№ 10105
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110100227 по описа за 2022 година
Ищецът Д. К. Ш. предявява иск с правно основание чл.79 ЗЗД срещу
(ФИРМА) с ЕИК ********, с който иска съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 150 лева, представляваща остатък незаплатена
компенсация, дължима по договор, сключен между страните, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба –
05.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между страните е
имало сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да тества
медикамент за превенция на КОВИД 19, а ответникът се е задължил да
заплати на ищеца сумата от 300 лева като компенсация. Излага доводи, че е
изпълнил всички свои задължения по договора, но е получил само 150 лева от
ответника, вместо 300. Претендира направените по делото разноски, както и
минимално възнаграждение за представляващия го адвокат с договор за
безвъзмездна правна помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът
(ФИРМА) оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че условията,
които са уредени в договора между страните, за да може ищеца да получи
пълните 300 лева не са изпълнени, тъй като проучването е било предсрочно
1
прекратено. Твърди също така, че участниците са били информирани за
прекратяването и на всички е било изплатено половината от
възнаграждението – 150 лева. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по делото като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между тях на
14.10.2021 г. е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да
тества медикамент за превенция на КОВИД 19, а ответникът се е задължил да
заплати на ищеца сумата от 300 лева. Като компенсация, както и че ищецът е
получил от ответника плащане по този договор в размер на 150 лв.
От представения по делото договор се установява, че страните са се
договорили ищецът да получи от ответника компенсация в размер на 300 лв.
при изпълнение две визити и завършено участие в проучването съгласно
плана. Страните са се договорили, че за да получи компенсацията ищецът
следва да върне използвания/неизползван продукт и да подпише декларация
за месечен доход. Страните не спорят и от свидетелските показания, които
съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се
установява, че ищецът е изпълнил своите договорни задължения. Изпълнени
са двете визити, върнат е използвания продукт и е попълнена декларацията за
месечен доход, видно от показанията на свидетелите и писмените
доказателства. Съдът намира, че макар да се установи по делото, че
проучването е прекратено и че ищецът е бил информиран (писмено), че може
да се наложи да спре участието си в проучването в случай, че проучването
бъде прекратено от Насус, то страните не са уговорили получаването на
компенсацията да зависи от прекратяване или не на проучването. На
следващо място, няма писмени доказателства по делото какъв е бил планът за
завършено участие в проучването, поради което съдът не може да стигне до
еднозначен извод, че проучването е било прекратено преди ищецът да
изпълни този план, което е изискуема предпоставка да получи процесната
компенсация. Относно плана са събрани единствено гласни доказателствени
средства, от които се установява, че ищецът е следвало да използва продукта
2
в продължение на 6 седмици, което е сторил и че същият е изразходван по
указания от ответника начин. Поради изложеното съдът достига до извод, че
ищецът е изпълнил изцяло своите задължения по договора и не са настъпили
обстоятелства, обосноваващи намаляване на уговорената между страните
компенсация в размер на 300 лв., поради което следва да уважи изцяло
предявения иск.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 има
ищецът в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Г. Д. Г. сумата в размер на 300 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe чл. 79 ЗЗД (ФИРМА) с ЕИК ******** да
заплати на Д. К. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 150 лв.,
представляваща остатък по незаплатена и дължима компенсация по договор
от 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (ФИРМА) с ЕИК ********
да заплати на Д. К. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 ЗА (ФИРМА) с
ЕИК ******** да заплати на адв. Г. Д. Г., САК, личен номер **********
сумата в размер на 300 лв. за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3