Р Е Ш Е Н И Е  № 364

 

                   гр. Видин, 09.07.2019г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд ….………………… гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                           Председател : Владимир Крумов

                                                                           Членове :

при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ………………...… като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 555 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното :

            Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ от „СУПЕРСПРИНТ – П. А.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. Видин, ж.к.“Александър Стамболийски“ бл. 1, вх. А, ап. 13,  против Г.Н.Д., ЕГН **********,***.

Твърди се от ищцовото дружество, че през месец септември на 2016г. извършило превоз в полза на ответната страна на 364,32силаж до базата на ответника в гр. Кула. За извършения превоз ищецът издал фактура № 191/09.09.2016г. на стойност 2 185,92лева с включен ДДС. Фактурата била получена от ответната страна. Същата не е изпълнила задължението си за заплащане на възнаграждението.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от 2 185,92лева – главница по процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване. Претендира и направените по производството разноски.

От ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба. Оспорва основателността на иска. Твърди за извършени три броя плащания в брой, по процесната фактура, на представител на ищеца, в общ размер на 1 800,00лева към края на 2018г. Разликата от 385,92лева била заплатена по банков път на 11.04.2019г. Иска разноски по производството.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

            Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна :

            Страните не спорят относно въведените обстоятелства на договорно правоотношение. Между страните по делото е сключен на 09.09.2016г. Договор за превоз, по силата на който ответника, като товародател, е възложило на ищцовото дружество, като превозвач, извършване на превоз на 364,32кг. силаж от нива до база. Договореното възнаграждение е в размер на 1 821,60лева без включен ДДС, платимо с платежно нареждане. Ищецът е извършил превоза, като е издал фактура № **********/09.09.2016г., получена от ответника на 09.09.2016г.

            Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че процесната фактура е включена в дневниците за продажба в отчетен период от месец септември на 2016г. и е част от подадената справка-декларация по ДДС в ТД на НАП. В аналитичната ведомост от счетоводна сметка 411“Клиенти“ по партидата на ответната страна е отразено плащане направено с банков превод в размер на 385,92лева на 11.04.2019г. Остава дължима сума в размер на 1 800,00лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

Предявеният иск е основателен и доказан до размера от 1800,00лева. В останалата част до пълния претендирания размер от 2 185,92лева е неоснователен, поради плащане направено в хода производството. Установи се по делото, че между страните е сключен на 09.09.2016г. Договор за транспорт, който договор по предмет е договор за превоз. На основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ, ответникът, като товародател, дължи заплащане на превозното възнаграждение. Установи се, че ответникът не е заплатил цялата дължима цена по договора, поради липсата на доказателства за извършено пълно плащане от ответника. Предвид това искът, като основателен и доказан в частта за суумата от 1 800,00лева следва да бъде уважен. Страните спорят относно твърдяно плащане от ответника, направено в брой / на каса при ищцовото дружество. За доказване на тези обстоятелства ответната страна е посочила свидетелски показания. Ищцовото дружество е направило възражение за недопустимост на свидетелските показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид обстоятелствата, че паричното задължение на ответника е установено с писмен акт – фактура, липса на изрично съгласие от ищеца за установяване със свидетелски показания на погасяването на същото парично задължение, то свидетелските показания са недопустими и не следва да се обсъждат.

По реда на чл 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за настоящето производство и по производството по обезпечение на иска в общ размер на 830,40лева за държавна такса и възнаграждение за адвокат.

            Воден от горното, Съдът

 

 Р Е Ш И :

 

Осъжда Г.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „СУПЕРСПРИНТ – П. А.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. Видин, ж.к.“Александър Стамболийски“ бл. 1, вх. А, ап. 13, сумата в общ размер от 1 800,00лв., представляваща договорено възнаграждение по сключен на 09.09.2016г. Договор за транспорт, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска – 25.02.2019г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен.

Осъжда Г.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „СУПЕРСПРИНТ – П. А.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. Видин, ж.к.“Александър Стамболийски“ бл. 1, вх. А, ап. 13, сумата в общ размер на 830,40лева направени разноски за настоящето производство и по производството по обезпечение на иска.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия :