№ 37
гр. Русе , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000111 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р. П. М. от гр.Русе,
подадена чрез пълномощник адвокат Т.Б., РАК, против решението,
постановено по гр.д.№818/2020г. по описа на РРС, в частта, с която е уважен
предявеният против нея иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване
вземане в размер на 3024.13лв. по запис на заповед, издаден на 08.03.2016г. от
И.. Г. Г. за сумата 4000лв., авалИ.ан от нея. Излага оплаквания за
неправилност на решението в тази част, подробно посочени и иска да бъде
отменено от въззивния съд и искът-отхвърлен.
Отговор на въззивната жалба е подаден от насрещната страна
„Кредитно спестовна кооперация Надежда-работническа социална каса
гр.Русе“, чрез пълномощник адвокат М.А., РАК. В същия се заявява
становище за нейната неоснователност.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението в обжалваната част, с оглед наведените оплаквания във въззивната
1
жалба, Окръжният съд намИ.а за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, при
наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По ч.гр.д.№5965/2018г. по описа на РРС, по заявление на
„Кредитно спестовна кооперация Надежда-работническа социална каса
гр.Русе“, е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК с която е
разпоредено длъжникът И.. Г. Г. и съдлъжниците С.С. Ж. и Р. П. М. да
заплатят солидарно на заявителя сумата 4000лв.-задължение по запис на
заповед, ведно със законна лихва от датата на заявлението-18.07.2018г. до
окончателното изплащане, както и 84лв. държавна такса и 300лв. адвокатски
хонорар. Вземането произтича от запис на заповед, издаден на 8.03.2016г. от
първата, с падеж 8.03.2018г., авалИ.ан от последните две. Възражение по
чл.414 ГПК е подадено от авалистите Р.М. и С.Ж.. И.Г. не е подала
възражение и по отношение на нея заповедта е влязла в сила. Искът по реда на
чл.422 ГПК, предмет на първоинстанционното производство е предявен от
заявителя в законния едномесечен срок. С отговора на исковата молба
въззивницата Р.М. е оспорила иска като недопустим и неоснователен.
Възразила е, че записа на заповед е нищожен поради липса на съгласие, тъй
като тя изрично заявила, че не може и не желае да е поръчител, останала с
впечатление, че е лице за връзка при получаване на кредит, какъвто ищецът
отпуснал. Твърдяла е, че записът на заповед е издаден в нарушение на
потребителското законодателство и служи за обезпечение на кредит, а чл.34
ЗПК забранява това. Твърдяла е, че приносителя на записа на заповед е
недобросъвестен към момента на придобиването му, както и че задължението
й на поръчител е погасено, поради изтичане на 6-месечен срок, към датата на
предявяване на иска.
За да уважи искът по отношение на двете ответници, след обстоен
анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че
записът на заповед е авалИ.ан от всяка от тях. Прието е за безспорно, че
записът на заповед обезпечава заем, отпуснат от ищеца на третото лице-
помагач на страната на ответниците в производството по делото-И.. Г. Г. в
2
размер на 4000лв., както и че ефекта не е нищожен на основание чл.34 ЗПК,
нито на основание чл.26 ЗЗД. Прието е също така, че заемът е частично
погасен до размер на 3024.13лв., до който размер е уважен установителния
иск за вземането, а в останалата част е отхвърлен. Прието е, че срокът по
чл.147 ЗЗД не е изтекъл. Решението не е обжалвано от С.С. Ж. и по
отношение на нея е влязло в сила.
Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено. Оплакванията в жалбата се свеждат до твърдяно нарушение на
разпоредбите на ЗПК при сключване на договора за заем и нищожност на
същия. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗПК са
неприложими към сключения между ищеца и И.Г. договор за заем. Това е
така, тъй като според чл.4, ал.1, т.13 ЗПК, разпоредбите на закона не се
прилагат за договора за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и
кооперации на техни членове без лихва, или с лихва, по-ниска от
преобладаващата на пазара. Видно от вписания предмет на дейност на
кооперацията-ищец, същата предоставя само на свои член-кооператори заеми
за сметка на направените от тях вноски. На следващо място, доколото
настоящата въззивница е авалист по редовен от външна страна запис на
заповед и не е страна по договора за заем, следва да се посочи за
изчерпателност следното: В постановените по реда на чл.290 ГПК решение №
120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 17 от
21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че: Уреденото в
чл.483 - чл.485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и
неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава и
поради това авалистът не може да противопоставя на приносителя на
менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият
хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни възражения за
недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно
формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално
правоотношение между приносителя и хонората; Противопоставянето на
лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между
приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по
каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен
или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични
3
възражения по каузалното правоотношение с хонората. В решение № 40
от 05.06.2012 г. по т. д. № 148/2011 г. на ВКС, І ТО, постановено по чл.290
ГПК, е прието, че установената недобросъвестност на приносителя изключва
правото на последния да иска изпълнение от авалиста в случаите, когато
могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това
число и възражението му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в
полза на приносителя; В тези случаи, както и в случаите на доказана
злоупотреба с право, авалистът може да противопоставя успешно на
приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което
не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи. По делото
няма наведени доводи за недобросъвестност или злоупотреба с право от
страна на приносителя, нито за знание за наличие на лични възражения по
каузалното правоотношение с хонората. Както бе посочено по-горе,
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№5065/18г. не
е подадено от издателя на записа на заповед /хонората/ и по отношение на
него тя е влязла в сила. Останалите доводи в жалбата, с оглед посоченото, се
явяват несъстоятелни, вкл. оспорването на размера на дължимите по договора
за заем суми. Ето защо решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
В тежест на въззивницата са направените от въззиваемата кооперация
разноски за тази инстанция в размер на 550лв.-адвокатско възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260469 от 27.11.2020г.,
постановено по гр.д.№818/2020г. по описа на РРС в обжалваната част.
В останалите части, като необжалвано, решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Р. П. М., ЕГН**********, от гр.Русе, ул.ПИ.от №14, да
4
заплати на „Кредитно-спестовна кооперация Надежда-работническа социална
каса-гр.Русе“, ЕИК117632710, разноски за тази инстанция в размер на 550лв.-
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Делото е разгледано при участието на И.. Г. Г., трето лице-
помагач на страната на ответниците.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5