РЕШЕНИЕ
Номер 21430.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500368 по описа за 2020 година
С решение № 451 от 21. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 00070 / 2019г. по описа на
Пернишкия районен съд, са отхвърлени като неоснователни предявените установителни
искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу М. Р. Д., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено по отношение на длъжника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 936,27
лева, представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK
MAXICARD от ***., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016г. до
изплащане на вземането, сумата от 391,28 лева – редовна лихва за периода от 20.04.2015г. до
13.06.2016г., 0,13 лева – лихвена надбавка за периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г., сумата
от 75.00 лева, представляваща дължими такси и разноски, за които суми по ч. гр. д. №
2171/2016г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК.
В решението е отбелязано, че е постановено при участието на трето лице помагач
Застрахователно акционерно дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***.
С решението е прекратено производството в частта, касаеща предявения от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
срещу М. Р. Д., с адрес: ***, осъдителен иск, предявен в условията на евентуалност.
Недоволно от решението е останало „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което е подало :
1
Въззивна жалба, чрез юрисконсулт Д. А. и
Допълнителна въззивна жалба, чрез юрисконсулт Р. М. /тя също е подадена в срока за
обжалване – на 25. 03. 2020г. видно от приложения отрязък на интерлогистика. С оглед
обстоятелството, че и двете жалби са подадени в срок, то Пернишкият окръжен съд ще ги
нарича с общото понятие въззивна жалба. Дружеството жалбоподател моли решението да
бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове и те да
бъдат уважени. В условия на евентуалност, ако не бъде уважено това искане, то моли да
бъде отменено решението в прекратителната му част и да бъде уважен евентуалния иск.
Дружеството поддържа въззивната жалба чрез адвокат Д. А. и в съдебно заседание.
Моли да му бъда присъдени направените разноски по делото в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Особеният представител на Р. Р. Д. – адвокат Р. Т. не е подал писмен отговор на
жалбата. В съдебно заседание я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.
269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор
между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е
произнесъл именно по предявения установителен иск. За процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. д. № 02171 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд по
чл. 417 от ГПК. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, е станало с връчването
на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК и в срок взискателят е
предявил установителния си иск. Възражението в писмения отговор на исковата молба, че
иска не е предявен в срок, е неоснователно – заявителят е получил уведомлението от съда на
07. 12. 2018г. и е предявил установителния си иск на 07. 01. 2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
2
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи в жалбата, тези в писмения отговор на жалбата и събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Видно от приложения по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта
DSK MAXICARD от ***г., „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на М. Д. кредитна карта DSK
MAXICARD с одобрен кредитен лимит от 1000 лева и с месечна падежна дата – всяко 20-то
число на месеца /л.21 от първоинстанционното дело/. От договора е видно, че на ***г., в
11.00 часа, ответникът е получил кредитна карта с № ***. По същата са отпускани кредитни
суми, които са усвоявани от ответника, както и същият е правил плащания в общ размер на
3 596,74лв., с които са погасявани предходните кредити и дължими такси. При това
положение са останали непогасени следните суми :
936,27лв. главница
75лв. такси за нереволвиране на суми по усвоен кредит
391,28лв. лихви върху главницата по отпуснатия кредит до 14. 06. 2016г.
и 0,13лв. наказателна лихва за периода от 13. 06. 2016г. до 14. 06. 2016г.
Горните обстоятелства се установяват от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза на вещото лице Я. А., което съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено и което не е оспорено от страните.
С нотариална покана с изх. № 04-20-00241/19.02.2016г. на „Банка ДСК“ ЕАД, се
установява, че банката е обявила банковия кредит за предсрочно изискуем, поради забава в
погасяването на задълженията от страна на ответника. Последният е получил лично
поканата на 22.03.2016г., което е надлежно удостоверено от нотариус В. Я., с район на
действие ПРС.
За описаните по - горе суми и периоди банката е предявила заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По него е било образувано ч. гр. д. №
02171 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд и въз основа на разпореждане от ***г.,
на същата дата е била издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните суми и периоди.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г.,
цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
свои ликвидни и изискуеми вземания (сред които и настоящото), произхождащи от
договори за заеми, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към него
(посочено в обсъждания договор, но непредставен по делото), респ. в приемо-предавателен
протокол от ***г., релевантната извадка от който, е представена в заверено копие. В
изпълнение на изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, за извършената цесия е било изготвено
3
уведомление до ответника от ищеца по делото, което не е било връчено на ответника поради
непотърсване от страна на последния, на изпратената му пратка.
Цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“
ЕАД да извърши уведомяването на длъжника за извършената цесия.
С исковата молба е представено уведомление и то е получено от особения
представител на длъжника. Следователно в случая е надлежно уведомяване по реда на чл.
99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В горния смисъл е константната съдебна практика, приложена към
въззивната жалба, включително практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.
Следователно ищецът е доказал размера на дължимите от ответника, но неизплатени
суми, както и надлежното извършване на цесията и уведомяването на длъжника за нея.
Следователно въззивната жалба се явява основателна. Обжалваното решение следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да следва да бъде уважен предявения
установителен иск за процесните суми и периоди.
С оглед изхода по делото М. Д. следва да бъде осъден да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД следните суми :
Сумата 328,05лв., представляваща направените в заповедното производство разноски,
от която – 28,05лв. държавна такса, и 300лв. юрисконсултско възнаграждентие.
Сумата 408,05лв., представляваща направените в исковото производство пред
Пернишкия районен съд, от която - 28,05лв. държавна такса + 100лв. възнаграждение за
вещото лице + 100лв. юрисконсултско възнаграждение + 180лв. възнаграждение за особения
представител.
Сумата 305лв., представляваща направените пред Пернишкия окръжен съд разноски, от
която - 25лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 180лв.
възнаграждение за особения представител.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 451 от 21. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 00070 / 2019г. по
описа на Пернишкия районен съд и ПОСТАНОВЯВА :
Признава за установено по отношение на М. Р. Д., с адрес: ***, че дължи на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 936,27 лева, представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MAXICARD от ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
14.06.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 391,28 лева – редовна лихва за периода от
4
20.04.2015г. до 13.06.2016г., 0,13 лева – лихвена надбавка за периода от 20.04.2015г. до
13.06.2016г., сумата от 75.00 лева, представляваща дължими такси и разноски, за които суми
по ч. гр. д. № 2171/2016г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Осъжда М. Р. Д., с адрес: ***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми:
-Сумата 328,05лв., представляваща направените разноски в заповедното производство,
-Сумата 408,05лв., представляваща направените разноски в исковото производство
пред Пернишкия районен съд,
-Сумата 305лв., представляваща направените разноски пред Пернишкия окръжен съд
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5