№ 7
гр. Пазарджик, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500574 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „Застрахователно дружество
Евроинс „ АД гр. С. , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността
гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, против търговското дружество „ Транго „ ЕООД гр. П. , ЕИК
*********.
С Решение № 282/29. 03 .2022г. на районен съд П. , постановени по гр. д. № 662/ 2021г.
предявения иск е уважен частично . Присъдени са разноски в полза на ищцовото дружество
.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответното дружество ,
подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли иска.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В
писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението
на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
1
противните страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния
съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Възраженията , които са направени с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и във
въззивната жалба против постановеното съдебно решение са относно „деликтната
отговорност“ на ответното дружество ( налице ли е причинен деликт от страна на дружеството
/виновно и противоправно поведение на преките причинители на вредата/ ,като възложител на работата ,при
която са причинени вредите ) .Тези възражения са предмет на обсъждане и от съда в
постановения съдебен акт.
Въззивната инстанция счита ,че неправилно , като основание на отговора на исковата молба
по чл. 131 от ГПК ответното дружество се позовава на „деликтна отговорност“ на
възложителя на работата , тъй като тази отговорност не е предмет на исковата претенция .
Неправилно също така районния съд е мотивирал постановеното решение с наличието на
деликтна отговорност.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че претенцията на ищеца не се
основава на възникналото застрахователно събитие/ деликт/ , а на подписаното на 26. 11.
2019г. Споразумение между застрахователя и причинителя на вредите /деликвента/. По
своята правна природа това Споразумение представлява Договор за спогодба , по смисъла
на чл. 365 ал. 1 от ЗЗД. Чрез взаимни отстъпки страните са избягнали един бъдещ спор
относно отговорността на причинителя на вредата пред застрахователя при положение ,че
застрахователя встъпи в правата на застрахования против причинителя на вредата след
изплащане на застрахователното обезщетение / суброгация по чл. 410 от КЗ/.
По своята правна природа договора за спогодба представлява формален или неформален ,
двустранен и вторичен договор. Формата на спогодбата следва от формата на
първоначалния договор. Това произтича от нейния вторичен и зависим от първоначалния
договор характер. Спогодбата е двустранен договор ,тъй като и двете страни поемат
задължението да си правят взаимни отстъпки . Спогодбата е вторичен договор, който се
обуславя и зависи от предхождащи я правни отношения , породили спора между страните ,
2
който спогодбата е призвана да отстрани.
От съдържанието на Споразумението се установява следното :
-Ответното дружество ,чрез своя едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството С. А.С. е признал вината си за настъпилото застрахователно събитие в гр. С. ;
-На основание чл. 410 от КЗ застрахователя е встъпил в правата на застрахованите лица
срещу причинителя на вредата ;
-Деликвентът е признал вземането на застрахователя, в размер на изплатените
застрахователни обезщетения ;
-Застрахователят е опростил на деликвента дължимата законна лихва върху главницата на
вземането ;
-Деликвентът се е задължил да заплати на застрахователя изплатеното застрахователно
обезщетение в размерите ,начина и сроковете, посочени в споразумението.
Установено е по делото ,че размера на изплатеното застрахователно обезщетение е сумата
478 лв. От тази сума деликвента е заплатил на застрахователя сумата 178 лв. и остава да
дължи сумата от 300 лв. , какъвто е размера на ищцовото претенция .Касае се за
неизпълнение на договорно ,срочно и парично задължение и по силата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД
кредитора има право да иска или реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата или
обезщетение вместо изпълнението. В конкретния казус кредитора претендира реално
изпълнение ведно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
Районният съд е уважил претенцията на ищеца до размера на сумата 232лв. Тъй като няма
жалба от противната страна / застрахователното дружество / с решението на въззивната
инстанция не може да се влошава положението на жалбоподателя/ чл. 271 ал. 1 от ГПК/.
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди
решението на районния съд.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП ще следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в полза
на въззиваемата страна в размер на 100 лв.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 282/29. 03 .2022г. на районен съд П.,постановени по гр. д.
№ 662/ 2021г.
ОСЪЖДА търговското дружество „ Транго „ ЕООД гр. П. , ЕИК *********, да заплати в
3
полза на „Застрахователно дружество Евроинс „ АД гр. С. , ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, сумата 100 лв. ,
представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4