Решение по дело №2000/2017 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№818_

 

15.05.2017 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.05.2017 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар М.М.,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2000 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от адв.С.И. *** в качеството на пълномощник на С.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №14-3388-000272/16.03.2015 г., издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се иска неговата отмяна. Прави се позоваване на Тълкувателно решение №3/2015 г. на ВКС и друго наказателно производство по същия случай.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява, не се изпраща становище по подадената жалба и не се явява представител.

 

По допустимостта на подадената жалба:

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 03.04.2017 г., видно от приложената към него разписка – л.4 от делото. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 10.04.2017 г. с вх.№769000-6057/10.04.2017 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Установено от фактическа страна:

Фактическата обстановка е безспорна.

На 11.11.2014 г. около 11:20 часа в комплекс „Изгрев” в гр.Бургас жалбоподателят бил спрян за проверка от полицаи.

На 11.11.2016 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, И.С.К. (главен полицай в 05 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас) съставил против жалбоподателя Акт №14-3388-272/11.11.2014 г. (бланков №523196) за установяване на административно нарушение (АУАН) с обвинение за извършено нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП или словом за това, че на 11.11.2014 г. в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев” до блок 23 в посока блок 60 управлявал л.а. „Ситроен” с рег.№СА 6654 СН, като отказва да бъде изпробван с полеви тест за употреба на упойващи вещества. Издаден му бил Талон №0428150/11.11.2014 г. за медицинско изследване.

Свидетел по акта бил полицай Васил Койчев И.. На същата дата (11.11.2014 г.) и срещу подпис, на С. бил връчен препис от АУАН.

На 11.11.2014 г. в 11.40 часа на С. била взета кръвна проба от д-р Оксана Стоименова – лекар в Спешно отделение в „МБАЛ – Бургас” АД.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е подал възражение.

С постановление от 05.01.2015 г. Районна прокуратура – Бургас образувала против жалбоподателя досъдебно производство №05-1612/2014 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК или за това, че на 11.11.2014 г. в гр.Бургас, комплекс „Изгрев” до блок 23 в посока блок 60 управлявал лек автомобил марка Ситроен” модел „С3” с рег.№СА 6654 СН след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с Протокол от извършена съдебно-техническо (токсикологично) изследване с рег.№9193/27.11.2014 г. по описа на ВМА – София.

 На 16.03.2015 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас Сектор „Пътна полиция”, издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя С.. В цифрово и словесно отношение процесното НП е идентично на АУАН.

С Постановление от 06.04.2015 г. С.С. бил привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство №05-1612/2014 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това че на 11.11.2014 г. в гр.Бургас, комплекс „Изгрев” до блок 23 в посока блок 60 управлявал лек автомобил марка Ситроен” модел „С3” с рег.№СА 6654 СН след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с Протокол от извършена съдебно-техническо (токсикологично) изследване с рег.№9193/27.11.2014 г. по описа на ВМА – София.

На 16.04.2015 г. разследващия полицай при 05 РУ съставил заключително мнение за предаване на С. на съд.

На 01.06.2015 г. в Районен съд – Бургас постъпил обвинителен акт против С.С. за деянието, за което бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №05-1612/2014 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас. По този повод в съда било образувано НОХД №2239/2015 г., което било насрочено за разглеждане на 02.07.2015 г. от 9:45 часа. В това заседание страните по делото изложили споразумение за решаване на делото, което било одобрено с необжалваемо Определение №310/02.07.2015 г. Съгласно това споразумение С.С. приел да му бъде наложено наказание по вид „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца при ефективно изтърпяване и при първоначален строг режим.

С Определение № 1905/23.07.2015 г. по ч.н.д. № 2653/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас било определено общо най-тежко наказание измежду наложените на С. по НОХД № 4851/2014 г., НОХД №1687/2015 г. и по НОХД №2239/2015 г., трите по описа на Районен съд гр. Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което било изтърпяно на 14.09.2016 г.

На 03.04.2017 г. препис от процесното НП бил връчен на жалбоподателя.

На 10.04.2017 г., в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№769 000-6057/10.04.2017 г.

 

            Съдът установи процесуални нарушения, но не и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

             Действително АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.267, ал.1 и ал.2 ЗМВР.

            Съгласно т.3.1. от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.           

Съгласно т.1.1. на посоченото тълкувателно решение, наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Поради обжалването на процесното НП, административнонаказателното производство, образувано с процесния АУАН, към настоящата дата не е приключило с влязъл сила акт, поради което и по аргумент на посоченото в предходното изречение, то подлежи на прекратяване.

Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и тълкувателните постановления на общото събрание на съдиите от съответните колегии на тези две върховни съдилища, са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Съдът намира, че с оглед одобреното споразумение между страните по посоченото по-горе наказателно дело от общ характер, е налице хипотезата на чл.33, ал.1 ЗАНН - когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. И това е така, защото съгласно действащото законодателство на Република България е недопустимо да се носи едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност, когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателни и административно-наказателни норми, освен ако в специален закон не е предвидено нещо различно. Това следва както от разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, които предвиждат, че не се образува административно-наказателно производство, ако деянието съставлява престъпление, а вече образуваното такова производство се прекратява от административно-наказващия орган и материалите се изпращат на прокурора. Тази законова уредба е отражение на основния принцип в наказателното право - Non bis in idem, последица от който последица от който за настоящото административнонаказателно производство се явява разпоредбата на  чл.26, ал.1, т.6 НПК и ще се яви произнасянето на прокурор или съд с краен съдебен акт, при което е очевидно, че въпроса за наказателната отговорност на жалбоподателя би погълнала административнонаказателната му такава за същото деяние. По мнение на настоящия състав не е следвало наказващия орган да издава обжалваното НП, а да упражни някое от правомощията си по чл.33 ЗАНН.

Съгласно чл.84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл.26, ал.1, т.6 НПК, не се образува наказателно производство (в случая административнонаказателно производство), а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг избор на съда, освен да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да прекрати образуваното административнонаказателно производство.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 във връзка с чл.33, ал.1, както и във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.26, ал.1, т.6 НПК и т.3.1. и т.1.1. от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК и във връзка с чл. 4, § 1 Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,  22-ри състав на Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №14-3388-000272/16.03.2015 г., издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”,

с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата,

на С.С.С., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца;

 

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано на основание чл.36, ал.1 ЗАНН против С.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***-3388-272/11.11.2014 г. (бланков №523196) за установяване на административно нарушение (Наказателно постановление №14-3388-000272/16.03.2015 г., издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”).

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ_