РЕШЕНИЕ
Номер 995 Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 31.03
Година 2017
В публично заседание на 13.03.2017 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: Вера Тодорова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 12301 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът В.Д.Г.
*** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите
от ГПК, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че последното му дължи сумата 862, 46 лева (чиста сума за получаване),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари
2016 г. по Трудов договор № 657/29.01.2010 г.; сумата 1 408, 21 лева,
представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221 от КТ, и сумата 70, 41
лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.224 от КТ, заедно със
законната лихва върху главниците от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, дължими по сключен между страните Трудов договор № 657/29.01.2010 г.
и издадена Заповед № 2571/01.03.2016 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
27.06.2016 г., издадена по ч. гр. дело № 30994/2016 г. по описа на Софийски
районен съд – І гражданско отделение – 45-и състав, по изложените в исковата
молба съображения. Претендира разноски – включително и разноските, направени в
заповедното производство.
Ответникът
“КМБ България” ЕАД - с. Горна малина не е представил отговор на исковата
молба, не взема становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил
процесуален представител по делото и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.06.2016 г., издадена по
ч. гр. дело № 30994/2016 г. по описа на Софийски районен съд – гражданско отделение
– 45-и състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца
сумата 962, 46 лева (чиста сума за получаване), представляваща неизплатено
трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2016 г. по Трудов договор №
657/29.01.2010 г.; сумата 1 408, 21 лева, представляваща дължимо на ищеца
обезщетение по чл.221 от КТ, и сумата 70, 41 лева, представляваща дължимо на
ищеца обезщетение по чл.224 от КТ, заедно със законната лихва върху главниците
от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 500
лева – платено адвокатско възнаграждение, дължими по сключен между страните
Трудов договор № 657/29.01.2010 г. и издадена Заповед № 2571/01.03.2016 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, а с Определение от 27.06.2017 г.,
постановено по ч. гр. дело № 30994/2016 г. по описа на Софийски районен съд – І
гражданско отделение – 45-и състав, е било разпоредено ответникът да заплати в
полза на Софийския районен съд държавна такса в размер на 48, 82 лева.
Не се спори също така, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че
действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника и
неговите праводатели, последно като „***“ от 29.01.2010 г. до 01.03.2016 г.,
считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено с връчена
на ищеца на 01.03.2016 г. Заповед № 2571/01.03.2016 г. на ответното дружество
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като със самата Заповед е било
разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен
едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му
правоотношение и по чл.224, ал.1 от КТ за един ден неползван платен годишен
отпуск, както и, че след подаването на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (първоначално пред ПРС), на 16.06.2016 г. ответникът е изплатил на
ищеца част от дължимото му трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., а
именно – 100 лева.
Както вече бе
посочено, ответното дружество не е представило отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, не е взело становище по обективно съединените искове,
не е ангажирало доказателства, не е изпратило процесуален представител по
делото за съдебните заседания по делото на 02.02.2017 г. и 13.03.2017 г. и не е
направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от
разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея,
ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в
съдебно заседание.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства и предвид извършеното
от ответника частично плащане още преди издаването на Заповедта, искът е
вероятно основателен – като до приключване на устните състезания по делото
ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява да е
изплатил на ищеца дължимите суми.
При така
установената фактическа обстановка, и предвид направеното от пълномощника на
ищеца в съдебното заседание на 13.03.2017 г. искане, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение и
следва да се постанови такова, като искът се уважи изцяло.
С оглед изхода от
спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за
производството по делото и по частното гражданско дело в размер общо на 1 000
лева – платено адвокатско възнаграждение, а - на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда - 156, 33 лева ДТ за
производството по настоящето и по частното гражданско дело.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КМБ България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Горна малина, област
София, ул. “21” № 107, представлявано
от ***: ***, *** и ***, ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА В.Д.Г.,
ЕГН **********,***, адв. Х.Г. и адв. М. Г., сумата 862, 46 лева (чиста сума за
получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за
месец февруари 2016 г. по Трудов договор № 657/29.01.2010 г.; сумата
1 408, 21 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221 от КТ, и сумата 70, 41 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.224
от КТ, заедно със законната лихва върху главниците от 12.05.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, дължими по сключен между страните Трудов
договор № 657/29.01.2010 г. и издадена Заповед № 2571/01.03.2016 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, които суми е било разпоредено
ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 27.06.2016 г., издадена по ч. гр. дело №
30994/2016 г. по описа на Софийски районен съд – І гражданско отделение – 45-и
състав.
ОСЪЖДА „КМБ България“ ЕАД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.Г.,
с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по
делото и в заповедното производство В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета
на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 156, 33 лева ДТ –
ВКЛЮЧИТЕЛНО И за заповедното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ
решението на страните, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
ДА СЕ
ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 30994/2016 г. по описа на Софийски районен съд –
І гражданско отделение – 45-и състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето
съдебно решение – В СИЛА ОТ 31.03.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.