№ 6
гр. Царево, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100252 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
К. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, и със съдебен адрес: **- чрез
пълномощника адв. П. В.- БАК, против: П.б., с ЕИК по Булстат: **, с адрес:
**, представлявана от В. И. Д. - **, с която се иска от съда, да постанови
решение, с което да признае уволнението на ищеца за незаконно и да отмени
Заповед № ** г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която
трудовото правоотношение с К. С. Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ, като незаконосъобразна. Да възстанови К. С. Б., на заеманата
преди уволнението длъжност „**” на ** при Министерство на земеделието,
храните и горите. Да осъди **, при Министерство на земеделието, храните и
горите, да заплати на К. С. Б., сумата от 16596,36 /шестнадесет хиляди
петстотин деветдесет и шест лева и 36 ст./, представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставането й без работа поради незаконното
уволнение, за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението- **
г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-28.09.2021 год. до окончателното й изплащане. Да осъди ответника, да
заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане и на експертиза.
1
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и не е депозирал писмен отговор в
срок.
С исковата молба се твърди, че ищцата е изпълнявала длъжността „**”
на ** при Министерство на земеделието, храните и горите, по безсрочно
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор, като
трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед на министъра на
земеделието, храните и горите, връчена на ищцата на ** г. Според исковата
молба, извършеното уволнение е незаконно и е извършено при превратно
упражняване на власт и в нарушение на изискването на чл. 8, ал. 1 от КТ-
извършена е злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя,
чрез въвеждане на образователни изисквания за заемане на длъжността на
ищцата, на които тя да не отговоря. Сочи се, че на 13.07.2021 г. е била
утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „**“ на ** при МЗХГ, в
която характеристика са били въведени като изисквания за заемане на
длъжността: образование- висше, образователна степен- магистър,
професионална област- право, мениджмънт, туризъм. Според исковата молба,
квалификацията и образованието на ищцата в пълна степен отговарят на
трудовите функции, разписани в Правилника за дейността на **, които **ят
на базата следва да изпълнява и не е била налице реална необходимост, от
въвеждането на по-висока образователно-квалификационна степен
„магистър“ и то само в „професионални области - право, мениджмънт,
туризъм“. Според исковата молба, тези въведени изисквания, не са реално
необходими за изпълнение на трудовите функции, а са въведени с цел тя да
бъде уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и на нейната длъжност да
бъде назначено друго, конкретно лице, което формално да отговаря на
изискванията. Според ищеца, аргумент в тази насока е, че трудовия договор с
новия ** на ** е бил сключен на ** г. един ден преди уволнението на ищцата
на ** г. Според ищеца, в резултат на незаконното уволнение, ищцата е
останала без работа и е лишена от дохода си по трудовото правоотношение, с
което са й причинени и имуществени вреди в размер на получаваното от нея
преди уволнението брутно трудово възнаграждение от 2766,06 лв. месечно.
В съдебно заседание, ищеца се представлява чрез упълномощен
2
представител- адвокат. Пледира за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен
представител. Пледира за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представения по делото трудов договор № ** г., че ищцата
е била във валидно, трудово правоотношение с ответника, като е постъпила
на работа на 01.09.2020 г. на длъжността „**” на **, съгласно сключения
договор, с клауза за 6-месечен изпитателен срок. Не се спори, че към момента
на сключването на трудовия договор, ищцата е представила изискуемите
документи за започване на работа, сред които е била и диплома за завършено
от нея висше образование, степен бакалавър, специалност „счетоводство и
контрол“.
Установява се от приложената Заповед № ** г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, връчена на ** г., че трудовото
правоотношение на ищцата с ответника е било прекратено. Видно от
заповедта, като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, е
посочен чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда. В заповедта са изложени
мотиви, че „служителят не притежава необходимото образование- висше,
образователна степен- магистър, професионална област- право, мениджмънт,
туризъм“.
По делото е приложена и длъжностна характеристика за длъжността
„**“ на ** при МЗХГ, която е била връчена на ищцата на 14.07.2021 г. Видно
от приложената длъжностна характеристика, същата е утвърдена на
13.07.2021 г. и с нея са въведени нови изисквания, за необходимото
образование за заеманата от ищцата длъжност- висше образование,
образователна степен- магистър, професионална област- право, мениджмънт,
туризъм.
Видно от приложеното Уверение № ** г., изд. от СА „Д.А. Ценов“ –
Свищов, че ищцата е приета и се обучава по магистърска програма
„Икономика и мениджмънт на туризма“ в Стопанската академия „Д.А.
Ценов“ - гр. Свищов.
Съгласно приложения по делото Трудов договор от ** г. сключен с В.
Д., назначена на заеманата от ищцата длъжност, същия е сключен на ** г., т.е.
3
един ден, преди на ищцата да бъде връчена заповед за уволнение.
Представена е и длъжностна характеристика към Трудов договор от ** г.,
утвърдена на 02.08.2021 г., в която характеристика, като изисквания за
заемане на длъжността са посочени- образование - висше, магистър,
професионална област: „туризъм, право, икономика“.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Според изложеното в исковата молба, съда приема, че са предявени в
условията на главност и акцесорност искове с правно основание в чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от правно легитимирано лице, имащо интерес
от тяхното предявяване, срещу надлежен ответник, в законоустановения срок,
поради което и се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете:
Исковете са основателни по следните съображения:
Няма спор, че ищцата е постъпила на работа на 01.09.2020г. на
длъжността „**” на **, по силата на трудов договор № ** г., като при
сключването на трудовия договор е била представена диплома за
притежаваното от ищцата висше образование, степен- бакалавър, специалност
„Счетоводство и контрол“. В последствие, на ** г. на ищцата е била връчена
Заповед № **/** г. на Министъра на земеделието, храните и горите за
прекратяване на трудовото й правоотношение. Соченото в заповедта
основание е чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда. Уволнението е извършено
с мотив, че „служителят не притежава необходимото образование и
образователна степен“.
Според настоящия състав, уволнението на ищцата е било извършено
незаконно.
Безспорно, на 13.07.2021 г. е била утвърдена нова длъжностна
характеристика за длъжността „**“ на ** при МЗХГ, в която са били
въведени нови изисквания за заемане на длъжността, а именно: образование -
висше, образователна степен - магистър, професионална област - право,
мениджмънт, туризъм, които изисквания са цитирани и в мотивите на
4
уволнителната заповед.
Тук следва да се посочи, че константната съдебна практика приема, че
въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната
длъжност, решава единствено работодателя, който е в правото си- с оглед на
изпълняваните от съответната длъжност функции- да прецени какво
образование и квалификация са необходими за тяхното изпълнение и да ги
постави като условие за заемане на длъжността, респ. да ги промени, ако това
е станало необходимо. Принципно, тази преценка на работодателя е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдебен контрол върху
преценката на работодателя, за изменение на изискванията за образование и
квалификация за заемане на длъжността обаче, е допустим в случаите на
оспорване на уволнението, при надлежно въведени от работника твърдения за
злоупотреба с право и/или дискриминация от страна на работодателя
/Решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. по описа на ВКС,
Решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ВКС, Решение №
345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. на ВКС, Решение № 55/16.04.2015 г.
по гр. д. № 3086/2014 г. на ВКС, Решение № 183/08.06.2015 г. по гр. д. №
7381/2014 г. на ВКС, Решение № 216/23.06.2015 г. по гр. д. № 633/2014 г. на
ВКС, Решение № 60276/06.01.2022 г. по гр. д. № 4103/2020 г. на ВКС/, като в
цитираните решения е заложено, че презумпцията за добросъвестност,
заложена в чл. 8, ал. 2 от КТ, се предполага до установяване на противното. В
разглеждания случай, ищцата е въвела в твърдения за злоупотреба с право и
недобросъвестност у работодателя. Според съда, твърденията на ищцата са
основателни. Така според съда, квалификацията и образованието на ищцата,
отговарят изцяло на трудовите функции, разписани в Правилника за
дейността на **. От събраните по делото доказателства се установи, че
ищцата притежава висше образование, степен-бакалавър, специалност
„Счетоводство и контрол“, има и допълнителна квалификация по професията
„** на заведения за обществено хранене /ЗОХ/, а отделно от това, същата е
приета и се обучава по магистърска програма „Икономика и мениджмънт на
туризма“ в Стопанската академия „Д.А. Ценов“ - гр. Свищов, т.е. притежава
образование и квалификация, които са необходими за съответната длъжност.
По делото не се установи и не бяха ангажирани никакви достоверни
доказателства, че е било необходимо, да бъде въвеждана посочената в
заповедта образователно-квалификационна степен „магистър“ и то само в
5
„професионални области - право, мениджмънт, туризъм“. Според съда, тези
изисквания не са въведени с оглед нуждите на работата и нямат връзка с
характера на трудовите функции, изпълнявани от **я. Отделно от това,
посочените от работодателя професионални области - „право, мениджмънт,
туризъм“, реално не съществуват като такива, съгласно Класификатора на
областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с
ПМС № 125/ 24.06.2002 г. /обн. ДВ, бр. 64 от 2 юли 2002 г./, според който
„право“ и „туризъм“ не са области, а „професионални направления“ на
висшето образование, а „мениджмънт“ изобщо не фигурира в Класификатора,
нито като „област на висше образование“, нито като „професионално
направление“. При това положение става ясно, че от работодателя са били
въведени изисквания, които реално не са необходими с оглед правилното и
пълноценно изпълнение на трудовите функции на длъжността „**“, а новите
изисквания, безспорно са били въведени, с цел ищцата да не отговаря на тях,
което да е и предпоставка за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В
подкрепа на горното е факта, че трудовия договор със следващия назначен **
на ** е бил сключен на ** г., т.е. предварително- един ден преди ищцата да
бъде уволнена на ** г. Изложеното се подкрепя и от представената
длъжностна характеристика на новоназначения **, утвърдена на 02.08.2021 г.,
в която характеристика, като изисквания за заемане на длъжността са
посочени- образование - висше, магистър, професионална област „туризъм,
право, икономика“, т.е. изисквания които се различават съществено, от
изискванията заложени във връчената на ищцата характеристика, които са
били „право, мениджмънт, туризъм“. Отделно от всичко това и в подкрепа на
извода на съда, че уволнението на ищцата е незаконно на въведеното в
атакуваната заповед основание е и факта, че новоназначения на ** г. **, също
не е отговарял на изискванията за образование в професионална област
„право, мениджмънт, туризъм“, заложени в утвърдената на 13.07.2021г.
длъжностна характеристиката за длъжността, тъй като видно от приложените
по делото дипломи, тя има висше образование бакалавър по „публична
администрация“ и магистър по „икономика“. Извода на съда, че изискванията
за образователна степен магистър в професионална област: „право,
мениджмънт, туризъм“, са били заложени без реална необходимост, е и
обстоятелството, че назначения след Д. ** Н.С. също не е отговарял на тези
изисквания. Видно от данните в трудовия му договор и дипломата, Сали,
6
също не е имал магистърска степен на висше образование, нито
професионална област „право, мениджмънт, туризъм“. Същия е с
образование: „бакалавър по минерални технологии“. В неговата длъжностна
характеристика от 26.01.2022 г. е посочено, че за длъжността се изисква
образователна степен „професионален бакалавър“ в област „туризъм,
хотелиерство и ресторантьорство, технически науки“. В последствие, на
12.05.2022 г. на новоназначения ** на ** В. В., е утвърдена и връчена друга
длъжностна характеристика, в която изискванията за длъжността са:
бакалавър в област „социални, стопански и правни науки“.
От всичко изложено по- горе става ясно, че реално за заемането на
длъжността ** на ** изобщо не са били необходими поставените към ищцата
изисквания: „образователно-квалификационна степен „магистър“, в
„професионални области - право, мениджмънт, туризъм“, а длъжността може
да се изпълнява /и към момента се изпълнява/ при изисквания: „бакалавър в
област „социални, стопански и правни науки“, на които ищцата изцяло
отговаря, тъй като има образование висше, бакалавър в проф. направление
„икономика“, специалност „Счетоводство и контрол“.
С оглед горното, съда приема за категорично и безспорно установено,
че с въвеждането поставянето на изисквания към ищцата, за образователна
степен и професионална област на висше образование магистър по „право,
мениджмънт, туризъм“, каквито тя е нямала, се е целяло единствено нейното
уволнение, което според настоящия състав, представлява злоупотреба с право
и е в противоречие с принципа за добросъвестност, установен с разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от КТ. Ето защо, за съда се налага извода, че безспорно
уволнението на ищцата от заеманата от нея длъжност се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По изложените мотиви съда намери, че предявения иск с правно
основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване на уволнението на ищцата
за незаконно е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- да бъде възстановена
ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
Предвид уважаването на първите два иска и с оглед обстоятелството,
7
че ищцата е била без работа в периода след прекратяването на трудовото
правоотношение, следва да бъде уважена и претенцията с правно основание в
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размера предвиден в чл. 225, ал. 1 от КТ, който в
случая е за срок от 6 месеца, считано от датата на уволнението- ** г. или
общо в размер на 16596,36 лева.
Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 28.09.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед уважаването на ищцовата претенция и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, предвид направеното от ищеца искане, ответника следва да заплати
на ищеца и направените разноски, които за настоящата инстанция са в размер
на 1000,00 лева.
На основание чл. 359 от КТ, производството по трудови спорове е
безплатно за работниците и служителите, но при уважаване на предявените от
тях искове, държавната такса и разноските по производството се заплащат от
работодателя. В тази връзка, ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС- Царево сумата от общо 813,85 лева, от които 150,00 лева ДТ по
двата обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 663,85
лева ДТ по иска с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. С. Б.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № ** г. на Министъра на
земеделието, храните и горите.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. С. Б., ЕГН **********, на заеманата от нея
преди уволнението длъжност „**” на ** при Министерство на земеделието,
храните и горите.
ОСЪЖДА ** при Министерство на земеделието, храните и горите, да
заплати на К. С. Б., ЕГН **********, сумата от 16596,36 лева,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
8
ал. 1 от КТ, считано от датата на предявяване на иска- 28.09.2021 год.
ОСЪЖДА ** при Министерство на земеделието, храните и горите, да
заплати на К. С. Б., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лева, представляваща
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ** при Министерство на земеделието, храните и горите, да
заплати по сметка на ЦРС сумата от 813,85 лева, представляваща държавна
такса за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване, считано от днес, пред
Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9