РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 13.05.2015 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 204 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А.И.М., с ЕГН ********** *** срещу С.Л.М., с ЕГН ********** ***, в която се твърди  че са сключили граждански брак на 19.07.1991 г. в Карлуково. От брака си имат родени две деца, които са пълнолетни. Твърди, че и двамата живеят в жилището на майка си. Твърди, че от шест години са разделени. Счита, че брака между тях е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че имат общо семейно жилище находящо се в гр. Червен бряг ул. „Неофит Рилски“ № 1, което подлежи на съдебна делба. След прекратяване на брака желае ответницата да носи предбрачното си фамилно име Даскалова. Моли съда  да постанови решение, с което да прекратите сключения между страните брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Желае семейното жилище, придобито по време на брака находящо се в гр. Червен бряг ул. „Неофит Рилски“ № 1, да ме бъде предоставено на него за ползване. От брака си нямат родени непълнолетни деца. Не притежават движимо имущество със значителна стойност, което да е придобито по време на брака. Моли занапред ответницата да носи предбрачното си фамилно име Даскалова.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично. Поддържа молбата за развод. В о.с.з. прави уточнение на иска за развод, с което моли  сключеният граждански брак между страните да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса относно вина. Не желае да му бъдат присъдени разноски. Желае семейното жилище, СИО да му бъде предоставено за ползване на него.  Позовава се на писмени и гласни доказателства.

           ОТВЕТНИЦАТА  редовно призована в о.с.з. не се явява лично, не е представила отговор по чл. 131 от ГПК и не взема становище по иска.  

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 2 от 19.07.1991 г. страните са сключили валиден граждански брак в с. Карлуково, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 19.07.1991г. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, 6 години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.

Предвид изложените съображения и след като липсва изрично искане за произнасяне за вината съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите, без да се произнася по въпроса за вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите са ползвали жилище придобито по време на брака в гр. Червен бряг ул. „Неофит Рилски“ № 1. Същото следва да бъде предоставено за ползване от съпруга – А.И.М., тъй като съпругата няма претенции към жилището придобито в СИО и не се противопоставя да бъде предоставено за ползване от него.

             По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име Даскалова.

            Относно разноските:

Предвид извода за вината, разноските се разпределят съобразно извода за вината и разпоредбата на чл.329, ал.1 от СК, като те остават за сметка на всяка от страните, така както са ги направили..             

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса в размер на 15,00 /петнадесет/ лв.

            Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

             ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 19.07.1991 г., с акт № 2 19.07.1991 г. за граждански брак между А.И.М., с ЕГН ********** *** и С.Л.М., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася относно въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи си предбрачното фамилното име ДАСКАЛОВА.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Червен бряг, обл.Плевен,  ул. „Неофит Рилски“ № 1 на А.И.М., с ЕГН **********.

ОСЪЖДА С.Л.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15,00 /петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: