Решение по дело №1192/2017 на Районен съд - Троян

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

         №   104      от    18.04.2018  година,    град Троян

 

                                               В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в проведеното на 20.03.2018 /двадесети март две хиляди и осемнадесета/ година публично заседание  в   следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като  разгледа    докладваното    от съдията  Иванова гражданско дело № 1192 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

 

             Производство с правно основание чл. 49, ал. 1 от  СК.

Ищцата твърди, че с ответника имат сключен граждански брак от 04.04.2010г., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак на Община гр.Троян. От брака си имат родено едно дете – малолетната Д.Н.С., родена на *** година. 

Ищцата излага, че с ответника са имали продължителна връзка още от ученическите години, но сключването на брак е станало факт поради обстоятелството, че двамата очаквали дете. Твърди, че проблемите  между тях започнали от самото начало на връзката им. Излага, че ответника често отсъствал от дома си, предпочитал компанията на своите приятели, а към нея демонстрирал обидно отношение.

Твърди се, че с годините двамата съпрузи се отдалечили все повече един от друг, а различията помежду им се задълбочили.

Излага, че от месец април 2016 година съпрузите живеят разделени и не поддържат съпружески контакти помежду си, като всеки от тях има свой собствен живот.

Ищцата счита, че брака им съществува само формално, същият е изчерпан изцяло от своя смисъл и съдържание и съществуването му е вредно и за двамата.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Н.Д.С., като  запази брачното си фамилно име – С..

Семейното жилище, находящо се на адрес: ***, желае за в бъдеще да се ползва от Н.Д.С., тъй като същото е собственост на неговите родители.

На ответникът по делото е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.  В срока  по чл.131 от ГПК същият не е представил писмен отговор, не е изразил становище по иска и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. За последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане на съдията докладчик. Не е  ангажирал доказателства.

По делото е представено Становище вх.№ 1514/19.03.2018 г., изготвено от Т.Г.– социален работник отдел „ЗД” при Д”СП”-гр.Троян.

            От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите С.Б.Н.и Б. Н. Н., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Страните в процеса са сключили граждански брак на 04.04.2010г. в гр.Троян, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 0009, видно от приложеното на л.5 от делото удостоверение  № 100009 от 04.04.2010 г. на Община гр.Троян.

От брака си имат родено едно дете – малолетната Д.Н.С., родена на *** година. 

От показанията на свидетелката  С.Б.Н./майка на ищцата/ се установява, че страните по делото от  месец април 2016 година живеят във фактическа раздяла. Заявява, че след брака, ответникът започнал да демонстрира обидно и унизително поведение към ищцата, като упражнявал спрямо нея и физически тормоз. След  раждането на детето, безотговорното му поведение към семейството продължило. Излага, че „…От месец февруари 2017г. Н. работи и живее в А.. Септември месец 2017 г. си дойде за първия учебен ден на детето. Чува се редовно с детето по телефона, но не се ангажира като родител. Само обещава, че ще  прати подаръци за Коледа на детето, а праща само картичка….”.

От показанията на свид. Б.Н.Н./брат на ищцата/ се установява, че страните са разделени от около две години. Свидетелят, твърди, че страните са сключили брак, заради появата на детето. Счита, че съжителството им за в бъдеще е невъзможно, тъй като ответника е имал свой самостоятелен живот, различен от този на съпругата  и  детето им. Твърди, че „… по цели дни не се прибира……Имаше компания, на която той държеше повече отколкото на семейството си….”. От показанията на свидетеля се установява, че в периода на съвместното им съжителство, „….Няколко пъти тя си изнася багажа и се връща в дома на родителите ни. ….Идвала си е посред нощ, което е било системно…..”. Излага, че „….отношенията между бащата и детето са добри. Всяка вечер се чуват по телефона и се виждат по скайп…”, но счита, че ответника не полага достатъчно грижи за издръжката и отглеждането на детето,  включително от финансова страна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът съобрази обстоятелството, че първата свидетелка е майка на  ищцата, а вторият свидетел – неин брат, поради което свидетелските показания бяха обсъдени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед на евентуална заинтересованост, но и съобразявайки обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.  Изложените  показания на свидетелката Ненова и Ненов допринасят за изясняване на фактите по делото, тъй като и двамата имат непосредствени впечатления за живота на семейството. Същите са непротиворечиви и се подкрепят, а не се опровергават от останалия събран доказателствен материал,  поради което съдът ги кредитира с доверие.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В хода на съдебното производство ищцата изрази категоричното си желание бракът да бъде прекратен. Ответникът, с процесуалното си поведение демонстрира незаинтересованост и дезинтересираност.                                                                 

Изложеното мотивира съдът да приеме, че събраните по делото доказателства доказват невъзможност брака между съпрузите да продължи да съществува, предвид изключително влошените им семейните отношения, породени от една страна от настъпилото отчуждение и неразбирателство, грубо, конфликтно и в много случаи обидно отношение на ответника към съпругата си. Посочените обстоятелства са довели до тяхната физическа и духовна раздяла, която продължава и понастоящем и вследствие на която съпрузите живеят фактически разделени повече от 16 години. Създалите се помежду им и явно продължаващи влошени отношения и наличната фактическа раздяла са неблагоприятни и невъзможни за нормалното развитие на брачната им връзка. Тези обстоятелства сочат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, тъй като е опразнен от съдържание и съществува формално, поради което следва да бъде прекратен с развод.

По отношение на ВИНАТА:

Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения съдът намира в поведението на съпруга. Вярно е, че в брачния живот поведението на единия съпруг не може да се разглежда изолирано от това на другия и че в обичайните хипотези вината на единия е свързана и обусловена от вината на другия. В настоящия случай се установи, че той е този който е проявявал обидно, неуважително и агресивно отношение към съпругата си и по този начин е допринесъл за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От събраните в хода на производството гласни доказателства беше установено, че от сключването на гражданския брак през 2010година отношенията между съпрузите не са били изпълнени с нужната взаимност, топли емоционални преживявания и усещане за близост във взаимоотношенията. През годините, негативните емоции предизвиквани от безотговорното  и неуважително поведение на ответника, трудностите при общуването, проблемите и кризите между съпрузите са провокирали голямо напрежение между тях, което от своя страна е довело неминуемо до конфликт във взаимоотношенията и неразбирателство.

Съдът намира, че от данните по делото не може да се изведе категоричен извод за поведение от страна на съпругата /ищцата/, което също да е способствало и допринесло за разстройството на брачното правоотношение. Чувство за неудовлетвореност и непримиримост на ищцата в определени ситуации от семейния им живот,  решението й да напусне семейното жилище, за да се съхрани не само емоционално, но и да запази физическата си неприкосновеност,  не би могло да й бъде вменено във вина. Предвид горното, съдът следва да уважи иска по чл. 49, ал. 1 от СК и прекрати брака между страните с развод, като на основание чл. 49, ал. 3 от СК обяви, че вината за разстройството на брака е на мъжа.

По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:                                                                                                                                         

От данните по делото се установява, че от брака страните имат родено едно дете - Д.Н.С., родена на ***г.

Искане за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете е направила майката.

При преценката на кого от двамата родители следва да се предоставят за упражняване родителските права, в т.ч. и предвид установената в тежест на ответника брачна вина за разстройството на брака им, следва да се изхожда единствено и само с оглед интересите на детето, като се вземат предвид и обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК.  С оглед данните по делото, съобразявайки пола на детето, неговата възраст и обстоятелството, че до момента майката е тази, която е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на детето счита, че упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между М.Н.С., ЕГН ********** и Н.Д.С., ЕГН ********** малолетно дете Д.Н.С., родена на *** година следва да бъде предоставено на майката - М.Н.С., като местоживеенето на детето ще е при нея, на адреса й в ***. 

По отношение на режима на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕТО:        

При определяне на личните отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права, следва да се изхожда изцяло също оглед интересите на детето. Съдът счита, че предложения от ищцата времеви режим за осъществяване на лични отношения между бащата Н.Д.С., ЕГН ********** и малолетно дете Д.Н.С., родена на *** година ще осигури пълноценен родителски контакт с детето, поради което същия следва да бъде определен, като:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, с преспиване;

- да вижда детето два пъти по 15 дни през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката;

- да присъства на рождения ден на детето, независимо къде ще се проведе личния празник на Д.;

 - да взема детето винаги след предварително съгласуване с майката.

По отношение на ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕТЕТО:

Съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 142 от СК размера на издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.

Малолетната дъщеря на страните е почти на осем години. Отчитайки в съвкупност нуждите на детето и възможностите на нейните родители, съдът счита, че паричната месечна издръжката, която майката и бащата са длъжни и обективно могат да осигуряват заедно на непълнолетната си дъщеря, за да бъдат адекватно посрещнати както обикновените й потребности от храна, облекло, отопление, учебни помагала и пособия, лекарства и медицински грижи, така и нуждите й от извънкласни дейности, социален живот и развлечения, възлиза общо на 350.00 лева, от която сума  за храна - за осигуряване на трите основни хранения на дете в ученическа възраст са необходими поне 6.00 лв. дневно или около 180.00 лева месечно. Към тези средства следва да се прибавят и необходимите за посрещане  на обикновените й потребности от храна, облекло, отопление, транспорт, медикаменти и медицински грижи, така и разходите, свързани с нейното образование – за учебници, учебни помагала и пособия, за извънкласни дейности, а също нуждата от средства за социален живот и развлечения, необходими за пълноценното развитие на всяко дете в тази възраст. При разпределянето на този общ размер на издръжката от 350.00 лева месечно между двамата родители, съдът отчита факта, че майката е родителят, който полага непосредствените ежедневни грижи за малолетната  Д., а тези грижи и усилия съгласно  т. 7 от ППВС № 5/1970г. също следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, респ. на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Ето защо  съдът счита за напълно справедливо бащата да поеме заплащането на сумата от 200.00 лева месечно, а останалите 150.00 лева да продължат да се осигуряват от майката.

Дължимата от бащата издръжка е предназначена да осигури онези условия на живот, които детето би имало, ако се отглеждаше от двамата си родители в България (по аргумент от чл. 59 ал. 5 СК).  Освен това, ежегодно определяната до 2005 г. само от НСИ, а от 2006 г. и с ПМС “линия на бедност”, като инструмент, изчисляван въз основа на данни от изследванията на НСИ на бюджетите на домакинствата в България за 2018г. е 321.00 лв., а минималната работна заплата – 520.00лева,  цели да се гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности от храна, нехранителни стоки и услуги, така и измененията на минималната месечна работна заплата за страната, предназначена да обезпечи минимума от средства за съществуване на заетите по трудово правоотношение  и служеща като база за редица социални плащания, включително база за определяне законовия минимум на издръжката, дължима от родителя на ненавършилото пълнолетие дете. Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 200.00 лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на детето условията, които да му гарантират начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако се отглеждаше в семейство от двамата си родители.

Ето защо, съдът счита, че претендираният размер на издръжката от 200.00 лева, дължима от 11.12.2017г. за  в бъдеще, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване следва да се уважи в пълен размер, като на основание чл. 242 ал. 1 ГПК ще следва да допусне и предварително изпълнение на  решението в частта относно издръжка.

По отношение на ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата: С оглед заявеното от ищцата, че желае да запази фамилното си име „С.” след прекратяване на брака и липсата на възражение от страна на ответника, съдът намира, че фамилното име не следва да се променя.

Семейното жилище по смисъла на закона следва да бъде предоставено на ответника, тъй като се установи, че същото е собственост на неговите родители.

На основание чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, поради което и предвид извода, че вината за брачното разстройство е на ответника,  дължимата по чл. 6, т. 2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, окончателна ДТ по допускане на развода, която съдът определя в размер на 40.00 лева, следва да възложи в тежест на виновния съпруг - ответник по делото, както и 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 288.00 лева, представляваща дължимата ДТ върху размера на определената издръжка.

С оглед заявеното от адв.Св.Станчева от ЛАК, в проведеното на 20.03.2018г. открито с.з., че ищцата не претендира заплащане на сторените от нея разноски за адвокат, съдът счита, че същите не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.

 

Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт № 0009 от 04.04.2010 г. на Община Троян, обл.Ловеч, между М.Н.С., ЕГН **********,  с адрес *** и Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,  с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.

На основание чл. 49, ал. 3 от СК ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство, има съпругът Н.Д.С..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между М.Н.С., ЕГН ********** и Н.Д.С., ЕГН ********** малолетно дете Д.Н.С., родена на *** година на майката - М.Н.С., ЕГН **********.

 ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.Н.С., родена на *** година, да е при майката М.Н.С., ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Н.Д.С., ЕГН ********** и малолетно дете Д.Н.С., родена на *** година, както следва: 

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, с преспиване;

- да вижда детето два пъти по 15 дни през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката;

- да присъства на рождения ден на детето, независимо къде ще се проведе личния празник на Д.;

 - да взема детето винаги след предварително съгласуване с майката.

ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,, ДА ЗАПЛАЩА на М.Н.С., ЕГН **********,  с адрес ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Н.С., родена на *** година, месечна издръжка в размер на 200.00/двеста/ лева, считано от 11.12.2017 година за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

 СЕМЕЙНОТО жилище, находящо се на адрес: с. О.***, за в бъдеще ще се ползва от Н.Д.С., тъй като същото е собственост на неговите родители.

           ПОСТАНОВЯВА, че съпругата М.Н.С. след развода ще запази брачното си фамилно име „С.”.

ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС, сумата от 333.00 /триста тридесет и три/ лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Ловешки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати служебно на Община-Троян, обл.Ловеч.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: