№ 158
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Н. В. В. срещу Разпореждане
№ 7135 от 31.10.2021г. по НЧХД № 4091/2021г. по описа на РС- Пловдив,
ХХІ-ви н.с., с което на основание чл.247б ал.2 т.2, вр. с чл.250 ал.1 т.1 вр. с
чл.24 ал.5 т.2, вр. с чл.81 ал.3 от НПК, съдът е прекратил наказателното
производство. Разпореждането се атакува с жалба за неправилност. Иска се
отмяната му и връщане на делото на РС-Пловдив за разглеждане. Депозирана
е и жалба от тъжителката срещу разпореждане на съда от 03.12.2021г., с което
е уведомена, че следва да заплати и такса за образуване на въззивното
производство.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК, жалбоподателката е депозирала
допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че при изписване на
годината на деянието в тъжбата е допусната техническа грешка, което е
неволно и не следва да обуслови прекратяване на производството. Изразява се
несъгласие с изводите на съда, че тъжбата е подадена извън шестмесечния
срок предвид обстоятелството, че срока е спрял да тече по време на обявеното
извънредното положение в страната, както и предвид подадената по- рано от
нея тъжба срещу същото лице. Навеждат се доводи, че дори и да е правилен
1
извода на съда, че по отношение на деянието извършено на 11.12.2020г. е
изтекъл шест месечния срок, то според тъжителката е следвало съда да се
произнесе по същество по отношение на другите деяния описани в тъжбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд частната тъжителка поддържа
жалбата си по съображенията изложени в допълнението към нея.
Ответникът по тъжбата Г.В.Р. редовно призован в съдебното заседание не
се явява. Защитникът му- адв. К., пледира да бъде потвърдено обжалваното
разпореждане на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в частната жалба и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло
правилността на разпореждането по посочените от страните основания и
извън тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първостепенния съд е образувано по повод подадена
на 18.06.2021г. тъжба от Н.В. срещу Г. Р. за деяние по чл.146 и по чл.148 ал.1
т.1 и т.2 от НК. С Разпореждане №4447 от 07.07.2021г. тъжбата била оставена
без движение и били дадени указания в 7-мо дневен срок: да се представят
доказателства за внесена държавна такса, да се индивидуализира с три имена,
ЕГН и адрес лицето, срещу което е подадена тъжбата, да се уточни дали
деянието касае само коментари в интернет пространството или и за изричане
на думи в присъствието на тъжителката, да се посочи времето и мястото на
деянието, както и кога е узнала за него. В Разпореждането изрично било
посочено, че при неизпълнение на указанията изцяло, делото ще бъде
прекратено. Съобщението за отстраняване на нередовностите в тъжбата било
получено лично от Н.В. на 30.08.2021г.
На 07.09.2021г. същата подала молба до РС- Пловдив, в която посочила,
че е заплатила държавната такса за образуване на делото, като приложила и
писмено доказателство- платежно нареждане. Конкретизирала, че деянието е
извършено на: 20.04.2020г., 10.05.2020г, 17.11.2020г. и 11.12.2021г. в
2
интернет пространството и в нейно присъствие, като за изречените обиди в
интернет е разбрала на същия ден и на следващия от публикуването им.
Посочила е, че не може да посочи трите имена, ЕГН и адрес на лицето, тъй
като се съхранявали в компютъра й на файл, който бил повреден, поради
което поискала и удължаване на срока.
С разпореждане №5886/10.09.2021г. съдията докладчик посочил, че не са
отстранени изцяло констатираните нередовности в тъжбата, указал, че като
дата на деяние е посочена 11.12.2021г., който ден все още не е настъпил и
продължил срока с 7 дни. В разпореждането отново било указано на
тъжителката, че при неотстраняване на пропуските в тъжбата производството
по делото ще бъде прекратено. Съобщението било получено от тъжителката
лично на 21.09.2021г.
На 30.09.2021г. тъжителката В. подала молба до съдията докладчик за
удължаване на срока до 08.10.2021г. поради заболяване на майка й, за която
полагала грижи, като към молбата приложила копие от болничен лист с №
Е20211306561. На същият ден с молба с вх.№ 58312 от 08.10.2021г.
приложила и копие на свидетелство за съдимост на Г.В.Р..
С Разпореждане № 7134/31.10.2021г. съдът оставил без разглеждане
молбата на Н.В. за удължаване на срока, като посочил, че същата е подадена
след изтичането му, поради което и той не може да бъде продължен
съобразно чл.185 ал.1 от НПК.
С Разпореждане № 7135/31.10.2021г. съдът на осн. чл.247а ал.2 т.2, вр. с
чл.250 ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.5 т.2, вр. с чл.81 ал.3 от НПК, прекратил
наказателното производство по делото, като приел, че тъжбата е подадена
след изтичане на шест месечния преклузивен срок визиран в чл.81 ал.3 от
НПК. Посочил, че тъжителката е узнала за престъплението по нейно
твърдение на следващия ден след деянието- 12.12.2020г., поради което и
срока за подаване на тъжбата е изтекъл на 14.06.2021г., тъй като 12.06.2021г.
бил неприсъствен ден. Обстойно са изложени съображения, че визирания в
нормата на чл.81 ал.3 от НПК срок е преклузивен и с изтичането му е
погасено правото на пострадалия да възбуди наказателно преследване за
деянието, поради което и е процесуално недопустимо субектите
оправомощени от закона да осъществят наказателно преследване за това
деяние. Посочил е, че не са отстранени противоречията касаещи датата на
3
деянието, констатирани в Разпореждане № 5886/10.09.2021г. за които е бил
даден 7-мо дневен срок на тъжителката да ги отстрани, както и указанията в
Разпореждане № №4447 от 07.07.2021г. за индивидуализиране на лицето,
срещу което се подава тъжбата с три имена и ЕГН.
Анализирайки горните обстоятелства, във връзка с постановяване на
атакуваното разпореждане, Окръжен съд - Пловдив, намира, че правилно
първостепенният съд е приел, че тъжбата е подадена извън срока визиран в
чл.81 ал.3 от НПК. Посочените в тъжбата деяния, се твърди от тъжителката
да са й станали известни на 21.04.2020г., 11.05.2020г, 18.11.2020г. и
12.12.2020г. и доколкото се касае за деяния вменени във вина на едно лице от
страна на тъжителката правилно първостепенния съд е приел, че се касае за
продължавано престъпление, което е довършено на 12.12.2020г., от която
дата е започнал да тече шестмесечния срок за подаване на тъжба от Н.В..
Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че срокът за
подаване на тъжбата е изтекъл на 14.06.2021г., тъй като 12.06.2021г. бил
неприсъствен ден. В тази насока не се споделят като основателни
възраженията на жалбоподателката, че не е следвало първостепенния съд да
прекратява делото, доколкото не е изтекъл срока за подаване на тъжба за
другите деяния посочени в тъжбата й, извършени на посочените по- ранни
дати. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме,
че не се касае за продължавано престъпление, а за отделни деяния, то за всяко
едно от тях също е изтекъл шестмесечния преклузивен срок, визиран в чл.81
ал.3 от НПК, към датата на подаване на тъжбата от В.- 18.06.2021г.
Настоящият съдебен състав не споделя като правилни аргументите на
тъжителката, че срокът за подаване на тъжба не е изтекъл, поради обявеното в
страната извънредно положение. Действително в периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. в Р.България беше въведено извънредно положение и съобразно
чл.3 от Закона за Мерките и действията по време на извънредното положение
“процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства спират да текат с изключение на сроковете по производства и
дела съгласно приложението“. В т.І на Приложение са изброени
наказателните съдебни производства, по които сроковете не са спрели да
текат, сред които не са посочени производствата образувани по тъжби на
пострадалия от престъпление. По аргумент за противното, следва да се
4
приеме, че процесуалният срок визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НПК е
започнал да тече от отмяната на извънредното положение в страната-
14.05.2020г. , следователно за деяния извършени в този период, каквито се
явяват посочените на 21.04.2020г. и на 11.05.2020г. срокът е изтекъл на
14.11.2020г. , поради което и подадената на 18.06.2021г. тъжба за тези деяния
се явява също подадена извън преклузивния срок.
Изложените от жалбоподателката съображения, че по отношения на тези
деяния срокът е спрял да тече, тъй като преди това била подала тъжба в РС-
Пловдив, по която било образувано НЧХД № 6965/2020г., което е прекратено,
поради не намиране на извършителя са неоснователни. Както беше посочено
и по- горе шестмесечния срок, визиран в чл.81 ал.3 от НПК е преклузивен, а
не давностен, поради което и той не се прекъсва и не спира да тече с
извършване на действие насочено към образуване на наказателно
производство, спирането или прекратяването му. С изтичането на
преклузивният срок се погасява самото право, в случая правото на
тъжителката да подаде тъжба.
Следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението на
жалбоподателката, че делото е прекратено, поради допусната от нея
техническа грешка при изписване годината на деянието- 11.12.2021г.,
доколкото при изчисляване на преклузивния срок, първостепенният съд е
приел, че срока започва да тече от 12.12.2020г., а не от 12.12.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба от Н.В. срещу
разпореждането на първостепенния съд да заплати сума за образуване на
въззивно производство е неоснователна. Съобразно чл.12 във вр. с чл.9 от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и таксите събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, жалбоподателката следва да заплати сума от 6/шест/ лева за
образуване на въззивното производство предвид подадената от нея жалба
срещу Разпореждането за прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното съдебния състав счита, че Разпореждането на РС-
Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
подсъдимата да бъде осъдена да заплати сумата от 6лв. за образуване на
въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл. 334 т.6, вр. с чл.338 от НПК,
5
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7135 от 31.10.2021г. постановено по
НЧХД № 4091/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІ-ви н. с., с което
е прекратено наказателното производство, образувано по подадена от Н.В.
тъжба срещу Г. Р..
ОСЪЖДА Н. В. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС-Пловдив сумата от 6лв., разноски за образуване на настоящото
производство.
Да се уведомят страните за решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6