РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Благоевград, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20211210101919 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба /поправена/ подадена от Д. З. Б.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес -гр.Б., със съдебен адрес за връчване на
съобщения и книжа по делото- гр.Б.- кантората на адвокат Г. Ю., с която против И. С. С.,
ЕГН ********** с адрес гр.Б. е предявен иск за делба на недвижими имоти - правно
основание: чл.34 ЗС.
Твърди се от ищеца, че с Решение № 9548/09.11.2017г., постановено по гр. дело №
1754/2017г. по описа на PC Благоевград, влязло в законна сила на 09.11.2017г., сключеният
между страните граждански брак е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие, и е утвърдено постигнато между тях споразумение. Твърди се, че по време на
брака си, с ответника в режим на съпружеска имуществена общност са придобили, на
основание договор за покупко- продажба, следните недвижими имоти: СГРАДА с
идентификатор 04279.611.19.3 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и единадесет точка деветнадесет точка три/ по кадастралната карта на
гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор
на АК, с адрес на сградата -гр.Б., със застроена площ от 31 кв.м. /тридесет и един/ квадратни
метра, с брой етажи-2/два/, с брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
предназначение-административна, делова сграда, видно от приложеното копие на Скица на
поземлен имот № 15- 673532/27.07.2020г., издадена от СГКК гр.Благоевград, СГРАДА с
идентификатор 04279.611.19.5 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и единадесет точка деветнадесет точка пет/ по кадастралната карта на
гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор
на АК, с адрес на сградата -гр.Б., със застроена площ от 14 кв.м. /четиринадесет/ квадратни
метра, с брой етажи-2/два/, с брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
предназначение-административна, делова сграда, видно от приложеното копие на Скица на
поземлен имот № 15- 673532/27.07.2020г, издадена от СГКК гр.Благоевград. Твърди се, че
на описаните недвижими имоти страните са съсобственици на по ½ ид.ч., както и че е
разпределено и правото на ползване на поземления имот съобразно съсобствеността им с
ответника на посочените две сгради, предвид и на което поради обстоятелството, че са
единствени съсобственици на двата обекта, на основание съсобственост, възникнала по
време на брака им въз основа на договор за покупко -продажба, се поддържа, че делбата е
допустима на посочените два обекта. При поддържане на фактически твърдения в горната
1
насока се иска допускане на съдебна делба на посочените имоти при квоти по ½ ид.ч. за
всеки един от съделителите.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК.
Ответната страна оспорва твърдението на ищцата, че двете сгради, които с поправената
искова молба се иска да се допуснат до делба са семейно имущество. Твърди се от
ответника, че тези сгради не са придобити от страните по възмезден начин, не е плащано по
тях и същите до развода не са били обитавани от страните. Сочи се, че след сключване на
брака с ищцата на 19.07.1987г. са заживели като семейство в дома на родителите на
ответника на ул.“Славянска“ /днес Гр.Пърличев“/№55, които притежавали като наследство
от бащата на ответника /по бащина му линия/ ид.части от процесния парцел, ид.част от
двуетажната масивна къща от 112 кв.м. застр. площ, построена още през 1958 год., още и
лятна кухня и гараж в същото дворно място. Макар и да са наследство на ответника -
собственост на двамата му родители, по искане на бившата му съпруга-с цел да използва
нейни лихвоточки, събирани през годините и даващи и предимство да получи от Държавата
определена сума пари, но само, ако формата на сделката е „Покупко-продажба“. Единствено
и само с тази цел ответната страна твърди, че са предприели с неговите родители оформяне
на сделка / доколкото ответникът е единствен техен наследник и нищо не налагало изрично
придобИ.е, освен гореизложените съображения/ по покупко-продажба /дарение не би
послужило да се възползва тогавашната му съпруга и настояща ищца-от привилегията на
ЗУЖВГМЖСВ/, действуващ към 2004 год. Твърди се, че видно от вече приложените по
делото два Нот.акта -№139, т.1, д. №139/24.02.2004г.и поправката му с н.а.№6, д
№206/19.03.2004г. на нот. И.Кутева с рег.№241 на НК, са осъществили сделка по покупко-
продажба единствено с цел-съпругата му да си получи полагаемото й се обезщетение от
Държавата, но в никакъв случай „продавачите“- родителите на ответника се твърди, че не са
получили нито лев от осъществената сделка, прикриваща дарение. Именно с цел-ползване
привилегиите на цитирания закон, се твърди, че е констатиран пропуск, и е направена
поправка на същия нот.акт-с Нот.акт №6, д.№206/19.03.2004г. на същия нотариус, вх.рег.
№510, Акт 145, т.Н, дело №430/19.03.2004г. на СлВписв. при БлРС, с който било добавено
изискуемото се допълнение, че „ Покупко-продажбата се извършва по реда и условията на
Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-
спестовни влогове /ЗУЖВГМЖСВ/“. Твърди се, че ищецът не е платил на прехвърлителите
– родители на ответника никаква продажна цена или сочената сделка се твърди, че прикрива
дарение. Твърди се, че и след извършване на т.нар.“продажба“ родителите на ответника са
продължили да ползват процесните две сгради, представляващи лятна кухня и гараж, до
смъртта им-съответно през 2006 и 2008г., а след този период се сочи, че ответникът ги е
поддържал и плащал данъци и консумативи, но като семейство никога не са живели в тях,
като през 2005год. ищцата е напуснала ответника и заживяла в Италия. При тези твърдения
искът за делба се оспорва, като се твърди, че двете сгради, които се иска да се допуснат до
делба, не са съсобствени и не са семейно имущество по смисъла на закона, а наследствени
такива от родителите на ответника, не са придобити по възмезден начин, за тях не е
заплатен и лев, а само на ищцата към този момент са й признати от ДСК въпросните
лихвоточки, с цел да се възползва от даденото и по тогава действуващия закон / който
поставял изискване формата на сделката да е само продажба, не и дарение/ право да получи
парично възмездяване на дългогодишните си спестявания, без да се е налагало да е
извършено реално заплащане на реална цена на продавачите – родителите на ответника.
Твърди се, че въпросната сделка, оформена като покупко – продажба, прикрива дарение от
родителите на ответника. В тази връзка се прави възражение и се иска да се прогласи
нищожност-като привиден договор, прикриващ дарение, на основание чл.26, ал.2, предл.
последно от ЗЗД, във вр.с чл.З13 от ГПК /оспорване неистински документ/-на Нотариален
акт вх.рег. №331, Акт 27, т.П, дело №280/24.02.2004г. на СлВписв. при БлРС, изповядан
пред нотариус с рег.№241 на НК под №139, т.1, рег.№2073, дело №139/2004г. и неразделно
свързания с него Нот.акт за поправка на нот.акт вх.рег. №510/19.03.2004г., Акт 145, т.П, дело
№430/2004г. на СлВписванията при РС-Благоевград. При условията на алтернативност, при
неуважаване на възражението за нищожност на договора на посоченото основание – се
прави възражение за оборване на законовата презумпция за съвместен принос на страните.
Във връзка с гореизложеното, е заявено искане под формата на възражение да бъде
прогласено ОБОРВАНЕ на законовата презумпция за съвместен принос на страните по
2
настоящето-като законните съпрузи към датата на придобИ.ето на процесните сгради-
февруари 2004год., прогласена в чл.21, ал.1 и 2 от СК, и на основание ал.3 от същия законов
текст да се допусне доказване на противното. Оспорва се посоченото в скиците
предназначение на сградите, като се твърди, че не са административни /делови/, а лятна
кухня и гараж, едноетажни, както е описано в цитирания по-горе първоначален н.а. от
24.02.2004г. и нот.акт за поправка от 19.03.2004г. Твърди се, че след 2000 год. ответникът е
изградил върху лятната кухня и гаража надстройка - с цел увеличаване жилищната площ на
родителите му, но тъй като нямал надлежно строително разрешение, по жалба на една от
съсобствениците на парцела Общината разпоредила тези надстройки над двете сгради-
лятната къща и гаража, да се съборят, което било реализирано през 2011г. Твърди се, че не е
заявявал пред СГКК- Благоевград промяна предназначението на същите сгради /лятна кухня
и гараж/-в административни, и същите от 2011г. и до момента са едноетажни такива.
С Определение № 677/10.05.2022г, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е
постановил проекто доклада, като е указал и доказателствената тежест на всяка от страните:
ищеца по делото да установи и докаже- пълно и главно фактът, че с ответника са бивши
съпрузи, както и, че по време на брака им на поддържаното в исковата молба придобивно
основание -покупко- продажба са придобили двата имота, предмет на делбата, ответника да
установи възраженията си, като в съдебно заседание изрично да уточни вида на
предявяването им, да установи, че действителната воля на страните е било да сключат
договори за дарение, а не за покупко-продажба, т.е. изцяло в тежест на поддържащия
възражението за нищожност на договорите за покупко- продажба на поддържаното
основание -симулация е да го установи, както и да обори законовата презумпция за липса на
съвместен принос на ищеца.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.07.2022г. от страна на ищеца е
заявено оспорване на всички възражения и твърдения на ответника, сторени с отговора на
исковата молба- че договора за покупко-продажба е привиден, че е бил сключен договор за
дарение, че ищцата е давала съгласието си за сключване на привиден договор, прикриващ
дарение в полза на ответника, че същата няма принос в придобИ.ето на процесните имоти,
като не е оспорено единствено твърдението на ответника, е независимо от отразеното в
представените и приети, като доказателства скици за имотите, същите не са
административни сгради, а реално представляват и се ползват, като лятна кухня и гараж.
Ответника, чрез своят представител е заявил в съдебно заседание, че предметът на
сделката от 2004г. е симулативна и е сключена, за да може ищцата да получи лихвоточки,
заявил е също така, че делбеното имущество е наследствено, тъй като ответникът е
единствен наследник.
По реда на чл. 146, ал. 1, т.З ГПК съдът е обявил за ненуждаещ се от доказване факта, че
самостоятелен обект с идентификатор 04279.611.19.3 е лятна кухня с площ от 31 кв.м., а
имот с идентификатор 04279.611.19.5 е гараж , с площ от 14 кв.м.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
С Решение № 9548/09.11.2017г., постановено по гр. дело № 1754/2017г. по описа на PC
Благоевград, влязло в законна сила на 09.11.2017г., сключеният между страните граждански
брак е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, и е утвърдено
постигнато между тях споразумение.
Установява се, че по време на брака си, ищцата и ответника в режим на съпружеска
имуществена общност са придобили, на основание договор за покупко- продажба, следните
недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор 04279.611.19.3 / нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин и единадесет точка деветнадесет точка три/ по
кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата -гр.Б., със застроена площ от 31 кв.м.
/тридесет и един/ квадратни метра, с брой етажи-2/два/, с брой самостоятелни обекти в
сградата - няма данни, с предназначение-административна, делова сграда, видно от
приложеното копие на Скица на поземлен имот № 15- 673532/27.07.2020г., издадена от
СГКК гр.Благоевград, СГРАДА с идентификатор 04279.611.19.5 / нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин и единадесет точка деветнадесет точка пет/ по
3
кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата -гр.Б., със застроена площ от 14 кв.м.
/четиринадесет/ квадратни метра, с брой етажи-2/два/, с брой самостоятелни обекти в
сградата - няма данни, с предназначение-административна, делова сграда, видно от
приложеното копие на Скица на поземлен имот № 15- 673532/27.07.2020г, издадена от
СГКК гр.Благоевград.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е допуснат и разпитан, воден от ответника
свидетел- Благой Кирилов Димитров, който в показанията си сочи, че е съсед на
семейството, живял е в България до 2011г.И. и съпругата му си живеели на етажа, а
родителите на И. обитавали лятната кухня, 2007- 2008г започнало да се строи, 2011г.
заминал за Кипър и след три - четири месеца, след като се върнал етажът бил блъснат.
Свидетелят е заявил, че не знае по какви причини е започнало да се строи, но И. е започнал
строежа, познавал и Д., която виждал по двора, когато варели буркани. Свидетеля твърди, че
вътре в кухнята не я виждал да влиза..”.
В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ответникът е заявил, че Строително разрешение
за строеж № 124/26.04.2004г е издадено след покупко-продажбата, изградил един етаж и
таванска стая, което направил за сина му, но Общината премахнала построеното, за което
имало издадени документи.
Водената от ищцата свидетелка Николинка Самарджиева сочи в показанията си, че
познава страните по делото, тъй като са съседи. Д. живеела на този адрес до 2003-2004г, а
след това заминала да работи в Италия, защото искали да настройват отдолу
къщата.Живеели в една стая на етажа, на който жил. етаж живеели и други семейства. След
като И. и Д. се оженили, родителите на И. слезли да живеят в постройка на двора-лятна
кухня.По -късно, тъй като искали да „ им е по- широко” искали да надстроят лятната кухня,
в която живеели родителите на И.. Д. се занимавала с издаването на необходимите
документи, всички се разписали, за да може да се строи върху кухнята, Д. заминала да
работи в чужбина, за да може да се реализира строителството, а над кухнята се изградила
стая и кухня, но вече изграденото не съществува, а само старото строителство.
В показанията си водената от ответника свидетелка - Софка С.а, негова леля по майчина
линия, сестра на майка му, сочи, че преди И. и Д. да се оженят, сестра й със семейството й са
живеели в къщата, но след това-„... построиха гарсониера /новата постройка в парцела/ и в
тази постройка живееха зет ми и сестра ми до края на живота си..”.
Показанията на тази свидетелка не следва да бъдат кредитирани, доколкото не сочи
никакви обстоятелства, относими към предмета на доказване.
От приетите писмени доказателства, изпратени от Община Благоевград и РДНСК
Благоевград се установява сключения договор за прехвърляне на процесните имоти с
валиден и действителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти, изграждането
на обекти- надстрояването над на процесните обекти, кога и въз основа на какви документи
е станало същото, както и неговото премахване и процедурата по която това е станало.
Видно от приетите доказателства е, че в нито една от изпратените административни
преписки не се съдържат доказателства в подкрепа на което и да било възражение на
ответника, включително за абсолютна симулация.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС, съгласно който, всеки от
съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен
ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на
вещта.
Искът е допустим. Предпоставка е правото на собственост върху вещите, чиято делба се
иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е. да е налице съсобственост по см. на чл.
30, ал.1 ЗС.
Във връзка с възраженията на ответника, съдът намира, че същия следваше да установи, че
действителната воля на страните е било да сключат договор за дарение, а не за покупко-
продажба, както и да обори законовата презумпция за липса на съвместен принос на ищеца,
което не бе сторено при условията на пълно и главно доказване, предвид и на което
4
заявените възражения следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани,
договора за покупко-продажба съдът намира за валиден и действителен по силата, на който
ищцата и ответника са станали съсобственици на процесните имоти при квоти от по ½
идеална част.
Ответникът не само не установи, но и не доказа, че сключения договор за покупко-
продажба, инкорпориран в Нотариален акт № 139, том № I, peг. № 2073, дело No 139 от
24.02.2004г. на нотариус Искра Кутева е нищожен, като привиден, прикриващ дарение-
абсолютна симулация, напротив по делото бяха ангажирани безспорни и категорични
доказателства, обсъдени по -горе, включително и обясненията на ответника, дадени по реда
на чл. 176 ГПК, от които се установява и доказва действителност на договора, съсобственост
между страните на основание този договор за покупко -продажба, съсобственост възникнала
в режим на СИО, прекратена с влязлото в законна сила решение по гр. дело № 1754/2017г.
влязло в законна сила на 09.11.2017г., с което съдът е одобрил постигнато между страните
споразумение за прекратяване на сключения им граждански брак.
Правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. пето ЗЗД, обявява за нищожни
привидните договори - при персонална или обективна (абсолютна или относителна)
симулация. Симулативни са договорите, при които страните по него не са изразили
действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици на
учреденото съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а само да се
създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението
намерение, симулацията е относителна. Процесуалното задължение (доказателствената
тежест) за установяване привидността на оспорената сделка принадлежи на страната, която
навежда това правно твърдение - в настоящия процес ответникът следва чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че
процесната възмездна транслативна сделка е симулативна, т.е. съвпадането на двете
насрещни волеизявление с тъждествен предмет да е привидно, без страните по сделката да
са целели нейното правно действие, нейните правни последици. Когато в съдебния процес,
образуван по установителен иск за обявяване на правна сделка за нищожна поради нейната
симулация и/или при заявено възражение в друг обусловен съдебен процес, предявен от една
от страните в оспореното облигационно правоотношение, се представи документ,
обективиращ признание от другата страна по същото правоотношение, че оспореното
съглашение - по отношение на неговите съществени правни признаци (страни и предмет) е
привидно, е налице т. нар. обратно писмо (contra letter). Следователно, чрез него се
установява по несъмнен начин симулативността на сделката, поради което би било
неоснователно доказателственото искане за установяване на действителната воля на
страните по оспорения договор със свидетелски показания. От друга страна, българският
граждански процесуален закон е въвел забрана за установяване привидност на сделката по
иска на една от страната по нея чрез свидетелски показания, като отклонение от този
принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, което допуска страната да
доказва симулацията със свидетели, когато по делото е налице само начало на писмено
доказателство, пред каквато хипотеза в настоящия казус не сме изправени. Отделно от това -
видно от проведеното на 12.07.2022г съдебно заседание е изявлението на ищеца е, че не дава
съгласието си за събиране на гласни доказателства в подкрепа на заявеното от ответника
възражение. Следователно, допустимо е разкрИ.е на симулацията да се извърши чрез
свидетелски показания, само когато ответната страна по делото е съставила документ, който
удостоверява индиции за привидност, но не разкрива пряко твърдяната симулация, каквито
доказателства не бяха ангажирани от ответника.
В конкретния случай ответникът е въвел твърдение, че сделката е симулативна, тъй като
страните по нея не са целяли нейния транслативен ефект и тежестта на доказване на
симулацията на сделката е на ответника, в каквато насока са и дадените от съда указания.
Въпреки указаната доказателствена тежест в хода на разглеждане на делото не се установи
нищожност на процесния договор поради привидност на основание чл.26,ал.2 ЗЗД,тъй като
за установяването е необходимо или обратно писмо, или „начало на писмено
доказателство“, последното допускащо доказване със свидетелски показания, каквито по
5
делото не се представиха. Предвид изложеното възражението за признаване за установено,
че процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен поради
привидност, е неоснователно.
Предвид горното, съдът намира, че страните са съсобственици на процесните недвижими
имоти на основание покупко продажба при квоти по ½ идеална част, поради което иска за
допускане на делба следва да бъде уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. З. Б., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес -гр.Б., и И. С. С., ЕГН ********** с адрес гр.Б. на следните недвижими
имоти, находящи се в гр. Б., а именно:
-СГРАДА с идентификатор 04279.611.19.3 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет
точка шестстотин и единадесет точка деветнадесет точка три/ по кадастралната карта на
гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г на изпълнителния директор
на АК, с адрес на сградата -гр.Б., със застроена площ от 31 кв.м. /тридесет и един/ квадратни
метра, с брой етажи-2/два/, с брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
предназначение-административна, делова сграда, видно от приложеното копие на Скица на
сграда № 15- 319748/25.03.2022г, издадена от СГКК гр.Благоевград, но с реално
предназначение - ЛЯТНА КУХНЯ;
- СГРАДА с идентификатор 04279.611.19.5 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет
точка шестстотин и единадесет точка деветнадесет точка пет/ по кадастралната карта на
гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г на изпълнителния директор
на АК, с адрес на сградата -гр.Б., със застроена площ от 14 кв.м. /четиринадесет/ квадратни
метра, с брой етажи-2 /два/, с брой самостоятелни обекти в
сградата - няма данни, с предназначение- гараж видно от приложеното копие на Скица на
поземлен имот № 15-673534/27.07.2020г, издадена от СГКК гр.Благоевград, но с реално
предназначение- ГАРАЖ, които обекти са изграден и се намират в поземлен имот с
идентификатор 04279.611.19 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и единадесет точка деветнадесет/ по кадастралната карта на гр.Благоевград,
одобрена със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот -гр.Б., с площ за имота 543 кв.м. / петстотин четиридесет и три /квадратни
метра, с трайно предназначение на територията -урбанизирана, и с начин на трайно
ползване-ниско застрояване/до 10 м/, видно от приложеното копие на Скица на поземлен
имот № 15-673522/27.07.2020г., издадена от СГКК гр.Благоевград, при КВОТИ по 1/2 /една
втора/ идеална част от всяка една от двете сгради, за всеки един от двамата съделители.
Решението може да се обжалва пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6