Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260247 /28.05.
Година 2021 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На осемнадесети май
Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 00196
по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-004159/07.11.2018г.
издадено от началник сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, на А.Е.Г. с ЕГН **********са
наложени административни наказания:
глоба 300 /триста/ лв., на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП,
глоба 20 /двадесет/ лева, на основание
чл.185 от ЗДвП, и
глоба 20 /двадесет/ лева, на
основание чл.185 от ЗДвП, за това, че на 09.09.2018
г., в 17.38 часа, общ. Перник, автомагистра А -6, като
водач на МПС – лек автомобил Мерцедес С“ с рег. №****,
собственост на В. А. К., управлява
превозното средство без заплатена винетна такса по
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, управлява ППС, което не е представено
на годишен технически преглед в срок и
носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок – нарушения съответно на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от А.Г., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че не
е извършил вменените му нарушения, както и че при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. Моли за отмяна на обжалвания акт в цялост.
В съдебното производство жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник..
Делото е разгледано в негово отсъствие
при условията в чл.61, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията,
за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са по чл.139, ал.5
от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Същите са
установени с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0719297/09.09.2018г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата –
09.09.2018г., в 17.38 часа, при извършена спрямо А.Г. ***,
автомагистрала А-6, от свидетеля Р.Г.А. и М.В.Л. – мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД МВР Перник, същите установили, че водачът управлява превозното
средство без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата, без същото да е представено в срок на годишен
технически преглед, както и за това, че носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок.
Въз основа горните констатации на място срещу А.Е.Г.
било образувано административнонаказателно
производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – полицай М.Л. приел, че жалбоподателят виновно
е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.157,
ал.6 от ЗДвП.
В съставеният акт било отразено, че нарушителят
няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН Г. не упражнил правото си на писмени възражения.
На 07.11.2018
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание 179,
ал.3, т.4 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП наложил на А.Г. административни наказания за
нарушенията по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото
намира, че вменените на жалбоподателя нарушения не са доказани по несъмнен начин, което мотивира отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО,
като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ.,
че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал
възраженията си. Регламентираната
в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените
в него обстоятелства, послужили като
фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя
подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по
НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган,
съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в
административнонаказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.
Разпитаният в
съдебното следствие свидетел – Р.А., по никакъв начин не допринася в тази
посока, тъй като заявява, че изобщо не помни случая, включително и след
предявяване на съдържанието на съставения от него АУАН. След като не предоставя
сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в
който формално потвърждава, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че
обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват
на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Въпреки
взетите от съдебния състав мерки за
разкриване на обективната истина, чрез допускане в качеството на свидетел на
полицай М.Л. – съставител на АУАН, присъствал при установяване на нарушенията,
обстоятелствата по делото са останали неизяснени предвид трикратното неявяване
на свидетеля в съдебно заседание след редовно призоваване, в един от случаите
без уважителна причина. Поради това възраженията на жалбоподателя - че не е
извършил нарушенията, не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че вменените на А.Г. нарушения
не са доказани по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват
формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно,
че нарушенията са извършени и то виновно, и че законосъобразно е бил привлечен
към административнонаказателна отговорност за тях.
Горното е достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно в цялост.
Отделно от изложеното, съдът
намери, че по отношение нарушението по п.2 от н.п. в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довело до ограничаване правото
му на защита.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП “регистрираните моторни превозни средства …,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност”.
Изпълнението на това законово предписание е скрепено със санкцията, предвидена
в чл.181, т.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Така очертаният
административнонаказателен състав, съпоставен с описанието на нарушението в
наказателното постановление, води до извод, че
жалбоподателят не е субект на това нарушение, доколкото изрично е
посочено, че друго ФЛ е собственик на превозното средство,
поради което не А.Г. може да носи административнонаказателна
отговорност за него. Самото нарушение не е описано точно, тъй като липсва констатация
какъв точно е срокът, в който е следвало МПС да се представи на годишен
технически преглед. Факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито в
наказателното постановление. Същевременно, в нарушение на материалния закон,
наказание е наложено на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП, която е
неприложима при наличието на специална административнонаказателна
разпоредба.
Незаконосъобразно е постановлението
и по отношение нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП. Описанието му е неточно
и неясно, а изложените факти не изпълват
състав на административно нарушение.
Изложените факти, че жалбоподателят
е управлявал МПС с АУАН по ЗДвП серия Д, №555746 от 20.07.2018г. с „изтекъл срок“ неправилно
са подведени под нормата на чл.157, ал.6
от ЗДВП и незаконосъобразно е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП.
Носенето
на акт с “изтекъл срок” по същество не представлява нарушение на нормите на
ЗДвП. Актовете за административни нарушения нямат срок на действие. С тях се
поставя начало на едно административнонаказателно
производство, което се развива по
правилата на ЗАНН и завършва с издаване на н.п. или с резолюция на АНО за
прекратяване на преписката. Визираната като нарушена разпоредба на
чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда,
че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон към СУ на водачите
се отнема и се връща след
изпълнение на задължението по чл.190, ал. 3, като
актът заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му. При това
положение, в действителност контролните органи са констатирали липса на
контролен талон, поради отнемането му с цитирания акт за нарушение, констатация
за което обаче, в обстоятелствената част на обвинението липсва. Непредставянето
на контролен талон представлява друго
нарушение - на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало посочване именно на тази
норма, обвързана със съответната разпоредба от чл.157, ал.6 или 8 от същия
закон. Разписаното в тях сочи, че отнетия контролен талон се връща едва при
плащане на наказанието глоба, наложено с наказателното постановление издадено
въз основа на съответния акт. Предвид срока за произнасяне по преписката по чл.52, ал.1 от ЗАНН и срока за доброволно
плащане на глобата /едномесечен от влизане в сила на издаденото наказателно постановление/, то очевидно и при добросъвестност от страна на нарушителя
същият не би могъл веднага след изтичане на едномесечния срок по чл.157, ал.6 ЗДвП, в който актът замества контролния талон, да си получи същия обратно. На
практика възможността му да плати веднага глобата, която му бъде наложена, в т.ч. и
преди влизане на постановлението в сила, което ал.7 от с.р. допуска и има за
последица незабавно връщане на контролния талон, се предпоставя
от действията на АНО - да е издал постановление в срока за произнасяне по
чл.52, ал.1 от ЗАНН и да го е връчил на нарушителя. Именно с оглед тази
процедура, в чл.157, ал.8 от ЗДвП се съдържа аналогично на това в ал.6
предписание – че наказателното постановление заменя контролния талон за период
от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението
на съда при обжалване.
В случая,
видно от обстоятелствената част на акта и постановлението, предходния АУАН е
издаден на 20.07.2018г., т.е., същият е можел да оправдае липсата на контролен
талон до 20.08.2018г. По делото не са събрани доказателства за това кога въз
основа на този акт е издадено наказателно постановление и кога евентуално същото е връчено на жалбоподателя.
При това положение не е възможно да се прецени дали липсата на контролен талон
/каквото нарушение съдебният състав приема, че в действителност е извършено по
съображенията по-горе/ изобщо може да се вмени във вина на жалбоподателя към
датата на процесната проверка.
Изложеното
мотивира извод, че незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление в тази част произтича, както от неточното квалифициране на нарушението /следствие от неправилно
подвеждане на фактите под съответната административнонаказателна
норма/, така и от необосноваността /фактическа и доказателствена/
на вмененото административнонаказателно обвинение.
Изложените
съображения мотивират цялостна отмяна на обжалванато
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №18-1158-004159/07.11.2018г., издадено от началник сектор ПП при
ОД МВР – гр. Перник, на А.Е.Г. с ЕГН **********, с адрес *** ****, ****, са
наложени административни наказания глоба 300 /триста/ лв., на основание чл.179,
ал.3, т.4 от ЗДвП; глоба 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП, и глоба
20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушения съответно на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ