РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ямбол, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г. Б. М.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20252330200212 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на ***, подадена чрез
упълномощен защитник-адвокат, против Наказателно постановление №
799094-/F784687/26.11.2024 г. на Директора на ТД НАП-Бургас, с което на
осн. чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 21 066 лв. за нарушение на чл. 3, ал.1, т.4 от ЗОПБ. В жалбата се излагат
съображения за нарушение на процесуалните правила при издаването му, като
се сочи, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението.
Твърди се още, че административно наказващия орган не е приложил
разпоредбата на чл. 18 от ЗАН, като за всяко от нарушенията, посочени в
АУАН и НП е следвало да се наложат отделни наказания, а не за всички от тях
да се наложи едно наказание. Алтернативно се иска от съда приложението на
чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, поради което се иска неговата
отмяна. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и
не изпраща представител. С молба от 02.04.2025 г. се иска да се даде ход на
делото, като се поддържа жалбата по посочените в нея основания.
Административно наказващия орган ТД-НАП Бургас, чрез
1
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че атакуваното с нея
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли за
оставянето му в сила. Предоставя писмени бележки в тази насока, като се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.08.2024 г. свид. З. В.-инспектор по приходите в НАП при ТД-
НАП-Бургас съставила против дружеството-жалбоподател АУАН №
F784687/27.08.2024 г. за това, че Дружеството е изплатило в брой на Г.Д. К.
дивидент за 2023 г. по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на
Закона за корпоративно облагане в размер над 1000 лева.
При извършена проверка възложена с резолюция № П-
02002824048158-0РП-001/, е било установено, че **** е начислило,
разпределило и платило на едноличния собственик на капитала дивидент за
2023 г. в общ размер на 162 456,98 лева
Сумата е била изплатена както следва : 112 201,00 лева по банкова
сметка на лицето и брой.
Сумата в брой е изплатена на 5 транша както следва:
6300,93 лева платени на 15.11.2023 г. с РКО № 437/15.11.2023 г.;
9000,00 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 438/20.11.2023 г.;
9000,00 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 439/26.11.2023 г.;
9000,00 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 440/28.11.2023 г.;
8832,20 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 441/30.11.2023 г.
В АУАН е посочено, че по този начин е била нарушена разпоредбата на
чл.3. ал.1. т.4 от ЗОПБ и е осъществило състава на чл.5, ал. 1, предложение
Първо от ЗОПБ. Актът бил съставен в присъствието на Управителя на
дружеството и му бил връчен ексземпляр от него срещу разписка без
възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно
постановление № 799094-/F784687/26.11.2024 г. на Директора на ТД НАП-
Бургас, с което на осн. чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, на „****е било наложено
2
наказание имуществена санкция в размер на 21 066 лв. за нарушение на чл. 3,
ал.1, т.4 от ЗОПБ. Наказателното постановление е било връчено на
представляващия Дружеството лично срещу разписка на 11.02.2025 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по
същество се преценя като основателна поради следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
установените в ЗАНН процесуални правила. Между фактическото описанието
в акта за установяване на административно нарушение и това в наказателното
постановление, издадено, въз основа на този акт, трябва да съществува
единство, както между посочените като нарушени законови норми, така и
между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.
Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В
конкретния случай както в АУАН, така и в НП е посочено, че на 20.11.2023 г. са
били изплатени общо 26.832 лв. /9000 лв., 9000 лв. и 8832.20 лв. с РКО
съответно №№ 439/26.11.2023 г., 440/28.11.2023 г. и 441/30.11.2023 г., т.е. в
АУАН и в НП не посочени конкретните дати на плащанията по трите РКО. Не
е посочено и мястото на извършване на твърдените нарушения.
Задължителното съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и НП включва датата и мястото на извършено нарушението,
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Времето на извършаване на нарушението е необходими, за да бъде изяснено
самото нарушението. Разминаването на по-сочените по-горе дати, както и
непосочването на мястото на извършване води до неяснота относно това, за
какво нарушение се наказва нарушителя и по този начин би се накърнило
правото на защита на нарушителя. Това разминаване според настоящия състав
е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на НП.
На следващо място в съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление е отразено, че сумата в брой е изплатена на 5 транша както
3
следва:
6300,93 лева платени на 15.11.2023 г. с РКО № 437/15.11.2023 г.;
9000,00 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 438/20.11.2023 г.;
9000,00 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 439/26.11.2023 г.;
9000,00 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 440/28.11.2023 г.
И 8832,20 лева платени на 20.11.2023 г. с РКО № 441/30.11.2023 г.
От словесното описание на нарушението е видно, че
административнонаказателното производство е започнало срещу
жалбоподателя за извършени пет нарушения. Въпреки това петте нарушения
са квалифицирани като едно административно нарушение, за което на
жалбоподателя е наложено едно административно наказание. Това означава,
на свой ред, че така описано нарушението и в АУАН и в НП субсумира само
част от изложения словесно фактически състав - пет отделни нарушения в
реална съвкупност, всяко от които е самостоятелно фактическо основание за
евентуално възникване на административнонаказателна отговорност. И в
АУАН и НП нарушението е описано, като е използвана правната конструкция
на “множество престъпления”, а наказанието е наложено по аналогия с
разпоредбата на чл.23 от НК- за отделни деяния е наложено едно общо
наказание. Същата конструкция обаче е неприсъща за
административнонаказателния процес, при който за отделните нарушения,
съгласно чл.18 от ЗАНН, следва да се налагат отделни наказания, които да се
изтърпят поотделно за всяко едно от тях. Поради това съдът намира, че това
словесно описание на нарушението прави напълно неясна волята на
административнонаказващия орган, за кое точно административно нарушение
е наказан жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящия състав намира въззивната
жалба за основателна и счита, че обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно от процесуалноправна страна, следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от административно
наказващия орган на жалбоподателя. По делото е направено искане за
присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и
съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от
4
адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в
размер на 1500 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на
въззиваемата страна, като счете, че същото се явява неоснователно, тъй като
размера е под минимално предвидения към момента на сключването на
договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възражения.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се
явява ТД-НАП-Бургас, поради което и разноските следва да се възложат
именно върху нея.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 799094-
/F784687/26.11.2024 г. на Директора на ТД НАП-Бургас, с което на „*** с
адрес г****на осн. чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 21 066 лв. за нарушение на чл. 3, ал.1, т.4 от ЗОПБ.
ОСЪЖДА ТД-НАП-Бургас да заплати на****с посочени по-горе данни
сумата в размер на 1500 лв., представляваща направени разноски в
производството пред ЯРС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5