Определение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 178
Дата: 7 март 2019 г.
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20194400600171
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……..                                                 07.03.2019 г.                      гр.Плевен

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Плевенски окръжен съд

На  седми март две хиляди и  деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                       КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                                                                                           

 

Секретар : ……………………………………….

Прокурор : ………………………………………

Като разгледа докладваното от съдията КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД № 171 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

                        ПРОИЗВОДСТВО по реда на ГЛАВА ХХІІ от НПК.

 

                        Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод подаден частен протест срещу Разпореждане № 84 от 06.02.2019 година постановено по АНД 239/2019 година по описа на Районен съд Плевен. С протестираното разпореждане районният съд прекратил съдебното производство по АНД № 239/2019г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН и върнал делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН - за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на мотивите, изложени в разпореждането. Във въззивният протест се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния акт в частта относно  извода, че непредявяване на материалите по разследването на родител на непълнолетния обвиняем е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита, не може да бъде санирано или отстранено от съда, което налага прекратяване на образуваното съдебно производство.

            Плевенският окръжен съд, като прецени събраните доказателства, материалите по досъдебното производство, първоинстанционния съдебен акт и доводите изложени в протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Производството пред Районен съд Плевен е образувано по повод Постановление на Районна прокуратура Плевен с предложение за освобождаване на Г.Е.Ф. /роден на ***г./ от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК – за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63 ал.1 т.5 НК.

            Районният съд констатирал, че в хода на досъдебното производство не е съобразена нормата на чл. 389 ал.1 НПК : „За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем.“, като не е въобще изяснено кои са родителите на обвиняемия. Приел, че това е неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, поради което прекратил образуваното съдебно производство. Мотивите на районният съд са във връзка с това, че правната норма е  императивна по своя характер и не предполага отклонения от изпълнението й. Застъпва се становище, че да се приеме обратното – а именно, че коментираното нарушение на процесуалните правила е несъществено би означавало пълното обезсмисляне на чл.389 ал.1 НПК.  Настоящата въззивна инстанция напълно споделя тези изводи направени от първия съд.  Действително нормата на чл.389 от НПК е императивна, т.е. задължителна за изпълнение, което предполага, че е недопустимо родителите на непълнолетният да бъдат изолирани от наказателното производство, което се води срещу техен низходящ спрямо когото се предполага, че те полагат грижи и контрол. Участието им в различните фази на досъдебната част от наказателното производство или в съдебния процес е изрично уредено от законодателя, което предполага повишено внимание към тази категория наказателно отговорни лица. В конкретният случай се установява, че родителите не са уведомени за извършване на едно конкретно процесуално действие – предявяване на материалите от  досъдебното производство, така както изисква императивна разпоредба на НПК. Само по себе си неуведомяването на родителите на непълнолетният би довело до хипотетична възможност последните въобще да не узнаят, че спрямо лице, чиито законни представители са се води наказателно производство. Целта на действията по предявяване на разследването са да бъде уведомен обвиняемият и пострадалите / ако има такива/ за хода на разследването, да им бъда дадена възможност да се запознаят със събрания доказателствен материал и евентуално да ангажират искания по доказателствата, тъй като разследващия орган афишира, че спорен него процесуалните действия по попълване на делото с доказателства са изчерпани. Уведомяването на родителя тук е в пряка връзка с разпоредбите на чл.61 от НК и практически участието му в производството може пряко да повлияе изхода на наказателното производство.  Иначе би стоял въпроса ако родителят е бил потърсен и не е открит въпреки действията на органа по разследване да го уведоми на предстоящите процесуални действия. В тази насока се е произнасял и ВКС /Решение № 619 от 8.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2737/2011 г., III н. о., НК /, където се приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.389 от НПК при неуведомяване на родител на подсъдим непълнолетен поради обективни пречки за откриването му.  Задължителна предпоставка обаче за това се явява обективната невъзможност родителя на непълнолетния обвиняем да бъде установен, а конкретния случай не е такъв, тъй като видно от материалите по делото не е правен опит родителя да бъде уведомен. От друга страна участието на родител на непълнолетния обвиняем и подсъдим е свързано с гаранция за пълното изясняване на обстановката, в която живее непълнолетния, причините и обстоятелствата, които са провокирали извършването на престъплението, и събиране на пълни данни за неговата характер и особености на личността му. В този смисъл задължението за уведомяване на родителя не се свързва само с правото на защита, но и със изясняване на  обстоятелствата по чл.387 от НПК. При така констатираното, настоящата въззивна инстанция приема, че действително допуснатото нарушение при предявяване на разследването, е неотстранило в съдебна фаза. Последното е съществено, тъй като нормата на чл.389 ал.1 от НПК е императивна и недопуска отклонение от изпълнението й.

            Предвид горното, Плевенският окръжен съд приема, че разпореждането предмет на въззивната проверка е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 84 от 06.02.2019 година постановено по АНД 239/2019 година по описа на Районен съд Плевен.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: