Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
ПЛОВДИВ 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГРЕТА
ЧАКАЛОВА
и при
секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 139 по
описа за 2021 година и констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове от М.Й., гражданин на Р.Т. с личен номер ****,
родена на *** г. и Й.Й., гражданин на Р.Т. с личен номер ****, родена на ***, с
посочения адрес за кореспонденция в ****– за М.Й. и Й.Й., конституирани като
ищци на мястото на починалия им наследодател С.Й., починал на *****, против
Д.И.И., ЕГН ********** с правна квалификация чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че наследодателят на ищците е бил в договорни отношения с Д.И.
и „Глобал Трейдинг“ ООД и е предоставил на ответника И. парични средства в
размер на 300 000 щатски долара, които И. да инвестира в дружеството, а
той е закупувал земя, наемал земеделска земя за обработване, земеделска
техника, торове. Тъй като наследодателят на ищците е констатирал, че средствата
не са инвестирани в дружеството, е поискал прекратяване на договорните
отношения.
Наследодателят на ищците
и ответникът И. са се уговорили, че сумата от 300 000 долара е
предоставена в заем на ответника И., който се е задължил да върне на
наследодателя на ищците сумата от 300 000 щатски долара в брой в Република
Турция, като това му задължение е обективирано в Декларация № 1/18.07.2017 г.,
на две вноски от по 150 000 щатски долара. Застъпва се становището, че в
случая е от значение обстоятелството, че ответникът И. е получил от
наследодателя на ищците парични средства и се е задължил да ги върне, като декларацията
е доказателство за факта на получаването на паричните средства, която има
характер на разписка, и допълнително доказателство за това е и обстоятелството,
че ответникът И. е върнал сумата от 150 000 щатски долара.
До подаването на
исковата молба е върната сумата от 150
000 щатски долара; сумата от 150 000 щатски долара с падеж 30.09.2019 г. не е
върната, поради което ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
83 472.17 лв за периода 01.10.2019 г. – до подаването на исковата молба –
25.02.2021 г.
Доколкото
ответникът И. не е изпълнил задължението си в срок до 30.09.2019 г. да върне
сумата от 150 000 щатски долара, се иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът И. да заплати на ищците:
- сумата от 150 000
щатски, чиято левова равностойност е 241 540 лв, представляваща невърната
част от Договор за заем, обективиран в Декларация 1/18.07.2017 г.;
-сумата
83 472.17 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2019
г. – до подаването на исковата молба – 25.02.2021 г. върху сумата от
150 000 щатски долара, чиято левова равностойност е 241 540 лв.
В срока по чл.367 ГПК от ответника Д.И. е постъпил писмен отговор, с който се дава становище за
неоснователност на предявените искове със следните аргументи:
-оспорва се наличие
на договор за заем между наследодателя на ищците и ответника. Декларация
1/18.07.2017 г. няма характер на договор, а съставлява абстрактно едностранно
изявление, в което не се посочва основание. Ако се приеме, че декларацията
обективира договор за заем, прави възражение за нищожност поради противоречие
със Закона и добрите нрави, тъй като декларацията не инкорпорира договор за
заем, тъй като Законът – чл.240 ЗЗД изисква насрещни волеизявления, а в случая
ищецът се основава на едностранно волеизявление, изхождащо от ответника И..
Прави се възражение
за нищожност поради липса на съгласие, тъй като страните не са изразили воля за
сключване на договор за заем.
Прави се възражение
за нищожност поради липса на основание, тъй като договорът за заем не може да
бъде породен от едностранен акт.
Оспорва се искът за
заплащане на обезщетение за забава. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата по делото Съдът намира за установено:
Твърди се от
ищците, че наследодателят им е предоставил на ответника И. в заем сумата от
300 000 щатски долара, като ответникът се е задължил да ги върне по
следния начин:
-150 000
щатски долара до 30.09.2018 г.;
-150 000
щатски долара до 30.09.2019 г.
Твърди се също, че
постигнатите между страните уговорки са обективирани в Декларация №
1/18.07.2017 г.
При условията на
пълно и главно доказване в тежест на ищците е установяването на следните
обстоятелства, от които черпят благоприятни последици: постигнато между
наследодателя им С.Й. и Д.И. съгласие С.Й. да предостави на Д.И. сумата от
300 000 щатски долара срещу задължението на И. да ги върне по следния
начин:
-150 000 щатски
долара до 30.09.2018 г.;
-150 000 щатски
долара до 30.09.2019 г.
Съдът намира, че
представената Декларация № 1/18.07.2017 г. не инкорпорира постигнатото от
страните съгласие за предоставяне от С.Й. на Д.И. в заем сумата от 300 000
щатски долара и задължението на И. да ги върне в посочените срокове.
Декларацията изхожда от ответника Д.И. и от изявлението, което се прави с декларацията,
не може да се обоснове извод за това, че сумата от 300 000 щатски долара
С.Й. е предоставил на И. в заем. Този извод на Съда се подкрепя и от
използваната от И. терминология – И. се задължава да плати на Й. 300 000 щатски долара, без да конкретизира
основанието на задължението. Следва да се отбележи, че Законодателят в чл.240,
ал.1 ЗЗД очертава, че задължение на получилия в заем парична сума е да върне същата. Т.е., в обсъжданата
декларация по никакъв начин не се вписва задължение на И. като заемател –
задължение да върне получена в заем парична сума, за да може да се обоснове
извод за наличие между страните договорни отношения на плоскостта на договор за
заем. Следва да се отбележи и обстоятелството, че не се ангажират доказателства
относно заплащането от страна на И. на сумата от 150 000 щатски долара,
както се твърди в исковата молба, но дори и да се установи това обстоятелство,
то отново не би обуславяло наличието на договорни отношения между страните на
плоскостта на договор за заем, доколкото в Декларация 1/18.07.2017 г. липсва
обективирано съгласие за предоставяне на парична сума срещу задължение за
връщане.
При така изложеното
Съдът намира, че не се установяват твърдените от ищците обстоятелства - постигнатото съгласие за представяне от С.Й.
на Д.И. в заем сумата от 300 000 щатски долара и задължението на И. да ги върне
в посочените срокове, поради което Съдът приема предявения иск за осъждане И.
да върне сумата от 150 000 щатски долара, получена на основание договор за
заем, обективиран в Декларация 1/18.07.2017 г., за неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Неоснователността
на главния иск обосновава неоснователността и на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на 12 000 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявените от М.Й., гражданин на р.т.с личен номер ****, родена на *** г. и
Й.Й., гражданин на р.т.с личен номер ****,
родена на ***, с посочения адрес за кореспонденция в ****– за М.Й. и
Й.Й., конституирани като ищци на мястото на починалия им наследодател С.Й.,
починал на **********., против Д.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** * – ****, *** – адв.Г. и адв.К. искове за заплащане на:
-сумата
150 000 щатски долара /сто и петдесет хиляди щатски долара/, чиято левова
равностойност е 241 540 лв /двеста четиридесет и една хиляди петстотин и
четиридесет лева/, представляваща невърната до 30.09.2018 г. част от получен в
заем на основание Договор за заем, обективиран в Декларация 1/18.07.2017 г.;
-сумата
83 472.17 лв /осемдесет и три хиляди четиристотин седемдесет и два лева и
17 ст/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2019 г. – до
подаването на исковата молба – 25.02.2021 г. върху сумата от 150 000
щатски долара, чиято левова равностойност е 241 540 лв
Осъжда М.Й.,
гражданин на р.т.с личен номер ****, родена на *** г. и Й.Й., ***********, с личен номер ****, родена на ***, с посочения адрес за
кореспонденция в ****– за М.Й. и Й.Й., конституирани като ищци на мястото на
починалия им наследодател С.Й., починал на 16.04.2022 г., да заплатят на
Д.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***– ****, офис *** – адв.Г. и
адв.К. сумата 12 000 лв /дванадесет хиляди лева/ разноски по делото
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните
СЪДИЯ: