Р Е
Ш Е Н И Е
№ 98 09.06.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На осемнадесети май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията Костова т.д. № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от С.Я.Б., ЕГН **********, с която е предявен иск с
правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД против „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК
********* и Д.С.Р., ЕГН **********, солидарно, за заплащане на сумата от 30675 лв. , от които главница по споразумение от 05.09.2018 год. в
размер на 30000 лв. и неустойка за забава за периода от 23.12.2018 год. –
13.03.2019 год. в размер на 675 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.04.2019
год. до датата на окончателното плащане и разноски по делото. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Твърди се, че
на 18.02.2017 год. ищцата е сключила с първия ответник предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който е заплатила на ответното
дружество сумите от 5000 евра и 10000 евра, съобразно уговореното в договора.
Посочва се, че сключването на предварителния договор е предшествано от
сключване на резервационно споразумение, на основание на което е платена
първата от двете суми – тази от 5000 евро.
Година и
половина по-късно, на 05.09.2018 год. продавачът по предварителния договор и
първи ответник, представляван от втората ответница са декларирали писмено в
текста на представеното по делото споразумение между страните по делото от
05.09.2018 год., че не може да изпълни задължението си по предварителния
договор.
Твърди се, че
със същото споразумение от 05.09.2018 год., което е представено и не е оспорено
от ответниците, ответниците не само декларират, че са в невъзможност да
изпълнят задълженията си по договора с ищцата, но и се задължават солидарно, в
срок до 20.12.2018 год. на четири равни ежемесечни вноски да върнат на ищцата
сумата от 30 000 лв., наречена „продажна
цена“. За неизпълнението в срок на горното задължение е уговорена неустойка за
забава в размер на 0,01% за всеки ден забава.
Твърди се, че
задълженията по споразумение от 05.09.2018 год. не са изпълнени, поради което
се претендират дължимите суми в настоящото производство.
Ответникът „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК *********,
редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл.
367 от ГПК не подава отговор.
Ответницата Д.С.Р., ЕГН **********, редовно уведомена
с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК , чрез особения представител адв. Б.И.Б., подава отговор, с който оспорва наличието на
солидарност на задължението. Съдът е указал на ответника да обоснове
направеното възражение, като му указва също, че основателността на същото не се
установява от представените до настоящия момент писмени доказателства, които не
са оспорени от ответника в установения от закона срок.
В
допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните поддържат
становищата си по отношение на наличието на уговорена солидарност на задължението
на ответниците Д.С.Р.
Ищцата е
приложила писмени доказателства, от които се установяват твърденията й за
изложените в исковата молба и отговора факти. Не са оспорени представените
писмени доказателства по отношение на тяхната истинност, иска се представяне на
оригиналите им.
Искът е предявен съобразно правилата
за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна
размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково
производство по търговски спорове.
Ответникът
„Промод 2014“ ЕООД, редовно уведомен с препис от исковата молба, не подава
писмен отговор в определения от закона срок, не се явява в открито съдебно
заседание, не изразява становище по иска и представените писмени доказателства,
не прави искания по доказателствата, не представя доказателства.
На насроченото
от съда открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2019г. не се е явил
представител на ответника.
Бургаският
окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за допустимост на
исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема
предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд,
след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища
и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от Закона
за задълженията и договорите от С.Я.Б.,
ЕГН **********, против „ПРОМОД 2014“ ЕООД , ЕИК ********* и Д.С.Р., ЕГН **********,
солидарно, за заплащане на сумата от 30675 лв., от които главница по споразумение от 05.09.2018 год. в
размер на 30000 лв. и неустойка за забава за периода от 23.12.2018 год. –
13.03.2019 год. в размер на 675 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.04.2019
год. до датата на окончателното плащане и разноски по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че на 12.10.2016
г., ищецът е сключил с ответника „Промод 2014“ ЕООД резервационно споразумение,
по силата на което страните са се задължили да сключат предварителен договор в
срок до 31.01.2017 г., с който продавачът „Промод 2014“ ЕООД ще се задължи да
прехвърли на купувача – ищец, правото на собственост върху подробно описан в
споразумението апартамент, който щял да бъде построен от продавача в поземлен
имот с идентификатор 07079.602.556 по ККР на гр. Бургас, за който поземлен имот
му било учредено право на строеж. По силата на това споразумение бъдещия
купувач поел задължението да заплати сумата от 5 000 евро като депозит. На
18.02.2017 г. страните по резервационното споразумение сключили предварителен
договор, с който договорили да сключат окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на описания в него недвижим имот, в срок 30.04.2017 г. С
предварителния договор е постигнато съгласие за продажна цена в размер на
39 340 евро. В чл. 5 от посочения договор е разписан начина на плащане за
придобиване на собствеността върху обекта, предмет на сделката, като продавача
е декларирал, че е получил от купувача 5000 евро резервационен депозит, който е
част от продажната цена. За остатъка от продажната цена е уговорено тя да бъде
заплатена на шест вноски с посочен падеж на всяка от тях.
На 05.09.2018 г. е сключено споразумение между ищцата, ответника „Промод
2014“ ЕООД и управителя на дружеството Д.Р., с което страните са целели уредят
възникналите между ищцата и ответното дружество отношения по повод на сключения
от тях предварителен договор на 18.02.2017 г., като изрично заявяват, че между
тях не съществуват други правоотношения. От споразумението е видно, че
дружеството – продавач, признава обстоятелството, че се намира в невъзможност
да изгради сградата и да прехвърли собствеността върху самостоятелния обект,
предмет на предварителния договор. Признава се и обстоятелството, че С. Б. е
заплатила част от уговорената продажна цена в размер на 30 000 лева.
Страните са постигнали съгласие за прекратяване на предварителния договор и са
се споразумели, че „…ПЪРВАТА СТРАНА ще върне на ВТОРАТА СТРАНА получената
продажна цена в размер на 30 000 лева…“ в срок не по късно – от 20.12.2018
г. Уговорено е, че при неизпълнение в срок се дължи неустойка в размер на 0,01
% от дължимата сума за всеки ден забава. Съгласно чл. 4 от споразумението, управителя
на дружеството се е задължил да отговаря солидарно с него за задълженията му по
споразумението.
Съдът приема за доказано и
твърдението на ищцата, че вземането й е било признато от ответника „Промод
2014“ ЕООД със сключеното
споразумение от 05.09.2018 г. Документът съдържа подписите на страните по
предварителния договор и не е оспорен. От ответните страни е поето задължение
за връщане на получената от ищцата по предварителния договор сума в определен
срок. Съдът констатира, в чл. 3 от споразумението е записано, че „…ПЪРВАТА
СТРАНА ще върне на ВТОРАТА СТРАНА получената продажна цена в размер на
30 000 лева…“ С оглед предмета на иска и твърденията на ищеца, така
направения запис подлежи на тълкуване от съда, относно действителната воля на
страните, поради факта, че като първа страна в споразумението е посочена ищцата С.Б., а като втора страна
са посочени двамата ответници. От така направения запис в документа, се поражда
задължение за ищцата да върне продажна цена в размер на 30 000 лева, което
противоречи както на целта на споразумението, така и на житейската логика. Съгласно
чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. От тълкуването на
документа може да се направи извода, че в случая се касае за фактическа грешка
в текста на посочената разпоредба. Изхождайки
не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла и целта на споразумението,
единствения правилен извод е, че действителната воля на страните е ВТОРАТА
СТРАНА да върне на ПЪРВАТА СТРАНА получената продажна цена в размер на
30 000 лева, тъй като именно тя ги е получила на отпаднало основание. Това
е така, тъй като от всички останали договорки между страните, както и от
документите, послужили като основание за сключването на споразумението, е
видно, че именно ищцата (първата страна) е направила плащане по предварителния
договор, който се прекратява със споразумението, и именно за втората страна
(ответниците) възниква задължение да върне недължимо платеното. При това положение,
съдът намира, че буквалния текст на посочената разпоредба не изразява действителната обща воля на страните.
Обстоятелствата при които е сключено споразумението и породените към този
момент отношения между страните, водят до единствено възможния извод, че независимо
от съдържащите се неточни и дори неправилни формулировки при посочването на задължената
страна, действителното желано действие от тях е - ответниците да възстановят на
ищцата заплатената от нея сума по предварителния договор.
До
настоящия момент задълженията по споразумението от 05.09.2018 г. не са били
заплатени, оборването на което твърдение е в тежест на ответниците, и което е
не е сторено в производството.
По
делото са представени и не са оспорени писмени доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, а именно наличие на
неизпълнение от страна на ответниците. В тази връзка, съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответницата Р., че тя не
се е задължила да отговаря солидарно с „Промод 2014“ ЕООД, тъй като е подписала
споразумението единствено като управител на ответното дружество, но не и в
качеството си на физическо лице. В частта, сочеща страните в споразумението,
изрично е записано, че Д.С.Р. е страна по него в лично качество и в качеството
си на представляващ ответното дружество. Така направения запис показва, че
втората страна по споразумението се състои от две лица – физическото лице Р. и
юридическото лице „Промод 2014“ ЕООД, което се представлява също от нея. В този
смисъл, записът в чл. 4 от споразумението напълно кореспондира с волята на
страните, ответницата Р. да се задължи солидарно като физическо лице с
представляваното от нея юридическо лице. Не могат да бъдат споделени и
твърденията на особения представител, че споразумението и подписано от Д.Р.
само като управител на ответното дружество, но не и лично, в качеството си на
физическо лице. Това е така, тъй като в случая не е необходимо подписът на едно
и също лице а бъде полаган два пъти. Наред с посоченото е видно, че в документа
е налице подпис и саморъчно изписване на имената, от което не може да бъде
направен извод, че се касае за изразена воля само от юридическото лице. Както
бе посочено по – горе „Втората страна“ по споразумението се състои от две лица,
като съдът намира, че от положения подпис, саморъчно изписване на имената и
печат, се налага извода, че „Втората страна“ е изразила валидна воля за сключване
на споразумението, която обвърза лицата на тази страна.
Въпреки
указаната доказателствена тежест, ответниците не са провели насрещно доказване,
нито са направили възражения по твърденията и доводите на ищеца. Ответното
дружество не е подало писмен отговор, както и допълнителен отговор, не е взело
становище по твърденията и исканията на ищеца, не е направило и свои
доказателствени искания.
Предвид
посоченото, претенцията за заплащане на сумата от 30 000 лева се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Частично
основателна се явява и претенцията за неустойка. Съгласно чл. 5 от
споразумението, такава се дължи в размер на 0,01 % от дължимата сума за всеки
ден забава, при което за претендирания период от 23.12.2018г. до 13.03.2019 г.,
същата се явява в размер на 243 лева. Разликата с претендираната от ищцата сума
в размер на 675 лева се дължи на факта, последната е изчислила претендираната
неустойка в размер на законната лихва, върху дължимата сума, а не каквато е
уговорката в споразумението в размер на 0,01% от дължимата сума за всеки ден
забава. Предвид изложеното, претенцията за сумата над 243 лева до
претендираните 675 лева, следва да бъде отхвърлена. Не е предявена претенция за
обезщетение над размера на претендираната неустойка на общо основание.
Сключеното
между страните споразумение и неизпълнението по същото от страна на ответниците,
е породило право на вземане на ищеца за
процесната сума, което право не е удовлетворено своевременно и доброволно от
ответниците, затова и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД , претенциите следва да
бъдат уважени.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства,
описани по-горе, съдът приема, че предявеният иск е основателен в посочените
по- горе части.
По отношение на претенцията
за законна лихва, предвид изхода на спора, съдът намира същата за основателна.
По отношение на
разноските:
С оглед частичната основателност
на претенциите, съдът намира, че дължими в настоящото производство са разноски съобразно
уважената част от иска.
В настоящия случай на ищцата е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключени договори за правна
защита и съдействие, в които е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на
материално затруднено лице. С оглед на това е налице предвиденото в Закона за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на адвокат Г.В.С. сумата от 1 530 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1
и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения както и сумата от 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 5
от същата наредба.
По делото са представени и
доказателства за реално извършени от ищцата разноски в размер на 593 лева. При това положение, дължимите от ответниците
разноски, съобразно уважената част от исковете са в размер на 2 290,26
лева, от които 1705,64 лева, представляват дължимо адвокатско възнаграждение и
584,65 лева, представляват разноски по делото.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдените суми
следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 1 209,72
лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОМОД
2014“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С.Р., със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосив“ № 5, и Д.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят солидарно на С.Я.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 675
лв., от които главница по споразумение от 05.09.2018 год. в размер на 30000 лв.
и неустойка за забава за периода от 23.12.2018 год. – 13.03.2019 год. в размер
на 243 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 15.04.2019 год. до датата на
окончателното плащане, като отхвръля претенциите над уважения размер, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ПРОМОД 2014“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.С.Р., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосив“ № 5, и Д.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят солидарно на адв. Г.В.С. сумата от 1 730 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 1 и т. 4 и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ПРОМОД 2014“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.С.Р., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосив“ № 5, и Д.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят солидарно на С.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***
направените разноски в размер на
584,65 лева.
ОСЪЖДА „ПРОМОД 2014“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.С.Р., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосив“ № 5, и Д.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 1 209,72 лева.
Да се изплати на адвокат Бойчо Иванов Боев от
Адвокатска колегия Бургас, за осъществяване на процесуално представителство на
ответницата Д.С.Р., ЕГН **********, определеното с Определение
№129/04.02.2020 год. възнаграждение в размер на 532 лв., от внесения за целта
депозит.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – Бургас.
СЪДИЯ: