РЕШЕНИЕ
№
786
дата 02 юли 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 22 юни
2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо К.
разгледа адм. дело № 2597 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба
на К.К.Н., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
гр.Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо
лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с която се
претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 1000лв., настъпили по време на
престоя му в Затвора Бургас, за периода от 07.10.2019г. до 10.10.2019г.
Фактическите основания на
предявения иск са свързани с лошите битово-хигиенни условия в затвора, като
ищецът посочва, че помещението, в което е бил настанен е било пълно с хлебарки
и дървеници, стените били влажни и покрити с мухъл, не му било осигурено чисто
спално бельо, в килията било студено, тъй като парното не се пускало, нямало
консумативи за почистване на стаята, както и липсвали маса и шкафове, а
тоалетната била в окаяно състояние. Посочва също, че в коридорът, където се
намирало спалното помещение, се настанявали лица с обществена опасност, както и
такива с психични разстройства, поради което изпитвал страх за живота си, а
понеже такива лица били непредвидими се страхувал да не го нападнат и наранят,
както и възразява, че килията била постоянно заключена. Твърди, че в резултат
на тези условия е претърпял неимуществени вреди поради претърпения стрес,
чувство на беззащитност и малоценност, уронване на човешкото му достойнство,
както и преживените притеснения за здравето и живота му. Иска се да бъде осъден
ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва.
В съдебно заседание ищецът
лично поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София не изпраща представител, но е
депозирал писмен отговор чрез представляващия го юрисконсулт, видно от който
оспорва иска по основание и размер като неоснователен и недоказан. Претендира
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за
частична основателност на исковата претенция.
Искът е процесуално допустим,
но разгледан по същество съдът счете за неоснователен.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следното:
Видно от представената по
делото справка от ответника изх.№ 2445/14.11.2019г., ищецът К.Н. *** на
07.10.2019г. и е върнат в Затвора Стара Загора на 10.10.2019г. В този период е
бил настанен в помещение за временно настаняване с още двама лишени от свобода.
Помещението е снабдено със собствен санитарен възел, даващ денонощен достъп до
тоалетна и течаща питейна вода. Оборудвано е с легла за всички настанени в
него, както и два метални шкафа, като за всеки настанен от склада на затвора се
получава дюшек, възглавница, чаршафи и одеяла. Посочва се, че храненето на
лицата, настанени в помещенията за временно настаняване, се извършва в
столовата на коридора. Отбелязано е също, че за времето на престоя на ищеца в
Затвора Бургас, от него не са постъпвали оплаквания до администрацията за
тормоз или насилие от други лишени от свобода.
Ищецът ангажира гласни доказателствени
средства, като по делото беше разпитан като свидетел лишеният от свобода Г.Н.К.,
който изтърпява наказанието в
затворническото общежитие в Дебелт, но каза, че има впечатления от коридора, в
който се е намирала килията, в която е бил настанен ищеца в исковия период, тъй
като в този коридор се държат тези лишени от свобода, които се привеждат от
други места за лишаване от свобода преди да бъдат доведени в съда. Разказа, че
в този коридор има няколко килии, всички те са еднакви, като всяко помещението
е предназначено за трима човека, съответно има по три легла и е с площ около
10кв.м. Сподели, че в помещенията има влага и мръсотия, няма маса и столове,
няма електрически крушки за осветление, пълно е с хлебарки и дървеници. В някои
килии има парно, в други – няма, съответно – в някои е топло, в някои е
студено. Каза, че дюшеците са мръсни, неудобни за сядане и спане, няма
препарати за почистване, стените са целите във влага, мазилката им пада,
прозорците са малки, няма допълнителна вентилация, както и посочи, че през
цялото време са били държани заключени в помещенията.
Въз основа на горните
фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е доказана по
фактическите основания, изложени в нея. Съдът приема за доказани лошите
хигиенни и битови условия в мястото за изтърпяване на наказанието –
помещението, в което е бил настанен ищеца в Затвора Бургас е било мръсно, без
възможност за почистване поради липса на осигурени препарати, налична е била
влага и мухъл по стените, както и паразити – дървеници и хлебарки, без
електрическо осветление, както и без достатъчно обзавеждане, като напр. – маса,
която не е нужно да служи само за хранене. По отношение на недостатъчност на
отоплението, този фактически довод следва да се приеме за недоказан, предвид
обстоятелството, че исковият период обхваща началото на м.10.2019г., като по
делото не се събраха доказателствата дали в този период е било налично
топлоподаване, за да се преценява дали е било достатъчно или не, като
показанията на свидетеля в тази насока са само с информативен характер, че в
някои килии има парно, в други – няма, но дали за времето на престоя на ищеца в
Затвора Бургас и точно в помещението, в което е бил настанен е имало недостатъчно
отопление, остана недоказано.
Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените,
както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко или нечовешко отношение, като на това се приравнява и поставянето им
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в
лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, (……...), както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност – ал.2 на същата норма.
Съгласно нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода в резултат на нарушения на чл.3 от с.з., като видно от разпоредбата на чл.284, ал.2
от ЗИНЗС, при решаването на спора следва да се вземе предвид
кумулативното въздействие на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода, неговата продължителност, както и други относими
обстоятелства.
В
тази връзка съдът съобразява обстоятелството, че се касае за изключително
кратък престой на ищеца в Затвора Бургас, като исковият период обхваща период
от 3 дни, поради което няма основание да се счита, че неблагоприятното
третиране е с продължителен интензитет, при който се достига онзи праг на
тежест и суровост, отвъд който да се разглежда като нечовешко и унизително за
засегнатото лице. Също така, възрастта – 35г., както липсата на данни за
периода на престоя ищецът да е имал здравословни неразположения, също следва да
се отчете при преценката на въздействието.
В този смисъл, дори да са доказани фактическите основания, за да попадне в
приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС, дадено отношение трябва да достигне определен минимален праг на тежест. В тази насока съдът се позовава и
на становището на Европейският съд по правата на човека, изложено в приетото от
него Решение от 15 декември 2005г. по делото Георгиев срещу България, в
частност мотивите по т.60, т.64, т.66 и т.67, като видно от фактите по това
дело, съдът е счел период от 45 дни задържане в следствен арест за относително
кратък период от време. В хипотези, подобни на настоящата, Върховният
административен съд също счита, че исковата претенция се явява неоснователна
поради сравнително кратки периоди на престой в местата за лишаване от свобода
или задържане, така напр. Решение № 15007/05.12.2018г. по адм.дело №
10866/2017г., Решение № 15092/06.12.2018г. по адм. д. № 8908/2017г., Решение №
17271/17.12.2019г. по адм. д. № 12099/2018г., Решение № 3536/20.03.2018г. по
адм. д. № 3821/2017г. и др.
На основание
изложените мотиви, исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна,
като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Така мотивиран,
Административен съд Бургас, ІХ- ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на К.К.Н., понастоящем в Затвора – гр.Стара Загора срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на
правосъдието, със седалище в гр. София, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора
Бургас от 07.10.2019г. до 10.10.2019г.
ОСЪЖДА К.К.Н.,
понастоящем в Затвора – гр.Стара Загора, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, сумата от 100лв. разноски по
делото.
Решението може
да се обжалва пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: