Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.
Плевен, 11.02.,2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и пети
януари ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Велислава
Трифонова
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 151 по описа за 2018 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с предмет отрицателен
установителен иск с правна квалификация
чл. 439 ГПК,
Образувано
по ИСКОВА МОЛБА Вх.
Рег. № № 8079/ 05.07.2018г., подадена от
П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника Адвокат В.К. от Адвокатска колегия — гр.Плевен, със съдебен
адрес:*** против: „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище: гр.София, район “***“, бул, ***
Цена на иска: 125 185.30 лева.
Иска се постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника„***“ АД, ЕИК ***, че ответникът П.И.Б. не
дължи вземане общо в размер на
125 185.30 лева, по Изпълнително дело № 2011***60400176 на ЧСИ Ц.Н., в
полза на взискателя „***“ АД ЕИК ***, на основание издадени изпълнителни листи
за сумите :
- По Изпълнителен лист от 17.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 481/2010 г. по описа на
съда за главница в размер на 64 967.04 лева, законна лихва върху главницата от
27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 3 183.79 лева - лихва за периода от
30.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и съдебни разноски - 1 363.02 лева;
-По Изпълнителен лист от 15.12,2010 г. по ч.гр.д.№ 482/2010 г. по описа на
съда за главница в размер на 1 404.73 лева, законна лихва върху главницата от
27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 28.41 лева - лихва за периода от
24.10.2009 г. до 24.01.2010 г.,
- По Изпълнителен лист от 15.12.2010г.,
издаден по ч.гр.д. № 484/ 2010г. на Плевенския районен съд: главница в размер на 23 689.61 лева, законна лихва върху главницата от
27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 1 263.63 лева - лихва за периода от
15.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и 1.01 лева - лихва за периода от 24.09.2009 г.
до 27.01.2010 г.;
-По Изпълнителен лист от 07.03.2011
г. по ч.гр.д.№ 483/2010 г. по описа на съда за главница в размер на 27 284.63
лева, законна лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и
изплащане, 1 347.23 лева - лихва за периода от 28.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и
съдебни разноски - 572.64 лева., тъй като са погасени по давност с изтичането на петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
на страните:
Твърденията на страните:
Твърди се в Исковата молба/ ИМ/ ,че
ответникът се е снабдил със Заповеди за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на
основанието на които, Плевенският
районен съд е издал в полза на ответника изпълнителни листове както следва:
1.
Изпълнителен лист от 17.12.2010 г. по ч.гр.д.№
481/2010 г. по описа на съда за главница в размер на 64 967.04 лева, законна
лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 3 183.79
лева - лихва за периода от 30.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и съдебни разноски -
1 363.02 лева;
2.
Изпълнителен лист от 15.12.2010 г. по ч.гр.д.№
482/2010 г. по описа на съда за главница в размер на 1 404.73 лева, законна
лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 28.41
лева- лихва за периода от 24.10.2009 г. до 24.01,2010 г., 49.90 лева - лихва за
периода от 24.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и съдебни разноски - 29.66 лева;
3.
Изпълнителен лист от 15.12.2010 г. по ч.гр.д.№
484/2010 г. по описа на съда за главница в размер на 23 689.61 лева, законна
лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 1 263.63
лева - лихва за периода от 15.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и 1.01 лева - лихва
за периода от 24.09.2009 г. до 27.01.2010 г.;
4.
Изпълнителен лист от 07.03.2011 г. по ч.гр.д.№
483/2010 г. по описа на съда за главница в размер на 27 284.63 лева, законна
лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 1 347.23
лева - лихва за периода от 28.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и съдебни разноски -
572.64 лева.
Сочи се също в ИМ, че с молба вх.№ 1563/27.03.2017 г., ответникът е
представил гореописаните изпълнителни листове и е поискал от ЧСИ Ц.Н. с рег.№ ***
на КЧСИ да образува изпълнително дело срещу ищеца П.И.Б., като на същата дата ЧСИ Ц.Н. е образувал
Изпълнително дело № 201***60400176.
Твърди се от ищеца , че образуването на
изпълнителното дело, както и справките и проучването на имотно състояние на
длъжника, не са сред действията, прекъсващи давността в изпълнителното
производство.
Ищецът твърди, че с
първото изпълнително действие по Изпълнително дело № 201***60400176 е наложен
запор на трудовото възнаграждение, което ищецът получава в „***“ ЕООД -
гр.София на основание Запорно съобщение
изх.№ 5418/21.04.2017 г. При това положение, ищцовата страна твърди ,че от първото действие на ответника по събиране на вземанията в периода 27 – 29.
Януари 2010г, до последното – налагането на запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца, са изминали повече от седем години, през който период не са
предприемани други изпълнителни действия. С оглед на това ищецът счита, че
вземанията на ответника по гореописаните изпълнителни листове са погасени по
давност с изтичането на законния пет годишен срок по чл. 110 ЗЗД.
Към
исковата молба са приложени като писмени доказателства, следните документи: Изпълнителен
лист от 17.12.2010г. по ч,гр,д.№ 481/2010 по описа на РС-Плевен; Изпълнителен лист от от 15.12.2010г.по ч.гр.д.№ 482/2010 г.на PC-Плевен; Изпълнителен
лист от 15.12.2010 поч.гр.д.№ 484/2010г.
по описа на РС-Плевен;Изпълнителен лист
от 07.03.2011 г.по ч,гр.д.№ 483/2010 г.; 5) ЗНИ по ч.гр.д.№ 481/2010 г.,ч.гр.д.№ 482/2010 г., ч.гр.д.№ 484/2010
г. и ч,гр,д,№ 483/2010 г., всички по описа на РС- Плевен; 6) Молба за
образуване вх.№ 1563/27.03.2017 г. до ЧСИ Ц.Н.; 7) Запорно съобщение изх.№
5418/21.04.2017 г. на ЧСИ Ц.Н.; 8) Нот.акт за учредяване на дог. ипотека № 100,
том IV, рег.№ 4262, дело N° 788/2007 г. на Нотариус Ж.М.с рег.№ *** на НК; 9) Нот.акт
за учредяване на дог. ипотека № 97, том V, рег.№ 4688, дело № 628/2006 г. на
Нотариус Ж.М.с рег.№ *** на НК; 10) Нот.акт за учредяване на дог. ипотека № 66,
том VI, рег,№ 5929, дело № 788/2007 г. на Нотариус Ж.М.с рег.№ *** на НК; 11)
Трудов договор № 229/09.10.2015 г. и Допълнително споразумение № 1/04.01.2016
г.; 12) Болничен лист №Е20176323455/27.06.2018 г,; 13) Онкологично досие №
061-2018-0494; 14) Протокол за клинична онкологична комисия по химиотерапия №
2230/01.06.2018г.; 15) Решение на обща клинична онкологична комисия по
хематология № 2272/01.06.2018г.; 6) Карта № 15/19.06.2018 г., изд. от УМБАЛ
Георги Странски“-Плевен; 17) Епикриза.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК, от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез пълномощника –
адвокат С.Н. – САК.
С отговора на исковата
молба, ответното дружество оспорва
предявения иск, изразява становище по неговата допустимост и
основателност. Моли съда да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника
направените деловодни разноски.
Оспорва фактическите
твърдения на ищеца, като възразява, че е предприело действия за принудително
изпълнение на вземанията си по посочените изпълнителни листове преди да изтече
погасителната давност. Сочи се отговора
на ИМ, че в действителност „***" АД
е предприела действия събиране на
процесиите суми много по-рано още през 2011 г., а именно : През 2011 а с Молба вх. № 505/07.03.2011 г. по описа на ЧСИ Ц.Н. са
представени: изп. лист от 17.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 481/2010 г. по описа на РС- Плевен; изпълнителен лист от 15.12.2010 г.,
издаден по ч. гр. д. № 482/2010 г. на РС- Плевен; изпълнителен лист от 15.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 484/2010
на PC - Плевен. Твърди се ,че с посочената молба Банката е
поискала образуване на изпълнително дело за събиране на съответните вземания от
длъжника, като въз основа на същата е образувано
Изпълнително дело № 2011***0400159/ 2011г. по описа на ЧСИ Ц.Н.. С отговора се посочва ,че с Молба с вх. №
518/09.03.2011 г., депозирана по посоченото изпълнително дело, взискателят е
изискал присъединяване по делото на изпълнителен лист от 07.03.2011г.
издаден по ч. гр. д. № 483/2010 г. по
описа на PC - Плевен срещу ищеца и прекъснал давността, като е
предприел следните действия по принудително изпълнение:
-Със Запорно съобщение с изх. N 1131/30.01.2013 г. е наложен
запор върху притежаваните от П.И.Б.
моторни превозни средства с per ЕН***АН и per. № ЕН***ВК;
-Със Запорно съобщение с изх. № 1132/30.01.2013 г.
е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника в
качеството му на работник при работодател „***" ЕООД, ЕИК ***;
-Със Запорно съобщение с изх. № 7350/26.06.2013 г.
е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника в
качеството му на работник при работодател „***" ЕООД, ЕИК ***.
Твърди се с отговора на ИМ ,че с Молба Вх. рег. №
1561/ 27.03.2017г, че Банката е поискала
прекратяване на изпълнително дело Изпълнително дело № 2011***0400159/ 2011г,
като с Молба вх. рег. № 1563/
27.03.2017г по описа на ЧСИ Ц.Н., Банката е поискала образуване на изпълнително
дело за събиране на същите вземания , предмет на прекратеното изп. дело . Въз
основа на молбата е образувано Изп. дело № 201***60400176/ 2017г.
С отговора на исковата молба са представени под
опис писмени доказателства .
В срока по чл. 372,ал.1 от ГПК
, не е подадена допълнителна искова молба.
С определение по реда на чл.374 от ГПК, съдът се е
произнесъл относно допустимостта на предявения иск, местната и родова
подсъдност, както и по доказателствените искания на страните. Изготвил е проект
за доклад по делото, като е разпределил доказателствената тежест и дал
възможност на страните, да заявят становища по доклада в седмодневен срок от
връчването му. Указал е на страните за кои обстоятелства не ангажират
доказателства, като им е дал възможност да ги представят.
В първото по делото заседание, ищецът, чрез
пълномощника си – адв. В.К. е заявил ,че поддържа предявения иск, както и
всички обстоятелства изложени в исковата молба ,както и направените
доказателствени искания. Не се поддържа
от ищеца искането да се изискат преписи от
документи, съдържащи се в Изп. дело на ЧСИ П. П..
В представените писмени бележки, ищецът,чрез
пълномощника си излага подробни доводи, че давността за процесните вземания е
започнала да тече още от 08.12.2009 г., когато те са обявени за предсрочно
изискуеми от банката. Поради поради
прекратяването по право на основание ч. 433,ал.1,.т8 ГПК на Изп. дело № 159/ 2011г., - настъпилата перемпция,
извършените по него изпълнителни действия са обезсилени, поради което те нямат материалноправно
действие и не са прекъснали давността, която е изтекла на 08.12.2014г.
Ответникът ,чрез пълномощника си – адвокат И.Г. е
заявил, че поддържа всички възражения направени с отговора на исковата молба,
като представя писмени доказателства, съгласно писмените указания на съда.
Поради липса на възражения, съдът е приел за
окончателен , изготвения проект за доклад по делото.
Искът с правна
квалификация чл. 439 ГПК е предоставен
на длъжника за защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които
имат значение за съществуването на вземането и които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В хипотезата на проведено заповедно производство по
чл. 410 и сл ГПК, фактите, на които ищецът основава иска си, следва да са
настъпили след изтичане на преклузивния срок по чл. 414, ал.2 ГПК за подаване
на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с изтичането на който и
на осн.чл. 416 ГПК заповедта е влязла в сила. С оглед на това ,съдът е приел, че предявеният
иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Безспорно е между страните и това се установява от
приетите като доказателства по делото: ч.гр. д. № 481/2010, №482/ 2010, № 483/
2010г. и № 484/ 2010г.,– всички по описа на районния съд гр. Плевен, както и от
неоспорените от ищеца писмени доказателства, представени с отговора на исковата
молба, че на основание издадените от заповедния съд по посочените частни
граждански дела заповеди за незабавно изпълнение на осн. чл.417 ГПК, ответникът
„***“ АД се е снабдила с четири изпълнителни листи, както следва: -Изп. лист от 17.12.2010 г. по ч.гр.д.№
481/2010 г. по описа на съда за главница в размер на 64 967.04 лева, законна
лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 3 183.79
лева - лихва за периода от 30.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и съдебни разноски -
1 363.02 лева срещу длъжника ЕТ“***.“ ЕИК -***, и П.И.Б. , ЕГН- **********.
-По Изпълнителен лист от 15.12,2010 г. по ч.гр.д.№
482/2010 г. - главница в размер на 1 404.73 лева, законна лихва върху
главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане, 28.41 лева - лихва за
периода от 24.10.2009 г. до 24.01.2010 г.,
-По
Изпълнителен лист от 15.12,2010 г. по ч.гр.д.№ 482/2010 г. - главница в размер
на 1 404.73 лева, законна лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до
окончателното и изплащане, 28.41 лева - лихва за периода от 24.10.2009 г. до
24.01.2010 г.,49 лв – лихва за периода 29.04.2009 до 27.01.2010г и съдебни разноски 29.66 лева;
-По
Изпълнителен лист от 07.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 483/2010 г. -главница в размер
на 27 284.63 лева, законна лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до
окончателното и изплащане, 1 347.23 лева - лихва за периода от 28.09.2009 г. до
27.01.2010 г. и съдебни разноски - 572.64 лева.
Безспорно е също, че с молба вх. № 505/
07.03.2011г. пред ЧСИ Ц.Н. с район на
действие – ОС гр. Плевен, Банката -
ответник, е представила изпълнителните
листи: от 17.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 481/2010 г. изп. лист от
15.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 482/2010 г. ; изп. лист от 15.12.2010 г.,
издаден по ч. гр. д. № 484/ 2010г. С посочената молба се иска образуване на
изпълнително дело за принудително събиране на съответните вземания, посочени в тях. Като
изпълнителен способ в молбата е посочен – Запор върху вземанията на длъжника ,включително
трудово възнаграждение и опис на движими вещи на длъжника П.И.Б., без да се
посочи конкретната месторабота.
Въз основа
на молбата е образувано Изпълнително
дело № 2011***0400159/ 07.03.2011г. по описа на ЧСИ Ц.Н..„л.70 т.1
С молба № 518 / 09.03.2011г., Банката –
взискател е поискала от ЧСИ към вече образуваното изпълнително дело , да се
присъединят и издадените заповед за изпълнение на парично задължени и издаден
Изп. лист от 07.03.2010г по ч.гр.д. № 283/ 2010г на РС- Плевен, с произтичащите
от това законни последици.
Със запоено съобщение от 30.01.2013г по изп.дело № 159/ 2011г. ЧСИ Ц.Н. е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца П. Б.в „***“ ЕООД,(л.74) . Със
запорно съобщение от 26.06.2013г до ***гр. В. Търново, е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца П.Б. (л.75), видно от приетите като писмени
д-ва документи, представени с отговора на исковата молба.
Няма постъпления
от трудовото възнаграждение на ищеца в „***“ ЕООД, на основание наложения запор по Изп. д. 159/
2011г., тъй като видно от Справката от НАП на л. 50/ прил. № 1/ направена от
ЧСИ Ц.Н., трудовият договор на ищеца с това дружество е бил прекратен на
01.02.2013г.
На основание наложените запори върху трудовото
възнаграждение на ищеца по Изп. дело № 159/ 2011г., са постъпили суми по сметката на ЧСИ като
последната удържана сума в размер на 18.42лв е приведена на 11.03.2015г., което се установява от приетата като писмено доказателство по
делото „Справка от Републиканската камара на ЧСИ“(л.125). Общо приведените на „***“
АД суми са 952.35 лева.
С молба Вх. рег.№ 1561/ 27.03.2017г. „***“ АД е
поискала ЧСИ Ц.Н. да прекрати Изпълнително дело
№ 159/ 2011г., по отношение на припетите за събиране по това дело
вземания ,по изпълнителни листи: от 17.12.2010г , издаден по ч.гр.д. № 481/ 2010г, по изп.
лист от 15.12.2010г- издаден по ч.гр.д.№ 482/ 2010г; Изп. лист от 15.12.2010г по ч.гр.д. № 484/
2010г и Изп. лист от 07.03.2011г по ч.гр. д.№ 483/ 2010г – всички по описа на
районния съд гр. Плевен. (л.76).
Безспорно е също така,че след като на Банката са
върнати процесните четири изпълнителни листи
, с Молба Вх. рег. № 1563/
27.03.2017г. банката ги е представила на ЦСИ Ц.Н., за образуване на ново
изпълнително дело, с оглед принудителното събиране от длъжниците на сумите по
тях. На основание молбата, при ЧСИ Ц.Н. е образувано Изп. дело № 201***60400176/
27.03.2017г.Това се установява от служебно изисканите и от приетите като
писмени доказателства по делото, заверени преписи от документи, намиращи се в
Изп. д. № 176/ 2017г от 27.03.2017г. на ЧСИ Ц.Н.. (Приложение № 1)
Безспорно е установено по делото, че първото действие на
принудително изпълнение по Изп. дело №
176/2017г е от 21.04.2017г – наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „***“ ЕООД гр. София, със Запорно
съобщение Изх. № 5418/ 21.04.2017г.( л. 55 Приложение № 1).
С искане Изх.№ 4795/ 06.04.2017г. по изп. дело № 176
/2017г, до Службата по вписванията гр.
Плевен, ЧСИ Ц.Н. е вписал възбрана върху жилището на ищеца –
Апартамент № ***, находящ се на *** етаж , вх. ***, в сградата на ул.“***“ № *** гр.
Плевен.(Прил. № 1, л.60)
Насрочена е публична продажба на
имота, като изпълнителните действия са спрени от съда с влязло в сила
определение № 733/ 06.07.2018г. на ОС- Плевен по настоящото дело.
Спорни по делото са въпросите: От кой момент е започнала да
тече погасителната давност за вземанията на ответника по посочените
изпълнителни листи; прекъсвана ли е
давността по време на изпълнителното производство; погасени ли са по давност
вземанията на ответника за главница,
лихви такси и разноски, за които са издадени процесните четири изпълнителни листи, на основанията посочени от
ищеца, преди подаването на исковата молба.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника посочените в суми, поради
изтекла погасителна давност, която не е била прекъсвана. Счита ,че
погасителната давност за вземанията на ответника по четирите изпълнителни листи, е започнала да тече от
датата на тяхна изискуемост, и е изтекла преди първото действие , годно да я
прекъсне, предприето по Изп. дело № 176/
2017г. ,което е от 21.04.2017г. Счита ,че всички действия по прекратеното Изп.
дело № 159/ 2011г. не са прекъснали
давността, тъй като са обезсилени, поради прекратяването му по право и
настъпилата „перемпция“ , на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, довела до
обезсилване на извършените до този момент изпълнителни действия, които не са
прекъснали давността.
Въпросът за погасителната давност, уреден по чл.
110 ЗЗД и следващите и важи за всички правоотношения. В случая вземанията на
ответника са установено с влезли в сила заповеди за изпълнение на парично
задължение , по посочените ч.гр.д. № 481, 482, 483 и 484/ 2010г по описа на
Районния съд – Плевен и издадени въз основа на тях изпълнителни листи. За
разлика от исковото производство, в което с предявяването на иск се прекъсва
давността, в заповедното производство, снабдяването на взискател със заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листи не прекъсва давността.
Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/ 2015г на ВКС, по т.д. № 2/ 2013г.,
т.14, новият ГПК урежда
заповедното производство, като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение НЕ ПРЕКЪСВА давността. Тя се прекъсва едва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен
или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не
се счита прекъсната със заявлението.
По изричната разпоредба на закона – чл. 116в ЗЗД,
която изключва каквото и да било разширително тълкуван, давността се прекъсва само предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
С Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. е прието , че в изпълнителният процес не
могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими
за исковия процес. Поради това в
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към
нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното
изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В
същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват
давността - "Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Съгласно същото ТР № 2/ 26.06.2015г на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността: образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчван на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др." В т. 10. от Тълкувателното решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), а нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
В този смисъл прекъсване
на давността настъпва при предприемане на което и да е изпълнително действие -
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на
опис и оценка на вещ. Следователно,
законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок, постигане на резултат от
съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение,
осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлява
санкция за бездействие на кредитора в определен срок.
Видно от писмените доказателства по приложените ч.гр. д № 481-484/ 2010г на РС –
Плевен(Приложение № 2), Банката е обявила за изцяло и предсрочно изискуеми
вземанията си, предмет на иска , произтичащи от сключените договори за банков
кредит. С оглед разпоредбите на чл.
114,ал.1 от ЗЗД и чл.116в ЗЗД, и
задължителната съдебна практика на ВКС, съдът намира за доказано по делото,че началният момент, от който е започнала да тече
общата петгодишна погасителна давност за вземанията на ответника, по процесните
изпълнителни листи е 08.12.2009г., когато те са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми.
По
материалноправния въпрос счита ли се прекъсната погасителната давност от
изпълнителни действия, предприети от банката по прекратеното Изп. дело №
159/2011г., съдът намира ,че следва да се отговори отрицателно. В настоящия случай
прекъсване на давността не е настъпила нито с издаване на изпълнителните листи, нито с образуване на
изпълнителното производство по прекратеното Изп. Дело № 159/ 2011г. на ЧСИ Ц.Н., нито с изпращането на
призовка за доброволно изпълнение, нито с получаването й от длъжника, нито с
изготвяне на справки относно имущественото състояние на длъжника.
На първо място, съдът намира ,че ищецът е
доказал пълно и главно, че Изп. дело № 159/ 2011г. е прекратено по право на
26.06.2013 година – две години след първото изп. действие по него, а не с
постановлението на ЧСИ Ц.Н. за прекратяването му от 27.03.2017г.
Първото изпълнително
действие по прекратеното Изп.дело № 159/ 2011г е разпореждането от 26.06.2011г. на ЧСИ за
налагане запор върху трудовото възнаграждение на ищеца – длъжник, в ***ООД( “C & T” ООД) гр. Велико Търново, видно
от приетото и неоспорено писмено доказателство, приложено към отговора на
исковата молба. Именно от тази дата е началото на двегодишния
срок по чл. 433,ал.1 т.8 от ГПК . Ответникът
не е представил годни доказателства и не
успял да докаже възраженията си, че по това изп. дело са наложени последващи
запори върху МПС на ищеца, нито ,че са
предприети описи и извършена публична продан на вещи, които да са прекъснали
давността.
За да
се приложи разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, то следва да липсва
искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две
години, при невъзможност
посочените от него изпълнителни способи да доведат до погасяване на вземането. В случая
е безспорно, че с наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в
размер на 310 лева, според справката на НАП( л.115) не е било възможно банката
да събере претендирано вземане в размер на 125 185 лева.Видно от Удостовери № 181/2019г. на Камарата на ЧСИ(л. 125) постъпления от
работодателя на ищеца „***“ ООД( ****”ООД са започнали да постъпват едва на 06.08.2013г.,
когато производството по Изп. дело №
159/ 2011г, вече е било прекратено по право. Ново действие по принудително изпълнение е
предприето едва на 21.04.2017г. по изп.д.№ 175/ 2017г. В тази връзка следва да
се отбележи, че съдът приема, че към тази дата изпълнителното производство е
било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/, тъй като е
изтекъл повече от двугодишен срок от последното действие.
С оглед на
така установените факти, съдът намира ,че ищецът е доказал успешно твърдението
си,че в продължение на две години, банката – взискател не е поискала извършването на другиизпълнителни действия, нито ЧСИ е предприел такива, поради което и изпълнителното производство по Изп. дело № 159/ 2011г. на ЧСИ Ц.Н. е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , на 26.06.2013година. Без значение за извода за прекратяване на
производството по изпълнителното дело по право е и последващото постановление на съдебния
изпълнител от 27.03.2017 г., с което е прекратено производството по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С това постановление само е прогласено вече настъпилото на 26.06.2013г. прекратяване на производството
по изпълнителното дело № 159/ 2011г.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради така наречената „перемпция“, настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление, вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно значими
факти. Съгласно същото ТР № 2/ 2015 г, във всички случаи на прекратяване на принудително
изпълнение, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните способи
, изграждащи тези изпълнителни способи,
от извършването на които трети лица са
придобили права( напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. ”.
Обезсилването
на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно
действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт. Поради
това на поставеният в настоящето производство материалноправен въпрос следва да
бъде даден отрицателен отговор: когато е проведено принудително изпълнение въз
основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които
изпълнителни действия в впоследствие са обезсилени и изпълнителното
производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са
прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”В” ЗЗД. Тези действия
се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат
да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. В този смисъл е и Решение №
285/ 06.10.2015г на ВКС, ІV г.о по гр.д. № 1953/ 2015г.
Давностният срок за вземането на ответника за
главница, общо в размер на 117346,01 лв. ,предмет на настоящия спор, за което
се е снабдил с процесните изпълнителни листи
е петгодишен и тече от датата на изискуемостта му (чл.114 ал.1 ЗЗД) –
08.12.2009г. , когато кредитите са обявени за предсрочно изискуеми и
е изтекъл на 08.12.2014година. Поради което към датата на предявяване на иска
по настоящето производство 05.07.2018г. това вземане е погасено по давност. По давност са погасени и вземанията за лихви - общо в размер на
5873,2 лева и съдебни разноски общо в размер на 1965,32 лв. , независимо
от началният срок за тяхната изискуемост
,защото това вземане се явява акцесорно по отношение на главното вземане за
главница и е приложима разпоредбата на
чл.119 ЗЗД.
Ответникът по иска е подал молба за образуване на ново изпълнително дело № 176/ 2017г. с
приложени изпълнителните листи за вземането, предмет на прекратеното изпълнително дело № 159/ 2011 г.
на ЧСИ Ц.Н. на 27.03.2017г - след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Ето защо, предприетите по това дело изпълнителни
действия не са прекъснали вече изтеклата погасителна давност.
Изложените съображения налагат извода, че вземането на „***“ АД срещу ищеца П.Б. , общо в размер на 125.185.30
лева , на основание Заповедите за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадените изпълнителни листи общо за суми в размер на
125 185.30 лева е погасено поради изтеклата погасителна давност и не се дължи от ищеца. Предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен
и следва да се уважи за посочените суми.
При този изход на делото и на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на Окръжния съд- Плевен, сумата 5 007,41
лева, дължима държавна такса върху цената на иска, от заплащането ,на която
ищецът е бил освободен. На основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените в тази инстанция деловодни разноски в размер на
4000 лева , за адвокатско възнаграждение , съгласно представения списък и
представените доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
ответника, възражение за прекомерност на разноските. В случая , възнаграждението на адв. В. К. е в
рамките на минимума, предвиден в чл. 7, ал.2,т.5 от Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения. Минималното дължимо адвокатско
възнаграждение върху цената на предявения иск 125 158,30, е в размер на
4 033 лв. , съгласно посочената разпоредба.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника Адвокат В.К. от
Адвокатска колегия — гр.Плевен, с правно основание чл. 439, ал.
2 ГПК срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище: гр.София, район “***“,
бул, ***, че ищецът П.И.Б. НЕ ДЪЛЖИ в полза на
взискателя „***“ АД, ЕИК ***,
вземане за суми, общо в размер на 125 185.30 лева, по Изпълнително дело №
2011***60400176 на ЧСИ Ц.Н., „Банка на
основание следните издадени изпълнителни листи :
- По Изпълнителен лист от 17.12.2010
г., издаден по ч.гр.д.№ 481/2010 г. на Плевенския районен съд: 64 967.04 лева -
главница ; законна лихва върху главницата
от 27.01.2010г до окончателното й изплащане; 3 183 лв. – лихва за периода
от 30.09.2009г до 27.01.2010г. и 1 363.02 лв. – съдебни разноски.
- По Изпълнителен лист от 15.12,2010
г. , издаден по ч.гр.д.№ 482/2010 г. на Плевенския районен съд :1 404.73 лева- главница
; законна лихва върху главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане;
28.41 лева - лихва за периода от 24.10.2009 г. до 24.01.2010 г.,
- По Изпълнителен лист от
15.12.2010г., издаден по ч.гр.д. № 484/ 2010г. на Плевенския районен съд: 23 689.61 лв. – главница; законна лихва върху
главницата от 27.01.2010 г. до окончателното и изплащане; 1 263.63 лева - лихва
за периода от 15.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и 1.01 лева - лихва за периода от
24.09.2009 г. до 27.01.2010 г.;
- По Изпълнителен лист от 07.03.2011
г. по ч.гр.д.№ 483/2010 г. на Плевенския районен съд: 27 284.63 лева за главница; законна лихва върху главницата от 27.01.2010 г.
до окончателното и изплащане; 1 347.23
лева - лихва за периода от 28.09.2009 г. до 27.01.2010 г. и съдебни разноски -
572.64 лева., тъй като са погасени по давност.
ОСЪЖДА
ответника „***“ АД, ЕИК ***, със седалище: гр.София, район “***“, бул., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ,сумата 4000 лева – деловодни
разноски , направени в това производство.
ОСЪЖДА
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище: гр.София, район “***“, бул, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,ал.6 от ГПК по сметката на Окръжния съд – Плевен,
сумата 5 007, 41 лева , дължима ДЪРЖАВНА ТАКСА ,върху цената на уважения
иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: