№ 773
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №261736/11.01.2021г. от Г. К.
Ш., в качеството си на наследник на М.Ш., чрез особен представител адв.
Д.К.-Б., срещу решение №1498/19.03.2020г. по гр.д. №9319/2019г. на ВРС, 7
състав, В ЧАСТТА, с коЯто са уважени предявените от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК *********
съществува вземане срещу ответника М. Д. Ш., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, *************************************** в размер на ½ от сумите,
както следва: 869,59 лева, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1006612 на адрес гр.
Варна, *************************************** за периода от
19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 92,52 лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от
1
18.11.2016г. до 05.02.2019г.; 836,88 лева, представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1006613 на
адрес гр. Варна, *************************************** за периода от
19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 89,89 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
18.11.2016г. до 05.02.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1071/11.02.2019г. по
ч.гр.д. № 2053/2019г. по описа на ВРС, 30 състав, на основание чл. 422 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че липсват доказателства за наличие на
предпоставките за служебно начисляване на ВиК услуги, както и за
действително фактическо ползване на апартамента от вписания в карнета
брой лица. В жалбата не са направени доказателствени искания. С молба от
09.03.2021г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва решението на ВРС до ½
ид.част от размера на установените суми.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и
отхвърлени предявените искове до ½ ид.част от размера, като се присъдят и
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, е депозирала писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ищецът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна има
вземане от ответника М. Д. Ш., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
*************************************** в размер на сумите, както
следва: 869,59 лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени
2
ВиК услуги по партида с абонатен номер 1006612 на адрес гр. Варна,
*************************************** за периода от 19.09.2016г. до
16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 08.02.2019г. до окончателното погасяване
на задължението и сумата от 92,52 лева, представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 18.11.2016г. до 05.02.2019г.; 836,88
лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер 1006613 на адрес гр. Варна,
*************************************** за периода от 19.09.2016г. до
16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 08.02.2019г. до окончателното погасяване
на задължението и сумата от 89,89 лева, представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 18.11.2016г. до 05.02.2019г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1071/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 2053/2019г. по описа на ВРС, 30
състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, доставяни в обект, находящ се в
гр. Варна, жк „Владислав Варненчик“ № 27, ет. 8, ап. 39 за периода от
19.09.2016г. до 16.01.2019г. по партида 1006612, включваща аб. № 1006612 и
аб.№ 1006613. Твърди се, че за периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г. е
предоставил на ответницата услуги, но тя не е изпълнила задължението си
съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ да заплаща потребените услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Сочи се, че по партидата с аб. №
1006612 била дължима главница в размер на 869,59 лева и лихва за забава от
92,52 лева, а по аб. № 836,88 лева главница и 89,89 лева обезщетение за
забава. Посочва, че задължението касае служебно определено количество
вода в хипотезата на чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, а именно поради неизпълнение на задължението
на потребителя по извършване на периодична проверка на индивидуалния
водомер в имота му и изтичане на 3-месечния срок, в който е следвало да
бъде сторено това. Твърди, че на 19.08.2015г. на ответницата е било връчено
писмо, с което тя е била уведомена, че е изтекла валидността на
3
първоначалната метрологична проверка на индивидуалните водомери.
Начисленото количество вода се сочи да е извършено по реда на чл. 39, ал.5,
т. 1, вр. чл. 39, ал. 6 от същата наредба, т.е по 5 куб.м. за всеки от общо
четиримата обитатели в процесния имот. Поради неплащане на горните суми,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.
д. № 2053/2019г. по описа на ВРС. Заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК. Предвид на това за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на
задължението по заповедта по чл. 410 ГПК.
В отговора по чл. 131 ГПК ответницата оспорва да има качеството
потребител на доставяни от ищеца услуги в посочения имот, както и
възприетия от ВиК доставчика брой на потребителите в имота. Оспорва да са
налице предпоставките, даващи основание на оператора да извърши
начисляване на потребление по сочения ред. Твърди, че доколкото сградата е
в режим на ЕС, то би следвало да има общ водомер на водопроводното
отклонение, а в индивидуалните обекти - индивидуални водомери. Затова и
счита, че редът на чл. 39, ал.5 от Наредба № 4 следва да бъде прилаган, така
че сборът от показанията на индивидуалните и служебно начисленото да е
равен на показанието на общия такъв. Оспорва ответницата да е била
уведомявана за необходимостта от извършване на метрологична проверка на
водомера. Счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си да предостави на
ответницата по достъпен за разбиране начин на информация относно
процедурата за извършване на метрологична проверка и да осигури
извършването на дейностите по чл. 34а, ал. 4 от Наредбата, поради което и не
би могъл да се позовава на неизпълнение от страна на потребителя. Молбата е
за тяхното отхвърляне и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
4
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за процесуално
допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.
Спорно е наличието на договорно правоотношение между страните,
което се установява от представените по делото доказателства въз основа на
разпоредбите на приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и
канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от
приложимите Общи условия, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване. С оглед липсата на оспорване в отговора следва да се
приеме за установен факта, че ответницата притежава вещни права върху
процесния недвижим имот, като доказателство за което е и представената
справка от Служба по вписванията – Варна, видно от която по партидата на
М.Д. Христова, ЕГН ********** са отразени вписване на ипотека,
заличаване, налагане на възбрана върху конкретния апартамент. Не се
установява от справката кога и по какъв начин ответницата е придобила
вещни права, но с оглед отразения акт за заличаване на ипотека от 1998г.
следва да се приеме, че този момент предхожда процесния период.
Ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на
цитираната разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна, поради което и е
задължено лице за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и
доставени ВиК услуги. Възраженията относно различието във фамилното име
на ответника съдът намира за неоснователни, доколкото от посоченото в
исковата молба, справките, карнетите и другите ангажирани по делото
писмени доказателства ЕГН се установява по безспорен начин идентичността
5
на лицето, а от справката от НБД „Население“ е видно, че към завеждане на
исковата молба и постановяване на решението по делото фамилията на
лицето е Ш., след извършена промяна. Процесните отношения между
страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и
одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са представени по
делото.
Оспорва се в отговора факта на фактическо ползване на апартамента
от ответницата, който е без правно значение, тъй като съобразно цитираните
приложими подзаконови актове потребител и съответно задължен за
заплащане на дължимите суми е притежателят на вещни права върху имота,
като въпросът за фактическото ползване е релевантен само в случай на
наемател, подал заявление по образец, какъвто не е настоящия случай.
Оспорва се също броя на потребителите, който е отразен в карнета и въз
основа на който са начислявани суми по чл.39, ал.6 от Наредба №4/2004г.
Видно от представеното по делото писмо от Община Варна от 11.02.2020г. на
адреса през процесния период са били регистрирани по постоянен адрес
седем лица, а по настоящ адрес осем лица. От приложените справки от НБД
„Население“ се установяват поне три лица, чиято регистрация за постоянен и
настоящ адрес през релевантния период е на процесния адрес. С оглед на така
представените писмени доказателства възражението относно броя на лицата
следва да се приеме за неоснователно, доколкото не са ангажирани и
доказателства за опровергаване на факта, че регистрираните на адреса лица
фактически са живели там.
На следващо място се оспорват предпоставките за приложение на
чл.34а, ал.5 във връзка с чл.39, ал.6 от Наредба №4/2004г., съгласно която
когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на
водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, а именно по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател, които се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки
обитател. В случая е представено писмо от ищцовото дружество до титуляра
на партидите Мария Христова, с което уведомяват клиента за изтекла
6
валидност на метрологична проверка на индивидуален водомер. Писмото с
дата 19.08.2015г. е получено, видно от положения върху него подпис, чиято
автентичност не е оспорена. От датата на уведомяване до началото на исковия
период е изтекла повече от година, с което следва да се приеме за изтекъл
предвидения в чл.34а, ал.5 от Наредба №4/2004г. тримесечен срок за
извършване на проверка на водомерите. Размерът на начислените суми за
целия исков период е в по-нисък размер от съответстващия на посочения в
карнетите брой лица, доколкото според установената в чл. 39, ал. 6 методика
ежемесечната сума за четирима обитатели би възлизала на 20 куб.м,
увеличена с по 1,0 куб.м всяко тримесечие. Въз основа на изложеното, следва
да се приемат за установявени предвидените в наредбата предпоставки, а
именно уведомяване за необходимостта от проверка на водомера и изтекъл
тримесечен срок, като същевременно е начислена и се претендира сума в
обхвата на предвидените чл. 39, ал. 6 от наредбата размери. При наличие на
осъществена в съответствие с наредбата и общите условия процедура по
начисляване възниква задължението на ответната страна за плащане. В случая
не се твърди да е извършено плащане на част от процесните суми, както се
установява и от заключението на вещото лице.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи
заплащане на начисленото количество вода по фактури, издадени през
периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г. Предвид акцесорния характер на
задължението за заплащане на лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда - 08.02.2019г. до окончателното й
изплащане, както и на обезщетение за забава върху всяка главница по
отделните фактури, считано от деня следващ датата на падежа до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендираните суми за
обезщетение за забава за процесния период се установяват от заключението
по СЧЕ.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния
извод на въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че
решението в обжалваната част следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
7
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение съобразно направеното в отговора на
въззивната жалба искане и в рамките на предвидените в чл.25 от Наредба за
правната помощ размери. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника – наследник на първоначалния ответник, с чието участие е
продължило производството пред въззивната инстанция на основание чл.227
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1498/19.03.2020г. по гр.д.
№9319/2019г. на ВРС, 7 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените
от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК *********
съществува вземане срещу ответника М. Д. Ш., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, *************************************** в размер на ½ от сумите,
както следва: 869,59 лева, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1006612 на адрес гр.
Варна, *************************************** за периода от
19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 92,52 лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от
18.11.2016г. до 05.02.2019г.; 836,88 лева, представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1006613 на
адрес гр. Варна, *************************************** за периода от
19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 89,89 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
18.11.2016г. до 05.02.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1071/11.02.2019г. по
ч.гр.д. № 2053/2019г. по описа на ВРС, 30 състав, на основание чл. 422 ГПК.
8
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. К. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, жк
„Владислав Варненчик“ бл. 27, ет. 8, ап. 39 ДА ЗАПЛАТИ на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" 33 сумата от 150
/сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред
ВОС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9