за следните
минимални застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт - 2 000
000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица. Това са разпоредбите, приложими към настоящия случай.
Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите
условия в страната, следва да бъдат отчетени при определяне на размерите на
обезщетението по справедливост, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Първоинстанционното
решение в обжалваната част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди за всеки един от родителите на Д. Я.
и Н. Щ. за разликата от по 80 000
лева до по 200 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на ПТП 29.07.2016 година до окончателното изплащане
на сумите, следва да бъде потвърдено.
Следващите спорни въпроси между страните, имащи отношение
към правилността на първоинстанционното решение, които са въведени с въззивната
жалба на ЗАД „ОЗК – З“ АД, касаят размерите
на обезщетенията за неимуществени вреди на Д.Д.Я. и Г.К.Я. и Д.М.В. и Ж.С.Б. – баби и дядовци на Д. Я., както и на А.М.Г.
и А.Н.А. – баба и дядо на Н. Щ..
На всички тях с
първоинстанционното решение са присъдени обезщетения от по 20 000 лева,
ведно със законната лихва от 29.07.2016 година до окончателното им изплащане,
като жалбата се отнася до сумите над по 5000 лева до по 20000 лева обезщетение.
Жалба е подадена и по отношение размера на обезщетението на Л.А.Щ. – сестра на Н.
Щ. в размера над 5000 лева до
40 000 лева.
Във връзка с
оплакванията за незаконосъобразност на решението в тези му части поради
противоречие с разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ, както и поради неправилно
приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД въззивната инстанция
намира следното:
Разпоредбата на §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/ предвижда, че до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
/ т.нар. разширен кръг лица/ се определя
в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г.
Съдът намира, че
посочената разпоредба на § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото
дело, макар исковата молба да е от 25.06.2019 година. Тази разпоредба има отношение към
застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от
01.01.2016 година. По заварени
от новия КЗ застрахователни договори, сключени преди влизането му в
сила, какъвто е процесния, съгласно
§ 22 от ПЗР на КЗ се прилага част Четвърта от отменения КЗ / отм. ДВ бр.
102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след влизане в
сила на новия КЗ. Т.е. при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение по
настоящото дело са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./.
Дори обаче да се
приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018
г./ е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., включително
за тези, за които се прилага част Четвърта от отменения КЗ, настоящият състав
намира, че не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на
обезщетението. В член 3, параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Е.П..и
на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Г.О.“ при използването на моторни превозни средства
и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Г.О.“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1
параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите
лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия Кодекс за Зто.
Доколкото обаче в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018
година/ не е в съответствие с
общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко приложение във
вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни
адресати са държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При определени
предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са
посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/,
а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Г.О.“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени
изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на
частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат пряко действие. По тази
причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Този извод е
съобразен и с решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12 / ***/, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Предмет на
цитираното дело на Съда на ЕО е
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л..
Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Г.О.“ при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените
съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на
ищците – баби, дядовци и сестра на починалите Д. Я. и Н. Щ., следва да бъде определено не в границите, установени с § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а
по справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на
настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
Родствените връзки
на Д.Д.Я. и Г.К.Я. – баба и дядо по бащина линия на Д. Я., Д.М.В. и Ж.С.Б. –
баба и дядо по майчина линия на Д. Я., Л.А.Щ. – сестра на Н. Щ. и А.М.Г. и А.Н.А. – баба и дядо по майчина линия на Н. Щ.,
са установени по делото с представените удостоверения за родствени връзки и за
наследници.
Тези ищци твърдят,
че са били в много близки отношения с починалите и че тяхната внезапна смърт е била много тежък удар за тях,
причинила им е изключителни болки и
страдания. Между Н. Щ. и нейната сестра Л. съществувала много силна привързаност и близост. Те споделяли една стая
и общо домакинство в дома на родителите си, а през лятото гостували на своите баба и дядо, винаги ходели заедно на
почивки с родителите си, а Н. искала да отиде да учи в чужбина при сестра си.
Между двете имало много силна емоционална връзка, Л. помагала на майка си при
отглеждането на по-малката си сестра Н.. Двете сестри били в непрекъснат
контакт и се подкрепяли. Смъртта на Н. била внезапна и неочаквана и довела до
голяма празнина в живота на Л.. Дядовците и бабите на Д. и Н. давали на внучките си възпитание, грижи и
обич, макар че не живеели в едно домакинство. Те прекарвали много време заедно,
споделяли празници и ваканции и смъртта на внучките им причинила много силни
негативни изживявания и болка.
За установяване на
обстоятелствата, на които тези ищци основават исковете си, по делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелите А.Я. и
Р.Л.установяват близката емоционална връзка на Д. Я. с бабите и дядовците по бащина и майчина линия, непрекъснатите
контакти помежду им и усилията им да се
грижат и да възпитават Д. с много любов и да ѝ дадат всичко необходимо. Те
били задружно семейство и всички били заедно на празниците. Свидетелите
твърдят, че бабите и дядовците са изпитвали и изпитват голяма мъка след смъртта
на внучката си. Смъртта на Д. се отразила негативно на психиката им, те
се поболели.
Свидетелите В.Д.и Н.ай
Н. установяват, че между Н. и нейните баба и дядо по майчина линия е имало
силна връзка. Н. често ги е посещавала на село, говорила си непрекъснато с тях
по телефона. Бабата и дядото се чувствали много зле след смъртта на Н., те и до
сега си спомняли моментите, когато тя ходела при тях, показвали местата, където
е обичала да си играе, често ходели на гроба ѝ. Тези свидетели установяват и силната връзка
между Н. и нейната сестра Л., това, че двете са израснали заедно и че Н. се е
подготвяла да продължи образованието си в А., за да бъде заедно със сестра си.
Към момента на ПТП Л. била в Б., двете сестри подготвяли пътуване в чужбина, за
да посетят концерт. В деня на погребението на Н. на Л. и прилошало и се
наложило да бъде свестявана от лекар. Заминаването за чужбина, продължаването
на образованието и това, че се занимавала с любимото си нещо – рисуването, помогнало
да Л. да продължи живота си след психическия срив при смъртта на сестра ѝ.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че ищците Д.Д.Я. и Г.К.Я. и Д.М.В. и Ж.С.Б. – баби и дядовци на Д. Я., както и А.М.Г. и А.Н.А. – баба и дядо на Н. Щ. и Л. А.Щ. – сестра на Н. Щ., са активно материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка и сестра. Този
извод е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение
материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, както и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
С обсъдените
по-горе доказателства е установена
особено близката връзка на посочените ищци – сестра, баби и дядовци с починалите Д. Я. и Н. Щ. и действително претърпените вреди
от смъртта им.
Имайки предвид
събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира, че
определените с първоинстанционното решение размери на обезщетенията от по
20 000 лева за бабите и дядовците и 40 000 лева за сестрата на Н. Щ.
са справедливи по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразени с установените обективни
факти и обстоятелства по конкретното дело,
икономическото положение в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе. По несъмнен начин в процеса е установена създадената силна и трайна
взаимна близост и емоционална
привързаност и подкрепа между ищците и починалите Д. и Н.. Доказана е силната
травма, причинена на Л. от смъртта на нейната сестра Н.. Доказана е
също така силната връзка с
бабите и дядовците и осъществяваните непрекъснати контакти.
Загубата на внучките, към които те са били силно привързани, се е отразила
негативно на начина им на живот, на социалните контакти и здравословното им
състояние, причинила им е страдания, надхвърлящи по интензитет обичайните.
По тези
съображения съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в тази му обжалвана част, с която на бабите и дядовците са
присъдени обезщетения за разликата над по 5000 лева до по 20 000 лева, а
на сестрата Л.Щ. – за разликата над 5000 лева до 40 000 лева, ведно със
законната лихва от 29.078.2016 година до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на
спора ЗАД „ ОЗК - З“ АД следва да заплати основание чл. 38 ал. 2 във връзка с
чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата на
адвокат М. Т. ***, възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ на ищците И.Я., М.Я., Д.Я., Г.Я., Д.В. и Ж.Б. на
основание чл. 38 ал. 2 във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно обжалваемия
интерес пред въззивната инстанция и разпоредбите на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При общ обжалваем
интерес от по 120 000 лева за ищците И.Я. и М.Я. / разликата над по 80 000 лева до присъдените по
200 000 лева/ дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки един от тях, определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от
Наредба № 1 е по 3930 лева / по 3530 лева плюс 2% за горницата над 100 000
лева/. За всеки един от останалите четирима при обжалваем интерес от по
15 000 лева / разликата над по 5000
лева до по 20 000 лева/ дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 е по
980 лева / 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева/. Или общо на
адвокат М.Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 11780
лева.
На адвокат К.К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ал. 2 във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата в
качеството му на процесуален представител на ищците М.А.Щ., А.Л.Щ., Л.Щ., А.Г.
и А.А. в размер на 11400 лева,
определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 5 и т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно обжалваемия интерес. По 3930
лева е дължимото адвокатско възнагражение по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за
ищците М. и А. Щ. / обжалваемият интерес е по 120 000 лева за всеки от
тях, представляващи разликата между 80 000 лева и 200 000 лева/. За ищците
А.Г. и А.А. при обжалваем интерес от по 15 000 лева / разликата над по
5000 лева до по 20 000 лева/ минималното адвокатско възнаграждение по чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е по 980 лева. За Л.Щ. при обжалваем интерес 35 000 лева /
разликата между 5000 лева и 40000 лева/ минималното адвокатско възнаграждение
по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 е 1580 лева / 830 лева плюс 3% за горницата
над 10 000 лева/. Или общата дължима сума е 11400 лева.
По изложените
съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 06.11.2019 година, постановено по т.
дело № 104/2019 година по описа на Окръжен съд – Х., В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е осъдено ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Ж.Я., ЕГН **********,***, майка на Д.М.Я., ЕГН **********, починала при
ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226
ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от
нейната смърт в размера над 80 000 лева до 200 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на М.Г.Я., ЕГН **********,***, баща на Д.М.Я.,
ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размера над 80 000 лева до 200 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното ѝ изплащане;
- е осъдено е ЗАД„ОЗК- З“ АД, ЕИК ****, да заплати на Д.Д.Я., ЕГН **********,***, баба
на Д.М.Я., ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт, в размера над 5000 лева до 20 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК- З“АД, ЕИК ****, да заплати на Г.К.Я., ЕГН **********,***, дядо на Д.М.Я.,
ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер над 5000 лева до 20 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК- З“ АД, ЕИК ****, да заплати на Д.М.В., ЕГН **********,***, баба на Д.М.Я.,
ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размера над 5000 лева до 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК-
З“ АД, ЕИК ****, да заплати на Ж.С.Б.,
ЕГН **********,***, дядо на Д.М.Я., ЕГН **********, починала при ПТП на
29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1
от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната
смърт в размера над 5000 лева до 20 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК- З“АД, ЕИК ****, да
заплати на М.А.Щ., ЕГН **********,***,
майка на Н. А.Щ., ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размера над 80 000 лева до 200
000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до
окончателното ѝ изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК-
З“АД, ЕИК ****, да заплати на А. Л.Щ., ЕГН **********,*** , баща на Н. А.Щ.,
ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размера над 80 000 лева до 200 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК- З“ АД, ЕИК ****, да
заплати на Л.А.Щ., ЕГН **********,***,
сестра на Н. А.Щ., ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размера над 5000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК- З“ АД, ЕИК ****, да
заплати на А.М.Г., ЕГН **********,***,
баба на Н. А.Щ., ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размер над 5000 лева до 20 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД„ОЗК- З“ АД, ЕИК ****, да заплати на А.Н.А., ЕГН **********,***, дядо на Н. А.Щ.,
ЕГН **********, починала при ПТП на 29.07.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нейната смърт в размера над 5000 лева до 20
000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до
окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК- З“АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат М.Т. Т., ЕГН **********,***, на основание чл.
38 ал. 2 във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция на И.Ж.Я., ЕГН **********,
М.Г.Я., ЕГН **********, Д.Д.Я., ЕГН **********, Г.К.Я., ЕГН **********, Д.М.В.,
ЕГН ********** и Ж.С.Б., ЕГН **********,
в общ размер на 11780 лева.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК- З“АД, ЕИК ****, да заплати на
адвокат К.Х.К., ЕГН **********,***, офис
*, на основание чл. 38 ал. 2 във връзка
с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ
пред въззивната инстанция на М.А.Щ.,
ЕГН **********, А.Л.Щ., ЕГН **********, Л.А.Щ., ЕГН **********, А.М.Г., ЕГН **********,
и А.Н.А., ЕГН **********, в общ
размер на 11400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.