№ 9
гр. Благоевград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20211200900087 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд,
гр.С., ул.“Г.И.“***, против В. ЕМ. СТ., гр.П., ул.“О.“*, с пр. осн. чл.288, ал.12
КЗ(отм.), сега чл.588, ал.7,вр. с чл.497 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищеца, че на 14.09.15г около 16,55ч ответника е управлявал
без задължителната застраховка ГО т.а. „Форд Транзит“ с ДК№Е 38 22 ВХ, по
ул.“Ц.Б.“ в гр.П., когато нарушавайки правилата за движение предизвикал
описаното ПТП, при което причинил телесни увреждания на мотоциклетиста
Н.С. и напуснал местопроизшествието.Пострадалия се обърнал за
обезщетение към ГФ и на 05.12.16г последния му изплатил 31 000лв за
претърпените неимуществени вреди. Пострадалият не се съгласил с така
определеното му обезщетение и инициирал против ГФ гр.д.№2429/17г пред
СГС,по което ответника е привлечен като ТЛ-помагач на фонда, което
приключило със съдебно решение въз основа което ищеца се снабдил с
изпълнителен лист и по изп.д. №309/18г фонда изплатил по сметка на
съдебния изпълнител следните суми:на 23.10.18г – 65 015,56лв от които: 50
000лв главница; 10 555,56лв законна лихва и 4460лв разноски по
изпълнението. Отделно на 12.11.18г ГФ изплатил по сметка на адв.Йо.Велков
сумата от 2 030лв, представляваща адвокатско възнаграждение по горното
дело.Ищеца поканил ответника да възстанови така изплатените суми, но
1
безрезултатно.Поради това настоява за 1 осъждането му да заплати на ГФ
общо сумата от 100 285,42лв, представляващи изплатено от фонда
обезщетение за неимуществени вреди, част от които са определени от УС на
фонда и част са присъдени по гр.д. №2429/17г по описана СГС, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответника оспорва исковете като неоснователни в открито с.з. и
настоява за тяхното отхвърляне, за което също подробно се аргументира.
Съда като съобрази материалите по делото, закона и всички останали
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение №14281 28.06.18г на СГС по гр.д.№2429/17г е
уважен иска на пострадалия Н.С. по чл.288, ал.1, т.2,б.“а“ КЗ(отм.) срещу ГФ,
който е осъден да му заплати сумата от 50 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от 14.09.15г, ведно със
законните лихви от 24.09.16г до окончателното им изплащане и 50лв
разноски по делото.Отделно от това ГФ е осъден да заплати в полза на
адв.Йо.Велков на осн.чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 030лв и на осн.чл.78, ал.6
ГПК - 2 239,86лв държавна такса в полза на СГС.За да постанови горния
резултат СГС е приел че са налице всички предпоставки за уважаване на
предявените искове:ПТП от 14.09.15г в гр.П., ул.“Ц.Б.“ е причинено виновно
от подпомагащата ответника страна – В.С., който, управлявайки соченото
МПС без необходимата правоспособност, е допуснал описаните нарушения по
ЗДвП и ППЗДвП, предприел маневра излизане от реда на паркираните
превозни средства, без да се убеди че не създава опасност за останалите
участници в движението, и в частност за идващият зад него
мотоциклетист(Н.С.).Деянието счетено за виновно извършено от настоящия
ответник, в резултат на което са причинени уврежданията на Н.С., подробно
описани(вж. епикризата).
Не се спори, че в тази връзка е образувано ДП№314/15г, което е
прекратено с влязло в сила на 04.07.16г постановление на РП-П. от 16.06.16г
по желание на пострадалия на осн.чл.343, ал.2 НК(вж.констативния
протокола за ПТП от 14.09.15г; протокола за оглед,албума, писмото на ПРП
от 09.08.16г и др.).
2
Безспорно е също, че по време на горното ПТП, за управлявания от
ответника т.а. „Форд Транзит“ с ДК№ *** не имал валидна задължителна
застраховка „ГО“.
Междувременно, видно от представената преписка по щета
210200/24.06.16г, по молба на пострадалия УС на ГФ е удовлетворил
претенцията му за обезщетяване на търпените неимуществени вреди в размер
на 31 000лв, изплатени му с платежно нареждане от 05.12.16г.
Не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на цитираното
решение на СГС пострадалия Н.С. е образувал изп.д. №309/18г пред ЧСИ
С.С. по издаден на 25.09.18г от СГС в негова полза изпълнителен лист,с оглед
принудителното събиране на посочените в последния суми.
На 18.10.18г е издаден изпълнителен лист и в полза на адв.Йо.Велков за
присъденото му по реда на чл.38, ал.2 ЗА от СГС адвокатско възнаграждение
от 2 030лв(вж. и молбата му от 02.11.18г до СГС), изплатено му от ГФ на
12.11.18г(вж.платежното нареждане от същата дата).
В резултат на уведомление за доброволно изпълнение на осн.чл.182,
ал.2 ДОПК от СГС и поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Ст.С.а по
изп.д.№309/18г, ГФ е изплатило доброволно чрез преводни нареждания
следните суми:на 23.10.18г - 65 015,56лв по изп.д.№309/18г, от които
50 000лв главница, 10 555,56лв законни лихви и 4 460лв такси и разноски в
принудителното изпълнение; на 26.10.18г – 2 239,86лв държавна такса по
сметка на СГС във връзка с гр.д.№2429/17г.
Според представената справка и дневни извлечения от сметките на ГФ,
ищеца е платил общо 100 285,42лв.
В тази връзка с регресна покана изх.№167/01.07.20г ГФ е поканило
ответника да му възстанови сумата от 100 320,12лв при посочените
условия.Въпреки личното й получаване от ответника на 19.06.20г(вж.
известието за доставка) по делото липсват данни за плащане от негова страна,
както в указаният му едномесечен срок, така и до настоящия момент.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Иска е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Предявеният иск се основава на действащия по това време чл.288, ал.12
КЗ(сега чл.588, ал.7,вр. с чл.497 КЗ) и чл.86 ЗЗД и по своята същност е
3
регресен суброгационен иск, даващ право на платилият дължимото се
обезщетение на увреденото лице ГФ, да се суброгира изцяло в неговите права
до размера на заплатената сума и да предяви иск срещу прекият деликвент.
Уважаването му предполага доказването на следните предпоставки: деликт с
всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав
(противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и
деянието и вина на извършителя); непозволеното увреждане да е извършено
на територията на България и да е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на България, и виновният водач да е без сключена
задължителна застраховка "ГО".
От материалите по делото се установи по категоричен начин
извършването на подържаният от ищцовата страна деликт от ответника, при
който е причинил твърдените неимуществени вреди на Н.С., за което ГФ е
изплатил доброволно определеното от обезщетение от 31 000лв на
05.12.16г(вж.преводното нареждане от същата дата) и на присъдените по
съдебен ред обезщетения, лихви, такси и разноски,вкл. таксите и разноските
по принудителното изпълнение.
Тези изводи се обосновават от приложените материали от заведената
пред ГФ щета №210200/24.06.16г по искане на пострадалия за извънсъдебно
уреждане на спора, която съдържа признания на неизгодни за ищеца факти
досежно извършеното от деликвента деяние, което е виновно, противоправно
и в причинно-следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди за
пострадалия,също надлежно удостоверени(вж. протокол №33/16.11.16г и
протокол №42/17.11.16г).Изплащането на така определеното от ГФ
обезщетение в размер на 31 000лв на 05.12.16г допълнително обоснова
горните изводи.
Очевидно така определеното от ГФ обезщетение се е оказало
недостатъчно, след като с решение №14281/28.06.18г на СГС по гр.д.
№2429/17г със сила на присъдено нещо фонда е осъден да доплати на
пострадалия още 50 000лв обезщетение за търпените неимуществени вреди
от горното ПТП и 50лв разноски, а на представляващият го адвокат – 2 030лв
по реда на чл.38, ал.2 ЗА, както и 2 239,86лв държавна такса в полза на СГС.
Цитираното решение със сила на пресъдено нещо приема за виновно
4
извършеното на 14.09.15г от ответника с т.а.“Форд Транзит с ДК№*** ПТП
на ул.“Ц.Б.“ в гр.П.,вследствие на който е увреден Н.С. при посочения
механизъм.
Установени са и причинените на пострадалия наранявания и
последвалото лечение:претърпял лицево-черепна травма изразяваща се в
многофрагментарно открито счупване на носните кости с разкъсване и
частично изпадане на левия латерален хрущял на носа, разкъсно-контузни
рани по лицето, носа и двете устни; мозъчно сътресение, хематом на лявото
бедро. Въпреки проведеното лечение, направената пластика на липсващия
хрущял и шева на раните по лицето, носа и устните, обезобразяването на
пострадалия е пожизнено.Констатирани са търпени търпените болки и
страдания, тяхната продължителност и причинно-следствената им връзка с
ответното деяние.
Именно с това настоящия състав намира за доказано извършването на
деликта в България и то чрез МПС, което обичайно се намира на българска
територия(вж. и материалите от наказателното производство). Към деня на
горното ПТП СГС е приел, че ответника не е притежавал валидна застраховка
„ГО“ и по този въпрос не се спори(вж. и справката от Информационния
център на ГФ).
По делото не се спори относно платените от ищеца суми по изп.д.
№309/18г в срока за доброволно плащане: на 23.10.18г е превел по сметка на
ЧСИ С.С. - 50 000лв представляващи главницата по решението на СГС;
10 555,56лв лихви по същото решение и 4 460лв такси и разноски в съдебното
изпълнение(вж.ПДИ от 19.10.18г, платежните нареждания, дневните
извлечения от ищцовите сметки и справката от 24.06.16г).
Впредвид изложеното настоящи състав намира предявеният регресен
субругационен иск за частично основателен.По арг. на 288, ал.12 КЗ(отм.)
ответника дължи на ГФ само платените обезщетения и разходите по ал.8 от
цитираната норма, тъй като с плащането им ГФ встъпва в правата на
увредения.Особено при проявеното бездействие на отправената му регресна
покана.
Следователно, ответника следва да възстанови на ищеца, платените от
последния обезщетения на пострадалия: 31 000лв за доброволно извънсъдено
определени неимуществени вреди на пострадалия, както и съдебно
5
присъдените му 50 000лв, ведно със законната лихва върху същата, считано
от 24.09.16, възлизаща на 10 555,56лв(вж.справката от 24.06.16г).
Останалите суми, представляват такси и разноски в съдебното
производство и изпълнителния процес, които макар да са платени от ищеца,
не следва да се възлагат в тежест на ответника.Съгл. чл.288, ал.8 КЗ(отм.)
ищцовите регресни права в казус като разглеждания, се простират до
разходите за определяне и изплащане на обезщетенията за претърпените
вреди, каквито обичайно се правят за установяване елементите от
фактическия състав на предизвикалият ги деликт в административната
процедура пред фонда по чл.288, ал.9-11 КЗ(отм.).В случая по вече
изложените съображения заведената щета по искане на пострадалия за
доброволното извънсъдебно уреждане на спора с ГФ, е успешно проведена и
финализирана с частично удовлетворяващ пострадалия
резултат.Материалите от същата индицират в нужната степен приемането от
фонда за факт в обективната действителност на всеки един елемент от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане, осъществено от
ответника в ТПТ от 14.09.15г.В противен случай, липсва житейска и правна
логика от последвалото доброволно определяне и плащане на обезщетение от
31 000лв.
Обстоятелството, че в последващият съдебен процес пред СГС са
установени неимуществени вреди и обезщетение, надхвърлящи
овъзмездените от фонда, не променя горните изводи.Това е така, понеже
определянето им изначално е зависело от ищцовата преценка и при
добросъвестна и адекватна такава е могло точното определяне техния обем,
респ. изплащането им преди, по време и непосредствено след влизане на
решението в сила.Именно бездействието на фонда е довело до инициирането
на исковия процес пред СГС, неминуемо обременяващ страните с такси и
разноски.
Освен това, с влизането на решението в сила и изпадането на фонда в
забава, е провокирало образуването на изпълнителния процес, което също е
съпътствано с нови такси и разноски, които плащането в срока за доброволно
изпълнение не е в състояние да елиминира. Според доктрината и
константната съдебна практика,споделяна и от настоящия състав,същите
освен че са извън формираната СПН на решенията по исковете на увредените
6
лица, не са в причинно-следствена връзка с виновното поведение на
ответника.Те се дължат на извънпроцесуалното и процесуално поведение на
ищеца, препятствали своевременното и надлежно изпълнение на вмените му
от закона задължения за репариране на действително претърпените вреди от
пострадалия в казус като разглеждания.Ето защо не представляват разходи по
см. на ал.8 от чл.288 КЗ (отм.) и не подлежат на присъждане по реда на ал.12
от цитираната норма(така Р127/18.10.19г по т.д.№2835/18г, І то на ВКС;
Р205/08.07.20г на ОС-Ст.Загора по т.д.№54/20г;решението по гр.д.№6060/17г
на СГС; Р63/15.03.17г по в.т.д.№50/17г;Р34/08.02.17г по в.т.д.№705/16г;
Р156/08.06.17г по в.т.д.№211/17г на АС-Пловдив и др.).
Несъстоятелни са ответните доводи, свеждащи се отсъствието на
елементи от фактическия състав на деликта.В инициирания от пострадалия
исков процес срещу ГФ за заплащане на търсените обезщетения, настоящия
ответник е участвал като трето лице помагач на ответника и това изрично е
отразено както в мотивите, така и в диспозитива на решението на СГС.Видно
от неговото съдържание,решаващия състав е приел въз основа на събраните
доказателства, че настоящи ответник с противоправното си поведение,без
задължителната застраховка „ГО“, е причинил описаните увреждания на Н.С.,
от които е търпял болки и страдания, като между деянието и вредата е
доказана причинно-следствената връзка. Всички тези обстоятелства са
намерили израз в мотивите на съда – като фактически констатации, изведени
от събрания доказателствен материал и правни изводи.Именно въз основа на
тях е обоснован крайния извод по същество – за основателност на
претенциите на пострадалия срещу ГФ, заявени по реда на чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ(отм.).
С оглед на това, ответникът е подчинен на задължителната сила на
мотивите на съда, вкл. относно несъществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка "ГО" към момента на ПТП; наличието на
елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и размера на приетото
обезщетение.Поради това, възраженията, наведени в настоящото
производство, целящи извършването на нова преценка на тези обстоятелства
и повторното им установяване при условията на пълно и главно доказване, са
неоснователни.По силата на чл.233, ал.2 ГПК третото лице помагач не
разполага въобще с правна възможност да оспорва установеното в мотивите
на тези решения.В противен случай фигурата на третото лице помагач се
7
обезсмисля.В този контекст е безпредметно обсъждането на така наведените
доводи от ответника.Още повече,че не са и своевременно наведени.
Несъстоятелни са и доводите на ответната страна срещу стабилитета на
решението на СГС.Въпреки отсъствието на надлежно отбелязване досежно
влизането му в сила, по делото са налице достатъчно данни, сочещи косвено
на това: издаването на изпълнителен лист в полза на пострадалия и неговия
адвокат, инициирането на изп.д.№309/16г, осъществените плащания от ГФ и
пр.Всички това е възможно само и единствено след влизането му в
сила.Неоспорването им от ответника,вкл. и регресната покана(основана и на
решението на СГС), допълнително опровергава тезата му.Ето защо настоящия
състав приема въпросното решение за стабилизирано, особено при
отсъствието на каквито и да е данни в обратната насока, вкл. за инициирано
производство по чл.303 и сл. от ГПК
В този контекст предявеният иск ще следва да се уважи за следните
суми: 31 000лв, платени от фонда за доброволно и извънсъдебно
определените неимуществени вреди на пострадалия; за 50 000лв, платено
съдебноприсъденото обезщетение на пострадалия,ведно със законната лихва
върху същата, считано от 24.09.16, възлизаща на 10 555,56лв. В останалата
част над уважената исковата претенция подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважените части на исковете.От единствено
търсените разноски за държавна такса(вж. с.з.), съобразно уважения размер на
иска, на ищеца се следват общо 3 662,22лв.
Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат за
отхвърлените части иска, понеже не се претендират.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ЕМ. СТ., гр.П., ул.“О.“*, да заплати на „Гаранционен
8
фонд“, гр.С., ул.“Г.И.“***, следните суми: 31 000лв,представляващи
изплатени от ищцовия УС по щета №210200/24.06.16г, представляващи
обезщетение за претърпените по пострадалия Н.С. неимуществени вреди от
ПТП на 14.09.15г в гр.П.; 50 000лв, представляващо присъдено и изплатено
обезщетение по решение №14281/28.06.18г на СГС по гр.д.№2429/17г за
търпените неимуществени вреди от Н.С. от ПТП от 14.09.15г в гр.П. и сумата
от 10 555,56лв, представляваща законната лихва върху последната, считано от
24.09.16, ведно със законните лихви, считано от подаването на исковата
молба – 14.06.21г, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ над
уважените размери като НЕОСНОВАТЛЕНИ.
ОСЪЖДА В. ЕМ. СТ., гр.П., ул.“О.“*,да заплати на „Гаранционен
фонд“, гр.С., ул.“Г.И.“***, сумата от 3 662,22лв, представляващи направени
по делото разноски пред настоящата инстанция съобразно уважените части на
исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9