№ 566
гр. Варна, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110103279 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. ИВ. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, гр. В., ж.к. „В.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „младост“ 3, бул. „Александът Малинов“
№ 51, вх.А, ет.9, офис 20, с която е предявен иск за заплащане на сумата от
770 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните чрез
средства за комуникация от разстояние е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г. По силата на договора
ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на 1000 лева.
Същата се задължила освен да върне главницата да плати и възнаградителна
лихва в общ размер от 230 лева. В договора било посочено, че заемната сума
се дължи на 12 вноски с първа падежна дата 03.10.2018г. без посочване
падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит. В т.5 от
договора било посочено, че същият се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното дружество. Кредиторът
се задължавал да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.
1
При справка на интернет страницата на кредитора ищцата установила, че
освен посочените суми за главница и възнаградителна лихва дължи и сумата
от 770 лева като такса за банкова гаранция, но в договора за кредит не било
посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или
комисион. Ищцата счита, че посочената такса или комисионна за
допълнителни услуги не представлява такава по чл.10а, ал.1 от ЗПК, а
съобразно ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на
такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че
клаузата противоречи и на чл.19, ал.5 и чл.21, ал.1 от ЗПК. По изложените
съображения ищцата счита, че клаузата в договора е нищожна поради
противоречие със закона. Ищцата твърди, че е заплатила в полза на ответника
всички суми по кредита, включително таксата от 770 лева, която е платена без
основание.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
която ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита, че искът не е предявен срещу надлежната страна, което е Фератум
Банк, предвид че договорът за гаранция е сключен между ищеца и Фератум
Банк. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит, като се
излага потребни съображения във връзка с неговата валидност. По отношение
на гаранцията се сочи, че същата не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Сочи, че ищецът сам е избрал да сключи договор за
гаранция, като от електронния формуляр е запознат с дължимите такси по
същия. Сочи, че сумата за гаранция, предвид че не е част от договора за
кредит, не е включена в посочения в договора размер на ГПР. В допълнителна
молба отвтеникът уточнява, че е получил сумата от 770 лева, дължима по
договора за банкова гаранция , но същата е зачислена към „Фератум Банк“ за
целите на погасяването на задълженията на ищеца, произтичащи от договора
за гаранция.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника оспорва иска и поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между страните е сключен от разстояние договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1000 лева, който е
следвало да бъде върнат на 12 вноски съгласно погасителен план към
договора. Уговорен е лихвен процент в размер на 23 % и ГПР от 49.11 %.
Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на „Фератум България“ ЕООД, като с
одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното обезпечение не
може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Посоченото е, че одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряване на кредита.
От ответника са представени и Общите условия по договора за кредит.
Представени от ищеца са пет броя разписки от EasyPay за извършени
плащания в полза на ответното дружество, като вноски по кредит.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е
обстоятелството, че сумата от 770 лева, дължима като банкова гаранция, е
заплатена от ищцата в полза на ответното дружество.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е
процесуално допустим.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже, че е заплатил в полза на ответника процесната
сума, а ответникът следва да докаже основание за задържането й.
Безспорно между страните е обстоятелството, че сума в размер на 770
лева, дължима като банкова гаранция, е преведена от ищцата в полза на
ответника, ведно с останалите дължими плащания по договора за кредит.
В т.5.3 от общите условия към договора за кредит е предвидено, че за
да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът,
кредитоискателят може да предложи обезпечение от Гарант под формата на
3
поръчителство. В чл.5 от договора за кредит е посочено, че същият е
обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank. Действително
никъде в общите условия или в договора за кредит не е предвидено
задължение за предоставяне на поръчителство. Разпоредбата на чл.5
единствено констатира, че е налице такова, с оглед на което съдът намира
възражението на ищеца за нищожност на същата като противоречаща на ЗПК
за неоснователно.
Независимо от горното, доколкото самият договор за кредит, сключен
между страните, не предвижда дължимост на сума в размер на 770 лева за
банкова гаранция, то превеждането на такава по сметка на ответника се явява
недължимо при липса на установено основание. Без значение се явява
обстоятелството, че впоследствие сумата е била зачислена на друго лице,
дори и същото твърдение да бе доказано от ответника. Отделно от това,
неясно по делото остана дали наистина има сключен договор за банкова
гаранция/поръчителство между ищцата и „Фератум България“, доколкото
нито една от страните не представи такъв, още по-малко известни са клаузите
на този договор. В този смисъл съдът намира, че недоказано е основанието
изобщо за заплащане на сума в размер на 770 лева, независимо дали в полза
на „Фератум България“ ЕООД или в полза на „Фератум Банк“.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева за платена държавна такса. Предвид че адв. П.Н. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на същия сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, на
основание 38, ал.2 от ЗА, определено съобразно минималния размер, предвид
в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.
„Александът Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на К. ИВ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, гр. В., ж.к. „В.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** сумата
от 770 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция
по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 660021 от
03.09.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 04.03.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.
55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.
„Александът Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на К. ИВ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, гр. В., ж.к. „В.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** сумата
от 50 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.
„Александът Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на адв. П.Й. Н. от
АК-Варна, с рег. № 13001404490 сумата от 300 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5