Р Е Ш Е Н И Е
№ 1308
гр. Перник,
09.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, ХІ-ти състав, гражданска
колегия в открито съдебно заседание проведено девети септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА МИТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1932 / 2019 по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена
ОТ „СИЕСАЙЕФ”
АД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Славянска” № 2,
представлявано от Диян Христов Станчев - Прокурист, чрез пълномощника си адв.
Иван Добревски, с адрес на кантората и адрес за призоваване в гр. София, ул.
“Хаджи Димитър” № 15, вх. „А”, ет. 1, Адвокатска кантора, тел./факс 9803218
ПРОТИВ
ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, вписан в Регистър БУЛСТАТ на Агенцията
по вписванията под № *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 23
С искане да бъде
признато за установено отношение на ответникът, че дължи на ищеца сумата в
размер общо на 23 857,03 лева, /двадесет и три хиляди осемстотин петдесет и
седем лева и 03ст./ представляваща непогасени заемни вноски по Договор за заем
от 05.05.2011г., от която сумата в размер на 10416.67 лева, представляваща
непогасена вноска за месец ноември 2018г. и сумата в размер на 10416.67 лева,
представляваща непогасена вноска за месец декември 2018г., сумата в размер на
1534,73 лева, представляваща договорна лихва върху вноската за месец ноември
2018г. за периода от 09.05.2011г. до 30.11.2018г. и сумата в размер на 1489,04
лева, представляваща договорна лихва върху вноската за месец декември 2018г. за
периода от 09.05.2011г. до 31.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 815/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, оспорва предявените искове,
като в подадения отговор се излагат съображения, че процесните вземания са
погасени по давност.
Съдът намира, че
е сезиран иск с правно основание чл.422 във вр. 415 от ГПК и чл. 240 вр. 92, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В съдебно
заседание, ищецът редовно призован, чрез процесуалния си представител със
заявление рег. № 24566 / 03.09.2019г. не
е възразил да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и е заявил, че поддържат
депозираната исковата претенция, счита предявените искове за основателни и
доказани, моли да бъдат уважени при
подробно изложени съображения в писменото заявление, по отношение на
възражението за настъпила давност по аргумента на чл. 117, ал.1 от ЗЗД от прекъсване на давността с признание
започвала да тече нова давност, която към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК не била изтекла, претендира и
присъждането на направените разноски в настоящото производство, представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника
редовно призован, чрез процесуалния си представител, в насроченото открито
съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище по хода на
делото и по съществото на спора.
След преценка на събраните по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се
съобрази и с разпоредбите на закона и приложимото право, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения Договор
за паричен заем от 05.05.2011г. „СИЕСАЙЕФ”
АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.„Славянска” № 2, представлявано от Диян Христов Станчев – Прокурист и ЕВРОПЕЙСКИ
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 23 са сключили договор
за заем. Съгласно договора, ответниците получили от ищеца заем в размер на 300
000 (триста хиляди) лева, която съгласно т. 2.1 от Договора се задължил да върне
изцяло, в срок до 31.12.2011 г. (тридесет и първи декември две хиляди и единадесета
година) на 4 / четири / равни месечни вноски, вяска в размер на 75 000.00
лв. платими на следните дати: 1-ва
вноска на 30.09.2011г.; 2-ра вноска на 30.10.2011г.; 3-та
вноска на 30.11.2011г.; 4-та вноска на 30.12.2011г.;
Предявеният
иск с правно основание чл.422 във вр. 415 от ГПК и чл. 240 вр.
92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД има за предмет да се установи съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ищецът основава претенцията си по заповед № 815 / 13.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд – Перник, като
задължение на ответника връщане на дадена в заем парична сума, произтичащо от:
неизплатени
вноски за месеците ноември и декември
2018 г. съгласно Допълнително споразумение от 01.11.2016 г. към Договор
за заем от 05.05.2011 г., сключен между „СИЕСАЙЕФ” АД, като заемодател и
Европейски политехнически университет, като заемополучател, а именно сумата: 10
416,67 лева /десет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/ - представляваща неизплатена вноска за месец ноември 2018 г. по
Договор за заем от 05.05.2011 г. и Допълнително споразумение към него от
01.11.2016 г., сумата от 1 534,73 лв.,/хиляда петстотин тридесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки/ представляваща договорна лихва върху главницата за
месец ноември 2018 г., за периода от 09.05.2011 г. до 30.11.2018 г., сумата от
10 416,59 лв./десет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща неизплатена вноска за месец декември 2018 г. по
Договор за заем от 05.05.2011 г. и Допълнително споразумение към него от
01.11.2016 г. и сумата от 1 489,04 лв., /хиляда четиристотин осемдесет и девет
лева и четири стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата за
месец декември 2018 г. за периода от 09.05.2011 г. до 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху
главницата от 20 833,26 лв., считано от датата на подаване на заявлението –
05.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноските в
заповедното производство в размер на сумата от 477,14 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/ за държавна такса и в размер на сумата от 900,00 лв. /деветстотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. От визирания законов текст следва, че предпоставките на
иска за връщане на заета сума пари са следните: сумата да е била предадена от
ищеца на ответника, а ответникът да се е задължил да я върне в определен по съгласие
на страните срок или след покана, ако такъв не е бил уговорен.
По силата на правилото за разпределяне на доказателствената тежест в
гражданския процес, установено в чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Приложено в
конкретния случай, в тежест на ищецът при
пълно и главно доказване е да установи
настъпването на посочените по-горе предпоставки, а именно да докаже сключването
на договор за заем и реалното предаване на договорената сума. Ответникът от
своя страна, при пълно и главно доказване, следва да докаже извършване на
връщане на дадената в заем сума. Следователно,
възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания,
представляващи неизплатена главница по месечни погасителни вноски – неизплатена
част от заемна сума, е обусловено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на твърдяното облигационно правоотношение между
страните, породено от договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на вземанията и неговото настъпване, както и техния размер, в
който смисъл са Решение № 192 от 7.11.2014 г. по
гр. дело № 2519/2014 г., III г. о., ГК на ВКС, Решение № 253 от 17.10.2014 г.
по гр. дело № 2902/2014 г., III г. о., ГК на ВКС, Решение № 168 от 20.05.2010
г. по гр. дело № 134/2010 г., IV г. о.,
ГК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Страните не спорят по отношение на сключен между тях договор за заем
от 05.05.2011г., размера на същия и допълнителни споразумения за промяна на
сроковете за връщане на заемната сума, последното
от които е с дата 01.11.2016г.
Въведените в срока по чл.131 от ГПК от ответника
възражения, са за частична недължимост на вземането по отношение на иска за заплащане на договорна лихва, тъй
като било сключено между страните Допълнително споразумение от 01.11.2016г. и
нейното претендиране за периода предхождащ датата на допълнителното споразумение
е незаконосъобразно, тъй като възникнали нови падежи за отделните погасителни
вноски настъпили, към процесния период от 09.05.2011г. до 30.31.2018г. и
съответно до 31.12.2018г., ето защо претенциите за периода прехождащ
допълнителното споразумение от 01.11.2016г., били необосновани.
Предвид
това и доколкото ответникът не оспорва факта на сключване на договора и на
реалното получаване на сумата, предмет на заема, настоящия съдебен състав
намира, че страните са обвързани от твърдяното облигационно правоотношение,
като за ЕПУ се е породило задължението за връщане на паричната сума. При
определяне падежа на вземането на ищеца съдът съобрази, че между страните
последователно във времето са били сключвани три отделни допълнителни
споразумения, с всяко от които е осъществена промяна в начина и срока на
връщане на първоначалната сума, респ. на останалата във времето неизплатена
част от нея. Безспорно по делото се установи се, че последното споразумение,
сключено между „Сиесайеф“ АД и „Европейски политехнически университет“ – гр.
Перник, в качеството им на страни по договора за заем, е от 01.11.2016 г., с
което същите са приели, че неизпълнената част от дълга, от която 250 000 лв.
главница, и лихви в общ размер от
37 602.73 лв. следва да бъде върната чрез месечни вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Касае се за изменение в
първоначално уговорените и променени с допълнителните споразумения от
25.11.2011 г. и от 18.07.2012 г. условия по договора за заем в частта относно
падежа на задълженията и размера на възнаградителната лихва по първоначалната
сделка.
По отношение на възнаградителната лихва
следва да се има предвид, че задължението за лихва, когато е уговорено по заема
за потребление (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) или се дължи на извършилия чуждата работа
(чл. 61 ЗЗД), на поръчителя (чл. 143, ал. 1 ЗЗД), на довереника (чл. 285 ЗЗД )
и на съдружника (чл. 364 ЗЗД), представлява възнаграждение за ползването на
паричната сума или за възстановяване на направени плащания по изпълнението на
съответния договор. Лихвите са граждански плодове и имат, както акцесорен
характер, така и относителна самостоятелност. Заплащането на тези лихви не е
обвързано с неизпълнение на главното задължение – уговорените лихви по заема се
дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.
Предпоставките, от които възниква задължението
за лихва, са основание лихвите да се определят като възнаградителни. Касателно
настоящия случай с договора за заем от 05.05.2011г. в т.5.1 страните са се
договори за предоставения паричен заем Заемополучателя дължи на Заемодателя
заплащане на възнаграждение под формата на лихва върху заемната сума, като в
т.5.2 е определен и размера на дължимата лихва от 7 % (седем цяло на сто) годишно. С допълнително
споразумение от 25.05.2011г. т.2 от договора от 05.05.2011г. страните са изменили размера на
възнаграждението, като размера на дължимата лихва е 9 % ( девет на сто) годишно.
С допълнително споразумение от 01.11.2016г. т.2 от договора от
05.05.2011г. страните са изменили
размера на възнаграждението, като размера на дължимата лихва е 5 % ( пет на сто)
годишно.
При наличието на задължение, произтичащо
от главница, и договорни възнаградителни
лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната възнаградителна лихва. Ако страните не са уговорили поредност
при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по
силата на закона: първо лихвите и след това главницата. В този случай,
приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 27
март 2019 г. по т. д. № 3 по описа за
2017 на ОСГТК на ВКС.
При съобразяване с установения падеж за
връщане на главницата, включена в погасителните вноски за месец ноември 2018 г.
и месец декември 2018 г. и с нейния размер, съгласно приложимия към
правоотношението погасителен план, а именно в края на съответния месец, както и
с датата на подаване на заявлението – 05.02.2019 г. съдът намира, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземане по отношение на главницата в общ размер
на сумата от 20 833.26 лв., формирана от главницата по вноска за месец
ноември 2018 г. в размер на 10 416.67лв. и вноска за месец декември 2018
г., в размер на 10 416.59лв., по отношение на възнаградителната лихва в полиза
на ищцовото дружество е възникнало вземане в общ размер от 3 023.77 лв. формирана
от договорна лихва по вноска за месец ноември 2018 г. в размер на 1534.73лв. и по
вноска за месец декември 2018г., в размер на 1 489.04 лв. В този смисъл е
заключението на вещото лице по допуснатата съдено икономическа експертиза,
която съдът кредитира изцяло, като обективно и безпристрастно дадено, пълно, ясно,
обосновано и правилно, кореспондиращо с представения по делото доказателствен
материал.
Същевременно ответникът не твърди и не
ангажира доказателства, въпреки разпределената му доказателствена тежест, да е
изпълнил задължението си за заплащане на тези суми, поради което исковите
претенции по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 вр. 92, ал.1 от ЗЗД поради което
същите се явяват изцяло основателни до предтендирания размер и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
По
отношение на погасителната давност в контекста на писменото становище ищеца рег. № 24566/03.09.2019г., съдът не дължи
произнасяне защото възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания не е релевирано, нито в отговора по реда на чл. 131 от ГПК, нито във
подаденото възражение по чл. 414 от ГПК.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските както в исковото така и в заповедното
производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 1497.14 лв., в хода на исковото производство и
1 377.14 лв. в хода на заповедното за които е представен списък по чл.80
от ГПК и установи че същите са реално извършените, следва да присъди в полза на
ищеца сумата от в общ размер от 2 874.28 лв., съответстваща на уважената част от иска.
Мотивиран
от изложеното, Пернишки районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, вписан в
Регистър БУЛСТАТ на Агенцията по вписванията под № *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 23, че ДЪЛЖИ на „СИЕСАЙЕФ” АД, вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.„Славянска” № 2, представлявано от Диян
Христов Станчев – Прокурист СУМАТА в
размер общо на 23 857,03 лева, /двадесет
и три хиляди осемстотин петдесет и седем лева и 03ст./ представляваща
непогасени заемни вноски по Договор за заем от 05.05.2011г., от която сумата в
размер на 10 416.67 лева, представляваща непогасена вноска за месец ноември
2018г. и сумата в размер на 10 416.59 лева, представляваща непогасена вноска за
месец декември 2018г., сумата в размер на 1 534,73 лева, представляваща
договорна лихва върху вноската за месец ноември 2018г. за периода от
09.05.2011г. до 30.11.2018г. и сумата в размер на 1 489,04 лева, представляваща
договорна лихва върху вноската за месец декември 2018г. за периода от
09.05.2011г. до 31.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 815/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно 05.02.2019г. до
окончателното изплащане на цялото задължени, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 815 / 13.02.2019г. по ч.г.д. №
829 / 2019 на Пернишки районен съд, ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕВРОПЕЙСКИ
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, вписан в Регистър БУЛСТАТ на Агенцията по
вписванията под № *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 23 ДА
ЗАПЛАТИ на „СИЕСАЙЕФ” АД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписванията с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.„Славянска” № 2, представлявано от Диян Христов Станчев – Прокурист сумата
от в общ размер
от 2 874.28 лв. / две хиляди осемстотин седемдесет и четири
лева и 28ст./ направени съдебно-деловодни разноски в хода на исковото и
заповедното производство, съответстваща на
уважената част от иска
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. № 829 / 2019 по описа на съда, като същото бъде
върнато в деловодството на ПРС и докладвано на съдията-докладчик издал заповед
№ № 815 /
13.02.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: