Р Е Ш Е Н И Е
гр.София17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 9 състав в публичното съдебно
заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия Асенова, като
разгледа гр.д. № 11683 по описа на
СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че с постановление от 15.12.2011г. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем по ДП 3301/2011г. по описа на 07 РУП-СДВР , пр.пр.
12368/11 - СГП за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК и му е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ с определение по ч.н.д № 6130/2011г. по
описа на СГС.Определението било отменено от САС на 27.12.2011 г., като мярката
била изменена в „подписка“. С постановление от 29.12.2011 г. на
прокурор от СГП били обединени няколко ДП за извършени в периода 27.11. - 29.11.2011г. палежи на МПС. Новото ДП с номер
№1/2012г.,пр.пр.№ 12535/ 2011 г.по описа на СГП, било възложено за разследване
на СДВР. След депозирана от него молба на 25.03.2014 г. по реда на чл. 368 НК,
на 17.04.2014г. СГП изпраща делото в СГС, където е било образувано НЧД №
1768/2014 г. С определение от 22.04.2014 г. СГС връща делото на СГП с указания
към прокуратурата да внесе в 3 - месечен срок ОА, да прекрати или реши делото
съобразно предписаното в закона. СГП изпраща на 24.04.2014 г. ДП в СДВР с
указания за повдигане на обвинение.С постановление от 24.04.2014г. взетата
мярка за неотклонение (подписка) е отменена съобразно чл.234, ал.8 от НПК. С
постановление от 28.05.2014г. на СГП бил привлечен към наказателна отговорност
за продължавано престъпление по чл. 303, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК (палеж
извършен чрез 10 деяния), предявено му на 04.06.2014г. На 18.07.2014г. бил внесен в
СГС обвинителен акт за престъпление по чл.330, ал.3 вр. ал.1 вр. 1чл. 26, ал. 1
от НК. Образуваното НОХД №
3197/2014г. е върнато на СГП поради
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непрецизно
формулиране на обвинението.С постановление от 04.11.2014г.
на СГП отново бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 303, ал.3 вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
На
27.11.2014г. СГП внася срещу него обвинителен акт, по който образувано НОХД №
5173/2014г СГС. По делото са насрочени съдебни заседания на: 12.03.2015г.; 13.05.2015г.;
17.09.2015г; 13.10.2015г.; 09.11.2015г.; 07.12.2015г.; 21.01. 2016г.; 01.03.2016г
и на 14.04.2016г, когато съдът се е
произнесъл с присъда с която го признава
за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 30.04.2016 г. Твърди, че е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
тревожност,смут,
възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото здраве и психическата
му стабилност. В резултат на редица публикации в пресата и в интернет-изданията
бил заклеймен като „подпалвача от Младост.Пруетендира заплащане исковите суми,
ведно със законната лихва от датата на
завеждане ИМ, мораторна лихва от
30.04.2016 г. до завеждане на ИМ и направените разноски по делото.
В
законоустановения едномесечен срок,
ответникът в писмен отговор. оспорва
иска като неоснователен като излага подробни доводи. Сочи, че претенцията по
чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е погасена по давност, и в случая не била налице
незаконност на мярката. Поддържа прекомерност на претенцията по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, която счита за доказана по основание. Твърди, че производството е
протекло в разумния срок. Намира, че претенцията по чл. 2б ЗОДОВ е погълната от
тази по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди. Твърди, че описаните вреди в ИМ не са настъпили в резултат
на постановен акт на прокуратурата. Сочи липса на доказателства, установяващи
причинната връзка между твърдените увреждания и воденото досъдебно
производство.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа
обстановка:
От приложеното НОХД
№ 5173/2014 г. по описа на СГС, НО 11 с/в е видно че е образувано но внесения срещу
ищеца ОА на 27.11.2014г. С присъда № 109/14.04.2016 г. влязла в сила по същото
на 30.04.2016
г. ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатите
срещу него обвинения.
С Констативен протокол от
13.02.2017 г. на ИВСС е изразено становище, че времетраенето на производството по
НОХД № 5173/2014 г.е протекло в разумни срокове.
Съгласно приложената справка за
съдимост от 06.11.2018г. за периода 2008 2018 г. ищецът има 9 осъждания за различни по вид престъпления от
общ характер, като по някои от тях със споразумения е освободен от наказателна
отговорност и му са наложени административни наказания
От показанията свид. Р., преценени по реда
на чл.172 ГПК, се установява, че познава ищеца от Дома за сираци, като дете и
като ученик. Знае, че е влизал в затвора, преди 2-3 години за кражба и за други
наложени наказания.Твърди, че по повдигнати 4 обвинения бил признат за
невиновен.Сочи, че през 2011 г. спрямо ищеца било повдигнато обвинение за палеж
на автомобили. Ищецът бил работил в строителна фирма като строителен работник.
След това имал кафене развил собствен
бизнес. Бил комуникативен, имал приятели и идеи за развиване на бизнеса. При задържането си, се е обадил на свидетеля,
който е адвокат.След повдигнатото обвинение на ищеца му бил лепнат етикета
„подпалвач” в пресата , и не могъл повече да си намери работа. Изгонен бил от
мястото където му било кафенето, тъй като се твърдяло, че ще подпали целия
блок. Виждал ищеца да бърка в кофите за боклук и когато го питал защо го прави,
той му отговарял, че е гладен и няма никакви средства. Бил в тежко състояние,всички които го
познавали казвали, че е подпалвач. С никого не
разговарял. Със свидетеля комуникирал, защото се познавал от дълго време
и ходел при него да иска пари. Споделял, че МВР и прокуратурата го преследват.
Твърдял, че дори и убийство да бил
извършил, хората нямало да се нахвърлят с такава злост срещу него, защото
всички ги е страх от „подпалвачеството”.Сочи, че от 2011 г.
в интернет се тиражира новина с която ищеца е станал известен като
„пиромана”. Бил преследван от медиите в продължение на над 4 години.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
При съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е осъществен единствено фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3,
пр.1 ЗОДОВ. Срещу ищеца е налице повдигнато обвинение за извършване на тежко
престъпление, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Само по себе си
предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем,
представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна
репресия. Самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение за
съответното престъпление, води до накърняване на достойнството му и на личната
му сфера. Постановяването на оправдателна присъда е достатъчна предпоставка, за
да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради
което той има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността
по ЗОДОВ е обективна и не необходимо вредите да са причинени виновно от
длъжностните лица –чл.4 ЗОДОВ.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение
за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Р № 427/16.06.2010г. по гр.д. № 273/2009г.,III ГО, ГК на ВКС, Р № 457 от 25.06.2010г.
на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV ГО, ГК на ВКС). Всяко неоснователно повдигане
на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено
или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени
вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.
В случая предвид показанията на свид.Р. съдът
приема за установено че ищецът е претърпял неимуществени вреди –засягане честа
и достойнството му,стрес поради заклеймяването му като“подпалвач“.
Обезщетението за
претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се
определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените
по всяко дело факти. Съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления,
какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство -
дали е приключило в досъдебната фаза или в съдебно производство, продължителността
на наказателното преследване,вида и срока на наложената мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез
медиите; данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно
на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания - Р № 223/04.07.2011г.
по гр.д. № 295/2010г. ГК, ІV ГО на ВКС; Р №4/24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010
г, ІV ГО,ГК на ВКС; Р №291/16.11.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г, ІІІ ГО ГК на ВКС
и др. Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка
причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в
справедлив размер, съдът отчете, че на досъдебното производство (ДП), ищецът е привлечен
като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.303 ал.3, вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК,като наказателното производство е приключило с постановяване
на оправдателна присъда в сила от 30.04.2016г.Спрямо него е била взета мярка за
неотклонение“задържане под стража”: на 15.12.2011 г. за срок от 72 часа, след
което постоянна с определение на СГС от 18.12.2011 г.и на 27.12.2011 г.
изменена от САС в „подписка“.
Безпорно е, че по процесното наказателно
производство ищецът е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража“ близо
12 дни. В случаите когато “задържането под стража“ се отменя като незаконно,
тогава само е изпълнен състава на чл. 2,ал.1т.1,пр.1 ЗОДОВ и в тези случаи
обезщетението се определя самостоятелно. Във всички останали случаи обезщетението
за неимуществените вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража,
с оглед разясненията в т.13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. №3/2004 г. ОСГК
на ВКС. Поради изложеното съдът намира за неоснователен предявения иск по чл.
2,ал.1,т.1 пр.1 ЗОДОВ.
Съдът намира за
неоснователно твърдението в ИМ, че наказателното дело не е приключило в разумен
срок съгласно чл.6 от ЕКЗПЧОС поради следното: В нормата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ
(ДВ, бр. 98 от 2012г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1
ЕКЗПЧ. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът преценява
дали е допуснато нарушение по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в Закона
(чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ) и са приложими стандартите, установени в практиката на
ЕСПЧ. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно
правосъдие. Предвид това обаче, никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия
български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен
срок" при разглеждане на едно производство пред съда. Дали срокът, през
който е разгледано едно конкретно дело, е разумен се преценява конкретно във
всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл.2,
ал.2 критерии. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като
се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период,
съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото,
2. поведение на жалбоподателя (и поведението на другите страни), 3. поведение
на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето.
В случая от привличането на ищеца
в качеството на обвиняемо лице с постановление от 15.11.2011 г. общият срок на продължителност на
наказателното производство е четири
години, шест месеца и два дни, изчислени от 28.10.2011 г.- датата
на образуване на първото ДП в V-то
РПУ до 30.04.2016 г.- датата на влизане в сила на присъдата по НОХД №
5173/2011 г.по описа на СГС. Периодът, който следва да бъде взет под внимание
спрямо ищеца,
е с продължителност от четири години, четири месеца и петнадесет дни,
така както е посочен и в ИМ. В случая е различна началната дата -
15.12.2011
г., когато за първи път ищеца е привлечен като обвиняем;
крайната дата е същата - 30.04.2016 г. ДП срещу ищеца
следва да се раздели на два периода - до внасянето на първия ОА по НОХД
№ 3197/2014 г. на СГС, и след връщането на делото за допълнителни действия по
разследването - до внасянето и на втория ОА, вече по НОХД № 5173/2011 г. Общата
продължителност на разследването, относима спрямо ищеца, е
две години,
осем месеца и девет дни. Съдебното производство (СП) е продължило общо една година, осем
месеца и шест дни, през който период делото е постъпвало два пъти в СГС. С оглед тази
фактология по делото съдът намира, че срокът е разумен.Същия извод е и в
становището на ИВСС, че времетраенето на производството по НОХД №
5173/2014 г.е
протекло в разумни срокове.Ето защо
предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен.
Съдът намира за неоснователен и
недоказан иска по чл. 4 ЗОДОВ, по който ищецът не проведе пълно и гласно
доказване и доколкото изложените твърдения се препокриват с вредите по
наказателното производство и за който иск видно от писмените бележки липсват и
съображения, които налагат обсъждане.
Във връзка с
комплексното зачитане на всички по горе-посочени обстоятелства съдът приема на
осн.чл. 2, ал.1 т.3,пр.1 ЗОДОВ, че справедливия паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди на
ищеца е сумата от 5 000 лв.За разликата над 5 000 лева до предявения
размер от 120 000 лева, съдът счита, че искът трябва да се отхвърли, като
завишен.
Поради основателността
на главната претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 30.04.2016г.
С оглед изхода на спора в
тежест на ответника е да заплати разноски на ищеца в размер на 10 лева за ДТ.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София,бул. “*******да заплати на Ю.Д.К. ЕГН **********,***, съд.адрес адв. Е.И.Д. ***,на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ сумата от 5 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди от незаконното му
обвинение в престъпления по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.26,ал.3,
вр. с ал.1 НК, за които е оправдан с присъда от 14.04.2016 г. (влязла в законна
сила на 30.04.2016 г.) по НОХД № 5173/2014 г. на СГС, НО -11 с/в, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2016 г. до окончателното й
изплащане и на основание чл. 10,ал.3 ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5 000 до пълния предявен размер – 120 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Д.К. ЕГН **********,***, съд.адрес адв. Е.И.Д.
***, срещу П.НА Р.Б.гр.София, бул. “*******искове за заплащане обезщетение: по чл.2,ал.1,т.1,пр.1 ЗОДОВ;по чл. 2бЗОДОВ и по чл. 4 ЗОДОВ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: