МОТИВИ
към присъда от 25.02.2014 г.,
постановена по НОХД № 43/2013 г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура гр. Сливен
обвинителен акт по ДП № 10 „БОП”/2012 г. по описа на ТЗ „БОП” – Сливен, вх. № 735/2012
г., пор. № 121/2012 г. на ОП – Сливен против подсъдимия Р.Д.И. – за
престъпление по чл.278 ал.6 предл.2 вр. пр. 1 от НК и против подсъдимия К.И.Ж. – за престъпление
по чл. 278, ал.6, предл.2 вр.
пр.1 от НК.
С
обвинителния акт подс. Р. И. е обвинен в това, че на
27.04.2012 г. в гр. Нова Загора е държал повече от три археологически обекта,
представляващи движими културни ценности национално
богатство, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Глава VI, раздел II от Закона
за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на
движими културни ценности, а именно: 41 бр. бронзови и 5 бр. сребърни старинни
монети, бронзова обеца, бронзова халка посребрена, пръстен - печат, 2
бр. апликации, фрагмент от оброчна плоча на Хермес, на обща стойност 941 лв. – престъпление по чл.278 ал.6 предл.2 вр. предл.1 от НК.
С внесения обвинителен
акт подс. К. Ж. е обвинен в това, че на 27.04.2012 г. в гр. Нова Загора е държал повече от три
археологически обекта, представляващи движими културни ценности национално
богатство, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Глава VI, раздел II от Закона
за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на
движими културни ценности, а именно: 2 броя златни, 16 бр. сребърни, 57
бр. бронзови и 4 бр. оловни старинни монети, 3 броя бронзови гривни, изработени
от бронзова пластина с украса, 3 броя фрагменти от бронзови гривни, изработени
от бронзова пластина с украса, 7 броя бронзови гривни, изработени от бронзова
пластина без украса, 26 броя фрагменти от бронзови гривни изработени от
бронзова пръчка, 2 бр. бронзови гривни изработени от бронзова пръчка, 5 бр. фрагменти
от бронзови гривни с украса имитираща възел, масивна бронзова гривна, 12 бр.
фрагменти от бронзови гривни, бронзова гривна от усукана тел, 3 бр. фрагменти
от бронзови фибули, 11 броя фрагменти от различни бронзови предмети, бронзова фибула, 1 бр. бронзов
фрагмент, 12 броя бронзови игли, 2 бр. железни игли, 6 бр. част от торкви, 23 бр. части от колесница, 14 броя медицински
инструменти (пинсети, лъжички и др.), 9 бр. фрагменти от пръстен и ключ, 16 бр.
фрагменти от апликации с кръгла
форма, наподобяващи колело на каруца, 3
бр. апликации, 6 бр. апликации с форма на масичка, 6 бр. фрагменти от бронзова статуя (крака), фрагмент от бронзова
статуя (ръка), турски метален печат
от 1875 г., 19 бр. метални апликации с различна форма и вид, 33 бр. метални фрагменти с различна форма и
неопределен вид, 2 бр. вотивни пръчки
завършващи с птица, 3 бр. метални предмети, 2 бр. апликация, лъвска
лапа, 12 бр. метални, кръгли апликации, 7 бр. фрагменти
от метални апликации, метален кръст енколпион само
едната половина, фрагмент от
бронзова лъжичка, 2 бр. бронзови предмети, бронзова лъжичка с дупки,
бронзов пръстен, бронзова апликация, накрайник
на кания за ятаган, 20 бр. фрагменти от фибули, 5 бр. фибули запазен е само лъка, фрагмент от фибула, екзагия /мярка за тегло/,
керамичен съд, 2 броя обици, 2 бр.
обици с изобразени човешки лица, пръстен
с форма на змия, пръстен с дупка, 2 бр. каменни брадвички, бронзово огледало, метална апликация, метална
халка, бронзова стрела, бронзова
висулка от медальон, бронзово копче, 3 бр. фрагменти от стъклена гривна, 3 броя фрагменти от съд, 3 броя
антични елинистически монети, на обща стойност 14 012 лв. – престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 2 вр. предл. 1 от НК.
Производството
пред Окръжен съд – Сливен е по общия ред.
В
съдебно заседание по реда на чл. 287 от НПК представителят на ОП – Сливен измени
обвинението, като производството продължи по измененото обвинение, съгласно
което: подсъдимият Р. *** в това, че на 27.04.2012 г. в гр. Нова Загора e държал повече от три археологически обекта по
смисъла на чл. 146 ал.1 от ЗКН, представляващи движими културни ценности
национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл. 7, чл. 10, вр. чл. 9, чл. 54, ал.2 и чл. 146, ал.3 от ЗКН, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред – този по Глава VІ, раздел ІІ,
чл. 96-107 от ЗКН и раздел ІІ, чл. 8-19 и раздел ІІІ, чл. 20-23 от Наредба №
Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности и в изпълнение на задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал.1-3 от същата наредба, а именно: 41
бр. бронзови и 5 бр. сребърни старинни монети, бронзова обеца, бронзова халка
посребрена, пръстен-печат, 2 бр. апликации, фрагмент от оброчна
плоча на Хермес, на обща стойност 941 лв. –
престъпление по чл. 278, ал. 6, изр. 1, предл. 2, вр. предл. 1 от НК.
Съгласно
измененото обвинение подс. К.Ж. е обвинен от ОП –
Сливен в това, че на 27.04.2012 г. в гр. Нова Загора e
държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН,
представляващи движими културни ценности национално богатство по смисъла на
разпоредбите на чл. 7, чл. 10, вр. чл. 9, чл. 54,
ал.2 и чл. 146, ал.3 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред – този по Глава VІ, раздел ІІ, чл. 96-107 от ЗКН и раздел ІІ,
чл. 8-19 и раздел ІІІ, чл. 20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни
ценности и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4,
ал.1-3 от същата наредба, а именно: 2 броя златни, 16 бр. сребърни, 57 бр.
бронзови и 4 бр. оловни старинни монети, 3 броя бронзови гривни, изработени от
бронзова пластина с украса, 3 броя фрагменти от бронзови гривни, изработени от
бронзова пластина с украса, 7 броя бронзови гривни, изработени от бронзова
пластина без украса, 26 броя фрагменти от бронзови гривни изработени от
бронзова пръчка, 2 бр. бронзови гривни изработени от бронзова пръчка, 5 бр.
фрагменти от бронзови гривни с украса имитираща възел, масивна бронзова гривна,
12 бр. фрагменти от бронзови гривни, бронзова гривна от усукана тел, 3 бр.
фрагменти от бронзови фибули, 11 броя
фрагменти от различни бронзови предмети, бронзова фибула,
1 бр. бронзов фрагмент, 12 броя
бронзови игли, 2 бр. железни игли, 6 бр. част от торкви, 23 бр. части от колесница, 14 броя медицински инструменти (пинсети,
лъжички и др.), 9 бр. фрагменти от пръстен и ключ, 16 бр. фрагменти от апликации с кръгла форма,
наподобяващи колело на каруца, 3 бр.
апликации, 6 бр. апликации с форма на масичка, 6 бр. фрагменти от бронзова статуя /крака/, фрагмент от бронзова
статуя /ръка/, турски метален печат
от 1875 г., 19 бр. метални апликации с различна форма и вид, 33 бр. метални фрагменти с различна форма и
неопределен вид, 2 бр. вотивни пръчки
завършващи с птица, 3 бр. метални предмети, 2 бр. апликация, лъвска
лапа, 12 бр. метални, кръгли апликации, 7 бр. фрагменти
от метални апликации, метален кръст енколпион само
едната половина, фрагмент от
бронзова лъжичка, 2 бр. бронзови предмети, бронзова лъжичка с дупки,
бронзов пръстен, бронзова апликация, накрайник
на кания за ятаган, 20 бр. фрагменти от фибули, 5 бр. фибули запазен е само лъка, фрагмент от фибула, екзагия /мярка за тегло/,
керамичен съд, 2 броя обици, 2 бр.
обици с изобразени човешки лица, пръстен
с форма на змия, пръстен с дупка, 2 бр. каменни брадвички, бронзово огледало, метална апликация, метална
халка, бронзова стрела, бронзова
висулка от медальон, бронзово копче, 3 бр. фрагменти от стъклена гривна, 3 броя фрагменти от съд, 3 броя
антични елинистически монети, на обща стойност 14 012 лв. – престъпление по чл. 278,
ал.6, изр. 1, предл. 2, вр.
предл.1 от НК.
Подсъдимите
Р. И. и К. Ж. пред настоящия съдебен състав заявяват, че разбират обвинението,
но се възползват от правото си да не дават обяснения по него. Дават частично
обяснения относно характеристични данни, както и за обстоятелството, че не са
подавали заявления за идентификация и регистрация на процесните
вещи в Съюза на нумизматичните дружества в България.
В
хода на съдебното следствие страните ангажират доказателства в подкрепа на
тезите си.
Приобщени
са по реда на чл. 283 и чл. 284 от НПК събраните по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства.
В
хода на съдебните прения прокурорът намира обвинението за доказано. Поддържа
фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Намира, че същият не
страда от пороци, като съдържа релевантните за обвинението факти, доказателства
за които счита, че са събрани в хода на съдебното следствие. В контекста на
цитирани разпоредби от Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба № Н-3/03.12.2009
г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности, поддържа, че подсъдимите не са изпълнили свои задължения за
идентификация и регистрация на процесните обекти,
описани в обвинителния акт, които определя като археологически такива по
смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН. Намира за категорично доказано, че подсъдимите
са извършили престъпление по чл. 278 ал.6 пр. 2 вр.
пр. 1 от обективна и субективна страна. Привежда аргументи в защита на тезата
си. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения и с оглед наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на
отегчаващи такива на всеки от тях да бъде наложено наказание около и не
по-малко от една година лишаване от свобода, което счита, че може да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК за подходящ изпитателен срок. Настоява също
така да бъде наложено кумулативното наказание глоба в минимален размер от по 3 000
лв. за всеки от двамата подсъдими. Относно веществените доказателства – предмет
на престъплението, прокурорът обосновава искането си да бъдат отнети в полза на
държавата. Предлага също така да бъдат отнети в полза на държавата и средствата
за копаене, оглед, претегляне и анализ на археологическите обекти по
делото.
В
ход по същество защитниците на двамата подсъдими оспорват обвинението. Намират,
че обвинителният акт е неясен и ограничава възможността на подсъдимите да
разберат в какво са обвинени. В резюме оплакванията се свеждат до това, че
обвинителният акт не съдържал яснота защо иззетите от подсъдимите лица старинни
предмети са определени като археологически обекти. Позоваването на заключението
на вещите лица по назначената съдебна историческа нумизматична и археологическа
експертиза и на разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗКН относно иззетите от
подсъдимите лица предмети, защитата намира за недостатъчно, за да бъде
обоснован фактически обвинителния акт с оглед формулиране на ясно и прецизно
обвинение.
Отделно
от това по същество защитата на подс. И. акцентира на
обстоятелството, че по делото не било доказано процесните
вещи – предмет на престъпление да са резултат от разкопки или находки, който
елемент намира за задължителна характеристика на археологическия обект по
смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН. Защитникът на този подсъдим прави три
алтернативни искания: първо, делото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт,
второ – за оправдаване на подс. И. по обвинението за
престъпление по чл. 278, ал.6, пр.2 вр. пр.1 от НК,
или евентуално за признаването му за виновен за извършено престъпление по чл.
278, ал.1 от НК.
Защитникът
на подс. Ж. също прави искане за връщане делото на
прокурора поради неясноти в обвинителния акт. Счита, че в обвинителния акт не е
ясно освен изложените от защитника на подс. И.
съображения, също така и защо за по-голямата част от вещите, намерени на
местопроизшествието следва да бъде държан отговорен именно подс.
Ж.. Намира, че са допуснати на досъдебното производство отстраними нарушения на
процесуални правила и пледира за връщане на делото на прокурора. По същество
излага, че не е доказана незаконна дейност по археологически разкопки, както и подс. Ж. да е държал вещите, за които е обвинен, с
обвинителния акт. Навежда, че липсват доказателства и за умисъл у Ж. за извършване на деянието, като настоява, че е налице
субективната несъставомерност на същото. Моли подс. Ж. да бъде признат за невиновен в извършване на
обвинението, което му е повдигнато и поддържано от страна на държавното
обвинение.
В
личната си защита подсъдимите Р.И. и К.Ж. поддържат изложеното от защитниците
им. В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
От
анализа на събраните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства, веществени доказателства и доказателствени средства, преценени по
отделно и в съвкупността си, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Р.Д.И. е роден на *** г. в гр. Тополовград, със средно
образование, работи, неженен, неосъждан.
Подс. К.И.Ж. е роден на *** ***, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан.
В началото на 2012 г. в ГД „БОП” –
София, сектор „Трафик на културни ценности” е била получена информация, че подс.Р.Д.И., с постоянен адрес гр. Ямбол, но пребиваващ
през повечето време в гр. Несебър се занимава с иманярска дейност, със сделки с
културни ценности, при които предлагал открити от него и от други хора културни
ценности, на лица, които се занимавали с такава дейност, т.нар. дилъри. В
резултат на оперативно издирвателни мероприятия и
експлоатирани СРС по отношение на подс. И. се
установило, че макар и предпазлив, по повод посочената дейност, същият
контактува с такива лица, между които и подсъдимият К.Ж.,***. Установено било,
че подсъдимите са открили вещи при разкопки на различни археологически обекти и
че притежават културни ценности, които искат да продадат, сред които накити,
монети и други старинни предмети.
Служителите на ГД „БОП” – София установили,
че подс. Р.И. контактува с лица, които се занимават с
изкупуване на културни ценности и ги продават в чужбина. С оперативни способи и специални разузнавателни средства било
установено, че подсъдимите поддържат
контакт със свид. Р. В. Л., известен в
тези среди с прякора Радо „Джентълмена”. Свид. Л. ***, но пребиваващ предимно в гр.София. Същият бил познат на
полицейските служби, като лице занимаващо се на сравнително високо ниво със
сделки с движими културни ценности. Подс. И. провеждал
периодични срещи със свид. Л.. В процеса на
използване на СРС се установило, че подсъдимите уговарят поредна среща помежду си и със свид. Л. на 27.04.2012 г., в района на бензиностанция ОМВ в
гр. Нова Загора. В този период подсъдимите не разполагали с пари, поради което
служителите на ГД „БОП” – София се усъмнили в намерението на подсъдимите да
пропътуват половин България, само за да пият кафе с човек, за който била
налична информация, че ще му бъдат предложени културни ценности. Създадена била
организация за съвместна операция с ТЗ „БОП” – Сливен, поради предположението
на полицейските служители, че двамата подсъдими ще носят в себе си незаконно
придобити антични предмети на бензиностанция OMВ
в гр. Нова Загора, намираща се на главния път София – Бургас.
На 27.04.2012 г.,
около 10:30 часа, подс. Ж. и подс. И. пристигнали в района на бензиностанция ОМВ в гр.Нова Загора с автомобил „Пежо 206” с рег. № А 3955
КС, собственост на първия от тях, като носили в себе си и в автомобила
множество монети, накити и др. старинни предмети. Малко след това, в района на
бензиностанцията пристигнал свид. Р.Л. с лек автомобил „Ауди А5” с рег. № СА
4598 КХ и тримата седнали на една от масите на заведението към
бензиностанцията. Докато седели на масата подс. И. и подс. Ж. разговаряли пред свид. Л.,
че са намерили старинни монети и др. предмети. Подс. Ж.
показал на свид.Л. самозалепващи се пликове, които
носил в себе си и в които били поставени различни старинни монети. Свид. Л. ги взел и започнал да ги разглежда. Подс. Р.И. станал от масата и тръгнал към лекия автомобил
„Пежо 206”, който бил паркиран на бензиностанцията.
Докато свид. Л.
разглеждал дадените му от подс. Ж. монети, към
масата, на която стояли Л. и Ж. се приближили служители на ТЗ „БОП” – Сливен – свид. Х.Е.Б. и свид. М. С. С.. След
като се легитимирали, те разпоредили на подс. Ж. и свид. Л. да останат по местата си, поради необходимост от
изчакване на разследващ орган за извършване на процесуално-следствени действия.
Свид. Л. оставил отстрани на скамейката пликчета с
монети, които до този момент разглеждал. Свид. Л. и подс. Ж. изпълнили разпорежданията на полицейските
служители – останали на място и съдействали в по-нататъшните действия.
В същото време към подс.
Р.И., намиращ се до лекия автомобил „Пежо 206” с рег. № А 3955 КС се приближили
служителите на ТЗ „БОП” – Сливен – свид. В.Р.Р. и свид. В.П.П., които задържали подс. И..
Заедно с тях бил и служителят на ТЗ „БОП” – Сливен свид.
С.И.Д., който непосредствено след установяването на подс.
И. до автомобила на подс. Ж., се отправил към масата,
на която седели свид. Л. и подс.
Ж., изпълнявайки разпореждането на свид. Б. и свид. С. да останат на място.
Известно време след това, разследващ
полицай при ТЗ „БОП” – Сливен извършил оглед на мястото, личен обиск на подс. Ж., подс. И. и свид. Л. при условията на чл.164, ал.1 от НПК и претърсване
при условията на чл.161, ал.2 от НПК на лек автомобил „Пежо 206” с рег. № А
3955 КС, собственост на подс. Ж. и на лек автомобил
„Ауди А5” с рег. № СА 4598 КХ, управляван от свид. Л..
При извършените оглед на
местопроизшествие, личен обиск на подс. Ж. и
претърсване на собствения му лек автомобил „Пежо 206” с рег. № А 3955 КС са били намерени и иззети от него множество
старинни предмети, както следва:
- златна
монета Римска империя – Пулхерия /414-453/, с тегло
1,47
грама;
-
златна монета
Византия – Юстиниан I /527-565/, с тегло 4,46 грама;
-
сребърна монета
Тракийски Херсонес /480-350 пр.Хр./, с тегло 2,06 грама;
-
сребърна монета
Тракийски Херсонес /480-350 пр.Хр./, с тегло 2,15 грама;
-
сребърна монета
Тракийски Херсонес /480-350 пр.Хр.,/ с тегло 2,28 грама;
-
сребърна монета Месамбрия /450-350 пр.Хр./, с тегло 0,46 грама;
-
сребърна монета Месамбрия /450-350 пр.Хр./, с тегло 0,52 грама
-
сребърна монета Месамбрия /450-350 г. в. пр.Хр./, с тегло 1,19 грама;
-
сребърна монета Месамбрия /450-350 г. в. пр.Хр./, с тегло 1,35 грама;
-
сребърна монета Аполония Понтика /450-350 г.
в.пр.Хр./, с тегло 0,42 грама;
-
сребърна монета Аполония Понтика /450-350 г.
в.пр.Хр./, с тегло 1,08 грама;
-
сребърна монета Аполония Понтика /450-350 г.
в.пр.Хр./, с тегло 3,36 грама;
-
сребърна монета
Австрийска империя - Мария Терезия /1740-1780/, с
тегло 5,39 грама;
-
сребърна монета
Австрийска империя /Унгария/ - Мария Терезия /1740-1780/,
с тегло 2,79 грама;
- сребърна монета
Римска империя - Юлия Домна /жена
на Септ.Север/, с тегло 2,68 грама;
-
сребърна монета
Римска империя - Криспина /жена на Комод/, с тегло 2,70
грама;
-
сребърна монета
Римска империя - Каракала /198-217/, с тегло 2,60 грама;
-
сребърна монета
Римска империя - Септимий Север /193-211/, с тегло 2,26 грама;
-
бронзова монета Римска
империя - Веспасиан /69-79/, с тегло 23,26 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Галерии /293-311/, с тегло 9,81 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Септимий Север /193-211/, Аполония Понтика, с тегло 9,35 грама;
-
бронзова монета Римска империя - Антонин Пий /138-161/, Анхиало, с
тегло 7,33 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Юлия Домна /жена
на Септ.Север/, Анхиало,
с тегло 6,81 грама;
-
бронзова монета Римска империя - Филип I Араб /244-249/, Деултум, с тегло
5,50 грама;
-
бронзова монета
Византия - Мануил I Комнин /1143-1180/, с тегло 4,02 грама;
-
бронзова монета
Византия - Мануил I Комнин /1143-1180/, с тегло 4,66 грама;
-
бронзова монета
Византия - Мануил I Комнин /1143-1180/, с тегло 2,90 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Мануил Комнин Дука
/1230-1237/, с тегло 2,28 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Мануил Комнин Дука
/1230-1237/, с тегло 1,78 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Мануил Комнин Дука/1230-1237/,
с тегло 1,43 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Теодор Комнин Дука
/1224-1230/, с тегло 3,86 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Теодор Комнин Дука
/1224-1230/, с тегло 2,10 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Йоан Комнин Дука
/1237-1244/, с тегло 1,20 грама;
-
бронзова монета
Византия /Епирско деспотство/ - Йоан Комнин Дука
/1237-1244/, с тегло 0,94 грама;
-
бронзова монета
Византия - Михаил VIII Палеолог /1261-1282/, с тегло 2,91 грама;
-
бронзова монета
Византия - Михаил VIII Палеолог /1261-1282/, с тегло 1,26 грама;
-
бронзова монета
Латинско имитативно монетосечение /1204-1261/, с тегло 1,70 грама;
- 6 бр. бронзови монети Византия - /ХІІ-ХІІІ
в./; Български и Латински имитации -/XIII в./, с тегло
1,10-2,07 грама;
-
бронзова монета
Българско имитативно монетосечение - /XIV в./, с тегло 0,44 грама;
-
бронзова монета
Османска империя - /ХІV-ХVІ в./, с тегло 1,75 грама;
-
бронзова монета
Румъния - Карол I, /5 бани 1882 г./, с тегло 4,88 грама;
-
бронзова монета
Румъния - Карол I, /2 бани 1879 г./, с тегло 1,96 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Север II /305-307/, с тегло 8,76 грама;
-
бронзова монета
Римска империя – Нерон /54-68/, с тегло 11,34 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Лициний I /308-324/, с тегло 2,88 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Констанций II /337-361/, с тегло 2,07 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Аркадий /383-408/, с тегло 3,03 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Константин II /317-340/, с тегло 2,63
грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Гета /209-212/, Анхиало, с тегло 3,19 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Комод /177-192/, Анхиало,
с тегло 6,85 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Максимин I /235-238/, Анхиало,
с тегло 12,44 грама;
-
бронзова монета
Византия - Роман I Лакапин /920-944/, с тегло
6,08 грама;
-
бронзова монета
Византия - Андроник II Палеолог
/1282-1328/, с тегло 0,93 грама;
-
бронзова монета
Византия - Андроник II Палеолог
/1282-1328/, с тегло 1,15 грама;
-
бронзова монета
Византия - Андроник II Палеолог
/1282-1328/, с тегло 1,08 грама;
-. бронзова монета
Византия - Андроник II и Михаил IX Палеолог /1295-1320/, с тегло 1,37 грама;
-
бронзова монета
Византия - Андроник II и Михаил IX Палеолог /1295-1320/, с тегло 1,43 грама;
-
бронзова монета
Латинско имитативно монетосечение /1204-1261/, с тегло 1,44 грама;
-
бронзова монета
Латинско имитативно монетосечение /1204-1261/, с тегло 1,78 грама;
-
бронзова монета
Византия - Йоан VIII Палеолог /1423-1448/, с тегло 0,48 грама;
-
бронзова монета
Византия - Йоан VIII Палеолог /1423-1448/, с тегло 0,62 грама;
-
бронзова монета Византия /Епирско деспотство/ - Йоан Комнин
Дука /1237-1244/, с тегло 1,77 грама;
-
бронзова монета Месамбрия /ІV-П в.пр.Хр./, с тегло 4,38 грама;
-
бронзова монета Месамбрия /ІV-П в.пр.Хр./, с тегло 6,71 грама;
-
бронзова монета Одесос /II в.пр.Хр./, с тегло 5,96 грама;
-
бронзова монета Одесос /II в.пр.Хр./, с тегло 9,02 грама;
-
бронзова монета Одесос /II в.пр.Хр./, с тегло 3,60 грама;
-
бронзова монета Македония - Филип II /359-336 пр.Хр./, с тегло 5,69 грама;
-
бронзова монета Македония - Филип II /359-336 пр.Хр./, с тегло 5,86 грама;
- бронзова монета Македония -
Александър III Велики /336-323 пр.Хр./, с тегло 5,00 грама;
- оловна
монета Пломба за печат - античност; средновековие, с тегло 3,54 грама;
-
оловна монета Екзагии
/мерки за тегло/ - античност; средновековие, с тегло 2,75 грама;
-
оловна монета Екзагии
/мерки за тегло/ - античност; средновековие, с тегло 3,00 грама;
-
оловна
монета Екзагии /мерки за тегло/ - античност;
средновековие, с тегло 4,07 грама;
-
3 броя бронзови
гривни, изработени от бронзова пластина с украса /XI-XIV
в./,
-
3 броя фрагменти
от бронзови гривни, изработени от бронзова пластина с украса /ХІ-ХІV в./;
-
7 броя бронзови
гривни, изработени от бронзова пластина без украса /ХІ-ХІV в./,
-
26 броя фрагменти
от бронзови гривни изработени от бронзова пръчка /Х-ХІV
в./,
-
2 бр. бронзови
гривни изработени от бронзова пръчка /Х-ХІV в./;
-
5 бр. фрагменти от
бронзови гривни с украса, имитираща възел /ІІ-ІІІ в./,
-
масивна бронзова
гривна, с две топки на краищата й /ХІ-ХІV в./,
-
12 бр. фрагменти
от бронзови гривни /Х-ХІV в./,
-
бронзова гривна от
усукана тел /Х-ХІV в./,
-
3 бр. фрагменти
от бронзови фибули /І-ІV в./,
-
11 броя фрагменти
от различни бронзови предмети,
- бронзова фибула
/І-ІІІ в./,
- бронзов фрагмент,
- 12 броя бронзови игли,
- 2 бр. железни игли,
- 6 бр. част от торкви
/ІV-ІІІ в. пр.Хр./,
- 23 бр. части от колесница /І-ІІІ в./,
- 14 броя медицински инструменти /пинсети,
лъжички и др./,
- 9 бр. фрагменти от пръстен и ключ,
- 16 бр. фрагменти от апликации с
кръгла форма, наподобяващи колело на
каруца,
- 3 бр. апликации,
- 6 бр. апликации с форма на масичка,
- 6 бр. фрагменти от бронзова статуя
(крака) /ІІ-ІІІ в./,
- фрагмент от бронзова статуя (ръка) /ІІ-ІІІ
в./,
- турски метален печат от 1875 г.,
- 19 бр. метални апликации с различна
форма и вид,
- 33 бр. метални фрагменти с различна форма и неопределен вид,
- 2 бр. вотивни
пръчки, завършващи с птица ІІ-ІІІ в.,
- 3 бр. метални предмети,
- 2 бр. апликации, лъвска лапа,
- 12 бр. метални, кръгли апликации,
- 7 бр. фрагменти от метални апликации,
- метален кръст енколпион само
едната половина,
- фрагмент от бронзова лъжичка /ІІ-ІІІ
в./,
- 2 бр. бронзови предмети,
- бронзова лъжичка с дупки,
- бронзов пръстен,
- бронзова апликация /ІІ-ІІІ в./,
- накрайник на кания
за ятаган /ХVІІІ-ХІХ в./,
- 20 бр. фрагменти от фибули,
- 5 бр. фибули
само със запазен лък /ІІ-ІІІ в./,
- фрагмент от фибула
/ІІ-ІІІ в./,
- екзагия /мярка за тегло/,
- керамичен съд /III в.пр.Хр./,
- 2 броя обици /ІІІ в. пр.Хр./, с общо тегло 0,93 грама
- 2 бр. обици с изобразени човешки лица III в. пр.Хр., с общо тегло 1,75 грама
- пръстен с форма на змия III
в. пр.Хр., с тегло 2,3 грама
- пръстен с дупка /III в. пр.Хр./,
с тегло 2,51 грама
- 2 бр. каменни брадвички от бронзовата епоха,
- бронзово огледало /III в.пр.Хр./,
- метална апликация /III в. пр.Хр./,
- метална халка /IIІ в.пр.Хр./,
- бронзова стрела /ІV-ІІІ в. пр.Хр./,
- бронзова висулка от медальон /ІV-ІІІ
в.пр.Хр./,
- бронзово копче /ІV-ІІІ в.пр.Хр./,
- 3 бр. фрагменти от стъклена гривна /ІІІ-ІV
в./,
- 3 броя фрагменти от съд /ХVІІІ-ХІХ в./
- 3 броя антични елинистически
монети.
При извършения личен обиск на подс.Ж. и претърсването на автомобила му са били иззети от
него електронна везна, калкулатор, 3 бр. лупи, множество празни самозалепващи
се пликове с различни размери, полиетиленова торбичка с намиращо се в нея
стъклено шише с надпис върху него „Тест за сребро”/АgТЕSТ, електронни очила с лупа, права лопата, 2 бр. по-малки
лопатки и метална чаша.
От момента на пристигане на служителите
на ТЗ „БОП” – Сливен до приключване на процесуално-следствените действия,
извършени от разследващия орган, подс. Ж. съдействал,
включително разговарял с присъствалите на място и подпомагали технически разследващия орган служители на ТЗ „БОП” –
Сливен. Пред свид. М.С. подс. Ж. заявил, че
е намерил монетите до някакъв казан.
В саморъчните си писмени обяснения в
протокола за личен обиск, подс. Ж. е отразил, че
намерените в него монети и други вещи за негови. В протокола за претърсване и
изземване на вещи от автомобила на подс. Ж. „Пежо 206”
с рег. № А 3955 КС, подс. Ж. е записал, че намерените
апликации в тъмночервената чанта са негови, а за другите накити не знае на кого
са. С определения на Окръжен съд – Сливен протоколите за личен обиск и
претърсване и изземване са одобрени.
По делото са назначени и изготвени първоначална
съдебно-историческа, нумизматична и археологическа и две допълнителни такива
експертизи, които след изследване на иззетите старинни монети, предмети и части
и предмети и проучване на съответна литература са дали отговори на поставените
им въпроси относно историческото значение, носената от предметите информация,
тяхното състояние, изработка, състав. За изследваните монети е отразено
описание на лицева част и опако, а за останалите вещи – е дадено описание
според характеристиките и предназначението им. Вещите са оценени в пари според
целостта и качеството им, като е отчетено, че някои от тях са с лошо качество.
Отразени са размери и тегло. Посочени са съответните исторически данни –
владетели, исторически момент на създаване на предмета с уточнени конкретни
години, векове или период от такива. За някои предмети е отразена епоха. В
допълнителните експертизи са дадени отговори на по-късно формулирани от
разследващия орган в досъдебната фаза и от страните – в хода на съдебното
следствие въпроси, които съдът цени, с изключение на въпросите дали
изследваните предмети са археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от
ЗКН, който въпрос е правен и следва да се реши от съда, доколкото е включен в
обвинението, за което е привлечен да отговаря всеки от подсъдимите. От първоначалното
заключение на експертизата е видно, че иззетите от подсъдимия Ж. вещи имат
археологическа стойност, определени са като движими паметници на културата /без
тези с лошо качество/, имат историческо и археологическо значение и носят
съответна информация. Вещите лица уточняват, че всички монети, сечени преди
1800 г. са движими паметници на културата. В допълнителната съдебна историческа
нумизматична и археологическа експертиза, депозирана на ДП, изследваните
предмети са характеризирани като културни ценности. Установено е, че
предметите, предоставени на експертите са материално свидетелство за човешко
присъствие и дейност от бронзовата епоха, античността и средновековието до ХІХ
век и имат научна и културна стойност. Някои от предадените за изследване
предмети имат изключително значение за науката и културата, поради което е
дадено заключение, че са национално богатство.
Като такива с изключително значение за
науката и културата са оценени част от иззетите от подс.Ж.
предмети, а именно: златна монета Римска империя – Пулхерия
/414-453/, с тегло 1,47
грама; сребърна монета Месамбрия /450-350 пр.Хр./, с
тегло 0,46 грама; сребърна монета Месамбрия /450-350
г. в. пр.Хр./, с тегло 1,35 грама; сребърна монета Аполония
Понтика /450-350 г. в.пр.Хр./, с тегло 0,42 грама;
сребърна монета Аполония Понтика
/450-350 г. в.пр.Хр./, с тегло 1,08 грама; сребърна монета Аполония
Понтика /450-350 г. в.пр.Хр./, с тегло 3,36 грама;
бронзова монета Римска империя – Веспасиан /69-79/, с
тегло 23,26 грама; бронзова монета Римска империя – Север II /305-307/, с тегло 8,76 грама; бронзова монета Римска
империя – Нерон /54-68/, с тегло 11,34 грама; бронзова монета Римска империя – Комод /177-192/, Анхиало, с тегло
6,85 грама; керамичен съд ІІІ в.пр.Хр.; 2 броя обици (III
в. пр.Хр.), с общо тегло 0,93 грама, 2 бр. обици с изобразени човешки лица, (III в. пр.Хр.), с общо тегло 1,75 грама, пръстен с форма на
змия /III в. пр.Хр./, с тегло 2,3 грама и пръстен с дупка /III в. пр.Хр./, с тегло 2,51 грама. Същите предвид
изключителното им значение за науката и културата, с оглед разпоредбата на чл.
54 ал.2 от ЗКН, представляват културни ценности – национално богатство.
Експертизата е дала заключение, че
изследваните предмети най-вероятно произхождат от земните пластове на
територията на Република България, тъй като подобни или аналогични експонати са
описани в научната литература и се откриват при редовни археологически
разкопки.
Във второто допълнително заключение,
депозирано в хода на съдебното следствие, експертите сочат, че иззетите монети,
предмети и части от предмети, предоставени за изследване представляват движими
материални следи от човешка дейност от минали епохи. Обяснено е, че една
монета, обица, пръстен, съд и т.н. дават разнообразна информация относно
епохата, държавата, владетеля, икономическото състояние, занаятите /добив и
леене на метали, ковачество, грънчарство и др./, естетически вкусове,
религиозни вярвания и т.н. Относно произхода на изследваните обекти, вещите
лица съобразяват, че многобройни аналогични или подобни на изследваните
експонати, описани в научната литература са открити при редовни или спасителни
археологически разкопки /теренни проучвания/, както и случайни колективни или
единични находки. Също така се сочи, че идентични на част от инкриминираните
вещи /напр. римски монети/ са откривани на територията на други държави. В тази
връзка е приведен като аргумент общоизвестен факт – че Римската империя се е
разпростирала на три континента. При извършеното изследване дали идентични на
инкриминираните вещи и в частност тези сечени в Месембрия
са намирани на територията на днешни Молдова, Турция, Гърция, Румъния, вещите
лица заключават, че като правило не са откривани идентични на инкриминираните
монети, сечени в Месамбрия /а именно сребърни монети
– оболи и диоболи, бронзови
монети/ с няколко отделни изключения. Относно римските сребърни монети от
ІІ-ІІІ век, предоставени за експертиза, вещите лица поясняват, че са сечени в
столицата на империята – Рим. Подробен отговор е даден и на въпроса относно
историческите епохи. Изяснено е, че думата „епоха” е от гръцки произход и
буквално означава „спиране”. Значението й е дефинирано като голям период от
време, който се характеризира с типични явления и събития, етап от време,
еднородно отличителен по определени признаци. Синоними на думата епоха са ера,
период, време. Експертите сочат, че е прието развитието на човешкото общество
да се дели на две – праистория /предистория, първобитно общество/ и история.
Изброени са в отговор на поставените въпроси епохите и периодите им в
праисторията, епохите в историята, епохите в историята на древна Гърция,
епохите в историята на древен Рим, други исторически епохи с уточнението, че
списъкът може да бъде продължен. Разяснено е, че разликата в периодизацията се
дължи на мнението на отделните автори /колектив/, година на издаване на
съответната литература, както и дали периодът се отнася за България, Балканския
полуостров, Европа или Близкия изток.
Въз
основа на оценката, направена в първоначалното заключение на експертизата
иззетите при личния обиск на подс. Ж. и от неговия
автомобил предмети, представляващи движими материални следи от човешка дейност
от минали епохи, са на обща стойност 14 012 лв.
При извършения личен обиск на подс.И. са били намерени в него и иззети старинни предмети,
както следва:
-
бронзова монета Римска империя – Максимиан /286-310/, с тегло 3,24 грама;
-
бронзова монета Римска империя –
Константин I Велики /306-337/, с тегло 2,57 грама;
-
бронзова монета Римска империя - Максимин I /235-238/,
Анхиало, с тегло 11,58 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Гордиан III и Транквилина
/238-244/, Томи, с тегло 10,76 грама;
- бронзова монета Византия - Юстиниани I /527-565/, Константинопол, с тегло 8,94 грама;
-
бронзова монета
Византия - Юстин II и София /565-578/, Никомедия,
с тегло 13,32 грама;
-
бронзова монета
Византия - Юстин II
и София /565-578/, Тесалоника, с тегло 5,58 грама;
- бронзова монета Византия - Константин
VII /913-959/, Константинопол, с тегло 5,82 грама;
-
бронзова монета Византия – Тиберий II Константин /578-582/, с тегло 5,52 грама;
-
бронзова монета Византия - /VI в./, с тегло 4,57 грама;
-
бронзова обица - /Х-ХІV в./, с тегло
4,90 грама;
-
бронзова-посребрена халка - /Х-ХІV в./,
с тегло 1,52 грама;
-
бронзова монета Римска империя –
Галерии /293-311/, с тегло 5,90 грама;
-
бронзова монета Римска империя -
Галерии /293-311/, с тегло 5,50 грама;
-
бронзова монета Римска империя - Север
Александър /222-235/, с тегло 22,94 грама;
- бронзова монета Римска империя – Септимий Север
/193-211/, Анхиало, с тегло 6,18 грама;
- бронзова монета Римска империя - /ІІІ-ІV
в./, с тегло 10,26 грама;
- бронзова монета Византия - Юстиниан I /527-565/, Константинопол, с тегло 14,15 грама;
-
бронзова монета Латинско имитативно монетосечене, (1204-1261), с тегло 1,08 грама;
-
бронзова монета Месамбрия
/ІV-П в. пр.Хр./, с тегло 1,61 грама;
-
бронзова монета Месамбрия /ІV-П в. пр.Хр./, с тегло 6,42 грама;
-
бронзова монета Антична елинистическа монета /с контрамарка/,
с тегло 3,50 грама;
- сребърна монета Римска империя – Требониан Гал /251-253/, с тегло 3,31 грама;
-
бронзова монета Месамбрия /ІV-П в. пр.Хр./, с тегло 1,57 грама;
-
сребърна монета Аполония
Понтика /450-350 г. пр.Хр./, с тегло 0,66 грама;
-
бронзова монета Аполония
Понтика /450-350 г. пр.Хр./, с тегло 0,94 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - /ІІІ-ІV в./, с тегло 3,06 грама;
-
бронзова монета Римска империя - /IV в./, с тегло 1,03 грама;
-
бронзова монета Византия - /VI в./, с тегло 5,36 грама;
-
сребърна монета Византия - /VІ-ХІV в./
/фрагмент от монета/, с тегло 1,08 грама;
-
бронзова монета Македония – Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 5,05 грама;
-
бронзова монета Македония – Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 4,12 грама;
-
бронзова монета Македония - Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 4,73 грама;
-
бронзова монета Македония - Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 2,85 грама;
-
бронзова монета Македония - Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 5,74 грама;
-
бронзова монета Македония - Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 5,57 грама;
-
бронзова монета Македония - Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 3,85 грама;
-
бронзова монета Македония - Александър IIІ Велики /336-323г. пр.Хр./, с тегло 4,71 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - Аврелиан /270-275/, с тегло 3,56 грама;
-
бронзов пръстен-печат – античност, с
тегло 2,50 грама;
-
оловна апликация – античност, с тегло
4,86 грама;
-
оловна апликация – античност, с тегло
5,55 грама;
-
бронзова монета България – И.
Александър /1331-1371/, с тегло 1,66 грама;
-
бронзова монета Османска империя - /ХІV-ХV
в.), с тегло 1,20 грама;
-
сребърна монета Османска империя - /ХІV-ХV
в./, с тегло 0,90 грама;
-
сребърна монета Османска империя -
/ХІV-ХV в./, с тегло 0,35 грама;
-
бронзова монета Византия – Фока /602-610/, Никомедия, с
тегло 10,39 грама;
-
бронзова монета Византия - XI в. /анономен фолис/,
с тегло 8,54 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - (ІІІ-ІХ в.), с тегло 6,90 грама;
-
бронзова монета
Римска империя - (ІІІ-ІХ в.), с тегло 9,80 грама;
- бронзова
монета Римска империя – (ІІІ-ІХ в.), с тегло 11,05 грама.
Описаните по-горе предмети са били
предмет на изследване и оценка от назначената по делото съдебно-историческа, нумизматична и археологическа и две
допълнителни такива експертизи. Съгласно първоначалното заключение стойността
на посочените вещи е 901 лв.
Пред свид. Д. подс. И. заявил, че
намерените у него вещи са негови.
В
саморъчните си писмени обяснения в протокола за личен обиск, подс. Р.И. е отразил, че откритите в него и иззети монети и
накити са негови и са намерени в кофа за смет. С
определение на Окръжен съд – Сливен протоколът за личен обиск е одобрен.
Непосредствено след извършения му личен
обиск, подс. И. предал с протокол за доброволно
предаване друг обект – фрагмент от оброчна плочка на Хермес, ІІ-ІІІ в., оценен от съдебната историческа,
нумизматична и археологическа експертиза на стойност от 40 лв.
Заключенията на приобщените
първоначална съдебно-историческа, нумизматична и археологическа и две
допълнителни такива експертизи, подробно обсъдени по-горе, са относими и към иззетите от подс. И.
предмети, които също са били предмет на изследване.
Като такива с изключително значение за
науката и културата са оценени част от иззетите от подс.И.
предмети, а именно: бронзова монета Месамбрия /ІV-ІІ
в. пр.Хр./, с тегло 1,61 грама; бронзова монета Месамбрия
/ІV-ІІ в. пр.Хр./, с тегло 6,42 грама; бронзова монета Месамбрия
/ІV-ІІ в. пр.Хр./, с тегло 1,57 грама и сребърна монета Аполония
Понтика /450-350 г. пр.Хр./, с тегло 0,66 грама. Същите
предвид изключителното им значение за науката и културата и с оглед
разпоредбата на чл. 54 ал.2 от ЗКН представляват културни ценности – национално
богатство.
Експертизата е дала заключение, че
изследваните предмети най-вероятно произхождат от земните пластове на територията
на Република България, тъй като подобни или аналогични експонати са описани в
научната литература и се откриват при редовни археологически разкопки. Съгласно
допълнителното заключение иззетите монети, предмети и части от предмети,
предоставени за изследване представляват движими материални следи от човешка
дейност от минали епохи.
Въз основа на оценката, направена в
първоначалното заключение на експертизата иззетите при личния обиск на подс. И. предмети, представляващи движими материални следи
от човешка дейност от минали епохи, са на обща стойност 941 лв.
В първоначалното
заключение на експертизата е посочено, че всички иззети от подс.Ж. и подс.И. обекти, предмет на
изследване, подлежат на идентификация и регистрация по реда на глава VI раздел II от Закона за културното наследство и Наредба №
Н-3/03.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.
Видно от писмо изх. №
11-00-145/11.09.2012 г. на Министерство на културата на Република България, в
Министерството на културата не са постъпвали искания от подс.
К.И.Ж. и подс. Р.Д.И. за вписване в регистъра на
движимите културни ценности на притежавани от тях такива вещи. Заявления за
идентификация и регистрация на инкриминираните вещи подсъдимите не са подавали
и в 4-те нумизматични дружества на територията на страната.
Изложените
фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, ценени поотделно
и в тяхната съвкупност, а именно гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, заключения на назначените по делото експертизи.
Съдът
съобрази свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели. Основен доказателствен източник за обстоятелствата, при които е
установена деятелността на подсъдимите представляват показанията на служителите
на ГД „БОП” – София и ТЗ „БОП” – Сливен. Акцент следва да се постави върху
показанията на свид. В.В. –
служител към инкриминираната дата в ГД „БОП” – София, сектор „Трафик на
културни ценности”. Показанията дават яснота по въпросите при какви
обстоятелства и защо е била инициирана на 27.04.2012 г. полицейската операция
на бензиностанция ОМВ в гр. Нова Загора. От същите показания се установява, че
подсъдимите са поддържали контакти помежду си, както и с лица, търгуващи с
културни ценности още преди да бъдат задържани с предмети и монети – културни
ценности на 27.04.2012г. в гр. Нова Загора. Заеманата от свид.
В. позиция, ресорът, в който е работил през относимия
за обстоятелствата по делото период, както и служебно известната на свидетеля
информация са пряко свързани с главния факт на доказване, а именно държал ли е
всеки от подсъдимите археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН
на инкриминираната дата. Тези показания съдържат информация и за причината,
поради която подсъдимите са се намирали на процесната
бензиностанция в гр. Нова Загора – уговорената между тях и свид.
Р.Л. с прякор „Джентълмена” среща, тъй като последният е бил известен като
лице, занимаващо се на високо ниво с културни ценности. Съдът цени показанията
на свид. В., като намира същите за логични,
последователни и изцяло кореспондиращи с другите доказателства, събрани по
делото.
Показанията
на свидетелите Х.Б., М.С., В.П., В.Р. и С.Д. – всички /към инкриминираната
дата/ служители на ТЗ „БОП” – Сливен, съдът кредитира. Петимата свидетели са
участвали в проведената на процесната бензиностанция
операция, като първите двама свидетели – Б. и С. са установили свид. Л. и подс. Ж. на маса в
заведението към бензиностанцията, докато свид. Л. е
разглеждал пликчета с монети, а свид. П. и свид. Р. – са задържали подс. И.
до лекия автомобил Пежо 206, собственост на подс. К. Ж..
Свид. Д. първоначално е бил със свид.
П. и свид. Р., а непосредствено след това се е
присъединил към свид. Б. и свид.
С. до масата, на която са стоели свид.
Л. и подс. Ж.. Посочената група свидетели е оказала
съдействие от технически характер и на по-късен етап на пристигналия на място
екип от разследващ полицай и технически експерти /НТЛ/ във връзка проведените
процесуално-следствени действия – оглед на местопроизшествие, личен обиск на
подсъдимите и свид. Л., действията по претърсване и
изземване по отношение на лекия автомобил на подс. Ж.
– л.а. Пежо 206 и автомобила на свид. Л. – л.а. „Ауди
А5”. Показанията на тези свидетели са пряко относими
към фактите къде са се намирали инкриминираните вещи /монети, накити, предмети
и др./, какво е било поведението на подсъдимите и свид.
Л. на 27.04.2012г. на бензиностанция ОМВ – гр. Нова Загора, какво са
разговаряли подсъдимите и присъствалите на място лица, какви действия са
извършили разследващия орган и неговия екип. Доколкото посочените свидетели са
възприели пряко ситуацията на бензиностанцията, както към момента на
установяване на подс.Ж., свид.
Л. и подс. И., така до приключване на
процесуално-следствените действия, като са наблюдавали тяхното провеждане и са
оказали помощ за своевременното извършване на действията по претърсване,
изземване, разполагане на намерените вещи по подходящ начин за тяхното
заснемане от техническия експерт, съдът намира, че дадената от тези свидетели
информация е такава от очевидци. Съобщеното от петимата свидетели е от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото, а именно кое от
заварените на бензиностанцията лица какви вещи е държало, къде са се намирали
вещите и лицата, какво е обяснено на място за произхода на тези вещи. Поради
това съдът се довери на показанията на петимата свидетели, като ги намери за
правдиви, логични и съответни на съставените протоколи за съответните процесуално-следствени
действия. По същите съображения съдът цени и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания на свид. Б. и свид.
Р., дадени на досъдебното производство, като намира, че същите допълват показанията,
дадени от тези свидетели в с.з. пред настоящия състав на съда.
Съдът
съобрази показанията на свид. М.Д. и свид. М.М. – поемни
лица и показанията на свид. А.Д. и свид. Р.С. – технически експерти /НТЛ/ по
процесуално-следствените действия, извършени на 27.04.2012г. на бензиностанция
ОМВ – гр. Нова Загора. Показанията на тези свидетели в основната им част
съответстват с тези на останалите свидетели, присъствали на място на процесната бензиностанция, както и потвърждават изцяло
отразеното в протоколите за съответните процесуално-следствени действия, поради
което съдът ги кредитира в съответните им части. Съдът съобрази, че свид. Д. не си спомни да е присъствал на личен обиск на свид. И., но отчете и факта, че свид.
Д. разпозна подписа си като поемно лице на съответния
протокол при предявяването му. Видно от показанията на другите свидетели, както
от протоколите за оглед на местопроизшествие, личен обиск на двамата подсъдими
и свид. Л., и протоколите за претърсване и изземване,
извършени по отношение на л.а. „Ауди А 5” с рег. № СА 4598 КХ и „Пежо 206” с
рег. № А 3955 КС, следствените действия са последователни във времето, като във
всеки един от протоколите поемните лица са М.Д. и М.М.. Свид. М. от своя страна е
категоричен, че свид. Д. е присъствал заедно с него
на всички следствени действия, включително на личния обиск на подс. Р.И.. В този смисъл, съдът не кредитира показанията
на свид. Д. в частта, в която посочи, че не помни да
е присъствал на личния обиск на подс. И.. Подписът,
положен под протокола за съответното следствено действие, обстоятелството, че свид. Д. е присъствал на всички предходни следствени
действия, вкл. претърсване и изземване на вещи от лек
автомобил марка „Пежо 206” с рег. № А 3955 КС, собственост на К.И.Ж. /започнало
в 13:50ч. и завършило в 14:37 ч./, както и показанията на другото поемно лице – свид. М., че Д. е
присъствал на всички следствени действия заедно с него като поемно
лице, вкл. на този личен обиск на подс. И., дават
основание на съда да приеме, че не следва да кредитира показанията на свид. Д. в посочената част. В тази част съдът се доверява
на показанията на свид. М., че двамата със свид. Д. са участвали във всички процесуално-следствени
действия, извършени на 27.04.2012 г. на бензиностанция ОМВ – Нова Загора по
настоящото дело. Този факт се потвърждава и от подписа, положен от Д. под
протокола за личен обиск на подс. И..
Съдът
обсъди и показанията на свид.
Л., като намери, че може да им се довери в основната им част. Действително този
свидетел в хода на съдебното следствие първоначално съобщи твърде общо какво си
спомня от случилото се на бензиностанцията на инкриминираната дата, но след
това разказа в по-големи детайли за срещата си с подсъдимите в гр. Нова Загора.
Съдът не се довери на показанията на свид. Л. в
частта, в която твърди, че срещата е била, за да търси свид.
Л. работа на подс. И., както и че намерените „неща”,
за които му говорил Р.И., последният отивал да предава в музей в София.
Недостоверно е, при условие, че подсъдимите са живеели на морето /подс. И. в района на гр. Несебър, а подс.
Ж. ***/ и ако свид. Л. също е пътувал /според
показанията му/ за морето, но за гр. Варна, тримата да не се срещнат по-близо
до мястото, на което са се намирали подсъдимите, а да се срещат в гр. Нова
Загора. Ако подсъдимият И. действително е искал да говори за работа със свид. Л., както последният твърди, този разговор е можел да
се проведе и по телефона или по друг начин. Нелогично е и двете страни да
пропътуват по около и над 200 км, за да проведат такъв разговор в гр. Нова
Загора. Също така е в противоречие с логиката, след като във всеки град има
музей, в който намерени културни ценности и археологически обекти могат да
бъдат предадени, подс. И. да пътува до гр. София, за
да ги предаде там. Отделно от това, показанията на свид.
Л. в съответните части не се подкрепят от никакви други доказателства. Те са в
противоречие и с факта, че в момента на пристигане на екипа от служители на ТЗ
„БОП” – Сливен свид. Л. е заварен да разглежда
пликчета с монети, дадени му от подс. Ж.. Съдът
отчита, че при евентуално съобщаване на действителната цел на срещата свид. Л. би могъл да уличи себе си в извършване на
престъпление. Логично
е свидетелят да премълчава такива факти, още повече, че законодателят е
регламентирал в разпоредбата на чл. 121 от НПК, че свидетелят не е длъжен да
дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в извършване на
престъпление. В останалата им част, вкл. прочетените
по реда на чл. 281 от НПК показания на свид. Л.,
дадени на досъдебното производство, съдът цени, като намира, че кореспондират с
другите доказателства по делото.
Съдът
съобрази, че показанията на всички свидетели са като цяло относими
към предмета на делото, в основната си част – взаимно допълващи се и
допринасящи, макар и в различна степен, за изясняването на релевантните за
предмета на доказване факти.
Съдът
кредитира дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимите досежно характерични данни и
относно обстоятелството, че не са подавали заявления за идентификация и
регистрация на процесните вещи в Съюза на
нумизматичните дружества в България. Съдът отчита, че подсъдимите се
възползваха от правото си да не дават обяснения по обвинението на този етап от
производството, което е тяхно процесуално право.
Съдът
изслуша и прие заключенията на съдебно-техническата експертиза, назначена на
ДП, както и заключенията /първоначално и две допълнителни/ на съдебната
историческа, нумизматична и археологическа експертиза. Кредитира ги, като
намира, че са изготвени от компетентни
вещи лица, в чийто знания, професионализъм и обективност няма основание да се
съмнява. Съдебно-техническата експертиза /л.62-65 от ДП/ при изследване на
телефонен апарат Samsung SGH- Е730 с IMEI
356158005831397 и СИМ карта на МТЕЛ, е установила наличието на файл с име
„1-0133”, свързан с държането на археологически предмети с културно историческа
стойност. Същият е във формат JPG с големина 170
КБ, създаден на 08/04/2012 г. в 18:00 ч. Информацията е отпечатана на хартиен
носител, неразделна част от заключението, депозирано с протокол №
447/22.11.2012 г. Съдебната историческа, нумизматична и археологическа
експертиза в първоначалното и две допълнителни заключения е дала отговори на
поставените многобройни въпроси, свързани с характера, произхода, вида,
формата, описанието, съдържанието, стойността и др. характеристики на иззетите
по делото монети, накити, предмети и части от предмети. Съдът цени
заключенията, с уточнението, че по въпросите с правен характер ще направи своя
собствена преценка в частта от мотивите, съдържаща правните изводи.
Съдът
се довери на събраните в хода на производството писмени доказателства. Акцент
съдът намира за необходимо да постави върху писмо
изх. № 11-00-145/11.09.2012 г. на Министерство на културата на Република
България /л.43 от ДП/, съгласно което в Министерството на културата не са
постъпвали искания от подс. К.И.Ж. и подс. Р.Д.И. за вписване в регистъра на движимите културни
ценности на притежавани от тях такива вещи. Идентична информация съдържат и
писма от Нумизматично дружество „Филипопол” – Пловдив
/л.188 от НОХД № 43/13г. на СлОС/, от Нумизматично
дружество „Сторгозия” – гр. Плевен /л. 190 от делото/
и от Варненско нумизматично дружество /л.192 от делото/. Съдът цени и
останалите писмени доказателства, като съобрази, че всички писмени
доказателства са приложени
по делото, не се оспорват от страните и са приобщени чрез прочитането им по съответния
процесуален ред.
Съдът
намира, че съставените в досъдебната фаза протоколи за процесуално-следствени
действия са годни, изготвени са по установения в НПК ред и следва да бъдат
ценени като писмени доказателствени средства. Относно процесуално-следствените
действия на инкриминираната дата – 27.04.2012 г. са налице следните протоколи:
-Протокол за оглед на местопроизшествие
от 27.04.2012 г., като огледът е започнал в 11:30ч. и е завършил в 12:05ч. В
протокола не са отразени искания, бележки и възражения на присъствалите лица.
-Протокол от 27.04.2012 г. за обиск и
изземване по отношение на Р. В. Л., като обискът е започнал в 12:10 ч. и е
завършил в 12:45 ч. Протоколът е одобрен с определение № 114 от 28.04.2012 г.
на СлОС.
-Протокол от 27.04.2012 г. за обиск и
изземване по отношение на К.И.Ж., като обискът е започнал в 12:50 ч. и е
завършил в 13:25 ч. Протоколът е одобрен с определение № 111 от 28.04.2012 г.
на СлОС.
-Протокол от 27.04.2012г. за
претърсване и изземване на лек автомобил марка „Ауди А5” с рег. № СА 4598 КХ,
собственост на „И Еф Джи Ауто Лизинг” и управляван от Р. В. Л., като
следственото действие е започнало в 13:30ч. и е завършило в 13:40 ч. Протоколът
е одобрен с определение № 113/28.04.2012 г. на СлОС.
-Протокол от 27.04.2012г. за
претърсване и изземване на лек автомобил марка „Пежо 206” с рег. № А 3955 КС,
собственост на К.И.Ж., като следственото действие е започнало в 13:50ч. и е завършило
в 14:37 ч. Протоколът е одобрен с определение № 115/28.04.2012 г. на СлОС.
-Протокол от 27.04.2012 г. за обиск и
изземване по отношение на Р.Д.И., като обискът е започнал в 14:50 ч. и е завършил
в 15:05 ч. Протоколът е одобрен с определение № 112 от 28.04.2012 г. на СлОС.
Като
съобрази формалното съответствие на съдържанието на протоколите с установените
в процесуалния закон правила, свидетелските показания на служителите на ТЗ
„БОП” – Сливен, на поемните лица, на техническите
експерти и отразеното в протоколите за съответните действия, включително
онагледено в наличните по делото снимки, надлежно оформени във фотоалбум, съдът
приема, че протоколите валидно отразяват проведените процесуално-следствени
действия и са годно доказателствено средство, удостоверяващо същите.
Протоколите са приобщени към доказателствения материал по съответния
процесуален ред – чрез прочитането им.
По
делото са иззети като веществени доказателства всички предмети, иззети от
подсъдимите, от местопроизшествието и от лекия автомобил на подс.
Ж. – „Пежо 206” с рег. № А 3955 КС. От тях са предадени за съхранение в
Регионалния исторически музей гр. Сливен вещите, описани в приемо-предавателен
протокол от 20.09.2012 г. /л.89 от ДП/. Тези и останалите веществени
доказателства са предявени на страните по реда на чл. 284 от НПК.
Съдът
кредитира веществените доказателствени средства, изготвени чрез приложени
специални разузнавателни средства. Същите са допустими по смисъла на чл. 172
ал.2 от НПК като способ за събиране и проверка на
доказателства. При спазване на установения от НПК и ЗСРС ред е приложен
оперативния способ – подслушване и са изготвени веществени доказателствени
средства. Точно са изпълнени задължителните условия за използване на специални
разузнавателни средства. Спазен е предвиденият нормативен ред, очертаващ
предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган и предписващ
надлежното им обективиране на съответен материален
носител. Съдът намери, че съдържанието на приложените ВДС, съответства и
допълва установеното по делото чрез други доказателствени източници. Поради
това, съдът счете, че не е налице основание за изключване на ВДС от
доказателствената съвкупност и същите следва да бъдат ценени наред с останалите
доказателства. По делото не е въведено съмнение относно автентичността на
веществените доказателствени средства. Информацията във ВДС внася яснота по
предхождащите инкриминираната дата действия и разговори на подсъдимите, като
доказателствените средства допринасят за изясняване на обстоятелствата по
делото. Комплексната оценка на протоколите и хронологията на документираните събития
дава възможност да се изгради цялостна представа за конкретните действия на подсъдимите.
Въз основа на приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си всеки от подсъдимите – подс. Р.И. и подс. К.Ж., е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
278, ал.6, изр.1, предл.2 вр.
предл.1 от НК. Всеки от двамата подсъдими на 27.04.2012
г. в гр.Нова Загора е държал повече от три археологически обекта по смисъла на
чл.146 ал.1 от Закона за културното наследство. Същите представляват движими
културни ценности и национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл.7,
чл.10 вр. чл.9, чл.54 ал.2 и чл.146 ал.3 от Закона за
културното наследство, като не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред – този по Глава VI, Раздел II, чл.96-107 от Закона за културното наследство
и Раздел ІІ, чл.8-19 и Раздел ІІІ чл.20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за
реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности и в изпълнение на задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл.4 ал.1-3 от същата наредба. Подсъдимият Р.И.
на инкриминираната дата е държал 41 бр. бронзови и 5 бр. сребърни старинни
монети, бронзова обеца, бронзова халка посребрена, пръстен - печат, 2
бр. апликации, фрагмент от оброчна плоча на Хермес, на обща стойност 941 лв. Подсъдимият К.Ж. на
инкриминираната дата е държал 2 броя златни, 16 бр. сребърни, 57 бр. бронзови и
4 бр. оловни старинни монети, 3 броя бронзови гривни, изработени от бронзова пластина
с украса, 3 броя фрагменти от бронзови гривни, изработени от бронзова пластина
с украса, 7 броя бронзови гривни, изработени от бронзова пластина без украса,
26 броя фрагменти от бронзови гривни изработени от бронзова пръчка, 2 бр.
бронзови гривни изработени от бронзова пръчка, 5 бр. фрагменти от бронзови
гривни с украса имитираща възел, масивна бронзова гривна, 12 бр. фрагменти от
бронзови гривни, бронзова гривна от усукана тел, 3 бр. фрагменти от бронзови фибули, 11 броя фрагменти от различни бронзови предмети,
бронзова фибула, 1 бр. бронзов фрагмент, 12 броя бронзови игли, 2 бр. железни игли, 6 бр. част
от торкви, 23 бр. части от колесница, 14 броя медицински
инструменти (пинсети, лъжички и др.), 9 бр. фрагменти от пръстен и ключ, 16 бр.
фрагменти от апликации с кръгла
форма, наподобяващи колело на каруца, 3
бр. апликации, 6 бр. апликации с форма на масичка, 6 бр. фрагменти от бронзова статуя (крака), фрагмент от бронзова
статуя (ръка), турски метален печат
от 1875 г., 19 бр. метални апликации с различна форма и вид, 33 бр. метални фрагменти с различна форма и
неопределен вид, 2 бр. вотивни пръчки
завършващи с птица, 3 бр. метални предмети, 2 бр. апликация, лъвска
лапа, 12 бр. метални, кръгли апликации, 7 бр. фрагменти
от метални апликации, метален кръст енколпион само
едната половина, фрагмент от
бронзова лъжичка, 2 бр. бронзови предмети, бронзова лъжичка с дупки,
бронзов пръстен, бронзова апликация, накрайник
на кания за ятаган, 20 бр. фрагменти от фибули, 5 бр. фибули запазен е само лъка, фрагмент от фибула, екзагия /мярка за тегло/,
керамичен съд, 2 броя обици, 2 бр.
обици с изобразени човешки лица, пръстен
с форма на змия, пръстен с дупка, 2 бр. каменни брадвички, бронзово огледало, метална апликация, метална
халка, бронзова стрела, бронзова
висулка от медальон, бронзово копче, 3 бр. фрагменти от стъклена гривна, 3 броя фрагменти от съд, 3 броя
антични елинистически монети, на обща стойност 14012 лв.
Разпоредбата
на чл. 278 ал.6, изр.1, предл.1 от НК ангажира
наказателната отговорност на лице, което държи археологически обект, който не е
идентифициран и регистриран по съответния ред. Същият текст във второто си
предложение санкционира по-тежко деянието, при което предметът на
престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат
повече от три археологически обекта. Престъпната деятелност на всеки от
подсъдимите по настоящото дело следва да се квалифицира по второто предложение
на текста на чл. 278 ал. 6 изр.1 от НК, тъй като от една страна всеки от
подсъдимите на 27.04.2012г. в гр. Нова Загора е държал повече от три
археологически обекта, а от друга всеки от тях е държал обекти, които представляват
национално богатство по смисъла на чл. 146, ал.3 вр.
чл. 7, чл.10 и чл.54 ал.2 от ЗКН.
Изпълнителното
деяние се изразява в „държане” на инкриминираните вещи. Достатъчно, за да е
осъществено деянието е обектите да се държат от лицата, без да е необходимо демонстриране
на това държане, намерение за отчуждаване или за някакво друго своене. Престъплението
е на просто извършване и е достатъчно само държането на вещите – без значение
времето на държане, целта, придобивния способ и т.н.
Извън
съмнение е, че всеки от подсъдимите на инкриминираната дата е държал старинни
предмети, като подс. Р.И. е държал такива в себе си,
а подс. К.Ж. освен тези в себе си, е държал старинни
вещи и в лекия си автомобил „Пежо 206” с рег. № А 3955 КС. Този факт като цяло
не се оспорва от подсъдимите. Видно от протоколите за личен обиск и тези за
претърсване и изземване липсват каквито и да е възражения от страна на
подсъдимите при установяване на вещите, както и относно местата, на които са
намерени. Именно за вещите иззети от двамата подсъдими на всеки от тях е
повдигнато обвинение, а на подс. К.Ж. и за тези вещи,
които са били на местопроизшествието и той преди това е дал на свид. Л., както и за вещите, намерени в лекия автомобил
„Пежо 206”, собственост на подс. Ж.. От обективна
страна е категорично, че и двамата подсъдими са държали старинни вещи на
27.04.2012г. в гр. Нова Загора и този факт не се оспорва и е установен
еднозначно от целия събран по делото доказателствен материал.
Основното
възражение на защитата се свежда до това представляват ли намерените у
подсъдимите лица на 27.04.2012г. в гр. Нова Загора предмети археологически
обекти, съответно подлежат ли на идентификация и регистрация и по кой ред,
респ. извършили ли са престъпление по чл. 278 ал.6 изр.1 предл.2
вр. предл.1 от НК
подсъдимите Р.И. и К.Ж..
Действително
предмет на престъплението по чл. 278, ал.6, изр.1 от НК, е археологически обект.
Нормата е бланкетна и следва да се запълни от
дефиницията на понятието „археологически обект”, дадена в специалния закон –
чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство. Съгласно посочената
разпоредба на ЗКН, след изменението й през 2011 г. и действаща към
инкриминираната дата и до настоящия момент, археологически обекти са всички движими
и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се
или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания. Съгласно чл. 146
ал.3 от ЗКН недвижимите и движимите
археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално
значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на
този закон.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗКН определя като „културна ценност”
нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност,
природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или
културна стойност.
Движимото
културно наследство обхваща всички културни ценности, включително и под вода,
чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им. Изключени
от движимото културно наследство са недвижимото културно наследство по чл.9 от
ЗКН и нематериалното културно наследство по чл. 42 от ЗКН /чл.10 от ЗКН/.
Съгласно чл.
51 от ЗКН, класификацията на движимите културни ценности се извършва въз
основа на тяхната принадлежност към определен исторически период и научната и
културната област, към която се отнасят. Според принадлежността им към
определен исторически период движимите културни ценности са: праисторически,
антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време /чл. 52 от ЗКН/.
Според
научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности
биват: археологически, етнографски, исторически, художествени, природни,
технически, архивни, книжовни и литературни. /чл. 53 от ЗКН/. Разпоредбата на
чл. 53 т.1 от ЗКН определя археологическите
движими културни ценности като движими вещи, открити
в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и
цивилизации, които са обект на археологията.
По
аргумент от разпоредбите на чл. 54, ал.1 и ал.2 от ЗКН движимите културни
ценности са национално богатство, когато имат изключително значение за науката,
културата, природата или техническия прогрес и чието разрушаване, повреждане
или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един
от следните критерии: 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък
пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда; 2. да
е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност; 3. да
е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или
изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на
обществото.
Анализът
на посочените разпоредби от ЗКН сочи, че археологическите обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН са
движими културни ценности /с оглед разпоредбата на чл.146 ал.3 от ЗКН/ от
категорията на археологическите, тъй като свидетелстват за епохи и цивилизации,
които са обект на археологията. Обстоятелството, че тези обекти са национално
богатство следва пряко от разпоредбата на чл. 146, ал.3 от ЗКН и посочените
по-горе норми на чл. 7, 10 и чл. 54, ал.2 от ЗКН. В този смисъл неоснователно е
възражението на защитата, че обвинението е неясно и неточно формулирано. Измененото
в с.з. по реда на чл. 287 от НПК обвинение посочва както словесно, така и
текстово чрез съответните разпоредби от специалния закон защо инкриминираните
вещи, за държането на които е обвинен всеки от подсъдимите, представляват археологически
обекти – движими културни ценности национално богатство. С оглед анализа на
действащите текстове от ЗКН съдът намира, че правилно деятелността на всеки от
двамата подсъдими е конкретизирана в измененото обвинение, като бланкетната диспозиция на чл. 278 ал.6 изр.1 предл.2 от ЗКН е правилно запълнена със съответните
разпоредби на ЗКН относно дефиницията на понятието „археологически обект” и
текстовете, определящи инкриминираните вещи като такива представляващи културни
ценности „национално богатство”. Безспорно от чл.146 ал.1 и ал.3 от ЗКН следва
изводът, че археологическите обекти са културни ценности, както правилно е
посочено и в обвинителния акт.
Акцент
защитата постави върху обстоятелството, че процесните
вещи не са резултат от археологически разкопки и теренни проучвания, поради
което не можели да се определят като археологически обекти и деянието на всеки
от подсъдимите било обективно несъставомерно. Това
становище не кореспондира с актуалната редакция на чл. 146, ал.1 от ЗКН.
Теренните проучвания са посочени като основен, но не и единствен източник на
информация. С изменението на текста на чл. 146, ал.1 от ЗКН с ДВ бр. 54/2011г.
законодателят е променил и посочената част от разпоредбата, като теренните
проучвания след изменението са предвидени само като „основен”, а не единствен
източник на информация /както е до изменението/. Коментираното изменение на
нормата е логично, тъй като теренните проучвания са законорегламентираният
в глава 7 от ЗКН начин за издирване и изучаване на културни ценности. Факт е,
че част от археологическите обекти се издирват, намират и установяват не само
чрез теренни проучвания – напр. чрез извършване на такива дейности без да е
спазен съответния ред, също така могат да бъдат намерени случайно и т.н. Само
защото старинни предмети, представляващи движими материални следи от човешка
дейност от минали епохи са намерени или открити в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата или под вода, не в резултат на теренни проучвания, а по
друг начин, не може да промени характера им на археологически обекти. Този
характер се определя от тяхното значение, от информацията, която носят и
обстоятелството, че са следи от човешка дейност от минали епохи. В този смисъл
съдът намери за неоснователно възражението на защитата, че е налице обективно несъставомерно деяние, извършено от всеки от подсъдимите.
Относно
характеристиките на инкриминираните вещи съдът цени заключенията на
първоначалната и двете допълнителни съдебни историческа, нумизматична и
археологическа експертизи, включително отговорите на въпроси, дадени в с.з. от
вещите лица. Категорично експертите изложиха становище, че изследваните вещи са
материални следи от човешка дейност от минали епохи, като в този аспект и
писмено, и устно се изложиха подробни аргументи за епохите, владетелите,
информацията и значимостта на инкриминираните вещи в исторически план. Вещите
лица защитиха чрез изследванията си и информация от съответната литература извода
си, че инкриминираните вещи най-вероятно произхождат от територията и
акваторията на Република България.
По
изложените съображения, съдът прие, че инкриминираните вещи, за които е
ангажирана наказателната отговорност на подс. Р.И. и подс. К.Ж. представляват археологически обекти по смисъла
на чл. 146, ал.1 от ЗКН, респ. могат да бъдат предмет на престъплението по чл.
278, ал.6, изр.1 от НК. Налице е и квалифициращото обстоятелство на предложение
второ по същият текст от НК, а именно, че всеки от подсъдимите е държал повече
от три археологически обекта – културни ценности национално богатство. В тази
връзка съдът съобрази изключителната стойност и значение на част от държаните
предмети, заключение за което е дала съдебната историческа, нумизматична и
археологическа експертиза. Отделно от това нормата на чл. 146, ал.3 от ЗКН дава
на движимите археологически обекти статут на културни ценности с категория
национално богатство /а на недвижимите – категория на национално значение/ до
установяването им като такива по реда на ЗКН. Касае се до законова фикция,
целяща опазване и закрила на културното наследство в интерес на обществото и държавата.
Такава цел законодателят е поставил в чл.1 от ЗКН и е възложил същата на
държавата. Допълнително с разпоредбата на чл.2а, ал.1 от ЗКН е регламентирано,
че културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН,
произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична
държавна собственост. В контекста на обсъжданите разпоредби до установяване на
движимите археологическите обекти като такива по ЗКН на същите чрез фикцията на
чл. 146, ал.3 от ЗКН е даден статут на културни ценности с категория национално
богатство, респ. същите са публична държавна собственост.
Редът за опазване на движимото
културно наследство е регламентиран в глава шеста от ЗКН и включва като отделни
етапи издирване на движимите културни ценности чрез информация от различни
източници, вкл. от теренни проучвания; идентификация и регистрация на движимите
културни ценности. Съгласно чл. 96 от ЗКН, идентификацията е дейност, чрез
която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство
съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и
категоризация по реда на ЗКН. Идентификацията на културни ценности се извършва
от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни
или културни организации и висши училища. Процедурата започва по искане на
заинтересованото лице, като идентификацията се извършва от специална комисия,
назначена от директора на музея /чл. 96, ал.3 и чл.97 от ЗКН/. Музеите
извършват идентификация при придобиване
на вещ, която може да се определи като културна ценност – чл.97, ал.1 от ЗКН,
като по този ред идентификация могат да искат и физически и юридически лица,
притежаващи и формирали колекции от вещи /ал.3 и ал.4 от същата разпоредба/. Съгласно чл.97, ал.7 от ЗКН към искането за идентификация лицата по
ал.З прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и
декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За резултата
от извършената идентификация се съставя експертно заключение и се издава
удостоверение от директора на музея, което се вписва в съответен регистър и се
определя дали съответния обект представлява културна ценност. /чл.98 и чл.99 от
ЗКН/. Когато културната ценност
представлява национално богатство, се издава заповед от министъра на културата
за предоставяне на статут като такава и вписване на вещта в регистъра на
културните ценности, като в регистъра се вписват и ценности, собственост на
лица по чл. 100, ал.4, чл. 102, ал.1 и ал.2 от ЗКН. Съгласно чл.102, ал.1, т.3 от ЗКН в регистъра по чл.102, ал.1 се
вписват културните ценности, национално богатство,
които са собственост на физически или юридически лица.
Конкретните
правила на процедурата по идентификация и регистрация са регламентирани в
Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистъра на движими културни ценности. С чл.4, ал.1 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. е предвидено, че на идентификация
по реда на наредбата подлежат
движими вещи, които могат да се определят като културна ценност. По аргумент на противното основание от разпоредбата
на чл. 5 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г.
следва извод, че на
идентификация по реда на тази наредба подлежат археологически обекти – монети и
монетовидни предмети, върху които физически или
юридически лица са установили фактическа власт след влизането в сила на ЗКН,
както и монети и монетовидни предмети, датирани преди
1800 г., както и тези след 1800 г., които имат принос и значение за човешката
история.
Действията
по извършване на идентификацията са регламентирани в раздел ІІ, чл.8-19 и
раздел ІІІ, чл.20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009г. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. регистърът на движими културни ценности се води в Министерството
на културата. При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри
в последователност посочват поредността на вписването за съответната година, годината на вписването, партидния номер на
партидата, в която то се извършва и номера на категорията по Приложение № 12 /чл.21, ал.4 от Наредбата/. Чл.22 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. регламентира случаите на служебно
вписване в регистъра на културни ценности, както и възможността извън тези
случаи всяко физическо или юридическо лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от
него културна ценност, нейното
вписване в регистъра, чрез подаване на писмено заявление. Вписваните в регистъра обстоятелства са
посочени в чл. 23, ал.1 от Наредбата,
между които и индивидуализиращи
данни за собственика и държателя на културната ценност или колекцията. Чл. 23,
ал.2 от ЗКН предвижда при промяна на собствеността върху регистрирана културна
ценност или колекция задължение за приобретателя /или
упълномощено от него лице/ да уведоми Министерството на културата или
съответния музей за отразяване на обстоятелството в регистъра.
В
ПЗР на ЗКН е регламентиран ред за идентификация и регистрация на движими
археологически обекти и движими археологически паметници на културата,
фактическа власт върху които е установена от лица до влизане в сила на ЗКН. Движимите
археологически обекти или движими археологически паметници на културата,
фактическа власт върху които е установена от лица до влизането в сила на ЗКН
подлежат в едногодишен срок от влизане в сила на закона на задължителна
идентификация и регистрация като движими културни ценности по реда на § 5 от
ПЗР на ЗКН. Към искането се прилага
декларация, в която се описват вещите, с посочване на произхода им и способа за
тяхното придобиване.
Лицата,
които до влизането в сила на ЗКН са установили фактическа власт върху движими
археологически обекти – монети и монетовидни
предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат
тяхната идентификация и регистрация по реда на § 6 от ПЗР на ЗКН. Идентификацията и регистрацията на тези
обекти се извършва от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра
на културата. Към искането до съответното нумизматично дружество се прилагат
декларация, в която се описват вещите с посочване на произхода им и способа за
тяхното придобиване, както и снимков материал.
Нормативна
уредба на процедурата по опазване на движимото културно наследство чрез
идентификация и регистрация на културните ценности, вкл. тези със статут на
национално богатство, е относима и към
инкриминираните вещи. Макар по делото да не е установен началният момент на
установяване на фактическа власт от страна на всеки от подсъдимите върху
инкриминираните вещи, държани от всеки един от тях на 27.04.2012 г., то
безспорно е установено, че идентификация и регистрация на обектите не е искана.
Видно от писмо изх. № 11-00-145/11.09.2012 г. на
Министерство на културата на Република България /л.43 от ДП/ в Министерството
на културата не са постъпвали искания от подс. К.И.Ж.
и подс. Р.Д.И. за вписване в регистъра на движимите
културни ценности на притежавани от тях такива вещи. Заявления не са подавани и
по реда на § 5 и § 6 от ЗКН пред нумизматичните дружества, посочени в писмото
на Министерството на културата, а именно Нумизматично дружество „Филипопол” – Пловдив, Нумизматично дружество „Сторгозия” – гр. Плевен и от Варненско нумизматично
дружество. Относно Съюза на нумизматичните дружества в България подсъдимите
дадоха обяснения, че не са подавали заявления за идентификация и регистрация на
инкриминираните вещи и пред това нумизматично дружество, които обяснения съдът
кредитира.
Посочената
правна рамка и задължения съдът намери за необходимо да обсъди в детайли,
доколкото разпоредбата на чл. 278, ал. 6, изр. 1 от ЗКН изисква
археологическият обект, предмет на престъплението, да не е идентифициран и
регистриран по съответния ред. Събраните по делото доказателства безусловно
сочат, че по отношение на инкриминираните вещи не е инициирано производство по
идентификация и регистрация, като от името на подсъдимите не са подавани
заявления с искане в този смисъл. В същото време видно от използваните СРС, експлоатирани
преди 27.04.2012 г., както и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, установила на иззетия телефонен апарат Samsung
SGH- Е730 с IMEI
356158005831397 наличието на файл, представляващ снимка на археологически
предмети, създаден на 08.04.2012 г., може да се направи категоричен извод, че
инкриминираните предмети /или част от тях/ са били във владение на подсъдимите
поне 20 дни преди инкриминираната дата. Тези обстоятелства, както проведените
разговори, отличаващи се с конспиративност досежно съобщаваната информация и уговорки, сочат, че
подсъдимите не са предприели своевременно действия по уведомяване на надлежните
органи за намиращите се у тях археологически обекти – движими културни ценности
/задължение по чл.93 от ЗКН/, както и не са подали пред надлежните органи
заявления за идентификация и регистрация на обектите по реда на чл.96 и сл. от
ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г.
Така
установеното от фактическа страна мотивира категоричен извод у съдебния състав,
че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна страна деянието, за което е
обвинен от ОП – Сливен, съгласно измененото по реда на чл. 287 от НК обвинение.
Всеки от подсъдимите е държал вещите, за които е обвинен от ОП – Сливен на
инкриминираната дата в гр. Нова Загора, като същите вещи представляват археологически
обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН и по отношение на същите несъмнено не
е искана идентификация и регистрация по реда на ЗКН и Наредбата. Освен това
всеки от подсъдимите на инкриминираната дата и място е държал повече от три
археологически обекта, представляващи движими културни ценности национално
богатство по смисъла на чл.7, чл.10 вр. чл.9, чл.54
ал.2 и чл.146 ал.3 от ЗКН.
Съдът намери искането за прекратяване
на делото и връщането му на ОП – Сливен, направено в хода на пренията от страна
на защитата за неоснователно. От една страна обвинителния акт е поставил
валидно фактическата рамка на обвинението, а доколкото същото беше изменено в
с.з. по реда на чл. 287 от НПК, касае се до процесуално право на прокурора. Съдът
не констатира неяснота на обвинителния акт или на измененото обвинение, още
повече, че самите подсъдими в началото на процеса заявиха, че разбират
обвинението, макар да не пожелаха да дадат обяснения по него. Обстоятелствата,
че подсъдимите заявиха, че разбират обвинението, че се направиха редица искания
за събиране на доказателства от страна на защитата, които съдът в основната им
част уважи, както и че процесът се разви в значителен период от време, в
рамките на който подсъдимите не заявиха нито веднъж, че не разбират обвинението
или че същото е неясно, наведе съдебния състав на извод, че искането за връщане
делото на прокурора е направено в края на процеса с цел забавяне производството
по делото. Съдът констатира, че липсват неточности, неясноти или противоречия в
измененото обвинение, поради което искането за връщане делото на прокурора
обсъди като неоснователно.
Съдът намери,
че е доказана и субективната страна на деянието при всеки от подсъдимите. И
двамата подсъдими са извършили престъпленията с пряк умисъл. Този извод съдът
гради въз основа на конкретно обективираното
поведение на подсъдимите лица.
Относно подс. Р.И. съдът съобрази, че същият е уговорил срещата със
свид. Л., след което при осъществяването й е носил в
себе си инкриминираните вещи – археологически обекти, представляващи движими
културни ценности национално богатство, неидентифицирани и нерегистрирани по
съответния ред, за държане на които е привлечен към наказателна отговорност. За
намерените у него вещи И. е заявил, че са негови в протокола за личен обиск. От
проведените СРС е видно, че подс. И. очевидно е
разбирал, че извършваното от него е незаконно, предвид завоалирания изказ и
използването на кодови думи. Именно той е контактувал със свид.
Р.Л., а и не само с него, видно от записаните разговори. При тези доказателства
несъмнено подс. И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Подс. Ж. от своя
страна е бил лицето, което е подало на свид. Л.
пликчета с монети, които свидетелят е разглеждал на 27.04.2012 г. на маса в
заведението към бензиностанция ОМВ – гр. Нова Загора. Обстоятелството, че свид. Л. е лице, което се занимава с културни ценности,
т.е. разбира от такива вещи, и факта, че подс. Ж. му
е дал такива, непосредствено преди залавянето им от полицейските служители,
сочи на извод, че Ж. е знаел какви обекти държи и че същите представляват
археологически обекти – движими културни ценности, за които е приложим
специален режим на идентификация и регистрация. Допълнителен аргумент, че подс. Ж. е съзнавал ценността на държаните археологически
обекти е фактът, че е дал същите на свид. Л.
поставени в пликчета. Последното обстоятелство говори за положена значителна
грижа от страна на подс. Ж. за запазване и
ненарушаване целостта на монетите, респ. осъзнаване на тяхната историческа и
културна стойност. На следващо място за умисъла у подс.
Ж. съдът отчете факта, че този подсъдим е държал в автомобила си няколко лопати
и други вещи – напр. електронни очила с лупа, шишенце с надпис Тест за сребро и
др., които логично се свързват с държането и дори придобиването на
археологически обекти. В автомобила на подс. Ж. е
намерен и иззет и телефона Самсунг, на който е
установен файл с изображение на множество археологически обекти с дата
08.04.2012г. и който е разпечатан на хартиен носител и приложен към
съдебно-техническата експертиза.
За наличието
на пряк умисъл и у двамата подсъдими съдът заключи и от иззетите от тях лупи,
везна, и др., които също сочат на извод, че всеки от подсъдимите много добре е
разбирал естеството на държаните от него вещи, тяхната специфика и стойност.
Тези предмети, които служат за изследване и анализ на вещи като
инкриминираните, както и голямото количество на намерените у всеки от
подсъдимите археологически обекти също говори за пряк умисъл. Уреждането и
провеждането на среща с лице, което разбира от културни ценности /свид. Л./ също води до логичния извод, че подсъдимите са
имали ясно знание и оценка за качествата на държаните археологически обекти и
тяхната стойност.
Доказателство
за наличието на субективна страна на деянието на всеки от подсъдимите е и
факта, че въпреки че са установили фактическа власт върху инкриминираните вещи
нито И., нито Ж. са уведомили съответните органи за това. Никой от подсъдимите
не е предприел действия за идентификация и регистрация на археологическите
обекти – движими културни ценности, които е имал в свое държане.
С
деянието си на 27.04.2012 г. всеки от двамата подсъдими е осъществил
обективните и субективни признаци на престъплението по чл.278, ал.6, изр.1, предл.2 вр. предл.1
от НК, поради което няма основание да бъде оправдан.
Като
причини за извършване на престъплението съдът отчете неправилното отношение на
подсъдимите към обществените отношения, свързани с дейността по опазване на
културното наследство на Република България и установения ред за съобщаване за
намерени археологически обекти, респ. иницииране на процедура за тяхната
идентификация и регистрация.
Като
мотив за извършеното престъпление се явява желанието на подсъдимите да се
облагодетелстват, макар и по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки от
подсъдимите за извършеното от него престъпление, съдът съобрази предвидените по
съответната разпоредба от НК вид и размер на санкцията за този вид
престъпления, отчете степента на обществената опасност на дееца и на деянието,
взе предвид индивидуализиращите отговорността на всеки от подсъдимите
обстоятелства, както и всички останали такива, относими
към определяне на наказанието съобразно изискванията на чл.36 от НК досежно целите на наказанието.
Съдът
намери, че както конкретните деяния, така и конкретните извършители не
разкриват някаква по-висока степен на обществена опасност от типичната за този
вид деяния и за този вид извършители. По принцип този вид деяния се
характеризират с една значително висока степен на обществена опасност, която
адекватно е отчетена от законодателя с оглед предвидените за престъплението
наказания като вид и размер. Законодателят е предвидил две кумулативни
наказания – лишаване от свобода до шест години и глоба от 3 000 лв. до
15 000 лв.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, като цяло добрите
характеристични данни, съдействието, оказано на разследващия орган по време на
процесуално-следствените действия, проведени на 27.04.2012 г.
Като
отегчаващо отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелство, съдът прие
голямото количество държани вещи, надхвърлящи многократно квалифициращия белег
по чл. 278, ал.6, изр.1, предл.1 от НК – повече от
три археологически обекта.
При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, окръжният
съд намери, че на всеки от подсъдимите следва да се наложи наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Наказанието „лишаване от свобода” с оглед личността на подсъдимите за всеки от
тях следва да бъде отмерено в размер под средния, предвиден за извършеното
престъпление, и по-близък до минимума, а именно за срок от 1 година. Наказанието
„глоба” съдът отмери в минимален размер за всеки от подсъдимите от по 3000 лв.,
като взе предвид и факта, че подсъдимите не работят по трудово правоотношение и
нямат постоянни доходи.
Така
наложените наказания на всеки от двамата подсъдими съдът смята за справедливи и
отговарящи в оптимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Същите
са определени съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.2 от НК, като наложените наказания
в своята съвкупност удовлетворяват целите на специалната и генералната
превенция.
Съдът
намери, че не е налице необходимост подсъдимите да изтърпяват ефективно
наложените им наказания 1 година „лишаване от свобода”, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наложените наказания
на всеки от подсъдимите за срок от 3 години.
Съдът
обсъди и възможността за определяне на наказанията на подсъдимите
при условията на чл.55 от НК и установи, че не са налице предпоставките за
това. Действително са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, но същите не
са от съответния характер – изключителни или многобройни, за да формират извод за
несъразмерна тежест на предвиденото наказание или отпадане на наказанието глоба.
Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с
оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните
цели на наказанието. В тази връзка съдът съобрази и големият брой на държаните
вещи – предмет на престъпленията на подсъдимите.
Веществените
доказателства, представляващи предмет на престъпленията – археологическите обекти, предадени с приемо-предавателен протокол от 20.09.2012г. на съхранение
в Регионален исторически музей – Сливен, подробно описани в присъдата по видове
и пликове, в които се съхраняват, на основание чл. 278, ал.7 от НК, съдът отне
в полза на държавата.
На
основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК съдът отне в полза на държавата и следните
вещи: лупа в кутийка, поставена в плик с
лепенка № 06672; електронна везна, калкулатор, 2 бр. лупи, всички
поставени в плик и запечатани с лепенка № 06668; лупа в пластмасова кутийка,
поставена в плик запечатан с лепенка № 06666,
електронни очила с лупа, поставени в кутия с надпис „Magnifier
Head Strap W\Lichts,
запечатани с лепенка № 06661; права лопата,
запечатана с лепенка № 06665; лопатка
запечатана с лепенка № 06677; лопатка запечатана с лепенка № 06676; метална чаша запечатана с лепенка № 06675.
Съдът прецени като вещи без стойност
веществените доказателства: различни видове бележки с надписи и адреси, визитна
картичка, касова бележка, всички поставени в плик и запечатани с лепенка
№ 06672; тефтер с размери 12x9 и множество самозалепващи се пликове с различни
размери, поставени в плик и запечатани с лепенка № 06668; полиетиленова торбичка с намиращо се в
нея стъклено шише с надпис върху него „Тест за сребро"/АgТЕSТ,
всички поставени в плик и запечатани с лепенка № 06666, поради което постанови унищожаването им след влизане на
присъдата в сила.
Веществените
доказателства: фонокарти БТК, поставени в плик и запечатани с лепенка № 06672; мобилен апарат
„Самсунг SGH-Е730" с IМЕI 356158/00/583139/7 с поставена СИМ-карта № 087036089080; поставен
в плик, запечатан с лепенка № 06666, след влизане в сила на присъдата съдът
постанови да се върнат на лицата, от които са иззети.
С
оглед разпоредбата на чл. 189 от НПК съдът
разреши въпроса за отговорността на подсъдимите за разноски. Всеки от двамата подсъдими бе осъден да заплати по 117.30 лв. в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен, представляващи направени по делото в
досъдебната фаза разноски в общ размер на 234.60 лв.
Всеки
от двамата подсъдими бе осъден да заплати и по 342.50 лв. в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт, представляващи направени по делото разноски пред
първата инстанция в общ размер на 685.00 лв.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: