Решение по дело №539/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260008

гр.Пловдив, 04.02.2021г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав                      

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА   

                              ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                                   ВЕЛИНА  АНТОНОВА                                                                                                         

 

при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 539 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 326/11.12.2019г., постановена по НОХД № 8079/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 2 н.с., осъденият И.Х.А. е признат за виновен за това, че на 16.06.2018г. в гр.* е отнел чужди движими вещи - сумата от 300 лв. от владението на В.Х.Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

По повод въззивна жалба на служебния защитник на осъдения съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 79/24.03.2020г., постановено по ВНОХД № 320/2020г., Окръжен съд гр.Пловдив е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, съдебният акт на Районен съд гр.Пловдив е влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение.  

От осъдения А. е направено искане за възобновяване на производството по НОХД № 8079/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият А. и неговият служебен защитник поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за възобновяване на производството.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.   

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивната инстанция.

Неоснователно е оплакването за ограничено право на защита на осъдения А., изразяващо се в неполучаване на препис от обвинителния акт.  Видно от съобщението по чл.247б от НПК за явяване на подсъдим в разпоредително заседание /л.55 от НОХД № 8079/2018г на Районен съд гр.Пловдив/ на 07.05.2019г. осъденото лице лично е получило горното съобщение, в което като приложение са посочени препис от обвинителния акт и препис от разпореждане на съда по чл.248, ал.1 от НПК. Поради обявяването му за общодържавно издирване, категория „Установявана на адрес“, връчването е било осъществено в * РУ на МВР гр.*. С писмо № 435-000-7789/09.05.2019г. началникът на визираното полицейско управление е уведомил първоинстанционния съд, че на А. са били връчени препис от обвинителен акт ведно с препис от разпореждане на съда и съобщение за явяване на подсъдим в разпоредително заседание на 22.05.2019г. по НОХД № 8079/2018г на Районен съд гр.Пловдив /л.54 от НОХД № 8079/2018г на Районен съд гр.Пловдив/.

В разпоредителното заседание /л.60-62 от НОХД № 8079/2018г на Районен съд гр.Пловдив/, проведено на горната дата, на  осъдения са били разяснени правата по чл.55 от НПК. Той е потвърдил, че разбира правата си, както и, че е получил съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на съда.

Първоинстанционният съд не е бил достатъчно прецизен да удостовери в протокола от съдебното заседание и получаването на обвинителния акт от осъденото лице. От това не може автоматично да се заключи, че на осъдения А. не е бил връчен прокурорския акт. Тази негова теза се оборва по категоричен начин от съобщението по чл.247б от НПК и писмото на началника на * РУ на МВР гр.*. Не намира опора и в процесуалното поведение на осъдения.  Едно от разяснените му права по чл.55 от НПК е да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност и да дава обяснение по обвинението, което е сторил. А. активно е участвал в събирането и проверката на доказателствата. Имал е доказателствени искания за събиране на гласни доказателства още на разпоредителното заседание. Дал е подробни  обяснения.  Следователно той е бил наясно с повдигнатото с обвинителния акт обвинение. С оглед на всичко изложено не може да се сподели виждането на защитата, че поради техническа грешка е възможно осъденото лице да не е получило препис от прокурорския акт.

Относно претенцията на последния, че не е могъл да го обжалва, обвинителният акт, поради естеството на правната си природа, не подлежи на атакуване според българския процесуален закон. Изложените в него факти и обстоятелства са предмет на доказване в хода на съдебното производство при разгръщане в пълен обем на основните принципи на наказателния процес.

При преглед на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на визираните в искането доказателствени източници. 

Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.

Окръжен съд  гр.Пловдив е обсъдил тезите и на свидетеля В.Н., пострадал от престъплението по чл.194, ал.1 от НК, и на осъдения А. относно характера на отношенията им, в предходен период и към инкриминираната дата, дали двамата са живеели в едно домакинство. Анализирал е обясненията на осъденото лице, депозирани пред първостепенния съд. Същият посочва, че по това време те не са живеели заедно - „Викам му добре, а той в същия момент ме кани у тях на гости на ул.“*“ №*. Казах, че ще отида. Отивам аз на ул.“*“ №*, съответно от * се връщам и нямам пари в мен, каня тази моята приятелка В. … .“.

Въззивната инстанция се е спряла на противоречията в твърденията на осъдения за инкриминираната сума от 300 лв. Първоначално сочи, че не е имал пари в себе си, а после че е притежавал. Не е последователен и колко пари е сложил под чергата -  „имах 5 по 100 лева и ги мушкам под чергата“ или  „мушнах тези 3 по 100 лева там“.

Позоваването на защитата на изявления на пострадалия, че не е бил много сигурен дали парите са били негови и дали изобщо са взети някакви пари, са некоректни. Касае се за извънпроцесуални „обяснения“, снети от полицейски служител, които нямат доказателствена стойност.  

Неоснователно е оплакването на осъдения А., че свидетелят Н., като пострадал, не е присъствал на нито едно от съдебните заседания. Последният не е бил разпитан в хода на съдебното следствие, въпреки положените усилия и от двете съдебни инстанции. Неговите показания, депозирани по досъдебното производство по реда на чл.223, ал.1 от НПК, са били приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК. Не са изолирани и намират опора в показанията на свидетеля Ч.Г.. 

Законодателят не е въвел задължение за свидетел, който е и пострадал от престъплението, предмет на делото, да се яви в разпоредителното или съдебното заседание по аргумент от разпоредбите на чл.247в, ал.2, ал.3 и чл.271, ал.5, ал.8 от НПК.

Не се споделя и възражението в искането за възобновяване, че в хода на наказателното производство, и в двете му фази, не е била проведена очна ставка за изясняване на противоречията в твърденията на осъденото лице и на свидетеля Н.. Очната ставка е един от способите за доказване, но не e задължителен. Нейното провеждане зависи от преценката на съответния орган. Това е така, тъй като в чл.143, ал.1 от НПК законодателят си служи с глагола „може“ да се направи очна ставка. Нито доказателствените средства, нито способите за доказване имат задължителен характер в наказателния процес. В случая всички събрани доказателства са били внимателно проверени и анализирани.

Поради изложеното оплакванията на осъдения за неявяването на свидетеля  Н. и непоставянето им в очна ставка не могат да се разглеждат като процесуални нарушения.

Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете  съдебни инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.

Следва да се има предвид, че възобновяването е извънреден способ за контрол на влязъл в сила съдебен акт. При него като инстанция „по правото“, а не по „фактите“, компетентният съд преценява фактическите положения само с оглед на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяването им, но не и с оглед пълнота на доказателствения материал или обосноваността. 

Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите и спрямо установеното от фактическа страна. В искането не се съдържа конкретна аргументация за материалноправна незаконосъобразност. Възражение в тази насока се извежда единствено от претенциите за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съдилищата, които апелативният съд прие за неоснователни.

Алтернативното искане на защитника за преценка на справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода на осъдения А. и коригирането му до предвидения минимум от три месеца е процесуално недопустимо. Несправедливостта на определената санкция не е сред основанията за възобновяване, на които се позовава искането. Направено е за първи път в съдебното заседание пред Пловдивския апелативен съд, проведено след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на присъдата на Районен съд гр.Пловдив. Производството е образувано по искане на осъденото лице, за който този срок е преклузивен.  Възобновяването на наказателни дела не е ревизионно производство. При него атакуваният съдебен акт не се проверява изцяло  - и в необжалваната част, и на непосочените основания, и спрямо неподалите жалби лица. Съдебният акт се контролира в рамките на жалбата, а не по повод на нея. Компетентният съд няма задължение служебно да провери изцяло неговата правилност.    

Поради това апелативният съд няма да обсъжда наведеното основание по чл.348, ал.5, т.1 от НПК за справедливостта на наложеното наказание на осъдения А..

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд  намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

    

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Х.А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 320/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 8079/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

    

               

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 

 

                         

                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                               2.