Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-58 05.03.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 130 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, чрез
юк. Ирина Колева против Решение № 3172/22.11.2019г. по гр.д.№ 3436/2019 г. на
Районен съд – Бургас, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на Р.П.П., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. Л. №**, ет.*, ап.**, сумата от 169,92 лева, представляваща неоснователно заплатена от Р.П., при начална липса на
основание, стойност на допълнително начислена електроенергия в размер на 1175
кВт/ч. за периода от 13.08.2016г. до 11.11.2016г., представляваща корекция на
сметка, начислена служебно по партида с клиентски номер **********,
ИТН-2608139, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №
10085/20.11.2018г. по ч.гр.дело № 18348/2018г. на РС-Пловдив, като са възложени
и сторените от ищеца разноски в тежест на въззивника.
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до
извод, че при установено неточно отчитане на потребената ел.енергия за обекта,
не е осъществен фактическият състав за надлежно определяне на реда за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка по
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, тъй като въззивника не е изпълнил задължението си за
предвиждане в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиентите и на
правила за измерване на количеството ел.енергия в тези случаи. Посочва се, че в
чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител
уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция, като цитира
посочената разпоредба. Така доколкото ищецът –клиент е посочил в исковата молба че е уведомен за
корекцията, за начина по който е бил уведомен и е приложил към нея доказателства
за това, то е безспорно установено, че клиентът в конкретния случай е надлежно
уведомен за извършената корекция.
Въззивникът
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на
разноските, сторени пред двете инстанции. При евентуално потвърждаване на
решението прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Р.П., чрез адвокат Кристиян Ламбев от АК – Стара
Загора. Излага доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно
незаконосъобразното извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца за
електроенергия за минал период поради
липса на предвиден в ОУ на въззивника ред за уведомяване на клиента при извършване
на едностранна корекция, съобразно изискването на чл.98а, ал.2, т.5, вр.чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ. Отделно допълва, че свидетелите на проверката не са
идентифицирани достатъчно ясно в протокола, тъй като не са посочени с трите си
имена и ЕГН и точен адрес, а сваленият електромер не е бил изпратен в 7-дневен
срок на компетентния орган за метрологичен надзор.
Въззиваемият
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноските.
Районният съд е разгледал иск с
правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
С определение № 3899 от 04.04.2019 г.
производството по гр. д. № 20182/2018г. на Районен съд – Пловдив е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.
Образувано е по искова молба на Р.П.П. с
която е предявен иск по чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.55 ЗЗД да бъде прието за
установено спрямо „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че дължи на ищеца
сумата от сумата
от 169,92 лева, представляваща недължимо
платена
стойност на допълнително начислена ел. енергия, вследствие корекция на сметка
за периода от 13.08.2016г. до 11.11.2016г. за обект на потребление -апартамент в
гр.Б., ж.к.Л., бл.**, ет.*, ап.**, ИТН-2608139, клиентски № **********, за
което е издадена Заповед № 10085/20.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 18348/2018г. по
описа на РС-Пловдив.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия, която
ответника доставя на адрес гр.Б., ж.к.Л., бл.**, ет.*, ап.**.
Измерването на ел. енергията се извършва чрез средство за търговско измерване
/СТИ/ - електромер, монтиран в табло, поставено във входа на посочения по-горе
адрес. С писмо изх. № 6135457-1/04.09.2018г., „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД го уведомило, че на 20.08.2016г. е демонтиран и предаден за експертизна проверка
в БИМ електромер с фабричен номер № *********, от измервателна точка /ИТН/
2608139 на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер **********.
Ищецът бил информиран, че на основание чл. 48 (2) и чл. 51 (1) от ПИКЕЕ,
сметката му за електроенергия ще бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за
периода от 13.08.2016г. до 11.11.2016г., като допълнително начислената дължима
сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия била на стойност 169.92 лева. Тъй като
електрозахранването му подлежало на прекъсване, заплатил горепосочената сума,
въпреки че същата била незаконосъобразно начислена. Сочи, че не е бил потърсен
и информиран за извършената проверка на електромера, нито присъствал при изготвяне
на констативен протокол за същата и такъв не му бил връчван. Освен това,
дружеството не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в
общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред
за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане. С тези
мотиви моли за уважаване на иска.
Исковата претенция е с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се правомерно начисляване на процесната сума,
вследствие на констатирани по надлежния ред неизмервания на потребената
електроенергия с грешка минус 66,72%, дължащи се на външна намеса в
измервателните устройства, даваща на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
съгласно ОУ и ПИКЕЕ, право на едностранна корекция на сметката. Също ангажира
доказателства, моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните
разноски.
Безспорно е по
делото, че ищецът е битов абонат на ответното дружество за обект, находящ се в гр.Б.,
ж.к.Л., бл.**, ет.*, ап.**, ИТН-2608139, клиентски № ********** с електромер
с фабричен номер № *********.
На
11.11.2016 г. електромер с № ********* е бил
демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, за което е съставен
констативен протокол за проверка и подмяна на СТИ № 328054, подписан от двамата
служители на КЕЦ Бургас, извършили проверката, и от двама свидетели- В. П. и И.
Д. от ет. 6 в блока.
С
констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 96/16.03.2018 г. на
БИМ е констатирано, че до вътрешността на електромер с № ********* е осъществен
нерегламентиран достъп изразяващ се в наличие на голям отвор в основата на
електромера отдолу, който е прикрит с лепенка-баркод, а на гърба на
електронната платка на електромера, под куплунг Х2, свързващ токовата пластина
с платката са окъсени спойките чрез мост от проводник. В резултат на описаната
неправомерна намеса са изменени външния вид и метрологичните характеристики на
електромера и преминаващата през него ел.енергия се измерва с отклонение, извън
границите на допустимото, довело до частично измерване на енергията при
отчитане на грешка при дневна тарифа, максимален ток на електромера и фактор на
мощността едно, отчетената грешка е -69,5%.
На 20.08.2018г. е изготвена справка за
коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за неотчетена и нефактурирана
ел. енергия за периода от 13.08.2016 г. до 11.11.2016 г. – общо 1175 кВт/ч на стойност 169,91лева.
С
писмо с изх. № 613547-1/04.09.2018 г. ответното дружество уведомило ищеца, за
установената манипулация на електромера на жилището му водеща до отчитане на ел.енергия с минус 66,72% с констативен
протокол №97/16.03.2018г., поради което му е начислена допълнително ел. енергия
в размер на 1175 кВт/ч на стойност 169,92 лева и че на основание чл.48, ал.1, и
чл.51, ал.1 ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода от
13.08.2016 г. до 11.11.2016 г. – т.е. за период от 90дни.
Издадена
е и фактура № **********/04.09.2018г. на стойност 169,92лв. за ел. енергия в
размер на 1175 кВт/ч за коригирана сметката за периода от 13.08.2016 г. до
11.11.2016 г.
На 01.10.2018г.
с разписка № 04000796163983 на Easy Pay ищецът е
заплатил на ответника сумата от
169,92лв. по горната фактура.
По делото е прието заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че процесният
електромер е еднофазен, с периодичност на проверките - шест години и тъй като е
монтиран на 26.04.2016г. и следва да премине последваща метрологична проверка
през 2022г.. Експертизата е установила чрез проверка на записите за
дистанционно отчитане, че манипулацията е извършена на 10.05.2016г., тъй като това е началният
момент, от който потреблението на ел.енергия намалява почти два пъти за обекта.
Манипулацията на СТИ се изразява в неправомерно проникване до вътрешността на
електромера, чрез описаната по-горе дупка отдолу на външното тяло, монтиране на
мост от проводник в измервателната верига, непринадлежащ към схемата му.
Допълнително монтирания проводник влияе върху работата на преобразувателите на
тока и напрежение в електромера, като по този начин се променят техническите
параметри и заводски настройки на електромера, расте процента на грешката и
води до частично измерване на потребената електрическа енергия. Вещото лице е
посочило, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електроенергия е приложена правилно и точно така, както е заложена в чл. 48,
ал. 1, т. 1, б „а” от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г.). Видно от
заключението неизмереното количество електрическа енергия е 1175 кВтч и е
остойностено правилно, съгласно Решение № Ц - 19 от 30.06.2016г. на КЕВР, като
общата сума за доплащане е 169.91 лева с ДДС.
За
да уважи предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че в ОУ на ЕВН ЕС не се съдържа изрично
регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция на сметката, поради което ответникът не разполага с възможност да
претендира от ищеца сумата по коригиращата сметка на основание ПИКЕЕ.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна
страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
За
уважаването на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да
се установи, че ищецът е дал нещо на ответника, който го е получил без
основание. Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е дал нещо на
ответника. Ответникът, от своя страна, следва да установи при условията на
пълно и главно доказване твърдяното от него основание за настъпилото
имуществено разместване.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице посоченото в отговора на исковата
молба основание ответникът да получи от ищеца сумата от 169,92 лева.
Съгласно
чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
(ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли
в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при
продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал.
1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените
клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да
заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия.
Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати
цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора
(доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални
разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това
следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през
2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ
от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по
адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила
от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор
за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е
актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. №
50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито изводи се споделят от въззивната
инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя
досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По
настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 13.08.2016 г. до
11.11.2016 г. в обекта на ищеца в гр.Бургас на горепосочения адрес са били
реално доставени и потребени 1175 кВт/ч електроенергия на стойност 169,92 лева,
които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума
от 169,92 лева не е получена от ответника без основание, а е дължима по силата
на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В
случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на
купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената
на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба
и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо че
ищецът своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той
дължи заплащане и на сумата от 169,92лева, представляваща разлика между
фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното
количество електроенергия за процесния период.
Неоснователни
са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно законосъобразността
на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал
период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда
твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На
второ място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи
заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от
наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на
доводите относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на
сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява неоснователен. Поради несъвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззивното
дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им,
както следва: 295 лева – за внесени депозит и доплащане за СТЕ; 25 лева – за държавна
такса за въззивна жалба. На въззивника следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева за двете инстанции
съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Ето защо въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника сумата от 495 лева, представляваща сторени по делото
разноски пред двете инстанции.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3172/22.11.2019
г. по гр. д. № 3436/2019 г. на Районен съд – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.П., ЕГН **********, от гр.Б.,
ж.к.Л., бл.**, ет.*, ап.** да
бъде прието за установено по отношение „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, че дължи на ищеца
сумата
от 169,92 лева, представляваща неоснователно заплатена от него, при начална
липса на основание, стойност на допълнително начислена електроенергия в размер
на 1175 кВт/ч. за периода от 13.08.2016г. до 11.11.2016г.,
представляваща корекция на сметка, начислена служебно по партида с клиентски
номер **********, ИТ номер 2608139, което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №
10085/20.11.2018г. по ч.гр.дело № 18348/2018г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.Л., бл.**, ет.*,
ап.** на основание чл.
78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, сумата от 495лева, представляваща сторени по
делото разноски пред двете инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: