№ 16272
гр. С., 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110128781 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 124 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. П. К., чрез адв. П., срещу Прокуратурата
на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на следните
суми: 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
извършено престъпление, по което ищецът е оправдан с решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д.
№ 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ведно със законната
лихва от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 900 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца
разноски за адвокат, от които: 500 лв. - в хода на досъдебното производство № 226-ЗМК-
2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП, и 400 лв. –
входа на съдебното производство по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
постановление от 07.01.2016 г. по ДП № 226-ЗМК-2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР,
пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП, бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му била взета мярка за
неотклонение „подписка“ по образуваното досъдебно производство. С постановление от
17.02.2017 г. на прокурор при СРП било внесено в СРС предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на ищеца. С решение от
15.05.2018 г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г.,
ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Поддържа, че взетата спрямо него
мярка за неотклонение създала значително притеснение и дискомфорт за ищеца и
семейството му за един много продължителен период от време – около една година и
половина. Отделно от това, към момента на повдигането на обвинението ищецът бил в
навечерието на навършване на 40 годишна възраст, със стабилно семейство – жена и син,
1
който към онзи момент бил на 11 години, както и с майка, която била сама и разчитала на
неговата помощ. Към онзи момент ищецът и неговото семейство се грижели и за болната му
леля, която трябвало да бъде придружавана в редица болнични заведения. На следващо
място твърди, че воденото срещу него производство се отразило негативно на трудовата му
дейност и на психическото му състояние в този толкова важен момент от неговия живот.
Поддържа, че от проведеното срещу него наказателно преследване до оправдаването му
ищецът понесъл неимуществени вреди за периода от 10.01.2017 г. до 31.05.2018 г.,
отговорна за които е Прокуратурата на Република България. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 10 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление,
по което ищецът е оправдан с решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС,
НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата; 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца разноски за адвокат в хода на
досъдебното и съдебното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез прокурор Ц., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в
исковата молба вреди вследствие от предявеното обвинение. Счита, че претенцията на
ищеца била завишена и не съответствала на икономическия стандарт в Република България.
Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове, евентуално – да присъди обезщетение
в значително по – нисък размер от претендирания.
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На 23.11.2015 г. с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура, на
основание чл. 212, ал. 1 НПК, било образувано досъдебно производство № 226-ЗМК-
2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП, срещу
Т.К.Г., за това, че на 30.07.2015 г., около 20:41ч. в гр. С., ж.к. „Н.“ бл. ***, пред вх. „В“, чрез
нанасяне на удар с юмрук по лицето причинил лека телесна повреда на Г.П.Д., изразяваща
се в отоци и кръвонасядане на лицето, рана на лицето, кръвоизлив под конюнктивата на
дясна очна ябълка, което причинило на Г.П.Д. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1
НК.
На 09.01.2017 г. с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура била
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за образуване на
досъдебното производство от 23.11.2015 г., в частта относно изписването на името на
лицето, срещу което било водено наказателното производство, като било посочено, че
следвало да се чете, че производството се води срещу В. П. К., а не срещу Т.К.Г..
С постановление от 10.01.2017 г. В. П. К. бил привлечен в качеството на обвиняем в
извършване на престъпление от общ характер за това, че на 30.07.2015 г. в гр. С., ж.к. „Н.“,
бл. ***, пред вх. „В“, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, причинил на Г.П.Д. лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната вежда, което причинило
на Г.П.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди
(саморазправил се с Г.П.Д. на публично място, като засегнал телесната му
неприкосновеност, без да е провокиран от него и при липса на личен мотив за това му
поведение) - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. С постановлението
била определена на В. П. К. мярка за неотклонение "подписка". На същата дата - 10.01.2017
г. бил проведен и разпит на В. П. К. в качеството му на обвиняем.
Привличането на В. П. К. в качеството му на обвиняем било осъществено в присъствие
2
на защитник, за който било приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е било отразено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., заплатено в брой.
На 17.02.2017 г. в Софийски районен съд, Наказателно отделение, било внесено
постановление за предлагане за освобождаване на обвиняемия В. П. К. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за горепосоченото престъпление,
като в тази връзка било образувано НАХД № 3025/2017 г. по описа на СРС, НО, 21 с-в. В
първоинстанционното производство било представено пълномощно, с което В. П. К.
упълномощил адв. М. П. с правото да осъществява процесуално представителство на
упълномощителя в производството по НАХД № 3025/2017 г. по описа на СРС, както и
договор за правна защита и съдействие, в който е било отразено, че е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено в брой. По образуваното НАХД били
насрочени общо шест съдебни заседания, като едно от тях (за 03.10.2017 г.) било отложено
по молба на адв. П. – защитник на ищеца. По горепосоченото НАХД били проведени пет
съдебни заседания (на 05.12.2017 г., 03.01.2018 г., 06.02.2018 г., 05.04.2018 г. и 15.05.2018
г.), в които са участвали В. П. К. и неговият защитник – адв. М. П.. С решение по
посоченото дело от 15.05.2018 г., влязло в сила на 31.05.2018 г., В. П. К. бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
В хода на настоящото производство като свидетели по делото са разпитани М.К.Б. и
И.Я.Г.
От показанията на свидетеля М.К.Б. – приятел на ищеца, които съдът кредитира като
ясни, последователни и убедителни се установява, че след образуване на наказателното дело
В. К. не е бил същият – свил се в себе си и не искал да излиза никъде, а преди това бил
съвсем друг човек - весел, ходили да играят футбол и карти. Според свид. Б. наказателното
производство повлияло страшно много на В. К. - видимо доста отслабнал през годините,
имал промяна в цвета на косата, което доста бързо се случило, косата започнала да
побелява, което според свид. Б. било вследствие от някакъв стрес, който бил провокиран от
цялата тази история. В същото време и детето на В. К. започнало да се притеснява – когато
ищецът трябвало да взима призовки от полицаи, детето започвало да разпитва защо идват
полицаи у тях. Ищецът започнал да става притеснителен, да не излиза, а преди това ходили
доста на почивки, със свид. Б. имали общ бизнес повече от 6-7 години, при което и това
доста попречило на работата. Преди този случай всичко, с което ищецът се захванел
вървяло, бил ентусиазиран, а след тази случка започнал да се свива, не искал да предприеме
решаваща стъпка и общо взето повлияло на бизнеса това нещо, като не можел да се
съсредоточи в самата работа и имало влияние за бизнеса - затворили един обект, защото
нямало кой да се занимава с него. Свидетелят Б. изяснява още, че с В. К. говорили общи
неща за делото, но той избягвал това нещо, не искал да говори, притеснявал се, а и жена му
също се притеснявала от това нещо, като не искала да се сеща за това, което преживяла.
Притесненията на ищеца започнали след образуване на делото, като те продължавали до
момента и той вече не бил съшият човек. Общо взето след този случай В. К. не се събирал
вече с приятели, избягвал тези събирания, намирал си начин да не отиде, тъй като явно се
притеснявал. Свидетелят Б. заявява още, че В. К. е неосъждан, много спокоен, уравновесен,
инициативен, а в семейството е всеотдаен.
От показанията на свидетеля И.Я.Г.– приятел на ищеца, които съдът кредитира като
ясни, последователни и убедителни, се установява, че познава В. К. от около двадесет
години и през това време не е имало рождени дни, празници, Нови години и Коледи, през
които да не е с него. Свидетелят заявява, че е запознат с делото и с това, в което ищецът е
бил обвинен, тъй като началото на 2017 г. често се виждали - почти всяка вечер, работили на
близки места и се прибирали заедно. Ищецът казал на свид. Г., че имало заведено дело за
случая, който станал през 2015 г. В. К. бил супер притеснен, непрекъснато говорел само за
3
това какво се е случило, че му било повдигнато обвинение, не знаел какво се случва с него,
започнал да се срива пред очите на свид. Г.. С оглед на това, че ищецът имал и частен
бизнес, който прохождал - малък бизнес, в който първоначално наемал близки хора за
подкрепа, той се чувствал много отговорен за тяхното бъдеще, че те разчитат на тези
средства, които той можел да им осигури. Това, че срещу В. К. било заведено дело, му
довело някакъв емоционален разпад в този момент, буквално свид. Г. виждал как ищецът се
променя пред очите му с всеки изминал месец - косата му започнала да побелява, отслабнал.
На следващо място наказателното производство страшно много се отразило емоционално и
на семейството на ищеца. Детето му не знаело какво се случва, как ще ходи на училище. М.
- жената на В. К., изпаднала в някакъв стрес и за нея това било болезнена тема и до ден
днешен. Свидетелят Г. заявява още, че е ходил на гости при ищеца и е чувал коментари от
съседи - „ето го този престъпник и води други престъпници след себе си“. Също така
свидетелят изяснява, че знае и за заплахите, защото В. К. му е споделял, че въпросният
човек, който е завел делото му е казал „ти ще ми изплатиш апартамента, като спечеля
делото“. Въобще наказателното производство много зле се отразило на ищеца - загубил
хъса, който имал преди, за да предприема нови начинания, станал по-страхлив, боязлив, но
пак запазил гордостта си, просто бил различен човек в момента от това, което свид. Г. го
познавал до тогава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца
да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ да е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт; 3/ да е претърпял вреда
(вреди) и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени и имуществени последици (вредите) да е налице причинно-следствена
връзка. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Спорните между страните въпроси са свързани с настъпването на твърдените
неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и твърдените неимуществени вреди, както и с размера на претендираните
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за
неимуществени вреди:
Искът е доказан по основание. Безспорно е между страните, а и от доказателствата по
делото се установява, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – по повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение е постановено влязло в сила решение, с което е
признат за невиновен и оправдан, като наказателното производство срещу В. К. е
продължило около една година и пет месеца, тъй като от доказателствата по делото е видно,
че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 10.01.2017 г., а наказателното
производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 31.05.2018 г. Отговорността на
ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи
разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане,
като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на
наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на
убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди –
4
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната преценка,
която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди – чл. 52 ЗЗД.
В частност ищецът твърди, че в рамките на наказателното производство е претърпял
негативни психически емоции – стрес, постоянен дискомфорт, психологически тормоз и
психическо напрежение от наказателното производство, като не можел да спи и да се храни.
Поддържа, че образуваното наказателно производство се отразило негативно както на
трудовата му дейност, свързана с непрестанни пътувания и срещи с различни хора, така и на
социалния му живот – разчуло се много бързо за несправедливото му обвинение и се
срамувал от съседите си. Поддържа, че взетата спрямо него мярка за неотклонение създала
значително притеснение и дискомфорт за ищеца и семейството му за един много
продължителен период от време – около една година и половина. Отделно от това, към
момента на повдигането на обвинението ищецът бил в навечерието на навършване на 40
годишна възраст, със стабилно семейство – жена и син, който към онзи момент бил на 11
години, както и с майка, която била сама и разчитала на неговата помощ. Към онзи момент
ищецът и неговото семейство се грижели и за болната му леля, която трябвало да бъде
придружавана в редица болнични заведения.
В разглеждания случай по-голямата част от претендираните и релевирани в исковата
молба вреди са установени въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М.К.Б. и И.Я.Г.(които доказателствени средства са стандартно използвани в
исковия процес за доказване на подобни обстоятелства), от показанията на които е видно, че
повдигнатото обвинение повлияло негативно на ищеца – не искал да излиза никъде,
отслабнал, започнал да става притеснителен, не можел да се съсредоточи в работата, не
знаел какво се случва с него, загубил хъса, който имал преди, за да предприема нови
начинания, станал по-страхлив, боязлив, довело до дискомфорт в семейството му.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че по делото не са ангажирани
доказателства за това, че ищецът не можел да спи и да се храни, че бил под постоянен
дискомфорт и психологически тормоз.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4
от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС), като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка
за неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, наличието на разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата
за масова информация, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве,
5
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от
16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр.
дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2586/2018 г., ІV г. о., ГК).
За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява от една страна установената продължителност на
наказателното преследване - около 1 година и 5 месеца - от привличането на ищеца като
обвиняем до влизане в сила на решението, с което е признат за невиновен; възрастта на
ищеца – около 40 г. към момента на повдигнатото му обвинение, като наказателното
производство се е провело по време, когато той е бил в активен етап от професионалното и
личностното си развитие; продължителността и интензивността на психическия
дискомфорт, преживян от ищеца, както и естественият страх от неоснователно осъждане,
чистото му съдебно минало (което означава, че той е посрещал по-тежко негативните
последици от повдигнатото обвинение).
От друга страна по делото не се установява негативните емоционални преживявания
на ищеца да са били с особено голям интензитет, да са повлияли върху неговото
здравословно състояние или възможността да работи, не се установява повдигнатото срещу
ищеца незаконно обвинение да е затруднило личния и социалния му живот в степен по-
висока от обичайната. На следващо място при определяне на размера на обезщетението
съдът взе предвид тежестта на обвинението – престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и обстоятелството, че ищецът
не е бил задържан, като на същия му е взета най-леката мярка за процесуална принуда, а
именно "подписка". Настоящият съдебен състав съобразява и обстоятелството, че с оглед
критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимия и поведение на компетентните органи, в конкретния случай наказателното
производство е приключило в разумен срок.
В този смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав намира, че размерът
на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, следва да
бъде определен на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъждането на сума по-голяма от посочената би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване. В останалата част до пълния
предявен размер от 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за
имуществени вреди:
Когато подсъдимият бъде оправдан, в наказателното производство в тежест на
държавата не се възлагат разноски – арг. чл. 190, ал. 1 НПК. При това положение
6
отговорността на държавата за направените разноски в наказателното производство следва
да се реализира по реда на специалния закон за отговорността на държавата – чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ. Сторените разноски срещу незаконното обвинение представляват имуществена
вреда – претърпяна загуба, претърпени по повод на това обвинение – чл. 4 ЗОДОВ. Тази
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на
държавата за причинените вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ (в този смисъл
Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 433
от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 781 от 30.11.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1651/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 255 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2015 г.,
III г. о., ГК).
Следователно на репариране подлежат и претърпените от В. П. К. имуществени вреди
– разноски за възнаграждение за адвокат за защита в наказателното производство (досъдебна
и съдебна фаза), образувано срещу него и приключило с оправдателна присъда за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, но само тези от тях, които са
действително понесени, тъй като претърпените загуби по правило са последиците от
засягането на наличните блага.
В разглеждания случай по делото е доказано по несъмнен начин, че ищецът реално е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за защита в досъдебното производство и
400 лв. за защита в съдебното производство – в представените от него договори за правна
защита и съдействие е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой, поради което в
тази част същите имат характера на разписка. Установено е също така, че упълномощеният
от него защитник е участвал при извършването на всички процесуални действия в
досъдебната и съдебната фаза. В този смисъл ответникът дължи на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 900 лв.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски в размер на 810 лв., от които 10 лв. – държавна такса и 800
лв. - адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 10,
ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 289,81
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша” № 2,
да заплати на В. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, бл. ***, вх. „В“, ет. 1, ап.
48, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършено престъпление, по което В. П. К. е оправдан с решение от 15.05.2018
г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша” № 2,
да заплати на В. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, бл. ***, вх. „В“, ет. 1, ап.
7
48, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 900 лв.
(деветстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в сторените от В. П. К. разноски за адвокат, от които: 500 лв. - в хода на
досъдебното производство № 226-ЗМК-2791/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №
47594/2015 г. по описа на СРП, и 400 лв. – входа на съдебното производство по н.а.х.д. №
3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша” № 2, да
заплати на В. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, бл. ***, вх. „В“, ет. 1, ап. 48,
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 289,81 лв., представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8