РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, 08.11.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното
от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 508 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено
е решение № 293/ 19.06.2019 година на Ловешкия районен съд, постановено по
гражданско дело № 54/ 2019 година, с което е отхвърлен, предявеният от К.И.И., ЕГН ********** и К.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника си адв.В.Г. *** против ответника Ц.К.Т., ЕГН ********** ***, иск
правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за
установено по отношение на ответницата Ц.К.Т., че ищците не дължат сумата
2 139,65 лева по изпълнителен лист от 11.12.2018 год., издаден по гр.дело
№160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, като погасена по давност, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е и
претенцията им за разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
7945/ 16.07.2019 година от К.И.И., ЕГН **********, и К.К.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:***, против решение №293/ 19.06.2019 година, постановено
по гр.д. № 54/2019 година по описа на РС-Ловеч. Посочват, че решението е
незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: На първо място
първоинстанционният съд е изложил съображения, че не приема твърдението им, че
изпълнителния лист, издаден въз основа на съдебното решение по гр.д.№ 160/2011
година на Окръжен съд-Ловеч не е издаден след изтичане на 5 /пет/ години от
влизане на решението в сила, тъй като „ Законодателят в разпоредбата на чл.405
ал.1 от ГПК императивно е посочил, че изпълнителен лист се издава по писмено
молба въз основа на някои от посочените в чл.404 от ГПК актове, т.е съдът не
може служебно да издава изпълнителен лист, ако не е сезиран от заинтересованата
страна по делото........, като в това производство не е предвиден преклузивен
срок, до който може да се иска от съда, издаване на изпълнителен лист, а само е
уточнен кой е компетентния съд, който следва да се произнесе по молбата за
издаване на изпълнителен лист и в какъв срок" . Това действително е така,
но не става ясно как съдът стига до извод, че изпълнителния лист не е издаден
след петгодишния срок. От така изложеното от съда излиза, че според него
давностният срок започва да тече не от влизането на решението в сила, а от
подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист, което е абсурдно, явно
противоречи на закона. Да, взискателят може и след 10 години да подаде молба за
идаване на изпълнителен лист и съдът е длъжен да издаде такъв, но в случая
става дума за погасителна давност и меродавен е моментът дога взискателят е
предприел действия по събиране на присъденото вземане. В исковата си молба
изрично и основно са посочили този момент - присъединяването на ответницата към
изпълнително дело №384/2018 год. на ЧСИ И.Л., 4 месеца след изитаченето на
петгодишния давностен срок, като само сме отбелязали, че „дори изпълнителният
лист е издаден след този срок. Безспорни от фактическа страна са фактите, които
се приемат от съда и не се оспорват и от ответницата е, че съдебното решение по гр.д.№160/2011 година на ЛОС е влязло
в законна сила на 09.09.2018 година, че изпълнителният лист е издаден на
11.12.2018 година, че молбата за присъединяване е от 10.01.2019 година.
На второ място
първоинстанционният съд излага становище, че е следвало да обжалват
разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист, без обаче да посочва
какви биха били основанията ни за това. А такива основания няма. Изпълнителният
лист е издаден от компетентния за това орган, въз основа на подадена от
взискателя молба, по влязло в законна сила решение. Съдът не следи служебно за
изтичане на погасителна давност. Основанията за обжалване на разпореждането са
формални и такива в случая не са налице. Неслучайно и обжалването не спира
изпълнението чл.407 ал.2. Единствената правна възможност за оспорване на
изпълнението е дадена в разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, а именно исковият процес. Възражението за изтекла
давност се реализира само пред съд, в исков процес, когато изпълнителното
основание и влазъл в законна сила съдебен акт.Теорията и пректиката по този
въпрос е категорична и непротиворечива.
На трето място съдът счита, че
доводите им за изтекла погасителна давност „са изцяло неоснователни и
недоказани, тъй като съгласно чл.439 ал.2 от ГПК искът им може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание" , а „ такива
факти в настоящия процес не се представиха" . Според п ървоинстанционният
съд, новооткрити са фактите, на които „ длъжникът може да иска отмяна по
чл.303, ал.1, т.1 от ГПК". Това е абсолютно погрешно и противозаконно
становище. Новонастъпилият факт, според твърдението им в исковата молба, което
са пъддържали винаги, е изтичането на петгодишния давностен срок, през който
взискателката / ответница по настоящото дело/ е бездействала и не е осъществила
правата си. Началото на този давностен срок започва от датата на влизане на
съдебното решение в законна сила и се прекъсва с предприемане на изпълнителни
действия - чл.116 б."в" ЗЗД. Издаването на изпълнителен лист не
прекъсва давността. Не я прекъсва дори подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, поканата за доброволно изпълнение, прекъсване има, когато са
предприети валидни изпълнителни действия, насочени пряко към имуществото на
длъжника: : налагане на запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване
на опис и оценка и др.- TP №2/2013 година на ВКС.
Безспорен по делото е фактът, че ответницата повече от 5
години не е предприела абсолютно никакви действия за реализиране на вземането
си, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, който не се оспорва дори от
пълномощника й.
По изложените съображения считат, че обжалванато решение
е противоречиво, незаконосъообразно и необосновано, поради което молият да бъде
отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения
иск с основание чл.439 ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК, като им се присъдят и
направените в двете инстанции разноски: 420.00 лв. по договор за правна помощ,
130.42 лв. д.т., 48.00 лв. за копие от изпълн.д. изиксано служебно от
първоинстанционнния, съд, и за втората инстанция- 42.80 д.т. върху иска от
2139.65 лв. и 400.00лв. договор за правна помощ.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от
другата страна.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват,
представляват се от адв. В.Г., която поддържа въззивната жалба, моли да бъде
уважена по изложените в нея съображения, като им се присъдят направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от адв. С.Д.,
която оспорва въззивната жалба, моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решения, като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от въззивниците разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гр.д. № 54/ 19 година по описа на РС – Ловеч, както и становището на
процесуалните представители на страните по делото, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С решение № 252/ 09.11.2011 година по постановено
по гр. дело №160/ 2011 година по описа на ОС - Ловеч е отхвърлил като
неоснователен и недоказан, предявеният от К.И.И. и К.К. Иванов иск за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание на К. К. ***, починал на 07.09.2010
год., поради неавтентичност по смисъла на чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1
от ГПК. С решението си съдът е прогласил за нищожно, на основание чл.42, б.”в”
от ЗН, поради противоречие със закона, саморъчно завещание от 26.08.2010 год.
на К. К. ***, починал на 07.09.2010 год., обявено с Протокол за обявяване на
саморъчно завещание - Акт №191, том VI, рег.№4089, дело №9/2010 год.,
зав.рег.№10/2010 год. на Нотариус с рег.№481 на НК и район на действие
РС-гр.Ловеч, вписано в регистъра на АВ-СВ-гр.Ловеч с вх.№5954, том XI, №106,
парт.книга №2452 на 04.11.2010 год., с което е направил универсално завещателно
разпореждане в полза на Ц.К.Т.. Признал е за установено, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК, по отношение на Ц.К.И., че К.И.И. и К.К.К., са съсобственици на
основание прекратената СИО и по наследство от Кирил К. ***, починал на
07.09.2010 год., на конкретно посочени недвижими имоти, предмет на делото.
Осъдил е Ц.К.Т. да заплати на К.И.И. и К.К.К. сумата 6 679 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло с решение
№84/23.03.2012 год. по в.гр.дело №554/2011 год. по описа на Апелативен
съд-гр.Велико Търново, като Цанка К.Т. е осъдена да заплати на К.И.И. и К.К. И.
сумата 2 900 лева разноски по делото пред въззивната инстанция. С решение
№88/30.04.2013 година на ВКС, постановено по гр.дело № 826/ 2012 година, е
отменено решение №84/23.03.2012 год. по гр.дело №554/2011 год. на Апелативен
съд-гр.Велико Търново, с което е потвърдено решение №252/09.11.2011 год. по
гр.дело №160/2011 год. на ОС-гр.Ловеч за уважаване на исковете по чл.42, ал.1,
б.”в” от ЗН и по чл.124, ал.1 от ГПК, като касационната инстанция е отхвърлила
исковете на К.И.И. и К.К. И. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание
от 26.08.2010 год. на К. К. И., починал на 07.09.2010 год., обявено с Протокол
за обявяване на саморъчно завещание - Акт №191, том VI, рег.№4089, дело №9/2010
год., зав.рег.№10/2010 год. на Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, с
което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц.К.Т., на
основание чл.42, б.”в” от ЗН. Върнал е делото на Апелативен съд-гр.Велико
Търново за разглеждане на исковете на К.И.И. и К.К. И. по чл.43, ал.1, б.”б” от ЗН и за възстановяване на запазената им част и на обусловеният иск за
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК против Ц.К.Т..
След връщане на делото, с решение №208/23.07.2013 год. по в.гр.дело №202/2013
год. по описа на ВТАС е отменено решение №252/09.11.2011 год. по гр.дело
№160/2011 год. на ОС-гр.Ловеч в частта му, с която е признато за установено на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Ц.К.И., че К.И.И. и К.К.К., са
съсобственици на основание прекратената СИО и по наследство от К. К. ***,
починал на 07.09.2010 год. на четири недвижими имота, предмет на спора, както и
в частта, с която е осъдена Ц.К.Т. да заплати на К.И.И. и К.К.К. сумата
6 679 лева, разноски в производството. Вместо него е постановено
отхвърляне на предявения от К.И.И. и К.К.К., иск с правно основание чл.43,
ал.1, б.”б” от ЗН, за признаване за унищожаемо и обезсилването на завещателно разпореждане,
извършено от К. К. И., починал на 07.09.2010 год., в саморъчно завещание от
26.08.2010 год., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт
№191, том VI, рег.№4089, дело №9/2010 год. зав.рег.№10/2010 год. на Нотариус с
рег.№481 на НК с район на действие РС-гр.Ловеч, вписано в регистъра на
АВ-СВ-гр.Ловеч с вх.№5954, том XI, №106 парт.кн.№2452 на 04.11.2010 год., като
неоснователен. Намалил е, на основание чл.30 от ЗН, завещателно разпореждане,
извършено в саморъчно завещание от 26.08.2010 год. от К. К. И., починал на
07.09.2010 год., обавено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт
№191, том VI, рег.№4089, дело №9/2010 год., зав.рег.№10/2010 год. на Нотариус с
рег.№481 на НК и район на действие РС-гр.Ловеч, вписано в регистъра на
АВ-СВ-гр.Ловеч с вх.№5954, том XI №106, парт.кн.№2452 на 04.11.2010 год., с
което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц.К.Т., в
размер на 2/3 идеални части. Възстановил е запазената част на К.И.И. и К.К.К.,
от наследството на К. К. И., починал на 07.09.2010 год. в размер на 1/3 идеална
част от имуществото на наследодателя. Признал е за установено, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Ц.К.И., че К.И.И. и К.К.К. са собственици
на идеални части от недвижими имоти и лек автомобил, конкретно посочени. С
въззивното решение Ц. К.Т. е осъдена да
заплати на К.И.И. и К.К.К., разноски по делото в размер на 6 452,66 лева,
а К.И.И. и К.К.К. да заплатят на Ц.К.Т. разноски по делото в размер на
2 139,65 лева. Решението е връчено съответно на Ц.Т. на 26.07.2013 година,
а на К.И. и К.К. на 05.08.2013 година, като не е обжалвано от страните.
С молба от 10.12.2018 година, подадена от адв. С.Д.,
като пълномощник на Ц.Т. въз основа на влязлото в сила решение е поискано
издаване на изпълнителен лист за присъдените й разноски. С разпореждане № 990/
11.12.2018 година по гр.д. № 160/ 2011 година на ОС – Ловеч, съдът е приел, че
решението на въззивния съд е влязло в сила на 09.09.2013 година, както и че са
налице предпоставките по чл. 405, ал.1, т.1, пр. 1-во от ГПК и е постановил да
се издаде изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист
№214/11.12.2018 година с който К.И.И. и К.К.К. са осъдени да заплатят на Ц.К.Т.,
разноски по делото в размер на 2 139,65 лева и по молба вх. № 000467/
10.01.2019 година от Ц.К.Т. е образувано изпълнително дело № 24/ 2019 година по
описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903.
С Постановление от 10.10.2019 година на ЧСИ И..Л.
на основание чл.456 от ГПК, Ц.К.Т. е присъединена като взискател по изпълнително
дело № 20189030400384/ 2018 година с длъжници К.И.И. и К.К.К. сумите предмет на
изпълнително дело № 20199030400024/ 2019 год. от ЧСИ И. Л., като следва: за
сумата 2 139,65 лева - присъдени разноски по гр.дело № 160/ 2011 год. на
ОС-гр.Ловеч, 226.41 лева такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, както и 350 лева
юрисконсултско възнаграждение и 60 лева за присъединяване – т.11 от ТТР към
ЗЧСИ.
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. чл.439, ал.1 от ГПК, да се установи със
сила на пресъдено нещо по отношение на Ц.Т., че не дължат сумата от 2 139,65 лева по изпълнителен лист от
11.12.2018 год., издаден по гр.дело №160/2011 година по описа на ОС-гр.Ловеч,
като погасена по давност.
Така предявеният иск е допустим с оглед издаденият за
процесните суми срещу тях изпълнителен лист и образуваното въз основа на него
принудително изпълнение – чл. 439 от ГПК.
Ищците –
въззивници в настоящото производство се позовават на изтекла петгодишна погасителна
давност след влизане в сила на решението, с което е присъдена процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2, вр. чл.
116, б. „б” и чл. 115, б.”ж” от ЗЗД от влизане в сила на съдебното решение, с
което е установено вземането, започва да тече нова погасителна давност и тя е
петгодишна. В случая с разпореждане № 990/ 11.12.2018 година по гр.д. № 160/
2011 година на ОС – Ловеч, постановено по молба от 10.12.2018 година, съдът е
приел, че решението на въззивния съд е влязло в сила на 09.09.2013 година,
както и че са налице предпоставките по чл. 405, ал.1, т.1, пр. 1-во от ГПК и е
постановил да се издаде изпълнителен лист. Петгодишният давностен срок е
изтекъл м. септември 2018 година.
По делото липсват доказателства за прекъсване на
давностния срок по смисъла на чл. 116 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че съгласно ТР 2/2013 от 26.06.2015 година по т.д. № 2/ 2013
година на ОСГТК на ВКС т. 14 подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява
предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В мотивите към т. 10 от същото
тълкувателно решение са посочени конкретните изпълнителни действия, които
прекъсват давността.
Предвид
изложените съображения искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като бъдат присъдени и разноските за двете инстанции.
В този смисъл решение №
293/ 19.06.2019 година на Ловешкия районен съд, постановено по гражданско дело
№ 54/ 2019 година, с което е отхвърлен, предявеният от К.И.И., ЕГН **********
и К.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.В.Г. ***
против ответника Ц.К.Т., ЕГН ********** ***,
иск правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане
за установено по отношение на ответницата Ц.К.Т., че ищците не дължат сумата
2 139,65 лева по изпълнителен лист от 11.12.2018 год., издаден по гр.дело
№160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, като погасена по давност, като неоснователен и
недоказан, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде
постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена.
При този изход на
процеса въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците съдебно-деловодните
разноски за двете инстанции размер на сумата общо от 903.22 лева, от които в първоинстанционното
производство: 420 лева адв. хонорар, 130.42 лева д.т., за второинстаницонното
производство д.т. 42.80 лева и 310 лева за адв. хонорар, редуциран при
условията на чл. 78, ал.5 от ГПК, с оглед направеното възражение. По отношение
на претендираните разноски в размер на 48 лева такса за копие от изпълнителното
дело, същите не са доказани – не е представен документ за внасянето им, поради
което следва да бъде отхвърлено искането за присъждането им.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 293/ 19.06.2019 година на Ловешкия районен
съд, постановено по гражданско дело № 54/ 2019 година по описа на същия съд,
като вместо него постанови:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, вр. чл. 439 от ГПК
по отношение на Ц.К.Т., ЕГН ********** ***, че К.И.И., ЕГН **********, и К.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, не й дължат сумата от 2 139,65 (две хиляди сто тридесет и
девет 0.65) лева по изпълнителен лист от 11.12.2018 година, издаден по
гр.дело №160/ 2011 година по описа на ОС - Ловеч, като погасена по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК Ц.К.Т., ЕГН ********** ***,
да заплати на К.И.И., ЕГН ********** и К.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебно-деловодните
разноски за двете инстанции размер на сумата общо от 903.22 лева (деветстотин и
три 0.22) лева, като в останалата част за сумата от 48 лева такса за копие от
изпълнителното дело, като неоснователна и недоказана отхвърля.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.