№ 13531
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110125941 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК ****** (с предишно
наименование „Ю.“ ЕООД) срещу Г. Г. Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 127,44
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 13836158002/19.03.2017 г., изменен с
допълнителни споразумения от 26.03.2017 г. и от 27.03.2017 г., сключени между ответника и
„Б.Т.К.“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/22.11.2018 г., за периода от
22.10.2018 г. до 21.11.2018 г., както и 162,35 лв., представляваща 5 броя неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.03.2017 г. с предмет: предоставяне за ползване
на устройство *********, дължими за периода от м. 11.2018 г. до м. 03.2019 г., които
вземания са прехвърлени последователно по силата на договори за цесия от 16.10.2018 г. и
от 01.10.2019 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕООД, а впоследствие в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД, и
за които суми по ч. гр. д. № 58645/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2021 г.
Ищецът твърди, че между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответника Г. Г. Д. е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 13836158002 от 19.03.2017 г., както и
допълнителни споразумения към договора от 26.03.2017 г. и от 27.03.2017 г. (с които са
избрани условията на тарифен план ********** с месечна абонаментна такса в размер на
22,99 лв. с ДДС, както и е добавен за ползване мобилен номер **********, с избран тарифен
1
план ********* с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца), както и Договор за лизинг от 26.03.2017 г. за устройство ********* №
FZ1A1706039909, с дължими 24 лизингови вноски в размер на 32,47 лв. всяка. Заявява, че
неплащането в срок на издадените от оператора фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на „Б.Т.К.“ ЕАД да прекрати едностранно договорите (на основание чл.
50 ОУ), за което е издадена крайна фактура № **********/22.11.2018 г., в която са включени
исковите суми, като датата на деактивация на процесния абонамент е 14.11.2018 г. Сочи, че
претендираната неустойка за предсрочното прекратяване на договорите е в размер на 127,44
лв. и представлява сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна
услуга - 3 х 19,16 лв. (без ДДС) за тарифен план ********** и 3 х 23,32 лв. (без ДДС) за
тарифен план ********. Допълва, че неплатени са останали и 5 броя лизингови вноски по
Договора за лизинг от 26.03.2017 г. с предмет: предоставяне ползването на мобилно
устройство *********, които са обявени за предсрочно изискуеми и дължими за периода от
м. 11.2018 г. до м. 03.2019 г., на обща стойност 162,35 лв. Твърди, че съгласно Анекс от
10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“ ЕАД, е придобил
вземанията по процесните Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 13836158002 от 19.03.2017 г. и Договор за лизинг от 26.03.2017 г., които
вземания са придобити от „С. Г. Г.“ ЕАД на основание договор за цесия от 16.10.2018 г.,
поради което ищецът „У.Е.“ ЕООД се легитимира като техен носител, с което обосновава и
активната си легитимация да ги претендира от ответника, с доводи, че същият е уведомен за
извършената цесия. Моли за уважаване на исковете. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Г. Д. признава исковете, с молба на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК да не се присъждат разноски в полза на ищеца.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи следните предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответника Г. Г. Д. по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) предоставянето на ответника на
далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; 3) наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на
процесния договор по негова вина; 4) настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника; 5) конкретния размер на неустоечното вземане; 6) валидно
извършени цесии, по силата на които ищецът е придобил вземането срещу ответника, които
цесии са надлежно съобщени на ответника.
По иска с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. първо ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи следните предпоставки: 1) че между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответника Г. Г.
Д. е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за лизинг; 2)
предоставянето на ответника на лизинговата вещ; 3) настъпила изискуемост на
2
задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски; 4) конкретния размер
на лизинговите вноски; 5) валидно извършени цесии, по силата на които ищецът е придобил
вземането срещу ответника, които цесии са надлежно съобщени на ответника.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задълженията си.
В случая ответницата е признала исковата претенция по основание и размер,
изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответницата
има право да се разпорежда с него. Предвид становищата на страните съдът приема, че
помежду им не са спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявените
искове.
Доколкото ответната страна признава изцяло предявените искове, а ищецът, чрез
процесуалния си представител, в молба - становище от 24.04.2024 г. е отправил изрично
искане за постановяване на решение при признание на исковете, то съдът намира, че са
налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при
признание на исковете. С оглед на правилото на чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не дължи да излага
допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с която е сезиран.
Предвид на гореизложеното, исковете са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
Ответницата, макар да признава съдебно предявените вземания, с поведението си е
дала повод за повдигнатия пред съда спор и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. Това е така, тъй като
процесните задължения не са заплатени, включително по отношение на предишния кредитор
(длъжникът има право да възрази, че не е уведомен за цесията единствено, когато успоредно
с това твърди, че е изпълнил спрямо цедента след датата на цесията), ответницата не е
открита в хода на заповедното производство на регистрираните в НБД „Население“ адреси,
включително чрез работодател, поради което не са налице кумулативно дадените
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването й от отговорност за съдебните
разноски. Ищецът доказва сторени разноски за държавна такса в размер от 25 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер от 180 лв. за заповедното производство, и за държавна
такса в размер от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер от 180 лв. за исковото
производство, които следва да му се присъдят. С молба от 24.04.2024 г. ищецът претендира
разноски за исковото производство в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение, но по
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 18.05.2022 г., с който е
уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 180 лв., поради което съдът приема, че
разноските над тази сума не е доказано да са сторени от ищеца и не му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „У.Е.“ ЕООД, ЕИК ****** (с
предишно наименование „Ю.“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. С.............
срещу Г. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С................. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2, пр. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответницата Г. Г. Д. дължи на ищеца
„У.Е.“ ЕООД както следва: сумата от 127,44 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
13836158002/19.03.2017 г., изменен с допълнителни споразумения от 26.03.2017 г. и от
27.03.2017 г., сключени между Г. Г. Д. и „Б.Т.К.“ ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/22.11.2018 г., за периода от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г., както и сумата от
162,35 лв., представляваща 5 броя неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
26.03.2017 г. с предмет: ползване на устройство *********, дължими за периода от м.
11.2018 г. до м. 03.2019 г., които вземания са прехвърлени последователно по силата на
договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕООД, а
впоследствие в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД, и за които суми по ч. гр. д. № 58645/2021 г. по
описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.12.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С................. да заплати на „У.Е.“
ЕООД, ЕИК ****** (с предишно наименование „Ю.“ ЕООД), със седалище и адрес на
управление: гр. С............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 205 лв. - разноски
по ч. гр. д. № 58645/2021 г. по описа на СРС, 24 състав и сумата от общо 205 лв. - разноски
по исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4