Определение по дело №66/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 244
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20223001000066
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. Варна, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „А. Биоенерджи“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.******, ж.к. Дружба-1
и от А.Г. А. с ЕГН ********** от гр.******, ул.“************* против
решение № 260110/08.11.2021г. на ******кия окръжен съд, постановено по
т.д. № 202/2020г., с което е прието за установено, че въззивниците дължат
солидарно на „Адмирал груп 3“ ЕООД, ЕИК ********* от с.Смолница,
ул.Първа № 34, община ******, област ****** сумата от 61 366.92 лв.,
представляваща менителнично вземане по запис на заповед от 21.08.2019 г., с
падеж 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.07.2020 г. ( датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ) до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 689/23.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. Д. № 1648/2020 г. по описа на Районен съд – ******. Изразено е
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че въззивниците, в
качеството им на ответници по иска са направили общо оспорване на
менителничния иск, тъй като не са посочили конкретни факти за причината
за издаване на записа на заповед, като липсва каквото и да е каузално
отношение с ищеца, във връзка с което е издаден записа на заповед.
1
Поддържат твърдението си за наличието на такова каузално отношение,
релевирано от тях в отговора на допълнителната искова молба и
инкорпорирано в Споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ от 21.08.2019г. Като
не е изследвал посоченото каузално отношение, даващо им право да откажат
плащане по менителницата поради неизпълнение на задълженията на
насрещната страна, съдът е нарушил задължителните разпоредби на ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайната съдебна практика, поради което е
направено искане постановеното решение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно и върнато за решаване от друг състав на окръжния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се
иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изразено е
разбирането, че ако въззивният съд приеме възражението за наличието на
каузално правоотношение за своевременно направено следва да изготви нов
доклад по делото, с който на ответника да бъде указана доказателствената
тежест относно връзката между това каузално отношение и записа на
заповед, а на въззиваемата страна като ищец следва да бъде дадена
възможност да установи вземането си, като представи посочените в първото
с.з. доказателства.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Изготвянето на нов доклад по делото, с ново разпределение на
доказателствената тежест и даване на нова възможност на страните да
представят доказателства не е необходимо. Твърдяното от въззивниците
нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд,
изразяващо се в неизследване на посоченото от тях каузално отношение, не се
констатира. В отговора на исковата молба ответниците не въвеждат
възражение за недължимост на исковото вземане поради правото им да
откажат плащане по менителницата предвид неизпълнение на задълженията
на насрещната страна по Споразумението от 21.08.19г. Напротив : твърдят, че
не дължат плащане именно поради липсата на каузално правоотношение
2
между тях и ищеца по повод на което е издаден записа на заповед.
Въвеждането на каузалното отношение е направено едва в отговора на
допълнителната искова молба, при отсъствието на данни в срока за отговора
на исковата молба ответникът да е бил в невъзможност да го въведе. При това
положение възражението се явява преклудирано, като извършено след срока
по чл.370 ГПК, както правилно е било констатирано и от първостепенния съд.
Съгласно чл.269 ГПК и т. 3 от ТР № 1/13г. от 09.12.2013г. по тълк.дело №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС в процесния случай въззивният съд не дължи и
служебно събиране на доказателства във връзка с приложението на
императивна материалноправна норма.
Предвид на това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание без допълнително и/или служебно извършване на
нови процесуални действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
10.05.22г. от 15,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3