Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №50

                       

                                             Гр . Видин 25.10.2019г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    търговска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и пети септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.К.                               И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.     т.Д. №   362        ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 

 

 

Настоящото дело е образувано по искова молба на Е.Е.Р. и И.М.Р.-П.  чрез адв.Й.Д. срещу ЗАД „Д…“-С… с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.84,ал.3 .Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие причинена смърт от ПТП на  М… Р…-син на първата ищца и брат на втората. Искат от съда да осъди ответника да им заплати следните суми: 140 000лв. за Е.Е.Р. и 80 000лв. за И.М.Р.-П.,ведно със законната лихва от датата на деликта-03.04.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски.

В законния двуседмичен  срок по чл.367 ГПК  ответникът  ЗАД „Д…“-С… чрез адв. Н.К… е подал отговор на ИМ,с който оспорва иска по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиниалия моторист М…Р...

 С ДИМ ищците излагат становището си като не сочат нови доказателства.

С допълнителният отговор ответникът не се отказва от поисканите доказателства.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че на 03.04.2016г. около 15,20ч. в с.В.,обл.В.  Т. В. К. –собственик и водач на МПС-товарен автомобил марка „Ф…“,модел „Р…“ предприел маневра „ляв завой“, с цел да се прибере в гараж от другата страна на улицата като по този начин навлезнал в платното с  насрещно движение,по което се движела група мотоциклетисти .Последвал удар между предната част на мотоциклета,управляван от М.М.Р.,който се движел начело на групата  пред всички останали мотоциклетисти и лявата странична част на  товарния автомобил като при сблъсъка  М.Р. излетял напред и надясно,ударил се в кърмата на товарния автомобил,след което се приземил по лице на асфалта в дясната пътна лента.При сблъсъка на двете МПС-та М.Р.получил несъвместими с живота травми,от които починал на място.

Образувано е НОХД №45/2017г. на ВОС ,приключило с Присъда №78 от 24.11.2017г.,с която Т. В. К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2г. .,отложено по чл.66,ал.1 НК за срок от 3г.,а на основание чл.343 във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК  е осъден на лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.Присъдата е потвърдена от САС с Решение №332 от 09.08.2018г. по ВНОХД №227/18г. по описа на съда.ВКС с Решение №239 от 19.02.19г. по н.д. №1052/2018г. е оставил в сила въззивното решение на САС и от тази дата присъдата е  влязла в сила.Наказателния съд е приел в мотивите си,че е налице значително съпричиняване от страна на пострадалото лице,който като е забелязал предприетата от автомобила маневра не е намалил и не спрял,както са направили останалите мотористи,а е увеличил скоростта на движение като е опитал да премине пред автомобила.Съдът е приел,че този извод не се променя от физическото състояние на пострадалия,а именно-практическа слепота с едното око,което в комбинация с шлема му е пречило пълноценно да възприема пътната обстановка особено в динамична ситуация.Това не отменя вината и на водача на автомобила,който също е могъл да види групата приближаващи мотористи,тъй като пътят представлява прав участък с видимост над 200м. при ясно време,но въпреки това не е изчакал те да преминат ,а е предприел маневра като е пресякъл тяхното пътно платно и нарушавайки правилата за движение е създал условия за ПТП.

 

 

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Л.А.

А.-снаха на Е.Е.Р. и зълва на И.М.Р.-П. е заявила,че тя самата води дела срущи настоящия ответник като съпруга на загиналия М. Р.Твърди,че отношенията между М….и майка му са били близки и те със семейството си са живеели в един дом.След смъртта на сина си Е. непрекъснато плаче и здравословното й състояние се е влошило като е започнала да пие лекарства за сърце и кръвно. Смята,че единственото,което  държи свекърва й са децата на М. и свидетелката-внуци на Е..

За отношенията между втората ищца-И.Р.-П. и загиналия свидетелката е заявила,че те са били  необичайно близки.Тя се е грижила много за брат си,винаги,когато е могла е била в Б….,макар че живее във В .Сега помага много за децата на брат си и пита дали имат нужда от нещо.Свидетелката вижда,че на И. много й е мъчно за брат й,но се опитва да скрие мъката си пред децата,а когато са само двете постоянно плаче.

По делото като свидетел е разпитан и Т.В. К.-участник в ПТП,шофьор на товарния автомобил,в който М. Р.се е блъснал с мотоциклета.Той твърди,че като е започна маневрата за паркиране в гаража и да пресича пътното платно не е имало никакви движение.Когато вече е навлезнал в лявото платно е чул моторите и видял,че един от тях е ускорил скоростта си,а останалите са спрели да го изчакат. Свидетелят не е намалил,а е продължил да завива с цел да освободи дясното платно на движение,по което са се движили мотористите.Сблъсъкът е станал в лявото платно и в резултат на травмите си моториста е починал след около 20 минути.

Свидетелят Л.Л.Л. е бил участник в групата мотоциклетисти и пряк свидетел на  инцидента.Не се е познавал с М…,а са се събрали група мотоциклетисти да карат без крайна цел.М… се е движел пред него.Той си спомня,че е видял товарния автомобил ,който е бил в дясната лента на нещо като трева и го е видял да се заклаща,по което разбрал,че той тръгва да предприема маневра. Свидетелят е категориче,че е имал достатъчно време да спре с мотора си и да изчака автомобила.  М. също е имал пряка видимост към автомобила.Не знае дали шофьорът на автомобила е могъл да ги види.Участъкът от пътя е бил прав и не е имало храсти,които да пречат на видимостта,платното е било сухо и инцидента е станал в светлата част на деня.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД 45/2017г. на ВОС съдът приема, че водачът на товарен автомобил марка „Ф…“,модел „Р. – Т.В. К. - е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие,станало на 03.04.2016г., в резултат на което М… М…Р… е починал. Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост /престъпна небрежност/.В резултат от установеното в наказателното производство съдът е приел,че както водачът на автомобила К. е могъл да види мотористите,така и те,включително и загиналия Р… са могли да видят автомобила и предприетата от него маневра.Съдът е приел,че и двамата водачи-на тежкотоварния автомобил и  моториста- са нарушили правилата за движение ,регламентирани в ЗДвП,което е довело до ПТП,което е могло да бъде избегнато. В мотивита към присъдата на наказателния съд е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и съпричиняването от страна на пострадалия,което е довело до смърта на М… М…Р...

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на тежкотоварния автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,причинен вредоносен резултат  и наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Съпричиняването от пострадалото лице има значение при определяне размера на обезщетението.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между водача на товарния автомобил марка „Ф…“,модел „Р… – Т.В. К. и ответника ЗАД „Д…“-С.Налице е валидно застрахователно правоотношение между водача на товарния автомобил марка „Ф…“,модел „Р…  и ответника към 03.04.2016 г.,което е  безспорно между страните обстоятелство.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

В случая отговорността на ответното дружество следва да  бъде ангажирана при установаното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  и наличие на валидно застрахователно отношение между застрахования и застрахователното дружество-ответник.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52 от ЗЗД.По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищците болки, начина, по който ПТП се е отразило на психиката на ищците (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.

Съдът следва да разгледа и съобрази възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

 

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В настоящия случай съпричиняването от страна на пострадалото лице е установено с влязлата в сила присъда по НОХД №45/2017г. на ВОС ,а съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Установи се от събраните по делото доказателства и приложеното НОХД №45/2017г. на ВОС, че при настъпване на процесното ПТП и двамата водачи  на МПС-К. на тежкотоварния амтомобил и Р… на мотоциклета- са нарушили правилата за движение по пътищата,което е довело до сблъсък между тях и е причинило смърта на Рангелов.Предприетите от тях маневри са действията довели до ПТП.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик .

По отношение на Е.Е.Р.-майка на загиналия М… Р…- се установи от гласните доказателства,че здравословното й състояние се е влошило след загубата на синът й.Започнала е да приема лекарства за сърце и кръвно,мъката от загубата на детето й не стихва с времето.Ищцата е живяла в един дъм със синът си и семейството си,което е показател за близките им отношения,поради което загубата е осезаема ежедневно.Загиналият е млад мъж със съпруга и деца и безспорно за една майка е тежко да преживее смъртта на детето си и да вижда как неговите деца растат без баща си.

Ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000лв.Съдът като съобрази установените по делото данни относно преживените негативни емоции,болка и страдание от страна на Е.Е.Р., съдебната практика,както и социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост,счита,че следвада бъде присъдено обезщетение в размер на 80 000лв.От така определеното обезщетение следва да бъде приспадната сума,изразяваща в процентно съотношение  съпричиняването от страна на пострадалия.Макар в присъдата по НОХД №45/2017г. на ВОС да не е посочен точен процент относно съпричиняването на вредоносния резултат от М… Р….  от изложеното в мотивите към присъдата  се налага извода,че настъпилото ПТП е резултат от действията и на двамата участници в еднаква степен.Нито един от тях  не е предприел действия по предотвратяване на сблъсъка въпреки,че е имал възможност за това,а напротив- и двамата са продължили маневрата,довела до удар.Показателен е факта,че всички други мотористи са спрели,имали са време и възможност за това и са изчакали товарния автомобил да завърши маневрата си. Единствено М… Р…. е увеличил скоростта на мотоциклета и е предприел маневра,целяща да изпревари автомобила.Крайният извод,направени от наказателния съд е,че и двамата водачи са допринесли в еднаква степен за ПТП на 03.04.2016г.

Изхождайки от тези данни и предвид разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД съдът намира,че присъденото обезщетение следва да бъде намалено с 50% предвид съпричиняването  от страна на пострадалия и на Е.Е.Р. да бъде изплатено обезщетение в размер на 40 000лв.В останалата част до пълния размер от 140 000лв. искът следва да бъде отхвърле като недоказан.

Ищцата И.М.Р.-сестра на загиналия М… Р…- е претендирала обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 80 000лв.

Според свидетелските показания, ищцата е поддържала непрекъснат контакт с брат си и са били много близки. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на делото субективни негативни преживявания на ищцата, посредством събраните свидетелски показания. Между ищцата и загиналия са съществували отношения, основани на дълбока взаимна привързаност, оказвана грижа и запазен интензивен контакт.

 Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки за ищцата е твърде значителна като последици. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира показания на разпитаната свидетелка споделя релевираните в исковата молба доводи в същата насока.

Същевременно отчита, че в семейните традиции близостта и отношенията на привързаност между брат и сестра е обичайна в традиционното българско семейство.

Настоящата искова претенция е предявена на 19.09.2018 г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, защото тази нова редакция на приложимия закон е влязла в сила след предявяването на иска и преди датата на постановяване на настоящото решение, а при това е по- благоприятна за ищеца и регламентира онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика. В конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева

При така изложените съображение, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение на И.М.Р. в най- високо допустимия размер от  5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на М. Р.

Като съобрази елемента на съпричиняване от пострадалия по изложени вече мотиви и възприет размер от 50 %,то обезщетението следва да бъде намалено с този процент и да се присъди в размер на 2 500лв.

За разликата над посочените суми на застрахователно обезщетение от  2 500 лева за неимуществени вреди от загубата на посоченото лице и до пълния размер на претенцията 80 000лв– искът следва да бъде отхвърлен.

 

Размерът на определените обезщетения е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения към 2016 г., когато е настъпил вредоносния резултат и е определен към пределно допустимия от закона максимален размер.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.); , във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците  законна лихва върху присъдения  размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 03.04.2016 г.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Те са били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 1 от ГПК и не са внесли държавна такса и няма направени разноски за адв.възнаграждение.Процесуалният представител на страните е направил искане на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адв. възнаграждение за един адвокат за безплатно осъществено процесуално представителство за настоящата инстанция,изчислено  по реда на Наредба №1 на ВАС за минималните размери съобразно уважената част от иска.Съдът намира искането за основателно и законосъобразно,поради което следва да бъде уважено и ответникът следва да заплати следващото се адв. възнаграждение,а именно:Искът предявен от Е.Е.Р. е уважен до размер от 40 000 и адв. възнаграждение,изчислено по реда на Наредба №1  за минималните размери възлиза на 1 730лв.Искът предявен от И.М.Р. е уважен в размер на 2 500лв. и адв. възнаграждение,изчислено по реда на Наредба №1  за минималните размери възлиза на 405лв.

 

 

 Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1,  от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 1 700 лева –държавна такса и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира  направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,но тъй като ищците са освободени от задължението да внасят съдебни такси и разноски то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д…“ ,ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.С…,бул.“Г.М.Д.“№.,представлявано от Б.Г.И. и Ж.С. К. да заплати на Е.Е.Р.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на  товарен автомобил марка „Ф…“,модел „Р…“ с рег.№… – Т. В. К. - за причинените на ищцата неимуществени вреди,настъпили следствие на  пътно транспортното произшествие,станало на 03.04.2016г., в резултат на което синът й М.М.Р. е починал,заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 03.04.2016 г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от  Е.Е.Р. иск по чл.432 КЗ против ЗАД „Д…“  в частта за разликата над присъдената сума  от 40 000лв.  до пълния предявен размер от 140 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по посочена от ищцата Е.Е.Р. банкова сметка ***-ЕАД  , BIC:  *** „Д….“ ,ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.С…,бул.“Г.М.Д.“№…,представлявано от Б. Г.И. и Ж. С. К. да заплати на адвокат Й.Д. от САК със съдебетн адрес: гр. С…,бул.“К…“№…,вх….,ап…. сума в размер на 1730лв.- адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „Д….“ ,ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.С…,бул.“Г.М.Д.“№…,представлявано от Б… Г… И… и Ж… С… К… да заплати на И.М.Р.-П.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на  товарен автомобил марка „Ф…“,модел „Р….“ с рег.№… – Т. В. К. - за причинените на ищцата неимуществени вреди ,настъпили следствие на   пътно транспортното произшествие,станало на 03.04.2016г., в резултат на което брат й М. М. Р. е починал,заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 03.04.2016 г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от И.М.Р.-П.,  иск по чл.432 КЗ против ЗАД „Д…“  в частта за разликата над присъдената сума  от  2 500лв.  до пълния предявен размер от 80 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по посочена от ищцата И.М.Р.-П. банкова сметка ***-ЕАД –… , BIC:  *** „Д…“ ,ЕИК… със седалище и адрес на управление гр.С…,бул.“Г.М.Д..“№…,представлявано от Б… Г. И. и Ж. С. К. да заплати на адвокат Й. Д. от САК със съдебетн адрес: гр. С--,бул.“К….“№..,вх….,ап… сума в размер на 405лв.- адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „Д…“ ,ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.С…,бул.“Г.М.Д.“№.,представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К. да заплати по сметката на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 1 700 лева (хиляда и седемстотин лева), представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищците са освободени.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                        Окръжен съдия: