РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Велико Търново, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101595 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „*******“ЕАД – гр. П****.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия за обект с ********* намиращ в ****, представляващ жилищна
сграда. Сочи се, че за периода 01.12.2021г.-28.02.2022г ищецът е доставил до обекта на
ответника ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил
мрежови услуги на обща стойност 397,48лв., които не били заплатени. Ищецът заявява, че
поради забава в плащането на главницата, ответникът дължи и законната лихва в общ
размер 8,28лв. за периода 22.01.2022г.-03.05.2022г. Навеждат се твърдения, че с оглед
липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело ****г., по описа на Великотърновския районен съд,
срещу която длъжникът депозирал възражение и след дадени от съда указания, ищецът
предявил настоящите установителни искове. Ищецът твърди, че претендираните суми по
процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което
да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 05.05.2022г. по частно гражданско дело ****., по
описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който исковете са оспорени като неоснователни. Ответникът твърди, че на ****имотът, за
1
който се претендира потребена ел.енергия е продаден на трето лице и с оглед на това, че
ответното дружество вече не е собственик на имота, ответникът оспорва наличие на
облигационно правоотношение между него и ищеца за процесния период. Отправя искане за
отхвърляне на иска.Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от представените по делото доказателства, при ищцовото дружество има
открита партида на името на ответното дружество, с клиентски №****и ИТН ****, за обект
на потребление находящ се в ***** За ползването на предоставените услуги по партидата на
името на ответника за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г., ищецът издал 3 броя фактури,
приложени към исковата молба, описани в извлечение от сметка, които фактури са на обща
стойност 397,48 лв.
Поради липсата на изпълнение на задълженията по партидата на ответника, на
04.05.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу него относно сумите от 397,48лв. за консумирана и незаплатена електрическа
енергия, по фактури издадени в периода 01.12.2021г-28.02.2022г и 8,28 лв., представляваща
обезщетение за забава считано от падежа на всяка фактура до 03.05.2022г., във връзка с
което е образувано частно гражданско дело ****по описа на Великотърновския районен съд.
Съдът уважил искането на заявителя, като на 05.05.2022г. издал заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението вземания за главница и лихви. На 18.05.2022г. длъжникът
подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът предявил настоящите
установителни искове за сумата 397,48лв. за консумирана и незаплатена електрическа
енергия, по фактури издадени в периода 01.12.2021г-28.02.2022г и 8,28 лв., представляваща
обезщетение за забава считано от падежа на всяка фактура до 03.05.2022г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
По делото са представени справка за консумирана ел.енергия по клиентския номер на
ответника, извлечение от сметка, в които са описани следните фактури: ФЕ
****************************************************************************************************.
По делото е представен заверен препис от нотариален акт **************г., за
договор за покупко-продажба на недвижим имот в ***********, сключен на *******., по
който договор ответното дружество е продавач, а купувач на имота е лицето М***Д.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание е чл.422 вр. чл.415
от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
2
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство се претендира установяване дължимост на суми,
начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за процесния обект в *********, по
абонатен номер ИТН ****. За да е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника на първо място следва да бъде доказано качеството му на потребител на
енергийни услуги за процесния период и обект, като в случая това качеството е оспорено от
ответника.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в
§1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна
§1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който
купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 1, т. 4 от Общи условия за продажба
на ел. енергия на "******" ЕАД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот,присъединен към
електроразпределителната мрежа на “*****” АД съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си; Потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на
“***********” АД съгласно действащото законодателство.
В конкретния случай, видно от представения по делото нотариален акт ****на
нотариус С А се установява, че на **** ответното дружество е продало процесния обект,
представляващ поземлен имот с построена в него жилищна сграда в ****** на лицето М Д.
Съдът, предвид на обстоятелството, че ответното дружество, с договора за покупко-
продажба, по който е продавач, е престанало да бъде собственик на имота, за който се
претендира заплащане на ползвана ел.енергия за периода 01.12.2021г.-28.02.2022г., приема,
че ответникът е загубил качеството клиент на ищцовото дружество след извършване на
продажбата на недвижимия имот през месец юни 2021г., доколкото след тази дата не се
установява нито да е собственик, нито ползвател на имота, съответно - същият не дължи
заплащането на цената за доставената и ползвана в имота ел. енергия.
Само по себе си смяната на собствеността е обстоятелство, което не се оспорва от
ищцовото дружество, но ищецът счита, че ответникът е следвало своевременно да
предприеме действия по прекратяване на правоотношението си с него, като твърди, че
ответното дружество е клиент на свободен, а не на регулиран пазар и излага твърдения, че
3
ответното дружество не е избрал търговец на електроенергия на свободния пазар, въпреки,
че бил длъжен и не е уведомил ищеца за това, че желае да прекрати правоотношението си
по електроснабдяване на обекта на потребление. Съдът намира, че възраженията на
ищцовата страна са неоснователни, тъй като Общите условия за доставка на електрическа
енергия от доставчик последна инстанция/ДПИ/ дават определение за потребител на
енергийни услуги, съгласно които в чл.4 е посочено, че се прилагат термините и
определенията дадени в Закона за енергетиката, допълнени с определения, даващи
възможност за еднозначност при тълкуването, като в т.1 от същата разпоредба е посочено, че
потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува електрическа енергия от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, а в т.2 е посочено ,че "Краен клиент"
е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.
С оглед изложеното, за да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество
да заплати електроенергия за процесния обект на потребление, то следва да е ползвал
електроенергия за този обект за процесния период, а в случая, предвид на това, че имота е
продаден преди процесния период, то потребител се явява новия собственик, респ.ползвател
на имота.
Действително в чл. 11 т.3 от ОУ е предвидено задължение клиентът да уведоми
писмено „****“ в 30 дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените от него: лични
данни, адресната регистрация, данни на фирмата, промени в собствеността, промени по
начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху ползването на обекта.
Неизпълнението на това задължение обаче, не създава за прехвърлителя на имота
задължение да заплаща ел. енергия, която реално не е потребил. На първо място липсва
уговорка в ОУ, която да обвързва неизпълнението на това задължение със задължение за
плащане стойността на ел. енергия съобразно издадени за дадения период фактури или да
придава качеството на потребител на стария собственик. От друга страна, при неизпълнение
на едно такова предвидено в ОУ задължение може да влече някакъв вид санкция, но не
задължение за заплащане на цена за доставена ел. енергия, каквато е претенцията по делото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран да
отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане на стойността на доставена и
потребена ел. енергия в процесния обект и период на потребление. Изложените
съображения обуславят отхвърляне на предявения положителен установителен иск като
неоснователен, доколкото ищецът не установи, че ответникът му дължи сумата 397,48 лв.-
главница по фактури, издадени за периода 11.01.2022г.-14.03.2022г. за потребена ел енергия
и мрежови услуги, начислена за периода 01.12.2021г.-28.02.2022г.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за установяване дължимостта на лихва за забава в размер на 8,28 лв., за периода
22.01.2022г.-03.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
4
Ответникът също е претендирал присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3
от ГПК следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД с ЕИК****, със седалище:
******* против „*****“ ЕООД с ЕИК *****7, със седалище: гр. *****, искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 397,48 лева (триста деветдесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща стойност на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени в периода 01.12.2021г.-28.02.2022г. в обект на потребление в
с.***** с ИТН ********, сумата 8,28 лева (осем лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 22.01.2022 г. до 03.05.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК/04.05.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №457 от 05.05.2022г. по частно
гр.дело *********. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД с ЕИК ***********, със седалище: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на „*************“ ЕООД с ЕИК********, със седалище: гр.
*********** сумата 300 лв. /триста лева/, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.*******.
на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5