№ 576
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора годИ. в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина. Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000501 по описа за 2022 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „О.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,подадена чрез
пълномощника на дружеството адв. И. Л.,против решение №121 от 19.05.2022
г.,постановено по т.д.№1066/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което дружеството-
жалбоподател е осъдено да заплати на „М.“ЕАД-гр.Р.,общИ. Р.,област С.З.,с ЕИК ***
застрахователно обезщетение от 53 824,74 лв. по щета №***,на основание договор ** от
24.01.2018 г.,с предмет „Застраховане на имуществото на „М.“ЕАД чрез сключване на
имуществена застраховка“-реф.№*** г.-ЗОП,обособена позиция №1-Застраховане на
имуществото на клон р. „Т.“ и застрахователна полица №***/24.01.2018 г.,валидна за
периода 24.01.2018 г.-23.01.2019 г.,ведно със обезщетение за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от 53 824,74 лв.,считано от датата на забавата-17.08.2018 г. до
04.04.2021 г. вкл.,в размер на 14 383,16 лв.,ведно със законната лихва за забава върху
главницата,считано от 05.04.2021 г. до окончателното изплащане,както и разноските по
делото от 2728,26 лв. за държавна такса,1215,50 лв. за експертизи и 280,50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Със същото решение иска на „М.“ЕАД срещу З. „О.“АД за присъждане на
застрахователно обезщетение по щета №*** е отхвърлен като недоказан и неоснователен за
1
разликата над уважения размер от 53 824,74 лв. до пълния предявен размер от 57477,04 лв.,а
също така е отхвърлен като неоснователен и недоказан и иска на „М.“ЕАД срещу същото
застрахователно дружество за присъждане на обезщетение за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение,за разликата над уважения размер от 14383,16 лв. до пълния
предявен размер от 15 470,91 лв. и за периода 11.08.2018 г.-16.08.2018 г.
И най-накрая,с решението от 19.05.2022 г. е осъден ищеца „М.“ЕАД да заплати на
ответника З. „О.“АД разноски по делото в размер на 176,67 лв. за адвокатски хонорар и
87,50 лв. за експертиза и свидетел.
Във въззивната си жалба,дружеството-жалбоподател изразява становище,че счита
горното съдебно решение за необосновано,неправилно и взето в противоречие на
материалния и процесуалния закон,като излага за това подробни съображения.Оспорва като
неправилен извода на първоинстанционния съд,че сключеният между страните договор №**
от 24.01.2018 г. е застрахователен договор по своята същност и счита,че този извод
противоречи на Кодекса за застраховането.Заявява още,че договорът е сключен по реда на
ЗОП,а целта на сключването на договор посредством обществена поръчка е съвсем различна
и сключването му след провеждането на такава поръчка поражда задължението на страните
по нея в определен срок да работят на конкретна цена и изпълнителят да е конкретно избран
участник,спечелил обществената поръчка.Намира,че процесният договор категорично не
може да представлява застрахователен договор по реда на КЗ и че това са два различни
правни отрасли,които ползват различна правна защита.В жалбата си поддържа и заявеното
още в отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузата на чл.1,ал.2 от
процесния договор от 24.01.2018 г.,като сключена в заобикаляне на закона.Счита,че целта
на клаузата е изцяло заобикаляне на разпоредбите на по-висш нормативен акт съгласно
Закона за нормативните актове,а именно Кодекса за застраховането.Излага подробни
аргументи за това в жалбата си.
Жалбоподателят оспорва като неправилен и извода на първоинстанционния съд,че
процесният договор е сключен по реда на чл.344,ал.1 от КЗ.Посочва,че този договор е
сключен по реда на чл.112 от ЗОП и счита,че има характеристиките на административен
договор,а не на застрахователен такъв.Поддържа,че ако самият договор бе
застрахователен,то наличието на застрахователни полици не би било нужно,а в случая
чл.27,ал.1 от договора задължавала изпълнителя да издава годишни застрахователни
полици.Счита на следващо място,че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл.344,ал.1 от
КЗ относно Общите условия,като е приел,че след като в нормата пише „когато има
такива“,то е възможно без Общи условия.Заявява,че за този вид застрахователни полици има
утвърдени от застрахователя,определен за изпълнител по обществената поръчка,Общи
условия и същите са публично достъпни,като при подписването на полицата същите са
представени и са неразделна част от полицата и именно поради тази причИ. възложителят е
подписал договора при изявление,че приема Общите условия и е запознат с тях.Заявява
още,че от страна на ищеца не е направено оспорване с допълнителната искова молба и не е
открито производство по установяване истинността на подписите,положени под полицата,за
2
да твърди съда,че не е ясно от кой е подписана застрахователната полица.Този факт,според
жалбоподателя,не е спорен,поради което и се приема за валидно сключен договора.Оспорва
и аргумента на съда,че няма представен екземпляр от общите условия на
застрахователя,като поддържа,че тези обстоятелства никога в процеса не са били спорни и
няма указания в проекто-доклада,а и в окончателния приет по делото доклад,че същите
подлежат на доказване и поради тази причИ. нито една от страните в процеса не е
представяла доказателства,“та съдът да направи извода,че на застрахования не са му
представяни екземпляр от подписани общи условия“.Счита,че след като застрахованият е
положил подпис под застрахователната полица,че е запознат с общите условия и ги
приема,то така се е удостоверила действителната негова воля и договорът не подлежи на
тълкуване,когато съдържащите се в него уговорки са ясни и точни,и разкриват
недвусмислено действителната вода на страните да се обвържат с определени права и
задължения,за да постигнат желан от тях и позволен от закона правен резултат.Заявява,че
съдът не може да бъде предубеден и да отрича определени факти,а в случая било ясно
установено чрез подписването на застрахователната полица,че застрахованият е уведомен за
общите условия и че ги е приел.
На следващо място,дружеството-жалбоподател поддържа,че съдът неправилно не е
кредитирал показанията на свидетеля Д.Б.Б.,изнесъл данни за т.нар. умора на
материала.Счита за неправилен и необоснован извода на съда за извършвани регулярни
проверки на техническото състояние на клапата от страна на ищеца,като поддържа,че такива
проверка се доказват не с гласни,а само с писмени доказателства,каквито по делото не са
били представени.Наред с това намира за „крайно неприемливи“ мотивите на съда за
установяване и доказване на размера на положения труд за ремонт на ГТЛ.Счита,че
събраните в тази насока доказателства са ценени неправилно от съда и е възприето
неправилно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.Подробни
доводи в тази връзка развива в жалбата си.Заявява,че размерът на средствата,необходими за
отстраняването на щетата е значително по-малък от претендирания.И освен това,като
твърди,че по делото не са представени приемо-предавателни протоколи за действителното
отстраняване на щетите, жалбоподателят счита,че същите не са отстранени и са
претендирани вреди в завишени размери.Заявява,че няма приложени доказателства,които да
установяват с точност действителната стойност на увредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Отделно от всичко гореизложено,жалбоподателят поддържа и довода,че полицата,по
която се претендира изплащането на застрахователно обезщетение е с №***,която е за
застраховка „Пожар и природни бедствия“-Секция 1-индустриален пожар“ и предмета на
застраховане няма нищо общо с авария на машини и съоръжения.Застрахователната полица
и предметът й,според дружеството-жалбоподател,са неотносими към заведената и предявена
по съдебен път застрахователна претенция,а съдът не е обследвал застрахователната полица
и нейната същност и единствено е обследвал процесния договор за обществена
поръчка.Заявява,че постановеното съдебно решение е неправилно,защото е основано на
3
недействителна застрахователна полица №***,а процесната щета,за която застрахователят е
уведомен е на основание застрахователна полица №***.
И на база всички поддържани във въззивната жалба съображения,дружеството-
жалбоподател моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение
№121/19.05.2022 г.,постановено по т.д.№1066/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,като
неправилно,необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закон.Моли за присъждане на направените и в двете съдебни инстанции разноски.
От въззиваемия „М.“ЕАД-гр.Р.,обл.С.З.,с ЕИК ***,чрез упълномощения юрисконсулт
З. К.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че
жалбата е неоснователна и изложените в нея твърдения са неверни,необосновани и изцяло
противоречат на събрания и проверен по делото доказателствен материал,а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно,както и постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.Конкретните си доводи за обосноваване на това становище
въззиваемият развива в така подадения писмен отговор.Моли въз основа на тях обжалваното
решение да бъде потвърдено.Моли да му се присъдят всички направени в настоящото
производство разноски,в това число и юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба са представени писмени доказателства,които въззивният съд е
отказал да приеме по съображения,изложени в протокола от откритото съдебно
заседание,проведено на 19.10.2022 г.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл.259,ал.1 от ГПК и
изхожда от ответника по първоинстанционното дело,по което е постановено обжалваното
решение.Следва обаче да се обърне внимание,че с тази жалба се атакува изцяло
първоинстанционното решение,а то включва и отхвърлителна част,която ответникът няма
правен интерес да обжалва,понеже в тази част първоинстанционното решение е постановено
в негова полза.Същото се отнася и за частта,с която ищецът е осъден да заплати на
ответника съдебни разноски за първоинстанционното производство.Затова въззивният съд
счита,че въззивната жалба,поради липса на правен интерес,е недопустима в частта,насочена
срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение,както и в частта,с която са
присъдени на ответника съдебни разноски,поради което в тези й части жалбата не следва да
се разглежда по същество и въззивното производство относно същите части на жалбата ще
се прекрати като недопустимо.В останалата част,насочена срещу осъдителната спрямо
ответника част на първоинстанционното решение,процесната въззивна жалба е допустима и
като такава следва да бъде разгледаната по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
4
власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в частта,обжалвана с допустимата част на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
С обжалваното решение ОС-С.З. се е произнесъл по предявени от „М.“ЕАД-
гр.Р.,обл.С.З.,с ЕИК *** против З. „О.“АД-гр.С.,с ЕИК *** осъдителни искове за заплащане
на сумата от 57 477,04 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по щета
№***,дължимо на основание сключен между страните договор ** от 24.01.2018 г. с предмет
„Застраховане на имуществото на „М.“ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“-
реф.№*** г.-ЗОП,обособена позиция №1-Застраховане на имуществото на клон р. „Т.“ и
застрахователна полица №***/24.01.2018 г.,валидна за периода 24.01.2018 г.-23.01.2019
г.,както и за заплащане на сумата от 15 470,91 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 11.08.2018 г. до 05.04.2021 г.
Главният от описаните искове е с правна квалификация по чл.405,ал.1 КЗ,а
акцесорният иск за обезщетение за забава е с правна квалификация по чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.409 КЗ.
Исковете са основани на следните твърдения:
Ищецът твърди,че с ответното застрахователно дружество е сключен договор ** от
24.01.2018 г. с предмет:“Застраховане имуществото на „М.“ЕАД чрез сключване на
имуществена застраховка“-реф.№*** г.-ЗОП,обособена позиция №1-Застраховане на
имуществото на клон р. „Т.“.Твърди,че на 05.04.2018 г. е настъпила авария,свързана с
разцепване на гумено лентово платно на Гумено лентов транспортьор /ГТЛ/ 1311,като във
връзка с тази авария е била назначена комисия да извърши разследване на обстоятелствата
причинили аварията.Твърди още,че след извършена цялостна проверка на събитията за
възникналата авария е бил съставен протокол от 05.04.2018 г.,с който е било установено,че
на същата дата в 12:57 ч. работникът -машинист С.А. е чул необичаен шум от пропукване и е
видял скъсана клапа от ЗС1301 да пада вътре в обръщателната станция на гумено лентовия
транспортьор 1311,върху гуменото платно.Установено било още,че машинистът веднага е
задействал „стоп бутон“,но при падането клапата е наранила гуменото платно,заклещила се
е в обръщателната станция и единият ръб е започнал да пори гуменото
платно.Констатирано било още в протокола,че до скъсването на клапата се е стигнало
вследствие на твърди включения с негабаритни размери,които са били изкопани от Rs
4000,съчетано с натрупани кални маси,като е конкретизирано,че са били скъсани три
5
цилиндъра,поддържащи клапата и заварките на допълнителната осигуровка от корабна
верига.Посочени били и констатираните материални щети,представляващи „цепка 91 м. на
70 см. от ляв кант на гуменото платно“.
Ищецът твърди още,че ответникът З. „О.“АД-гр.С. е бил уведомен в срок за
настъпилото застрахователно събитие и са му били изпратени от ищеца всички необходими
документи,които е изискал.Ответникът обаче отказал да изплати на дружеството-ищец
застрахователно обезщетение по предявената пред него претенция,като се позовал на
чл.3,т.1 и т.4 от неговите Общи условия,а именно,че застрахователят не покрива преки или
косвени загуби,повреди и/или разноски по застрахованото имущество в резултат
на:фабричен или скрит дефект, собствен недостатък, корозия, износеност, овехтяване,
одраскване, наштърбване, мухъл,ръжда,прояждане от насекоми и
гризачи,разкъсване,счупване или авария на машини,механични смущения,употреба на
неподходящи материали,лошо изпълнение,проектантска грешка.
Ищецът е изложил в исковата молба становището,че счита така постановения отказ за
абсолютно необоснован и не намиращ опора в договореностите между страните.Изложил е
и аргументи за обосноваване на това становище.Заявил е в тази връзка,че е налице пълно
несъответствие между изложените от застрахователното дружество обстоятелства в негово
писмо с вх.№8938 от 30.08.2018 г. по възникналото събитие и действително случилото
се.Поддържа и твърдението,че към процесния договор не са приложими каквито и да било
общи условия по застраховки,предлагани на пазара от застрахователя,а отношенията между
страните се уреждат от подписания между тях договор,приложенията към него и издадените
на основание и при условията на същия застрахователни полици,и приложимото право.В
този смисъл било изрично записано в процесния договор,че общите условия по договора за
застраховка имущество не следва да се прилагат спрямо процесния договор.Заявява,че
съгласно чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор,а
може да откаже изплащането на такова обезщетение само в предвидените в чл.408 от КЗ
изключения,но в конкретния случай не било налице нито едно от тези изключения,предвид
което ответникът бил длъжен да изплати търсеното от ищеца обезщетение.
Ответникът,според твърденията на ищеца,бил длъжен да му изплати дължимото
обезщетение в първия ден след получаване на необходимите документи,които му били
изпратени на 10.08.2018 г. с писмо изх.*** от р. „Т.“.В този контекст заявява,че съгласно
чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 освен в случаите на
чл.380,ал.3 от КЗ.При тези твърдения поддържа,че в настоящия случай падежът на
задължението е на 11.08.2018 г.,от която дата ответникът изпада в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва,а за периода от посочената дата до 05.04.2021 г.-
датата на подаване на ИМ пред съда,ответникът му дължи обезщетение за забавено плащане
в общ размер на 15 470,91 лв.
В уточняваща молба с вх.№466 от 21.04.2021 г. дружеството-ищец,подадена по реда
6
на чл.129,ал.2 от ГПК в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на
недостатъци по исковата молба,ищецът е уточнил,че увредената гумено-транспортна
лента,вследствие на аварията,е 91 м.,като за възстановяването на конкретната повреда е
необходимо да се извършат ремонтни дейности,както и да се закупят материали / в това
число гумено-транспортна лента и допълнителни материали за извършване на
ремонтните дейности/.Предвид това,търсеното обезщетение е в размер на общата сума от
закупени материали за отремонтирането на транспортьора,както и вложеният човешки
труд.Твърди,че механизмът на изчисляване на обезщетението е изцяло съобразен с
договореностите между страните,обективирани в процесния договор от 24.01.2018 г.,ведно с
техническа спецификация и останалите приложения към него.Уточнява,че разходите по
възстановяване на щета,състояща се в увреждане на 91 м. лента от 05.04.2018 г. р.-1,у-к
„Р.“ГТЛ-1311,са в общ размер на 57477,04 лв.,формирани в справката,приложена към
щетата,както следва:
1.Материали по възстановяването на транспортьора в общ размер на 2374,12 лв. /без
ГТЛ/-лепило,вулканизационни материали,спойки,лентички за
възстановяване,плат,хартия,тел,протектор и др.;
2.Заплащане на труд по възстановяване на щетата в общ размер на 11850,62 лв.;
3.Гумено транспортна лента 91 м. Пит В-2250 ST-3150 14/8 за сумата от 43252,30 лв.
Цена на 1 м. Нова лента-679 лв.
Заявява,че сумата се формира на база цената на нова лента,а именно:91 м. Х 679
лв.=61789 лв.,като тази сума е намалена с 30 % изхабяване,тъй като вложената лента е втора
употреба и по този начин крайната цена на 91 метра лента е в общ размер на 43 252,30 лева.
От ответника З. „О.“АД /настоящ жалбоподател/ е подаден в законния срок писмен
отговор на ИМ,с който същият е оспорил исковете изцяло-по основание и размер,по
съображения за неоснователност,недоказаност и необоснованост на същите.Заявил е,че не са
налице основания за ангажиране отговорността му по тези искове,излагайки конкретни
аргументи за това.В този контекст е развил доводи,поддържани и във въззивната жалба,че
процесният договор е сключен след проведена обществена поръчка по Закона за
обществените поръчки и по своята същност не е застрахователен договор,а клаузата на
чл.1,ал.2 от договора,предвиждаща,че към него не са приложими каквито и да било общи
условия по застраховки,предлагани на пазара от застрахователя,е нищожна на основание
чл.26 от ЗЗД,тъй като целта й е изцяло заобикаляне на разпоредбите на по-висш нормативен
акт съгласно Закона за нормативните актове,а именно Кодекса за застраховането.В тази
връзка е допълнил,че процесният договор няма същността на застрахователен такъв,тъй като
не притежава предвидените в нормите на чл.344 и чл.345 от КЗ реквизити,а основното
изискване на КЗ е към всеки застрахователен договор да бъдат изготвени и приложени
Общи условия и застрахователят няма как да не изготви и ползва такива.Поддържа,че
съгласно чл.348 от КЗ Общите условия на застрахователя,установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт,обвързват застраховащия,ако са му били
7
предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено,че ги
приема и приетите от него общи условия са неразделна част от застрахователния договор.В
случая било видно от застрахователна полица №*** от 24.01.2018 г.,сключена между
страните по настоящия спор,че същата е била подписана при деклариране на
застрахования,че е запознат с общите и специалните условия по застраховката и ги приема.
В отговора си ответникът е заявил и възражението,че направените констатации за
възникналото застрахователно събитие,а именно:“Сцепено гумено лентово платно Л2250
St3150-91 м. на ГТЛ 1311,вследствие на скъсана клапа от ЗС1301“,не е подкрепено от
доказателства за възникването му.Изложил е в този контекст довода,че е предоставен само
акт за авария от 11.04.2018 г.,който е съставен едва 6 дни след настъпването на инцидента и
не става ясно при какви правила и задължения работят служителите и има ли валидни
Вътрешни правила за работа в р. „Т..Заявил е още,че съставителят на акта И.Й. е описал
констатациите след настъпването на събитието и към исковата молба не е приложена негова
длъжностна характеристика,от която да е видно дали е действал в кръга на своята
компетентност.Възразил е още,че не се прилагат документи,от които да е видно в какъв
интервал от време е задействан „Стоп бутон“ /средство за предотвратяване на
аварията/.Според ответника е невъзможно този бутон да е задействан „веднага“.Не било
ясно и какъв е периодът на задействане от възприемането на шума от лицето С.А. на
длъжност МОТТМ у-к „Р.“,работник №0654,до настъпването на щетата.Не били снети и
обясненията на това лице относно причините за настъпване на аварията.Не били
представени и доказателства на коя дата и годИ. е закупено гуменото лентово
платнище,описано в исковата молба,а и липсват всякакви характеристики на частта,която се
претендира за възстановяване от страна на застрахователя.
Ответникът е възразил още,че към исковата молба е представен протокол за
разследване на аварията,който е изготвен само от служители на „М.“ЕАД,клон р. „Т.“,а няма
външни експерти,няма приложен и обективен доклад от страна на ищеца.Затова е поискал
този протокол да не се кредитира от съда като доказателство в настоящото съдебно
производство,изхождайки от липсата на обективност при преценката за възникване на
обстоятелствата за настъпилата авария.Заявява,че причиниге,довели до събитието,са
откъсването на клапата от цилиндрите поради дългият период на експлоатация на
съоръженията и постоянните циклични натоварвания и в крайна сметка счита,че най-
вероятната причИ. е „умора на материала“.
В отговора си ответникът е изложил и аргументи,че спрямо процесният случай
следва да намери приложение чл.3,т.4 от раздел III”Общи изключения“ на Общите условия
на застрахователя,с който ищецът е бил запознат и се е съгласил.А конкретно за
съдържанието на посочената точка от общите условия,ответникът е посочил,че според нея
застрахователят не покрива преки или косвени загуби,повреди и/или разноски по
застраховано имущество,в резултат на:фабричен или скрит дефект,собствен
недостатък,корозия и гризачи, овехтяване, одраскване, нащърбване,мухъл,ръжда,прояждане
от насекоми и гризачи,разкъсване,счупване или авария на машини,механични
8
смущения,употреба на неподходящи материали,лошо изпълнение,проектантска
грешка.Заявил е и че е възложил на 14.08.2018 г. на външен изпълнител да изготви доклад
относно механизма на настъпване на застрахователното събитие,който прилага като
доказателство към отговора си.
Ответникът е противопоставил и възражението за неустановеност на обстоятелствата
дали И.Й. и С.А. са служители на дружеството-ищец,работещи на трудови договори,както и
дали да обучавани да работят с конкретните машини и притежават ли професионален опит в
тази област.Заявил е,че при описания механизъм на настъпилата щета е възможно същата да
е осъществена при проявена груба небрежност.
Вследствие на горните съображения,ответникът поддържа в отговора си
твърдението,че са налице основания той като застраховател да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца предвид непокрития риск по застрахователната
полица и причИ.та за настъпване на щетата,а именно-умора на материала.В условията на
евентуалност заявил възражението,че предвид поведението на работниците,следва да се
приеме,че е налице изключително висок принос за настъпване на събитието,който при
евентуално определяне на застрахователното обезщетение следва да бъде отчетен.Счита,че
при навременна реакция увредената лента би била с много по-малка дължИ. на
увреда,отколкото описания размер от ищеца.
В отговора си ответникът е оспорил исковете и по размер,считайки че същите са
завишени и не отговарят на действително реализираните щети.В тази връзка е заявил,че
размерът на средствата необходими за отстраняването на щетата е значително по-малък от
претендирания.Посочил е,че съгласно установената съдебна практика при увреждане на
имуществото,застрахователят възстановява действителната им стойност-по пазарни
цени,към датата на настъпване на събитието.Заявил е още,че от представената калкулация за
вложени материали и труд не става ясно за колко време е отстранена аварията,както и дали е
отстранена,нито пък е ясно колко работници са работили за отстраняването на повредата и
на какъв принцип е изчислен труда за отстраняване на увредата.На следващо
място,доколкото по делото не били представени приемо-предавателни протоколи за
действително отстраняване на щетите,ответникът твърди,че същите не са отстранени и са
претендирани вреди в завишени размери.Също така е заявил,че няма приложени
доказателства,които да установят с точност действителната стойност на увредата към датата
на настъпване на застрахователното събитие,както и че следва да бъде приложен
коефициент на овехтяване,тъй като увреденото имущество е било амортизирано.Оспорил е в
тази връзка представения от ищеца амортизационен план,като счита,че от него не става ясно
каква амортизация е начислена и каква е действителната стойност на увредената част към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът е оспорил е акцесорните искове за лихва за забава по аргументи за
неоснователност на главния иск.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил,че оспорва изцяло твърденията на
ответника,изложени в отговора на исковата молба и че ги счита за неоснователни и
9
неотговарящи на обективната действителност,а също и че са в противоречие със законовите
изисквания и норми.Заявил е,че поддържа изцяло подадената искова молба.
Изложил е доводи,че е изцяло несъстоятелно е невярно твърдението на ответника,че
нормата на чл.1,ал.2 от процесния договор е нищожна и противоречаща на действащото
българско законодателство,че ответникът превратно тълкува нормите на чл.26 от
ЗЗД,услужливо забравяйки „свободата на договаряне“ между страните.Оспорил е като
напълно несъстоятелно и твърдението на ответника,че в документацията на проведената
обществена поръчка липсва ограничение за позоваване на Общи условия,като се има
предвид,че самият договор за застраховка е част от тази документация.За изцяло невярно и
несъстоятелно счита и твърдението на ответника,че в настоящия случай между страните са
приложими Общите условия по сключения договор за застраховка.Заявил е в тази връзка,че
застрахователят превратно тълкува подписаната от страна на възложителя застрахователна
полица №***,където с подписването й същият е декларирал,че е запизнат с общите и
специални условия по застраховката и ги приема.Счита,че този запис е неприложим към
конкретния договор за застраховка,тъй като в него изрично е записано,че общите условия по
договора за застраховка имущество не се прилагат.Твърди още,че дружеството-ищец е
заявило изрично в договора,че към него не са приложими каквито и да било общи условия
по застраховки,предлагани на пазара от застрахователя и отношенията между страните се
уреждат от самия договор,приложенията към него,издадените на основание и при условията
на същия застрахователни полици,и приложимото право.
Ищецът е оспорил като несъстоятелни и поддържаните в отговора на ответника
възражения относно изготвения протокол за разследване на авария,както и действията от
страна на работници и служители на р. „Т.“.Счита,че ответното дружество изпада в
теоретични предположения и хипотези,които по никакъв начин не кореспондират с
действителността и че твърдението му за „умора на материала“ като вероятна причИ. за
аварията е неясно и не се подкрепя с никакви доказателства.Счита,че причИ.та за
настъпване на аварията е констатирана по безспорен начин от назначената за това
комисия.Оспорил е като неоснователно и твърдението на ответника за невзети от ищеца
мерки за предпазване на застрахованото имущество и твърдението му,че щетите не са
отстранени.В допълнителната си искова молба ищецът е изложил и доводи за
неоснователност на възражението на ответника за неправилно определяне размера на
претендираното обезщетение и е възразил срещу твърденията на същия за реда и начИ. на
определяне на обезщетението.Посочил е още,че е несъстоятелно и възражението на
ответника относно размера на дължимата лихва за забава.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът отново е заявил становището си за
неоснователността на процесните искове и е допълнил,че са неоснователни и неподкрепени
с доказателства и твърденията на ищеца,изложени в допълнителната му искова
молба.Отново е изложил довода си,че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му по предявените от ищеца осъдителни искове,излагайки конкретни
съображения за това,които в общи линии като съдържание и смисъл повтарят тези,изложени
10
в отговора му на исковата молба.
С обжалваното решение,по изложени в него аргументи,първоинстанционният съд е
счел исковете за доказани по основание,а по размер-за частично основателни до съответно
уважените размери,поради което ги е уважил в тези размери,а за разликата до пълните им
претендирани размери ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани.
От фактическа страна между страните е изначално безспорен факта на сключването
помежду им на процесния договор №** от 24.01.2018 г.,който е приложен в заверено копие
по първоинстанционното дело и е видно от съдържанието му,че е сключен на основание
чл.112 от ЗОП след проведена обществена поръчка с предмет:“Застраховане на имуществото
на „М.“ЕАД-реф.№***,обособена позиция №1-Застраховка на имуществото на клон р.
„Т.“.Съгласно чл.1,ал.1 от договора,ищецът като възложил е възложил,а ответникът като
изпълнител се е задължил да предостави срещу възнаграждение и при условията на договора
услугата-имуществено застраховане на имуществото,собственост на застраховащия
„М.“ЕАД,като в тази връзка страните са се договорили и за следното:
„Изпълнителят,в качеството му на застраховател,поема в полза на възложителя,като
застраховащ,риска от увреждане или погиване на имуществото на застраховащия
„М.“ЕАД,причинени от възникнали в срока на договора застрахователни събития,посочени
в Техническата спецификация на възложителя /Приложение №1 към договора/,в т.ч. вреди
нанесени на сгради,съоръжения,машини,оборудване,транспортни средства без Д.К.№,ж.п.
транспортни средства,компютърна техника,стопански инвентар,активи в процес на
изграждане,материали,продукции,незавършено производство,стоки и амбалаж,като при
настъпването им застрахователят ще заплати на застраховащия обезщетение за причинените
в тези случаи вреди,наричани за краткост „Услугите““.
В чл.1,ал.2 от договора е отразено,че неразделна част от него съставляват издадените
за собствените на възложителя имоти,към момента на сключване на договора или придобити
в хода на изпълнението му,застрахователни полици.В изречение второ на същата договорна
клауза е уговорено,че към „настоящия договор не са приложими каквито и да било общи
условия по застраховки,предлагани на пазара от застрахователя.“А според изречение трето
от клаузата „отношенията между страните се уреждат от настоящия договор,приложенията
към него,издадените на основание и при условията на същия застрахователни полици,и
приложимото право“.
Според чл.2-ри от процесния договор,при така поетата отговорност,изпълнителят,в
качеството си на застраховател,се задължава да осигури застрахователно покритие през
периода на действие на застрахователните полици,издадени в изпълнение на договора,и
съгласно Техническата кпасификация на възложителя,насрещното Техническо предложение
на изпълнителя и Ценовото предложение на изпълнителя,представляващи неразделна част
от договора. Съгласно чл.4-ти от договора,същият е сключен за срок от три години и влиза в
сила от датата на подписването му,а според чл.5-ти срокът за изпълнение на услугите
/застраховките/ за всяка отделна застрахователна полица е 1 годИ.,считано от датата на
сключването й.И според чл.6-ти изпълнението на договора започва от датата,на която е
11
сключен.
В чл.7-ми е посочено,че мястото на изпълнение на договора е територията на
възложителя-р. „Т.“,с.Т.,а в раздел III от същия договор се съдържат постигнатите между
страните уговорки относно „цена,ред и срокове за плащане“ по договора.
С оглед предмета и основанието на предявения главен иск и позицията на ответника
по този иск,първият спорен въпрос,по който съдът дължи отговор е дали сключеният между
страните договор има характеристиката на застрахователен договор,а след това следва да се
прецени основателността и на заявеното от ответника възражение за нищожност на клаузата
на чл.1,ал.2 от договора или по-точно на частта от нея-изречение второ от посочената
алинея,където е уговорено,че към договора не са приложими каквито и да било общи
условия по застраховки,предлагани на пазара от застрахователя.В мотивите на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел,че процесният договор е застрахователен и че не
е нищожна оспорената от ответника клауза на чл.1,ал.2 от договора,но предвид
съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на тези изводи на
първата инстанция,въпросите за характера на договора и за твърдяната от ответника
нищожност на посочената договорна клауза остават спорни и пред въззивната инстанция.В
тази връзка въззивният съд приема следното:
Неоснователно е поддържаното от ответника-настоящ жалбоподател възражение,че
процесният договор по своята същност не е застрахователен договор,тъй като се уреждал от
специален закон,какъвто е ЗОП,а и не притежавал всички необходими реквизити относно
формата и съдържанието на застрахователния договор,предвидени в разпоредбите на чл.344
и чл.345 от КЗ.Напротив,договорът е сключен в предвидената в нормата на чл.344,ал.1,изр.
първо от КЗ писмена форма и отговаря на изискванията на чл.345,ал.1 от КЗ относно
съдържанието на такъв тип договор,като в това отношение съдът отчита и съдържанието на
Приложение №1 към договора,представено в заверено копие заедно със самия договор и
представляващо „Техническа спецификация и условия за изпълнение на поръчка с предмет
„Застраховка на имуществото на М.“ЕАД“,в която спецификация е описан предмета на
поръчката-основните и допълнителни рискове,които се покриват от имуществената
застраховка,отчетната стойност на застрахованото имущество на р. „Т.“,срока на
застрахователния договор,застрахователната сума и застрахователната премия,както и
условията за изпълнение на поръчката,изискванията по управление и администриране на
застрахователния договори базата за определяне на застрахователното обезщетение.При
съобразяване съдържанието на процесния договор заедно с коментираната Техническа
спецификация-неразделна част от същия договор,без съмнение се налага извода,че
договорът изпълнява визираните в чл.345,ал.1 от КЗ изисквания за съдържанието на всеки
застрахователен договор.Наред с това,процесният договор съответства на определението за
застрахователен договор,дадено в разпоредбата на чл.343,ал.1 от КЗ,съгласно която „С
договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
застрахователно обезщетение или сума“.В чл.1,ал.1 от процесния договор,описан по-горе
12
като конкретно съдържание,е очертан предмета на договора и от съдържанието му следва
извода,че същия договор има характеристиките на застрахователен договор по смисъла на
чл.343,ал.1 от КЗ.А що се отнася обстоятелството,че процесния договор е сключен след
проведена по реда на ЗОП обществена поръчка,то това обстоятелство по никакъв начин не
променя характеристиката на самия договор като застрахователен такъв,нито пък
провеждането на обществена поръчка по реда на ЗОП за сключването на договора дерогира
правилата на КЗ за определяне характеристиката на един договор като застрахователен
такъв.В случая най-вероятно процесният договор е сключен след провеждането на
обществена поръчка по реда на ЗОП поради част от предмета на дейност на дружеството-
възложител на поръчката,изрязаваща се в добив и преработка на въглища /при наличието на
каквато дейност е приложим ЗОП за възлагане извършването на услуга от типа на
процесната-застраховане имуществото на предприятие с посочения предмет на дейност/.Не
е в обхвата на конкретния правен спор обаче да се изследват причините,поради които
договорът е сключен по реда на ЗОП.Вожно е само да се подчертае,че сключването му по
този ред,както вече си посочи,не води до промяна на договора като застрахователен такъв.
Неоснователно е и поддържаното от ответника-жалбоподател възражение за
нищожност на клаузата на чл.1,ал.2,изр. второ от процесния договор,съгласно която
страните са се уговорили,че към договора не са приложими каквито и да било общи условия
по застраховки,предлагани на пазара от застрахователя.Неоснователно е и твърдението му
във въззивната жалба,че първоинстанционният съд не е открил производство по нищожност
на същата договорна клауза.Всъщност,действително няма открито с нарочен акт на съда
такова производство,но това не съставлява процесуално нарушение,опорочаващо
обжалваното решение.Касае се за направено от ответника възражение на нищожност на
договорна клауза,а поначало при заявено такова възражение не е необходимо откриването
на нарочно производство,а единствено разглеждането от съда на заявеното възражение и
преценката му същество.Това в случая е направено от първоинстанционния съд,така че не е
налице поддържаното от жалбоподателя процесуално нарушение.А по същество заявеното
от ответника-настоящ жалбоподател възражение за нищожност е основано на
твърдението,че приетите от застрахователя Общи условия са задължителна неразделна част
от всеки застрахователен договор и това е законово изискване-чл.344,ал.1 от КЗ,страните по
процесния договор,с оспорената клауза на чл.1,ал.2 от същия договор,са целяли да
заобиколят и същата клауза,освен,че заобикаля,но и противоречи на закона.В тази насока
въззивният съд споделя изцяло аргументите на първоинстанционния,че формулировката на
изр. второ от чл.344,ал.1 от КЗ допуска съществуването на застрахователен договор без
общи условия към него,като само ако има такива,те са неразделна част от договора.В този
контекст съдът счита за допустимо и страните по договора,по тяхна обща воля,да изключат
приложението на Общите условия по съответната застраховка и поради това постигнатата в
този аспект уговорка не може да бъде приета за нищожна поради противоречие със
закона,нито пък целяща заобикалянето му.В конкретният случай съдържанието на договора
не сочи да е целен такъв резултат от страните по него,а по-скоро,както е прието и от
първоинстанционния съд,уговорката за изключване приложението на общите условия е
13
постигната от страните с оглед особения предмет на дейност на застраховащия и
специфичния поради това риск,който съществува относно имуществото му,предвид
непрекъснатия производствено-технологичен процес в „М.“ЕАД.
Предвид гореизложените съображения и направения извод за неоснователността на
поддържаното от ответника-жалбоподател възражение за нищожност на коментираната
клауза на чл.1,ал.2,изр. второ от процесния договор,следва да се приеме,че в случая
отношенията между страните по договора се уреждат съгласно уговорките в самия
договор,без приложението на каквито и да било Общи условия на застрахователя.В този
контекст е неоснователно и заявеното от ответника възражение за приложимост на общите
условия към процесния договор поради обстоятелството,че в застрахователна полица №***
от 24.01.2018 г.,ищецът е декларирал,че е запознат с общите и специални условия по
застраховката и ги приема.Във въпросната застрахователна полица,която е представена от
самия ответник с отговора му на исковата молба,действително се съдържа печатен
текст,съгласно който застрахованият декларира,че е запознат с Общите и специални условия
по застраховката и ги приема.Но за да се счете,че съгласно чл.348,ал.1,изр.2 от КЗ Общите
условия на застрахователя,установени предварително за сключването на определен
застрахователен продукт,обвързват застраховащия,то следва същият не само да е заявил,че
ги приема,но и че те са му били предадени при сключването на застрахователния договор.В
случая няма доказателства екземпляр от представените с отговора на исковата молба Общи
условия да е бил предаден на ищеца при сключването на процесния договор.Отбелязване на
такова обстоятелство не се съдържа в посочената застрахователна полица,а в самия
договор,както по-горе се коментира,страните са уговорили неприложимост на Общите
условия и тази уговорка е напълно действителна и съответно на това-обвързваща страните
по договора.Така,че въпросната декларация,която очевидно е и част от бланковия текст на
застрахователната полица,не може сама по себе си да доведе до извод за това,че сочените от
ответника Общи условия са приложими към процесния договор.
Освен горното,във въззивната си жалба дружеството-жалбоподател е заявило и
възражението,че предмета на застраховане по застрахователната полица с №*** няма нищо
общо с авария на машини и съоръжения.В продължение на това поддържа,че
застрахователната полица и предметът й е неотносим към заведената и предявена по
съдебен път застрахователна претенция,а съдът не е обследвал застрахователната полица и
нейната същност,той единствено е обследвал процесния договор за обществена поръчка.И
тези възражения са неоснователни.На първо място буди недоумение твърдението на
жалбоподателя,че горната застрахователна полица е неотносима към процесната
застрахователна претенция,след като самият жалбоподател е представил същата с отговора
си на исковата молба,твърдейки,че съдържащото се в полицата изявление на ищеца за
запознаване с Общите условия и за приемането им води до приложимостта им към
процесния договор.Т.е. самият ответник е заявил твърдение за относимост на
застрахователната полица към процесния договор,а сега поддържа обратното твърдение,че
предметът й е неосносим към процесната застрахователна претенция.На следващо място е
14
невярно самото твърдение на жалбоподателя за неотносимост на предмета на полицата към
претенцията на ищеца и процесния договор,тъй като описаните в нея основни и
допълнителни рискове съвпадат с описаните такива в Техническата спецификация-
неразделна част от процесния договор.И на трето място,самата искова претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение е основана не на тази полица,а на описания по-
горе договор №** от 24.01.2018 г.,макар и самата полица да е сключена във връзка с този
договор и като цяло да е предвидено в договора сключването на такива отделни полици със
срок на действие от една годИ..
На следващо място,уважаването на предявения иск за заплащане на застрахователно
обезщетение е предпоставено от установяване факта на настъпването на твърдяната от
ищеца авария и на твърдяните имуществени вреди,респективно-на причинната връзка
между аварията и вредите.В тази връзка ищецът,върху който лежи доказателствената тежест
на установяване на тези обстоятелства,е представил в първоинстанционното производство
писмени доказателства и е ангажирал гласни такива.Относимо към установяване на
посочените обстоятелства е и заключението на назначената от първоинстанционния съд
комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза,изготвено от вещото лице инж. Д..
К..
За установяване факта на настъпване на аварията ищецът е представил акт за авария с
вх.№179 от 11.04.2018 г.,съставен от лицето И.Й. в качеството му на началник смяна в р.
„Т.“ към „М.“ЕАД,както и протокол от 16.04.2018 г.,съставен и подписан от петчленна
комисия в изпълнение на цитираната в протокола заповед №РД-09-153/11.04.2018 г. на
управителя на р. „Т.“ по повод „разследване на възникнала авария на ГТЛ 1311 на
05.04.2018 г.“В акта за авария е отразено,че е съставен на датата 05.04.2018 г. /макар
входящия му номер да е от датата 11.04.2018 г./ и че на същата дата в 12:55 часа е станала
авария на „ЗС 1301 и ГТЛ 1311“,а за същността на аварията е отразено „не работи“.След
това,като причИ. за аварията е посочено:“Скъсана откатна дъска ЗС 1301 и сцепено гумено
платно от 91 м. по ГТЛ 1311“.В акта също така е отразено,че машИ.та е пусната в работа в
22:50 часа на 06.04.2018 г.
В протокола от 16.04.2018 г. е посочено името и длъжността на всеки член на
съставилата го комисия и са отразени констатациите на същата по повод проведеното
разследване на производствена авария „Сцепено гумено лентово платно В2250 St150-91 м.
На ГТЛ 1311,вследствие скъсана клапа от ЗС1301“,възникнала в 12:57 часа на 05.04.2018
г.,см. „Г“ в у-к „Р.“ на р. „Т.“.Отразени са и констатациите на комисията,направени след
запознаване с обясненията на лицата И.Й.-н-к смяна I у-к „Р.“ раб.№1820 и С.А.-МОТТМ у-
к „Р.“ раб. №0654,че причини за възникването на аварията са:“Скъсана клана от
ЗС1301.Вследствие на твърдите включения с негабаритни размери,които са изкопани от
Rs4000,съчетано с натрупани кални маси се късат трите цилиндъра поддържащи клапата и
заварките на допълнителната осигуровка от корабна верига“.Наред с това е отразено,че
обстоятелствата около аварията са следните:“На 05.04.2018 г. 12:57 часа МОТТМ на ЗС
1301 С.А. чува необичаен шум от пропускане и вижда клапата да пада вътре в
15
обръщателната станция на 1311 върху гуменото платно.Машиниста веднага задейства „стоп
бутон“.При падането клапата наранява гуменото платно,заклещва се в обръщателната
станция и единия й ръб започва да пори гуменото платно.“Като нанесени материални щети в
протокола е отразено,че те се изразяват в „цепка 91 м. на 70 см. от ляв кант на гуменото
платно“ и е отразено още,че има допуснат престой от 34 часа и че няма виновни длъжностни
лица за аварията.Посочени са и взетите мерки и действия след аварията,като е отразено,че
клапата е подменена с отремонтирана и е подменено 91 метра гумено лентово платно,взето
от ГТЛ1311,направени са и 2 броя вулканизации.Посочено е още,че с цел предотвратяване
на други подобни аварии са предприети мерки за преопъване и презаварка на котвената
верига на всички клапи по транспортьорите на ГТЛ 2250 и е дадена препоръка за монтиране
на допълнителна въжена осигуровка на всички клапи в срок 30.05.2018 г.
Както се посочи,ищецът е ангажирал и гласни доказателства за установяване
настъпването на твърдяната от него авария,причините за настъпването й и причинените от
нея щети.В тази връзка,по първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Н.Г.Н. и
Д.Г.Д.Свидетелят Н.,който е посочил,че работи в р. „Т.“ при ищцовото дружество като
директор „Технически въпроси“,дава показания,че причИ.та за настъпване на аварията е
удар на голям къс земна масакойто се е ударил в откатната дъска или клапата /това според
свидетеля е едно и също/ и от самия удар са се скъсали заварките и самата клапа е
пропаднала в бункера на отнасящия транспортьор,заклинила се е започнала да наранява
гуменото платно.Свидетелят заявява,че около 30 минути след аварията се е събрал
отговорен персонал-самият свидетел,главния механик на р.а и други лица,които са отишли
на място,за да започнат отстраняването на проблема-да се вдигне клапата,да се завари
наново и да се смени нараненото платно с ново парче.Посочва,че клапата е била пропаднала
6-7 метра,че тежи около 6,5 тона и опирайки се в гуменото платно е започнала да го
разпаря.Заявява,че е видял „големия къс,който е скъсал клапата“.Посочва още,че
служителят,който е бил на смяна,мигновено е реагирал на аварията,в момента,в който чул
удара веднага е ударил „стоп бутона“ на пулта за управление,който е бил до него.Според
показанията на св. Н.,от инерционната маса лентата не спира веднага,че тя се движи с 5,6
м/сек и на нея има натоварени около 5 000 кубика пръст в този момент и от самата инерция
на транспортьора то не може „да закове на място“.Заявява също така,че ако
служителят,ударил „стоп бутона“,се е бил забавил 2-3 минути,е щяло цялата лента да бъде
разпорена.Дава и показания,че аварията е била отстранена в рамките на 30 часа,след като е
бил направен огледа на мястото на настъпването й от него и от останалите участвали в
огледа лица.Отстраняването на аварията се изразявало,според показанията на св.Н.,в това,че
е била махната пропадналата клапа с кран и е доставена нова,отремонтирана,а
същевременно скъсаният транспортьор с неговото собствено задвижване е бил изтеглен на
около 20 метра,разцепената част от 91 м. е била отстранена с моторни резачки,била е
изрязана и на нейно място е било поставено около 120 метра ново парче,след което е била
извършена вулканизация.Пояснява,че новото парче е по-дълго от разцепената част,тъй като
с 2-3 метра се размИ.ват парчетата,както и че има участък „Вулканизации“ в ищцовото
дружество,занимаващ се само с това.Според мнението на свидетеля,няма вариант клапата да
16
е била амортизирана и поради тази причИ. да не е издържала тежкия товар.Посочва още,че
протокол за въвеждане на лентата в експлоатация след аварията не е правен,тъй като
извършения ремонт на същата е текуща работа,а протоколи се съставят,когато се извършва
годишен ремонт,който траел 30-40 дни и влизали много външни фирми да работят.А
извършения в случая ремонт бил „дребна работа“,поради което не се правел протокол за
въвеждане на лентата в експлоатация след извършването на ремонта.
Другият доведен от ищеца свидетел-Д.Д.,който също е потвърдил,че работи в р. „Т.“
при дружеството-ищец и заема длъжността „Ръководител участък Вулканизации“,дава
показания,че в деня на аварията е посетил мястото на настъпването й и е видял,че лентата е
била раздрана,като точният увреден размер от лентата е бил 91 метра.Видял още,че е
паднала клапата,но заявява,че не знае причИ.та за това.Дава по-конкретни показания за
извършените действия по отстраняване на аварията,като в тази връзка заявява,че той самият
е предприел действия по отстраняване на скъсаното платно и че след като биха махната
клапата,било отрязано скъсаното парче от лентата на транспортьора и била сложена друга
лента,били направени и две вулканизации,за да може транспортьорът да „свърши своята
работа“.Посочва също така,че има инструкции от завода производител коя лента как да бъде
направена и в случая те били спазени.Изискванията на производителя на лентата били
спазени и при извършване на вулканизацията,а в самото извършване на последната
участвали през деня 10 човека и вечерта още 10 човека,а по принцип една
вулканизация,според св. Д.,се изработва за 24-30 часа.
Наред с гореизложеното,в заключението на комплексната съдебно-техническа и
оценителна експертиза,изготвено от в.л. Д.. К. и неоспорено от страните,са посочени същите
причини за настъпване на процесната авария от 05.04.2018 г.,каквито са посочени и в
коментирания по-горе протокол от 16.04.2018 г.Вещото лице К. посочва още в заключението
си,че мерките за ограничаване на аварията са били взети незабавно от дежурния механик с
натискането на бутона „Стоп“ и друго не е било възможно да се направи в случая,като
счита,че ако е имало забавяне от страна на същия механик,то повредите и загубите са щели
да са далеч повече.
Горните доказателства,преценени в тяхната съвкупност,установяват по несъмнен
начин твърденията на ищеца /сега въззиваем/,че на 05.04.2018 г. е настъпила описаната в
исковата молба производствена авария в р. „Т.“ и вследствие на нея е причинена твърдяната
имуществена вреда на ищеца,изразяваща се в разцепване на 91 м. от гумено лентово платно
на гумено лентов транспортьор /ГТЛ/ 1311.Т.е. от същите доказателства се установява както
факта на настъпване на аварията,така и причинената вследствие на нея щета,а наред с това и
причинно-следствената връзка между аварията и щетата,а и двете са такива,каквито ги
твърди ищецът.В контекста на изложеното въззивният съд приема,че всички коментирани
по-горе доказателства са годни за установяване на настъпването на аварията и увредата,а
също и за наличието на причинно-следствена връзка между двете.Приема още,че следва да
бъдат кредитирани показанията на горните свидетели,въпреки че те работят в ищцовото
дружество,тъй като същите показания относно факта на настъпване на
17
аварията,причиняването на вредата и взаимовръзката между двете изцяло кореспондират с
данните от заключението на комплексната експертиза и представените от ищеца протокол и
акт за аварията,също коментирани по-горе.На кредитиране подлежи и експертното
заключение като неоспорено от страните и прието от съда за обосновано и професионално
извършено.Обобщено казано,всички тези доказателства са непротиворечиви относно
обстоятелствата за възникване на аварията,причините за настъпването й ,увредата и
наличието на причинно-следствена връзка между двете.
Ответникът-жалбоподател е заявил възражение,разгледано в обжалваното решение,че
причИ.та за скъсването на лентовото платно е умора на материала вследствие на дългия
период на експлоатация на съоръженията и постоянните циклични натоварвания.Именно с
тези аргументи жалбоподателят е и отказал да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение по заявената пред него претенция от последния,както е видно от писмо с вх.
№8938/30.08.2018 г. /по входящия регистър на дружеството-ищец/,приложено на л.41-ви по
първоинстанционното дело.Във връзка с така поддържаното възражение,жалбоподателят е
представил с отговора си на исковата молба доклад,възложен от него на 14.08.2018 г. на
външен изпълнител-“Б.“ООД,относно механизма на настъпване на застрахователното
събитие.В същия доклад е направено заключение,че причИ.та за щетата е авария на машини
вследствие умора на материала,като е отразено,че оглед на място не е извършван поради
късното ангажиране на дружеството по случая и са взети предвид данните от акт за аварията
и протокол за същата,съставено от „М.“ЕАД.Същевременно е посочено,че поради
недостатъчната информация в протокола за аварията,е бил проведен разговор с Д.Б.-
ръководител ОП „М.“,който при дискутиране на възможните причини за откъсването на
клапата от цилиндрите,потвърдил,че поради дългия период на експлоатация на
съоръженията и постоянните циклични натоварвания,най-вероятната причИ. е умора на
материала.И именно на база казаното от посоченото лице,в доклада е прието,че причИ.та за
щетата е авария на машини вследствие умора на материала.
По първоинстанционното дело е разпитан като свидетел и автора на посочения
доклад-Д.Б.Б.,който е заявил,че работи като авариен комисар в „Б.“ЕООД и работата му е
свързана с обработката на застрахователни щети,а по повод на конкретния случай е
заявил,че не е посещавано мястото на събитието,а е работено по документите,представени
от дружеството-ищец-акт за авария и вътрешен протокол,в които документи било отразено
събитието,как се е случило,какво са чули и видели свидетелите и на тази база е направено
заключение каква е аварията и какво касае.Свидетелят Б. е заявил още,че освен
представените документи,е извършена и комуникация с „М.“ЕАД,въз основа на което е
изготвено и заключението.Посочва в тази връзка,че от представители на дружеството е
разбрал,че в случая става въпрос за амортизирани съоръжения и от това е заключил,че
аварията по-скоро е поради амортизацията на съоръжения,отколкото да е „чисто случайна и
непредвидима“. Уточнява,че направеното заключение,че въпросната клапа,която къса
лентата е силно амортизирана,е вследствие на телефонен разговор с ръководител на сектор
„М.“ на „М.“ЕАД,в който разговор същият ръководител /непосочен от свидетеля поименно/
18
казал,че клапата се държи на три съединения,които с времето се амортизират и поради
умора на материала се случва да се счупят и да паднат.
От описаното съдържание на горния доклад и от показанията на неговия
автор,разпитан като свидетел в първоинстанцинното производство,става очевидно,че
направеното в доклада /а и от самия му автор/ заключение,че причИ.та за аварията е умора
на материала,се дължи не на данните от документите,представени от страна на дружеството-
ищец и не въз основа на извършен оглед на място /какъвто изобщо не е и бил правен/,а
единствено на казаното от страна на посоченото в доклада лице-Д.Б.,с когото съставителят
на доклада-свидетелят Б.,дори не е провеждал пряк разговор,а само телефонен такъв.Освен
това,както става ясно от доклада и от показанията на свидетеля,лицето,с което е проведен
разговора,е изложило само своето предположение,че е възможно причИ.та за щетата да е
авария на машини вследствие умора на материала.При това фактическо положение се налага
извода,направен и от първоинстанционния съд в обжалваното решение,за необоснованост на
представения от ответника доклад.Същият,както става ясно от съдържанието му,а и от
показанията на автора му,е базиран единствено на предположението на горното физическо
лице и без реално да са съобразени данните от акта и протокола за аварията,представени на
свидетеля от дружеството-ищец,които документи са налични в кориците на
първоинстанционното дело и е видно,че в тях изобщо не се съдържат констатации за
твърдяната от ответника умора на материала.В тази връзка следва да се отбележи и
противоречието в показанията на св. Б.,който от една страна заявява,че доклада е изготвен
на база представените му от ищеца документи,а в тях е отразена съвсем различна причИ. за
щетата от тази,която е приета в доклада и от друга страна свидетелят сочи,че доклада е
базиран на казаното от лицето,с което е воден телефонен разговор,а така казаното изобщо не
съвпада с отразеното в съставените от ищеца актове за аварията.В крайна сметка,настоящият
съд намира за правилен и споделя извода на първоинстанционния съд,че не следва да се
кредитират като носители на достоверна информация въпросния доклад на аварийния
служител,както и показанията на същия относно причините за аварията.И в резултат на
това,а и при липсата на други доказателства,съдът счита за недоказано поддържаното от
ответника-жалбоподател твърдение,че процесната щета е резултат от умора на
материала.Тя,както по-горе се прие,е резултат от настъпила производствена авария,за която
нямат вИ. служители/работници на ищцовото дружество.
Предвид последното,не се доказва и твърдението на ответника,че щетата е резултат
от проявена груба небрежност,респ. Неизпълнение на служебни задължения и ненавременна
реакция на работници на ищеца.По делото няма никакви данни за това.напротив,от
показанията на св.Н. и от заключението на комплексната експертиза става съвсем ясно,че
работникът,който пръв е забелязал настъпването на аварията е реагирал незабавно за
ограничаването й,като веднага е натиснал „стоп бутон“ и това,според вещото лице,е било
единственото резонно действие,което в случая е можело да се направи,за да се ограничи
щетата.Освен това,посоченият свидетел и вещото лице излагат мнение,че увредата на
гумено транспортната лента е щяла да бъде много по-голяма,ако не е била налице
19
навременната реакция на работника.
Предвид всички изложени по-горе съображения,въззивният съд приема за доказано
твърдението на ищеца,че в процесния случай е настъпило застрахователно събитие,което
съставлява покрит риск по смисъла на сключения между страните застрахователен договор и
попада сред посочените в Техническата спецификация към договора покрити рискове.По-
конкретно съдът счита,че процесното събитие,коментирано по-горе,е покрит риск по
застраховката и конкретно по т.11 от Допълнителните рискове,описани в техническата
спецификация към договора,а именно:аварийни събития при товарене,разтоварване и
манипулиране на товари,по които се покриват вреди на машини,съоръжения и
оборудване,включени в имуществото на ищцовото дружество.Същото е прието и от
първоинстанционния съд и този извод се явява правилен и обоснован.И понеже е налице
застрахователно събитие,представляващо покрит риск по сключения между страните
договор,то застрахователят носи отговорността да обезщети ищеца за причинената му
вследствие на събитието имуществена увреда,съобразно условията на договора и
приложенията към него.
Както вече се отрази в настоящото решение,при процесната авария са били разкъсани
91 м. гумено-транспортна лента,като по-конкретно вредата се изразява в разцепване на
гумено-транспортна лента на ГТЛ 1311,с размер на цепката 91 м. и ширИ. 70 см. и тази
вреда е в пряка причинно-следстване връзка с описаната от ищеца и установена по делото
авария.От показанията на св.Н. и св.Д.,както и от заключението на комплексната експертиза
става ясно,че увредената част от лентата е била подменена от ищцовото дружество,като
ремонтът е започнал в деня на аварията /скоро след настъпването й/ и е отнел около 33
часа,а след това съоръжението отново е пуснато в експлоатация.Както е констатирано и в
първоинстанционнтоо решение,аварията е отстранена от общо 30 работници за вулканизация
и механизация,а необходимите средства за извършване на ремонта след аварията са
калкулирани от ищеца в представена по първоинстанционното дело справка.В заключението
на комплексната експертиза,съобразно поставената задача,е изчислен размера на дължимото
от застрахователя обезщетение във връзка с настъпилата щета,като са съобразени условията
на процесния договор и конкретно чл.7.1. от Техническата спецификация към
договора,където е предвидена базата за определяне на застрахователното обезщетение.При
това положение,вещото лице е изчислило,че обезщетението за изплащане от застрахователя
възлиза на общата сума от 53 824,74 лв.,от които 39 600 лв. съставляват пазарна стойност на
увредената гумено-транспортна лента към датата на събитието и останалите 14 224,74 лв. са
разходи за ремонта за труд и материали.В заключението на назначената в първата инстанция
СИЕ,изготвено от в.л.Д.,е отразено,че съгласно представени от ищеца документи,по
извършването на ремонта на скъсаните 91 метра гумено-транспортна лента тип В-2250
ST-3150 14/8 на ГТЛ 1311,участък „Р.“ при р. „Т.“-с.Т. са работили общо 57 човека,описани
по имена,длъжност и отработени часове в таблица от същото заключение.В друга таблица от
заключението вещото лице е изчислило,че разходите за труд по извършването на ремонта на
скъсаните 91 м. гумено транспортна лента възлизат общо на сумата от 11 850,62 лв.,в която
20
са включени и разходите за извънреден труд на трима работници-общо 355,24 лв.Посочени
са като отделна стойност и вид и разходите за материали /в таблица на втора страница от
заключението/,възлизащи общо на сумата от 2 374,12 лв.При това положение размерът на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение по процесния договор се равнява на
сумата от 53 824,74 лв.,какъвто е и приетития от комплексната експертиза общ размер.При
това положение правилно е прието от първоинстанционният съд,че предявеният главен иск
по чл.405,ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка,сключена с ответника по договора от 24.01.2018 г. е основателен до размера от
53 824,74 лв. и до този размер следва да бъде уважен,ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на ИМ в съда-05.04.2021 г. до окончателното плащане.
Неоснователни са поддържаните в жалбата аргументи за необоснованост и
неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно определяне размера на
разходите за труд във връзка с извършения ремонт на увредената лента.Изводите на съда в
тази насока са базирани на заключението на СИЕ,а самото то не е оспорено от страните
и е изготвено професионално и обосновано,съответно на което правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд,а се кредитира и от настоящата инстанция.Според
жалбоподателя,не са представени по делото писмени доказателства във връзка с
въпросите,поставени на ССЕ-за и м конкретния случай има недоказани разходи за труд
относно дейност,неотносима към щета на ГТЛ.Посочва се,че част от изброените в
заключението на СИЕ работници са били ангажирани с труд,неотносим към вулканизацията
на ГТЛ.Тези доводи се неоснователни.В заключението на СИЕ е посочено,че освен
ползването на материалите по делото,вещото лице е извършило проверка и в
счетоводството на ищеца,ползвало е и предоставени му от ищеца материали.Не е
необходимо във всеки случай ползвани от дадено вещо лице документи,които не са налични
по делото,да бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото.Процесуално е
напълно допустима дадена документална проверка на вещо лице,без самите документи да са
налични по делото.В случая вещото лице е извършило такава проверка и направените въз
основа на нея констатации,изчисления и заключения няма основание да не бъдат
кредитирани,още повече,че самото заключение не е и оспорено от страните при приемането
му в първата инстанция и изслушването на вещото лице в съдебно заседание.Що се касае до
доводите за липса на доказателства дали начисленият от ищеца извънреден труд във връзка с
процесния ремонт е бил извършен съобразно законовите изисквания и дали е бил отчетен в
Инспекцията по труда,то съдът счита,че тези обстоятелства са неотносими към предмета на
процесния спор и не подлежат на изследване в настоящото производство.
С първоинстанционното решение е прието,че обезщетението за забава върху
главницата от 53 824,74 лв. възлиза на сумата от 14 383,16 лв. и иска за присъждане на
такова обезщетение е основателен до този размер,а за разликата до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.Приел е още,че същото обезщетение се дължи от датата 17.08.2018
г.,а не от посочената от ищеца начална дата-11.08.2018 г. и ,поради което е присъдил такова
обезщетение за периода 17.08.-04.04.2021 г.,а за периода 11.08.2018 г.-16.08.2018 г. е
21
отхвърлил акцесорния иск.Въззивният съд счита за правилно определен размера на лихвата
за забава,както и началната дата,от която същата се начислява,като на основание чл.272 от
ГПК препраща към тази част от мотивите на първоинстанционното решение.Следва да се
посочи и това,че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания срещу частта
на обжалваното решение,с която съдът е извършил преценка относно размера на лихвите за
забава и началният момент,от който се дължат и при липса на данни за нарушена
императивна правна норма при произнасянето на съда по акцесорния иск,ще следва да се
приеме,че решението е правилно и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
лихва за забава в посочения по-горе размер и за посочения по-горе период.
Като краен резултат,предвид гореизложеното,въззивният съд счита,че
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в обжалваната
осъдителна част,с която ответникът-жалбоподател е осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 53 824,74 лв.,ведно със законната лихва от
05.04.2021 г. до окончателното му плащане и обезщетение да забава в размер на 14 383,16
лв.,начислено върху тази главница за периода 17.08.2018 г. до 04.04.2021 г.,както и разноски
за първоинстанционното производство.
По разноските пред въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба в разгледаната й част,дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,определено съгласно чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.Присъждането на такова възнаграждение е
поискано от въззиваемия и същият е защитаван във въззивното производство от
юрисконсулт.поради което и с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция,юрисконсултско възнаграждение му се дължи на основание чл.78,ал.8 от ГПК,а
плащането му следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №121 от 19.05.2022 г.,постановено по т.д.№1066/2021 г.
по описа на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която З. „О.“АД с ЕИК *** е осъдено да заплати на
„М.“ЕАД-гр.Р.,област С.З.,с ЕИК *** застрахователно обезщетение от 53 824,74 лв. по щета
№***,на основание договор ** от 24.01.2018 г.,с предмет „Застраховане на имуществото на
„М.“ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“-реф.№*** г.-ЗОП,обособена
позиция №1-Застраховане на имуществото на клон р. „Т.“ и застрахователна полица
№***/24.01.2018 г.,валидна за периода 24.01.2018 г.-23.01.2019 г.,ведно със обезщетение за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 53 824,74 лв.,считано от датата на
забавата-17.08.2018 г. до 04.04.2021 г. вкл.,в размер на 14 383,16 лв.,ведно със законната
лихва за забава върху главницата,считано от 05.04.2021 г. до окончателното
22
изплащане,както и разноските по делото от 2728,26 лв. за държавна такса,1215,50 лв. за
експертизи и 280,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№501/2022 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив по отношение на частта от въззивната жалба на З. „О.“АД,с ЕИК ***,насочена
срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение №121 от 19.05.2022
г.,постановено по т.д.№1066/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З. и частта на същото ,с
която дружеството-ищец „М.“ЕАД е осъдено да заплати на ответника З. „О.“АД съдебни
разноски за производството пред първата инстанция в размер на 176,67 лв.
ОСЪЖДА З. „О.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на „М.“ЕАД-гр.Р.,област С.З.,с
ЕИК *** сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение,дължимо на
основание чл.78,ал.8 от ГПК за осъществена защита от юрисконсулт пред въззивната
инстанция.
В частта на прекратяването решението има характер на определение,обжалваемо с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23