Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
гр.Враца, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Пети състав, в публичното заседание на 08.11.2023
г. /две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при участието на
секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия М. РАДЕНКОВА адм. дело
№ 505 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Л.М.С.,***, с която е оспорил Заповед № Л-3093/11.08.2023 г. на Зам. Главен
директор на ГДИН. С последната е наредено оспорващият да бъде настанен в
Затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди
се, че не са налице основанията, въз основа на които е издадена. Отправено е
искане към съда да отмени изцяло обжалваната заповед. В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът – Зам. Главен директор на
ГДИН – София, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си
представител ангажира становище за основателност на жалбата, предвид доброто
поведение на лицето и краткия срок от остатъка на наказанието – едва 18 дни.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата
в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Видно от справка на
Затвора – Враца, л. 33 от делото, жалбоподателят е осъден на 1 година лишаване
от свобода, постъпил е в Затвора – Враца на 17.07.2023 г., изтърпял е ефективно
3 м. и 21 дни, 7 м. и 4 дни е бил в предварителен арест и след приспадане на 17
дни от работа, към 08.11.2023 г. му остават 18 дни за изтърпяване на наказание.
Съгласно справка от
НБД „Население“, лицето е с настоящ адрес ***.
С оспорената в настоящето производство Заповед № Л-3093/11.08.2023 г. л/св Л.С., в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор
на ГДИН, Зам. Главен директор на ГДИН като е приел, че постоянният адрес на лицето
е на територията на област София, е наредил да бъде преместен в Затвора – София
за доизтърпяване на наложеното наказание.
Независимо, че не са
представени доказателства в тази насока, съдът приема, че оспорената заповед за
преместване от един затвор в друг е издадена от материално компетентен орган - Зам.
Главен директор на ГДИН.
В заповедта е
посочено, че се издава в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.9 от
заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН. Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 58 от ЗИНЗС, лишените от свобода следва
да се настаняват в затвори и затворнически общежития, съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. Това правило не
изключва възможността лицето да бъде настанено в друго място за изтърпяване на
наказание, когато са налице предпоставките визирани в чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС, изчерпателно изброени в т. 1 до т. 5. От данните по
делото се установява, че не е налице която и да е от изброените предпоставки по
чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС, а липсват и твърдения в тази насока.
В Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. относно разпределението на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития, в цитираната т. 3.9 е посочено,
че в Затворническо общежитие - Казичене следва да изтърпяват наказание лишените
от свобода от открит тип от София-град и София-област.
За да издаде
оспорената в настоящото производство заповед за преместване от Затвора – Враца
в Затвора - София, административният орган е приел, че л/св. е с постоянен
адрес *** и предвид това е съобразил възможността същия да доизтърпи наложеното
наказание най-близо до постоянния си адрес.
В случая е налице
промяна в адресната регистрация на жалбоподателя. Обстоятелството кога е
настъпила тази промяна и отразена ли е същата коректно и своевременно в Информационната
система „Изпълнение на наказанията“ не е изследвано от административния орган и
не може да се вмени във вина на лишения от свобода.
Анализът на нормата
на чл.
58, ал. 1 от ЗИНЗС обосновава извод, че определяне на конкретното място за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ се осъществява по ред,
определен от Главния директор на ГДИН, при който се избира това място, което е
най-близо до постоянния адрес на лишения от свобода.
Принципът, залегнал в
чл. 58 ал. 1 от ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с
неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя
неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата
среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил
лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се
запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават
достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за
постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката
на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му.
Освен постоянният
адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е
съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да
не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други, като следва да
се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода.
В случая, ако органът
беше изпълнил задължението си по чл.
40а от ППЗИНЗС, без съмнение щеше да събере същите данни, които са налични
по делото и са събрани в хода на съдебното дирене.
Законодателят е
предвидил с проверката по чл.
40а от ППЗИНЗС да бъдат изяснени правнорелевантните към материалноправното
отношение факти, а именно: налице ли са данни за поддържане на социални
контакти на лишения от свобода с близките му, има ли данни да поддържа контакти
с други посочени от него лица, както и дали приоритет и значение в случая не
трябва да има настоящият адрес на лицето.
В тази връзка следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 72
от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора
да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на
семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и
телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това.
В нарушение на този
принцип е разпоредено преместване на жалбоподателя от Затвора - Враца в Затвора
- София без административния орган да извърши проверка за настоящият адрес на
лицето, връзката между настоящият адрес и свързаността на л/св с него и без да
бъдат изяснени правнорелевантните факти от значение за случая.
Като не са обсъдени
всички фактически и правни основания за издаването на оспорената заповед от Зам.
Главен директор на ГДИН е допуснато нарушение именно на материалноправните
разпоредби чл. 58 от ЗИНЗС.
Съдът намира за нужно
да отбележи и регламентирания в чл. 9 от АПК принцип за служебното начало, като в ал. 2
на чл. 9 от АПК е указано задължението на административният орган да събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
С оглед на това, задължение на самия орган, постановил заповедта е да установи,
посредством всички допустими доказателства и доказателствени средства, какъв е
бил настоящият адрес на лишения от свобода и свързаността му с него – чрез
изискване на съответната информация от компетентните институции.
Съгласно чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг, което се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
съобразяване и на други допълнителни критерии:
1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
3. по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;
4. по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода;
5. при необходимост с
цел съобразяване с изискванията на чл. 43,
ал. 3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
По делото не са
представени доказателства за наличие на някоя от изброените предпоставки.
Заповедта не съдържа мотиви относно преценката на административния орган да
премести лишения от свобода в Затвора – София.
Фактическата, правна
и доказателствена необоснованост на Заповед № Л-3093/11.08.2023 г. на Зам. Главен директор на ГДИН и на разпореденото с нея преместване на
лишения от свобода Л.С., за доизтърпяване на наказанието, от гл. т. наличието
на материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието по чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславя извод за формална и материална
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
И на последно място,
но не и по значение, остатъка от наказанието – по-малко от 18 дни към
настоящият момент, не може да обоснове аргументи в подкрепа на мотивите на
административния орган оспорващият
да бъде настанен в Затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.
По
изложените съображения и мотиви, настоящия съдебен състав намира, че оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-3093/11.08.2023 г., с която е
наредено
л/св. Л.М.С.,***, да бъде преместен от Затвора гр.Враца в Затвора гр.София за
доизтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.
62, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ: