Решение по дело №1964/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2023г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в публично заседание на осми февруари 2023г.,

в състав:               

Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                           

          при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 1964 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 126 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.118, ал.1 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба на Д.Б.П. срещу решение на Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България № 2153-03-107 от 27.07.2022г., с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-362/27.06.2022г. на Д.Б.П. срещу разпореждане № ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението и, че неправилно е изчислен трудовият, съответно осигурителния стаж на жалбоподателя. Направен е анализ на относимите разпоредби към длъжността на г-н П. по трудовото му правоотношение. Жалбата е поддържана в открито съдебно заседание от процесуален представител. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение на Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България № 2153-03-107 от 27.07.2022г. е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-362/27.06.2022г. на Д.Б.П. срещу разпореждане № ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО.

За да издаде оспореното решение решаващият орган е констатирал следното: със заявление от 04.06.2019г. г-н П. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 КСО, като е приложил документи за осигурителен стаж с начална дата 02.08.1982г. и крайна дата 03.06.2019г., с периоди на прекъсване и такива за осигурителен доход. Посочено е също, където е необходимо да се ползват данните от РОЛ.

Посочено е, че на г-н П. е издадено предходно разпореждане № 640711/14.10.2019г. отменено с решение № 2153-03-107 на директора на ТП – Варна на НОИ и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне.

С разпореждане **********/01.04.2022г. по подаденото от Д.П. на 04.09.2019г. заявление, при зачетени към същата дата осигурителен стаж от първа категория 09 год. 11мес. 25 дни, втора категория 06 год. 05мес. 21 дни, от трета категория 18 год. 04 мес. 26 дни, общ осигурителен стаж, преобразуван към трета категория по реда на чл.104 от КСО – 43год.01 мес. 21 дни и навършена възраст 54 год. 10 мес. 23дни е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към посочената дата не отговаря на условията:

-на чл. 69б, ал.1 от КСО, защото няма изискуемите 10год. осигурителен стаж от първа категория, а има 09.11мес.25дни, както и няма сбор 100 от продължителността на общия осигурителен стаж и навършената възраст, а сборът е 98год. 00мес. 14дни;

-на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като не отговаря на условието за сбор 100 от продължителността на общия осигурителен стаж и навършената възраст, при допълване на осигурителния стаж от втора категория с този от първа категория за преценка по правото по 69б, ал.6 от КСО, а има 98год. 00мес. 14дни;

-на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като при изискуема за мъжете за 2019г. навършена възраст 64 год. 02 мес. има 54год.10мес. 23дни.

В решението са цитирани разпоредбите на 137, ал.1, т.1 и ал.2 от КТ, чл.267, ал.1 от КТ и чл.40, ал.1 вр. ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж  вр. чл. 5, ал.4, т.1 от КСО.

По фактите решаващият орган е направил следните констатации: от събраните в хода на пенсионното производство доказателства се установява, че г-н П. е работил по трудово правоотношение в „Евроманган“ АД – с.Църква, за периода от 18.05.2009г. до 03.06.2019г. с намалено работно време 7 часа, при условията на първа категория труд, като след 31.05.2018г. има периоди на престой, самоотлъчка и платен и неплатен отпуск след самоотлъчка. Констатираните данни са на базата на ведомостите за заплати  на осигурителя „Евроманган“ АД – с.Църква, като периодите били посочени подробна в Констативен протокол № КВ-5-24-01016307/13.10.2021г. за извършена от контролните органи на НОИ проверка. Направен е извод, че намаленото работно време на г-н П. се явява пълно работно време за него, но в периодите на престой то се явява непълно работно време ( а не намалено работно време), спрямо законоустановеното 8 – часово работно време.

Посочено е, че на основание

-чл.69б, ал.1, през 2019г. мъжете, които са работили 10год. при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 53год. 04мес. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100;

-чл.69б, ал.2, през 2019г., мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 58год. 04 мес. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100;

-чл.68, ал.1-2 от КСО, през 2019г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 64год и 02мес. и осигурителен стаж 38год. на 08мес.

На посочените констатации и изводи по отношение на приложимите норми решаващият орган отхвърлил жалбата на Д.Б.П. срещу разпореждане № ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО.

Разглеждането по настоящото дело решение е второ с предходното е отменено първото разпореждане, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО на г-н П..

  Съдът констатира, че за да отмени разпореждане № 640711/14.10.2019г. с решение № 2153-03-107 решаващият орган е приел, че предвид установената от осигурителния орган липса на редовно оформена рекапитулация в представената от жалбоподателя трудова книжка, от него с писмо от 21.06.2019г. е поискано да бъде представен документ за осигурителен стаж обр.УП-3, със заверка за категорията труд, за периода от 28.05.1985г. до 16.09.1988г. от СМУ „Пътни строежи“ Варна. В изпълнение е представено Удостоверение обр. УП-+ изх.№ 26-04-94/02.07.2019г. – АМ „Черно море“ АД – Шумен, съставено на базата на намиращите се там изплащателни документи.

След като е установил различия, осигурителния орган е изискал от „Евроманган“ АД, с.Църква, с копие до г-н П. да бъде изготвен документ за осигурителен стаж обр. УП-3 за времето от 18.05.2009г. до 04.06.2019г. със заверка за категорията труд и посочване продължителността на работното време по периоди, тъй като в РОЛ са подадени данни, че г-н П. работи до 30.11.2010г. на 8-часов работен ден, а от 01.12.2010г. на 7 -часов работен ден. Изискано е и посочването на обстоятелството има ли работникът положен извънреден труд от 01.01.2005г. до 04.06.2019г. и колко часа. Писмото е получено от представляващия дружеството на 18.06.2019г., но в посочения срок не е получен изискания документ. В тази връзка с писмо от 12.09.2019г. до ТП Добрич на НОИ е направено искане за извършване на проверка на конкретните обстоятелства. В отговор е посочено, че проверка не може да бъде извършена поради липса на връзка с представляващия или други упълномощени лица, включително и при съдействието на органите на МВР.

С разпореждане № 640711/14.10.2019г., при зачетен към дата на подаването на заявлението – 04.06.2019г. осигурителен стаж от втора категория 06г. 05мес. 21 дни, от трета категория 28год. 04.мес. 15дни, общ осигурителен стаж, преобразуван към трета категория по реда на чл.104 от КСО 36год. 05мес. 19 дни и навършена възраст 54 год. 10мес.  23дни е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към същата дата не отговаря на условията на чл.69б., ал.1 от КСО, тъй като няма изискуемите 10 години осигурителен стаж от първа категория; на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата за мъжете за 2019г. възраст от 64год и 02мес. Посочено е също, че осигурителния стаж в „Евроманган“ АД, с.Църква от 18.05.2009г. до 03.06.2019г., е зачетен от трета категория по данни от РОЛ, както и че лицето на представя документ, издаден от осигурителят „Евроманган“АД с посочена длъжност и заверка за категорията труд, а поисканата проверка не е била осъществена, поради липса на контакт с представляващия или други упълномощени лица.

Решаващият орган е направил извод, че спорът в производството пред него е правилното зачитане на осигурителния стаж на г.н П. положен в „Евроманган“АД, с.Църква за периода от 18.05.2009г. до 03.06.2019г. по продължителност и вид на категорията.

Решаващият орган е цитирал разпоредбите на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл.1, т.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), съгласно първата от които осигурителния стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО (подадени от осигурителя в НАП данни за осигурителен стаж и доход), с трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец, издавани по арг. от ал.3 на същата разпоредба въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а съгласно втората  цитирана разпоредба от първа категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководите на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство.

Решаващият орган е констатирал:

- от вписванията в представената трудова книжка № 30/18.05.2009г. – „Евроманган“АД, с.Църква, че г-н П. е започнал работа като „електрошлосер подземен“ на 18.05.2009г., с трудово възнаграждение „495“, но няма отбелязване на продължителността на работното време, както и последващи вписвания;

- от представените към жалбата трудов договор № 15/18.05.2009г. и допълнително споразумение към него № 78/18.11.2009г., че считано от 18.05.2009г. за срок от шест месеца (до 18.11.2009г.) г-н П. е приел да изпълнява в „Евроманган“АД, с.Църква, мина „Оброчище“ длъжността „електрошлосер подземен трета степен“, категория труд – първа, с работно време 7 часа, като са посочени допълнително заплащане за условията на труд и допълнителен платен отпуск, а със споразумението е променен срока на трудовото правоотношение и същото е трансформирано в безсрочно от 18.11.2009г.;

- от справка в регистъра на трудовите договори на НАП, че за г-н П. има подадени данни от „Евроманган“АД, с.Църква за сключен трудов договор на 18.05.2009г., с длъжност „електрошлосер подземен трета степен“ и две допълнителни споразумения от дати 01.12.2010г. и 01.04.2017г., с длъжност „електрошлосер подземен първа степен“, като към датата на проверката не са били налични данни за прекратяването на трудовото правоотношение;

          - от справка в РОЛ, че „Евроманган“АД, с.Църква е подал данни за г-н П. за започване на осигуряването от 18.05.2009г. със законоустановено работно време 8 часа и отработени часове на ден 8 часа, като от м.12.2010г. законоустановеното работно време става 7 часа и отработените часове на ден – 7 часа; от м.11.2018г. законоустановеното работно време става 8 часа, а отработените часове на ден 7 часа, а за м. 7.2019г. има данни за 23 дни в неплатен отпуск със зачитане на стаж.

          Направен е извод за наличие на несъответствие на данните от представените от г-н П. документи издадени от „Евроманган“АД, с.Църква и данните подадени от осигурителя в регистъра на трудовите договори в НАП и РОЛ. Посочено е, че тези факти следва да бъдат изяснени по безспорен начин, тъй като са необходими елементи за правилното определяне на категорията и продължителността на положения от г-н П. труд в „Евроманган“АД, с.Църква.

          От представеното от „Евроманган“АД, с.Църква трудово досие на г-н П. се констатира следното:

          Трудовото му правоотношение е прекратено на 08.06.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, съгласно Заповед 08.06.2020г. за прекратяване на трудов договор 18.05.2009г.

Данните подадени в НАП за длъжността заемана от Д.Б.П. е електрошлосер подземен първа степен.

Съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 138/01.12.2010г. длъжността на г-н П. е изменена от  електрошлосер подземен втора степен в електрошлосер подземен първа степен.

Съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 97/01.05.2010г. длъжността на г-н П. е изменена от  електрошлосер подземен трета степен в електрошлосер подземен втора степен.

Съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 78/18.11.2009г. трудовият му договор от срочен се превръща в безсрочен и длъжността на г-н П. е електрошлосер подземен трета степен.

Съгласно трудов договор № 15/18.05.2009г. длъжността на г-н П. е   електрошлосер подземен трета степен, а трудовият договор е сключен за шест месеца до 18.11.2009г.

В трудовата книжка на г-н П. е вписана длъжност електрошлосер подземен с дата на постъпване на работа 18.05.2009г.

Не са налични данни за ползвани платени годишни отпуски след 2015г.

От представените от ТП на НОИ Варна доказателства – данни за изплатени възнаграждения и положен труд съставени от „Евроманган“ АД, с.Църква се констатира, че:

До месец ноември 2018г. работодателят е ползвал един счетоводен продукт, в който за работника са посочени данни за размер на трудовото възнаграждение, но не и за брой отработени часове. До този момент няма данни за самоотлъчки на г-н П. и са налични суми за заплащане на всеки от месеците положен труд.

От месец ноември 2018г. продуктът в който се отчитат данните за положен труд и трудово възнаграждение е различен и в него има място за отбелязване на конкретно отработените дни. От тези данни се вижда, че работодателят е посочил като отработени за м.11.2018г. 119ч. за г-н П., за м. 12/2018г. -  56 часа, за месец януари 2019г. самоотлъчка; за месец февруари 2019г. – 35 часа, за март 2019г. – 70 часа, месец април до месец декември 2019г. самоотлъчка, както и за месеците от януари до март 2020г. самоотлъчка и на нов програмен продукт данни за които ръкописно е написан периода, за който се отнасят, с положен подпис на лице, без посочване на имена и длъжност - от м. април до юни 2020г. отработени дни 0, а за месец март 2020г. – платен отпуск в размер на 10дни.

От пенсионната преписка се установява, че Заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 04.06.2019г..

По допустимостта:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените срок и форма срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

По основателността:

Предмет на проверка в настоящото производство е решение на Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България № 2153-03-107 от 27.07.2022г., с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-362/27.06.2022г. на Д.Б.П. срещу разпореждане № ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО.

Решението е издадено от компетентен орган в предвидената форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Спорът по настоящото дело е формулиран, както по фактите, така и относно приложимите норми.

От анализа на доказателствата събрани в хода на пенсионното производство и при съдебното обжалване се констатира, че оспореното решение на Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България № 2153-03-107 от 27.07.2022г. е постановено при

неизяснена фактическа обстановка:

          1.)видно от доказателствата събрани в хода на съдебното производство заявлението за отпускане на пенсия е подадено на дата (04.06.2019г.) предхождаща датата на прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя „Евроманган“АД, с.Църква (08.06.2020г., съгласно заповедта от същата дата);

          2.)заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е с правно основание посочено от работодателя - чл.328, ал.1, т.1 от КТ;

3.)от трудовите договори на жалбоподателя с „Евроманган“АД, с.Църква се констатира, че е назначен на длъжност - електрошлосер подземен;

4.)от представените от осигурителя документи с посочване на данни за трудовите възнаграждения в тях се констатира, че не са подписани от лицата, за които се отнасят, т.е. няма подпис на г-н П., освен това липсват подпис и имена на съставител и печат на осигурителя. Съставени са в два различни формата и включват различни по обем данни, като в част от тях липса и указание за кой период се отнасят, такова е добавено ръкописно и с подпис на неизвестно в какво качество на положилото подпис лице. Като съобрази съдържанието им и тълкуването дадено в Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят ВР., Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят ББ, Решение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията КХ, Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева и Решение № 171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ЗР, съдът намира, че не покриват изискванията за разписка, доказваща извършени плащания или причина да не бъдат извършени плащания, т.е. не съставляват годни доказателства да установят, че фактите са настъпили по посочения в тях начин.

5.)освен като посочване в част от цитираните в по-горе документи самоотлъчки за месец януари 2019г., от месец април до месец декември 2019г. и от януари до март 2020г., а от месец април до юни 2020г. отработени дни 0 липсват други доказателства, които да установяват тези периоди на самоотлъчка. Не са започнати и проведени дисциплинарни производства за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, каквито работодателят е длъжен да проведе при наличието на данни за нарушения на трудовата дисциплина по арг. от чл.193 от КТ вр. чл.190 от КТ.

и неправилно приложение на материалния закон:

1.) след констатацията за установено работно време за длъжността на г-н П. от 7 часа, при условията на първа категория труд, и направените констатации, че след 31.05.2018г. работодателят отчита периоди на самоотлъчка и платен и неплатен отпуск след самоотлъчка, както и периоди на престой е направен извод, че намаленото работно време на г-н П. се явява пълно работно време за него, но в периодите на престой то се явява непълно работно време (а не намалено работно време), спрямо законоустановеното 8 – часово работно време. Констатациите в частта за самоотлъчките, както беше посочено по-горе са необосновани, предвид липсата на доказателства за настъпването на тези факти. Необосновани са и в частта на престоя. Доказателства в тази посока не са представени – няма налични заповеди или други актове издадени от работодателя, от които да се установи наличието на периоди на престой. Направените изводи за начина на отчитане на работното време на г-н П., не като непълно, а като намалено в периодите на самоотлъчка и на престой е в противоречие с разпоредбите на чл.138 и чл.138а от КТ, които по императивен път определят само два начина на установяване на намалено работно време – по съгласие на страните (т.е. с вписването му трудов договор или в допълнително споразумение към трудов договор) или едностранно от работодателя при наличието на предпоставките за това и при спазването на предвидената процедура (при намаляването на обема на работа, за период до три месеца в една календарна година, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите избрани от общите им събрания).

          2.) видно от разпореждане **********/01.04.2022г. по подаденото от Д.П. на 04.09.2019г. заявление, са зачетени към същата дата осигурителен стаж от първа категория 09 год. 11мес. 25 дни, втора категория 06 год. 05мес. 21 дни, от трета категория 18 год. 04 мес. 26 дни, общ осигурителен стаж, преобразуван към трета категория по реда на чл.104 от КСО – 43год.01 мес. 21 дни и навършена възраст 54 год. 10 мес. 23дни. От тези данни може да бъде направен извод, че стажът му е преобразуван съгласно чл.104, ал.2 от КСО. Така извършеното преобразуване е несъответно на изискванията на КСО.

Предвид установените в настоящото производство факти, а именно, че длъжността на жалбоподателя по трудов договор с осигурителя „Евроманган“АД, с.Църква е електрошлосер подземен (работното му място е в мина и е под земята) и, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ се налага извод за приложимост на разпоредбите на чл.69б, ал. 4 КСО[1] вр. чл.104, ал.3 КСО[2].

Освен това заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е с дата следваща тази на подаването на заявлението за отпускане на пенсия. Посочените факти следва да бъдат преценени от пенсионния орган при новото произнасяне.

Решение на Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България № 2153-03-107 от 27.07.2022г., с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-362/27.06.2022г. на Д.Б.П. срещу разпореждане № ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО се явява незаконосъобразно – издадена при нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган за произнасяне при съобразяване на дадените в съдебния акт указания.

Направеното искане за присъждане на разноските по водене на делото от процесуалния представител на жалбоподателя.С оглед изхода от спора е основателно по арг. от чл.143, ал.1 от АПК и следва да му се присъдят разноските за водене на делото, а именно възнаграждението за адвокат в размер на 700лв..

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на Д.Б.П. решение на Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България № 2153-03-107 от 27.07.2022г., с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-362/27.06.2022г. на Д.Б.П. срещу разпореждане № ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 КСО.

ВРЪЩА преписката за произнасяне на административния орган.

ОСЪЖДА Директора на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт на Република България да заплати на Д.Б.П.  700лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: