№ 979
гр. Варна, 20.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500140 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на И. Й. И., ЕГН **********, срещу
Решение №3886/04.11.2024г. по гр. дело №6552/2023г. на ВРС, 10-ти състав, с
което:
1/ е прието за установено в отношенията между К. Н. К., ЕГН
**********, и И. Й. И., ЕГН **********, че ищцата К. Н. К., ЕГН**********,
е собственик на реална част от №***.368 по КК и КР на гр. Варна, р-н
Аспарухово, м. *** – I, местност „24“, заключена между точките 4- *** и
отразена в жълт цвят на комбинирана скица №9 от заключението на вещото
лице Б. по СТЕ, находяща се на л.159 от гр.д. №6552/2023г. на ВРС и
съставляваща неразделна част от решение №3886/04.11.2024г. по същото дело
на ВРС, при граници на реалната част: ***.368, ***.9507, ***.367, ***.2394 и
останалата част от ***.369; и
- е осъден И. Й. И., ЕГН**********, да предаде на К. Н. К.,
ЕГН**********, владението върху реална част от №***.368 по КК и КР на
гр. Варна, р-н Аспарухово, м. *** – I, местност „24“, заключена между точките
4- *** и отразена в жълт цвят на комбинирана скица №9 от заключението на
вещото лице Б. по СТЕ, находяща се на л.159 от гр.д. №6552/2023г. на ВРС и
съставляваща неразделна част от решение №3886/04.11.2024г. по същото дело
на ВРС, при граници на реалната част: ***.368, ***.9507, ***.367, ***.2394 и
останалата част от ***.369;
на осн. чл.108 от ЗС;
2/ е осъден И. Й. И., ЕГН**********, да премахне изградените гараж с
площ 53 кв.м. (според СТЕ пред ВРС) и склад (постройка допълващо
застроявне) с площ 20 кв.м. (според СТЕ пред ВРС), находящи се (засягащи)
1
границата между ПИ №***.368 и ПИ №***.369 по КК и КР на гр. Варна,
район Аспарухово, м. *** – I, местност 24, в т.ч. засягащи реалната част,
заключена между точките 4- *** и отразена в жълт цвят на комбинирана скица
№9 от заключението на вещото лице Б. по СТЕ, находяща се на л.159 от гр.д.
№6552/2023г. на ВРС и съставляваща неразделна част от решение №3886 от
04.11.2024г. по същото дело на ВРС, на осн. чл.109 от ЗС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо,
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалния и на материалния закон. Обобщено оплакванията
се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане на събраните
доказателства и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ на същите,
довели до необоснованост на решаващите изводи по исковете. Изводът на ВРС
за доказаност на правата на ищцата К. върху разликата над 600кв.м. от ПИ
№368 до пълните му 633кв.м. (по ПНИ и КП) е напълно произволен и не се
подкрепя от събраните доказателства. Чрез общото оспорване на исковете
ответникът е оспорил и извършеното плащане от К. на разликата над 600кв.м.
(33кв.м.) от терена й; евентуално дори такова плащане да е имало, то не е било
в полза на И. И., поради което не е довело до придобиване на права върху тези
33 кв.м. На следващо място е останало недоказано, а дори опровергано от
доказателствата, отв. И. да е завладявал спорната реална част между
съседните имоти или да премествал оградата между тях към имота на ищцата
(оградата не е била местена повече от 30 години). Установената от вещото
лице ивица на навлизане на ПИ №639 към ПИ №638 не се дължи на
действията на отв. И., а на извършваните във времето назад сканирания и
оцифрявания на кадастралните граници. Отделно от това се касае до разлика в
границите по различните планове, която е в рамките на допустимата по чл.18
от Наредба №РД-02-20-05/15.12.2016г. към ЗКИР и която вещото лице приема
за нормална при наслагване на различните планове във времето. Въпреки това
ВРС е направил неправилния, необоснован и влизащ в противоречие с
приетото в практиката на ВКС извод, че това е без значение за исковете по
чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС. При допустима неточност в границата между два
терена, която не се дължи на действия на ответника, не се създават за ищеца
пречки за ползване на имота му без основание, с оглед и на което исковете
следва да бъдат отхвърлени. В подкрепа на своите съображения въззивникът
сочи съдебна практика и развива правни аргументи. На следващо място е
неправилен и изводът на ВРС, че процесната реална част не е била годна за
придобиване по давност. Забраната на чл.200, ал.1 от ЗУТ касае само имотите,
попадащи в границите на ПУП или ОУП, без значение дали терените са били
включени в строителните граници или него. Първият ОУП, включващ и м-ст
***, е бил одобрен през 2012г., поради което до този момент не е имало
забрана за придобиване на спорните 33кв.м. по давност от ответника, което е
било и доказано от свидетелските показания и е следвало да мотивира извод
за неоснователност на исковете. Отделно ВРС не е взел предвид и дали има
други възможности за отпадане на пречките за ищеца (по иска по чл.109 ЗС);
не е отразил в диспозитива и разликата между заявените с исковата молба
2
33кв.м. и изяснените от вещото лице 15кв.м. навлизане към ПИ №368. По
същество моли за обезсилване, евентуално за пълна отмяна на обжалваното
решение, както и за разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения по главните
въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния
съд относно правото си на собственост върху ПИ №368, в т.ч. спорната реална
част, находяща се след оградата с ПИ №369 на ответника, след заповедта по
пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 2017г.; относно липсата на права на ответника
върху спорната реална част, в т.ч. по давност (с оглед статута на двата имота);
и относно пречките, които гаражът и складът,засягащи границата, създават на
ищеца. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски
пред ВОС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на ищеца по делото
не взема отношение по въззивната жалба.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
При извършената служебна проверка съдът преценява, че за прецизност
на ищеца следва да бъдат дадени указания за уточняване на придобивното му
основание за разликата над 600кв.м. до 633кв.м. от площта на ПИ №368.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.04.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на ищеца-въззиваем (К. К.), в едноседмичен срок от
получаване съобщаването, с препис за другите страни, да уточни
придобивното си основание за разликата над 600кв.м. до 633кв.м. от площта
на ПИ №368.
При неизпълнение в срок производството може да бъде прекратено, а
3
решението на ВРС – обезсилено, или поведението на страната може да се цени
по реда на чл.161 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4