Решение по дело №706/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…171

гр. Самоков, 08.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ         

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 706 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Топлофикация София” ЕАД, гр. София е предявило срещу Е.С.П. ***, искове за установяване съществуването на следните свои вземания срещу ответника: за сумата 214,57 лв., представляваща сбор от неплатена цена на доставена топлинна енергия до имот на ответника в гр. София в периода от м. май 2013 г. до м. април 2016 г., чието реално потребление в този период е отразено в описани в исковата молба общи фактури и от суми за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – Самоков до окончателното й изплащане, както и за сумата 44,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2014 г. до 24.07.2017 г.

Твърди се в исковата молба, че процесните вземания произтичат от доставка на топлинна енергия до имот на адрес гр. София, ул. „Мизия” № 13, представляващ апартамент на приземен етаж вляво, чийто собственик е ответникът, поради което последният има качеството потребител на топлинна енергия.

За тези свои вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – Самоков след приемане на заявлението по подсъдност от Софийския районен съд. Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение, а в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът – понастоящем ответник по делото, подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове за вземанията.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е направил възражение за погасяване по давност на вземанията в частите им, които касаят доставка на топлинна енергия до 30.06.2014 г. Твърди, че вземанията в останалите им части, които не са обхванати от възражението му изтекла погасителна давност, са погасени чрез плащане.

С определение от 05.02.2019 г. „Техем сървисис” ЕООД, гр. София е конституирано като трето лице – подпомагаща страна на страната на ищеца.

Ищецът не се представлява и не заявява становище по отговора на исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява, но с молба от 21.03.2019 г. представя доказателства за плащане на процесните задължения и в тази връзка пълномощник на ищеца е изразил писмено становище, постъпило в съда на 16.04.2019 г.

Третото лице – подпомагаща страна на страната на ищеца не се представлява пред съда и не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 337/2018 г. на РС – Самоков обстоятелства, че срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение длъжникът - ответник в настоящото производство е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

Исковете са частично основателни.

Ответникът не е оспорил основанието и размера на процесните вземания.

Поради това, а и с оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че за ищеца са възникнали вземания срещу ответника за заплащане на цената на топлинна енергия, доставена в собствен на ответника топлоснабден имот с абонатен № 124983, находящ се в гр. София, ул. „Мизия” № 13, представляващ апартамент на приземен етаж вляво, в периода от м. май 2013 г. до м. април 2016 г., чието реално потребление за този период е отразено в общи фактури №№ **********/30.06.2014 г., **********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г. и за заплащане на суми за дялово разпределение за същия период.  

За процесния период цената на реално потребената топлинна енергия, доставена до топлоснабдения имот на ответника е общо 171,17 лв., от които: 62,99 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. по обща фактура № **********/30.06.2014 г. – със срок за плащане до 15.08.2014 г.; 57,73 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. по обща фактура № **********/31.07.2015 г. – със срок за плащане до 15.09.2015 г. и 50,45 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. по обща фактура № **********/31.07.2016 г. – със срок за плащане до 14.09.2016 г.

Ищецът е посочил в исковата молба и това също не е оспорено от ответника, че в общия размер на претендираната главница се включва както цената на доставената до топлоснабдения имот на ответника реално потребена топлинна енергия за процесния период, така и суми за дялово разпределение.

Съгласно представената и неоспорена справка за задълженията на ответника за абонатен № 124983 /л. 28 от делото/ общият размер на сумите за дялово разпределение е 43,40 лв. и е формиран като сбор от следните такива суми:

6,12 лв. за м. 06. 2013 г. по документ № **********/30.06.2013 г.;

6,12 лв. за м. 06.2014 г. по документ № **********/30.06.2014 г.;

16,20 лв. за м. 05.2015 г. по документ № **********/31.05.2015 г.;

1,36 лв. за м. 06.2015 г. по документ № **********/30.06.2015 г.;

1,36 лв. за м. 07.2015 г. по документ № **********/31.07.2015 г.;

1,36 лв. за м. 08.2015 г. по документ № **********/31.08.2015 г.;

1,36 лв. за м. 09.2015 г. по документ № **********/30.09.2015 г.;

1,36 лв. за м. 10.2015 г. по документ № **********/31.10.2015 г.;

1,36 лв. за м. 11.2015 г. по документ № **********/30.11.2015 г.;

1,36 лв. за м. 12.2015 г. по документ № **********/31.12.2015 г.;

1,36 лв. за м. 01.2016 г. по документ № **********/31.01.2016 г.;

1,36 лв. за м. 02.2016 г. по документ № **********/29.02.2016 г.;

1,36 лв. за м. 03.2016 г. по документ № **********/31.03.2016 г. и

1,36 лв. за м. 04.2016 г. по документ № **********/30.04.2016 г.

Анализът на обсъдената справка обосновава извод, че сумите за дялово разпределение представляват вземания на ищеца за периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС. Документите, в които са отразени тези суми обаче не са представени по делото, поради което не може да бъде установен срок за изпълнението на задълженията за плащането им. В такъв случай с оглед разпоредбите на чл. 114, ал. 2, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме, че тригодишният срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД за погасяване по давност на вземанията на ищеца за суми за дялово разпределение започва да тече от възникването им. При силно синтезираните данни в справката за документите, в които тези вземания са отразени, се налага извод, че посочените в нея дати на издаване на тези документи представляват дати на възникване на вземанията.

Затова с изтичане на три години от издаването на документ № **********/30.06.2013 г. за сумата 6,12 лв. за дялово разпределение за м. 06.2013 г. и на документ № **********/30.06.2014 г. за сумата 6,12 лв. за дялово разпределение за м. 06.2014 г. – съответно на 30.06.2016 г. и на 30.06.2017 г. тези вземания са погасени по давност. Вярно е, искът, включително и за тези вземания, е предявен в хипотезата на чл. 422, ал. 1 от ГПК и се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но в конкретния случай заявлението за процесните вземания е подадено на 28.07.2017 г. пред Софийския районен съд преди изпращането му по подсъдност на РС – Самоков /по което е образувано ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – Самоков/ , т. е. след погасяването по давност на вземанията на ищеца за суми за дялово разпределение за м. 06.2013 г. и за м. 06.2014 г. В този смисъл, изтекла погасителна давност не може да бъде прекъсната с предявяване на иск за вземането, поради което и възражението на ответника за погасяване по давност на тези вземания е основателно. С погасяването им по давност тяхната изискуемост е отпаднала, т. е. за тях, а по арг. от чл. 119 от ЗЗД – и за лихвите за забава върху тях в общ размер 4,30 лв., съдът следва да отхвърли иска.

Неоснователно е обаче възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за реално потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. по обща фактура № **********/30.06.2014 г. Посоченият в тази фактура срок – 15.08.2014 г. за плащане на сумата 62,99 лв., представляваща размера на задължението за заплащане на цената на реално потребената топлинна енергия за този период, е определен в съответствие с чл. 33, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца, във вр. с чл. 71-72 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/2007 г./. Затова изискуемостта на това задължение е настъпила с изтичане на 15.08.2014 г. на срока за плащането му, откогато съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече тригодишна погасителна давност за него в хипотезата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД предвид безспорно периодичния характер на това плащане. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните вземания – включително и за тази сума – на 28.07.2017 г. пред Софийския районен съд. Както вече се посочи, това е датата, на която съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за вземанията се счита предявен. С оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 2, изр. второ от ГПК изпращането на заявлението по подсъдност на РС – Самоков и образуването впоследствие пред него на ч. гр. д. № 337/2018 г. не заличава правните последици от първоначалното подаване на заявлението пред местно некомпетентния Софийски районен съд. Ето защо съдът намира, че от настъпване на изискуемостта на това задължение до предявяване на иска не са изтекли три години, поради което с предявяване на иска за установяване съществуването на това вземане погасителната давност за него е прекъсната на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД и от прекъсването й до настоящия момент такава не тече на основание чл. 115, б. „ж” от ЗЗД.

Ето защо към датата на предявяване на исковете – предмет на разглеждане в настоящото производство са съществували следните вземания на ищеца срещу ответника, които не са били погасени по давност: за сумата 171,17 лв., представляваща общ размер на цената на реално потребената топлинна енергия, доставена до топлоснабдения имот на ответника за период 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. съгласно общи фактури №№ **********/30.06.2014 г., **********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г., както и за суми за дялово разпределение в общ размер 31,16 лв. по документи, издадени в периода от 31.05.2015 г. до 30.04.2016 г.

До предявяване на исковете ответникът не е погасил тези свои задължения. Затова обезщетението, което той е дължал за забавеното им изпълнение за периода от 15.08.2014 г. до 24.07.2017 г. в размер на законната лихва за забава върху непогасените по давност главници, е в размер 39,98 лв. съгласно неоспорената, обсъдена по-горе справка, тъй като от посочената в нея сума 44,28 лв. следва да се извади общият размер от 4,30 лв. на погасените по давност лихви върху суми за дялово разпределение по документи от 30.06.2013 г. и от 30.06.2014 г.

В хода на настоящото производство ответникът е извършил плащане на сумата 210,16 лв., а в писмено становище от 16.04.2019 г. пълномощник на ищеца е потвърдил, че плащането на тази сума се отнася за погасяване именно на процесните вземания. Ето защо и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на решението съдът следва да вземе предвид факта на плащане, осъществен след образуване на делото и преди приключване на устните състезания.

Съобразно поредността за погасяване на задълженията, установена в чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗЗД, с плащане в хода на настоящото производство на сумата 210,16 лв. ответникът е погасил задълженията си към ищеца, както следва: за разноски в пълния им дължим размер от 25 лв., представляващ платена от ищеца държавна такса за разглеждане на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение във вече развилото се заповедно производство, а така също и лихвите за забава и главниците по най-старите си задължения, в общ размер 185,16 лв., както следва:

81,81 лв. – по обща фактура от 30.06.3014 г. (18,82 лв. лихва и 62,99 лв. главница);

19,56 лв. – за дялово разпределение за м. 05.2015 г. (3,36 лв. лихва и 16,20 лв. главница);

1,65 лв. – за дялово разпределение за м. 06.2015 г. (0,29 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,64 лв. – за дялово разпределение за м. 07.2015 г. (0,28 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

68,61 лв. – по обща фактура от 31.07.2015 г. (10,88 лв. лихва и 57,73 лв. главница);

1,63 лв. – за дялово разпределение за м. 08.2015 г. (0,27 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,61 лв. – за дялово разпределение за м. 09.2015 г. (0,25 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,60 лв. – за дялово разпределение за м. 10.2015 г. (0,24 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,59 лв. – за дялово разпределение за м. 11.2015 г. (0,23 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,58 лв. – за дялово разпределение за м. 12.2015 г. (0,22 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,56 лв. – за дялово разпределение за м. 01.2016 г. (0,20 лв. лихва и 1,36 лв. главница);

1,55 лв. – за дялово разпределение за м. 02.2016 г. (0,19 лв. лихва и 1,36 лв. главница),

и 0,77 лв. – част от сумите за дялово разпределение за м. 03.2016 г. (0,18 лв. лихва изцяло и 0,59 лв. от 1,36 лв. главница).

Този ред за погасяване е приложим при наличие на повече от едно лихвоносни задължения, възникнали в различни времеви периоди.  

В обобщение – поради погасяване по давност, респ. плащане на част от процесните вземания на ищеца към ответника, предявените искове са неоснователни в частите им за главница в размер 161,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в собствен на ответника топлоснабден имот с абонатен № 124983, в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., чието реално потребление за този период е отразено в общи фактури №№ **********/30.06.2014 г. и **********/31.07.2015 г. и суми за дялово разпределение за период м. 06.2013 г. – м. 02.2016 г. и частично за м. 03.2016 г., както и за лихва за забава върху главницата в размер общо 39,71 лв.

Не са погасени по давност или чрез плащане следните задължения на ответника към ищеца: за сумата 0,77 лв. – част от главница по дялово разпределение за м. 03.2016 г., 1,36 лв. главница по дялово разпределение за м. 04.2016 г. и за лихва за забава върху тази сума в размер 0,17 лв. до 24.07.2017 г., както и за сумата 50,45 лв. главница по обща фактура от 31.07.2016 г. и за лихва за забава върху тази сума в размер 4,40 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2017 г., или общо – 52,58 лв. главница и 4,57 лв. лихви за забава. За тези суми предявените искове са основателни и в тези им части същите следва да бъдат уважени.

По разноските.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи на ищеца разноски за настоящото производство в размер 175 лв., от които 75 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, определена въз основа на минималните размери на държавната такса по двата обективно съединени иска, както и минималния размер на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ – 100 лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, срещу Е.С.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за следните суми: за сумата 52,58 лв., представляваща сбор от цена на топлинна енергия, доставена в собствен на ответника топлоснабден имот с абонатен № 124983, находящ се в гр. София, ул. „Мизия” № 13, представляващ апартамент на приземен етаж вляво, в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., чието реално потребление за този период е отразено в обща фактура № **********/31.07.2016 г. и от неплатена част от сума за дялово разпределение за м. 03.2016 г. и неплатена сума за дялово разпределение за м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2017 г. /датата, на която е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което след изпращането му по подсъдност е образувано ч. гр. д. № 337/2018 г. по описа на РС – Самоков/ до окончателното й изплащане, както и за сумата 4,57 лв., представляваща лихва за забава върху горепосочената главница за общ период от 15.09.2016 г. до 24.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница В ЧАСТТА МУ за разликата над 52,58 лв. до пълния предявен размер 214,57 лв., от която разлика вземанията за дялово разпределение за месец 06.2013 г. и 06.2014 г. в общ размер 12,24 лв. са погасени по давност, а остатъкът от тази разлика – 149,75 лв., представляващ вземания за цена на топлинна енергия, доставена до същия имот в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., чието реално потребление е отразено в общи фактури №№ **********/30.06.2014 г. и **********/31.07.2015 г. и суми за дялово разпределение за период от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. и частично за м. 03.2016 г. са погасени чрез плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава В ЧАСТТА МУ за разликата над 4,57 лв. до пълния предявен размер 44,28 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за период от 15.08.2014 г. до 15.09.2016 г. като погасено по давност и чрез плащане.

ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, гр. София, сумата 175,00 лв. за разноски в настоящото производство.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3 – трето лице - подпомагаща страна на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр. София. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: