Решение по дело №477/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 13
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700477
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  13

 

         гр. Стара Загора, 21.01.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                         Членове:  ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                        РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Пенка Маринова

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 477 по описа  за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

  Образувано е по касационна жалба на М.И.К. *** против Решение № 117/ 12.10.2021г., постановено по АНД №20215510200745/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 43-0000381 от 29.04.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е приложил материалния закон спрямо фактическите обстоятелства и правната квалификация на вмененото нарушение. Твърди, че не е доказано извършване на съставомерно деяние по приложените от административонаказващия орган текстове от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

 

Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява основателна.

 

    Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е № 43-0000381 от 29.04.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Стара Загора, въз основа на АУАН серия А-2020, № 284530/ 02.03.2021г., с което на М.И.К. ***, на основание на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2  от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

 

  Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 02.03.2021г., около 14:00ч., в гр.Гурково, ул.“Прохода“ № 1 М.И.К. извършва обществен превоз на товар по маршрут от гр.Плевен до гр.Бургас със съчленено ППС с пет оси, влекач марка ДАФ от категория N3 с ДК № ***с две оси и прикачено полуремарке МЕГА МНВ от категория О4 с ДК№ ***с три оси. При проверка с техническо средство електронна мобилна везна ELICOM ELECTRONIC модел ЕХ 101 и сериен № ЕХ 1010027 е констатирано, че една тройна ос на полуремаркето, на което разстоянието между осите е над 1.30м, измерено със сертифицирана рулетка, е натоварена с 32 160кг, видно от разпечатка от електронна везна – пренатоварването е с 8160кг.

 

           За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Казанлък е приел, че при правилно установена от наказващия орган фактическа обстановка изводът, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2  от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е съответен на установените факти и не релевира нарушение на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Обосновава, че цитираните разпоредби са препращащи и в тях понятието „натоварване на ос“ е общо, тъй като е налице наказуемост за превишаване натоварването на ос, надвишаващо нормите, определени в наредбата. По изложените мотиви и като е счел, че наложеното наказание в почти минимален размер съответства на нарушението и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, районният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания санкционен акт.

 

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но нeправилно.

        

Административнонаказателната отговорност на М.К. е ангажирана на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2  от ЗДвП, според която водач, който, без да спазва установения за това ред  управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. От правна страна обвинението е мотивирано с нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС

 

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г.) регламентира, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат  с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС касае сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.

 

Между страните няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че една тройна ос на управляваното от К. полуремарке с три оси, на което разстоянието между осите е над 1.30м, е претоварена с 8160кг.

 

За движението на извънгабаритни и тежки ППС законодателят е въвел правила, в които конкретно се посочва на какви изисквания следва да отговарят ППС, за да не представляват опасност за участниците в движението. Част от тях са размери, маса и натоварване на ос /посочени в чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП/, които не трябва да надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Всеки от тези показатели има посочени технически измерения, съответно в чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, което означава, че са различни по своето естество.

 

Действително в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове е предвидено нормативните актове да се състоят само от членове, алинеи, точки и букви – чл. 26. В уредбата за строежа няма правила за детайлизиране на разпоредбите, но в много случаи те се състоят от няколко изречения или съдържат множество изброени хипотези. В случая наказващият орган е изрично е посочил, че квалифицира деянието като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП и го е санкционирал по чл.177, ал.3, т.1, пр.2  от ЗДвП /касаещи изискването за допустима маса на ППС/ при установено от фактическа страна надвишение на нормата за натоварване на ос, обективирано в обстоятелствената част на НП. Подобен подход принципно е допустим с оглед максимално прецизиране на обвинението,  но по настоящото дело се установява противоречие между фактическо и правното обвинение, което винаги съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на санкционираното лице. Всъщност това е било и основното оплакване на наказаното лице в жалбата му до районния съд, на което не е отговорено в съдебния акт.

 

Като е приел, че НП е изрядно от формална страна, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Констатираното несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението е основание за отмяна на НП.  Предвид изложеното касационната инстанция счита, че съдебният акт, с който  е потвърдено атакуваното пред него НП, следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо обжалваното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което НП № 43-0000381 от 29.04.2021г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ Стара Загора, да се отмени като незаконосъобразно.

 

        При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски на основание чл.63д от ЗАНН във връзка с чл.143 от АПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 50лв за уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 03.11.2021г в касационната инстанция. Пред районния съд искане за разноски не е заявено, въпреки процесуалната възможност за това. Приключването на устните състезания в съответната инстанция е крайният момент, до който могат да се правят искания във връзка с разноските. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави искане за присъждане на разноски. Затова направеното за първи искане за присъждане на разноски в първата инстанция е неоснователно.

 

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

               ОТМЕНЯ Решение № 117/ 12.10.2021г., постановено по АНД №20215510200745/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, вместо което постановява:

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000381 от 29.04.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

                ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на М.И.К. *** сумата 50/петдесет/лв за направени разноски пред касационната инстанция.

  

               Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                  2.